ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
гр. Пловдив, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900544 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Банка ДСК АД против
Ш. Р., гражданин на **** с известен постоянен адрес:
*****************. Съдът е направил опити за връчване на съдебните книжа
на всички известни адреси в РБългария. Поради неоткриването му е назначил
особен представител, като впоследствие съдебните книжа успешно са
връчвени на постоянния му адрес във **** и той е упълномощил адвокат,
който да го представлява.
С отговора на ИМ и ДИМ молба ответникът чрез адв. Ш. прави
възражение за липса на международна компетентност на българския съд.
С ДИМ ищецът изразява становище за неоснователност на
възражението.
Възражението на ответника за липса на международна компетентност на
българския съд е основателно по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка
ДСК“ АД против Ш. Р., ***** гражданин, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 17 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД, за
изпълнение на задължения за заплащане на главница, лихви и обезщетение за
забава по Договор за студентски кредит, сключен между страните на
17.10.2014 г. Доколкото съдебните книжа успешно са връчени на постоянния
адрес на ответника във **** и той е упълномощил адвокат, който да го
представлява, съдът приема, че местоживеенето на ответника е на адреса, на
който е удостоверено връчване на препис от исковата молба на 18.09.2024 г.,
съгласно чл. 6 от Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела (л.68 от делото).
Макар връчването да е станало чрез поставяне на книжата в пощенската кутия
на ответника, доколкото този метод видно от удостоверението представлява
1
валидно връчване по правилото на чл. 6.3, 1, В от гражданскопроцесуалните
правила на Англия и Уелс и очевидно ответникът е узнал за тях, като е
назначил свой пълномощник, същото следва да се приеме за редовно.
Същевременно няма спор, че ответникът само временно е пребивавал в РБ с
цел обучение, като към настоящия момент пребивава във ****.
Следователно спорът е с международен елемент, доколкото ищецът е
юридическо лице, регистрирано в България, а ответникът е с
местопребиваване във ****. Предмет на предявения иск е изпълнение на
задължение по договор за целеви потребителски кредит – договор за
студентски кредит, уреден в Закона за кредитиране на студенти и докторанти,
по който ищецът твърди да е предоставил на ответника кредит за заплащане
на такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив и който
ответникът се е задължил да връща на равни месечни вноски. Ответникът е
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което и с оглед
предмета на договора, както и изричната разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД,
няма съмнение, че той има качеството на потребител по смисъла на закона,
разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от КМЧП и чл. 13 Брюкселската конвенция от
1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. По в.ч.т.д. 648/2022 г., както и по в.ч.т.д.
163/2024 г. по описа на ПАС, при аналогичен на настоящия казус, въззивният
съд е дал указания за приложение на Конвенцията относно компетентността и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
подписана в Брюксел на 27 септември 1968г., доколкото Обединено кралство
**** се присъединява към Брюкселската Конвенция от 27 септември 1968г. в
различно качество, не като страна членка на ЕС, а на самостоятелно
основание, поради което и напускането й от ЕС и изтичане на преходния
период не изключва приложението на този международен акт. Същевременно
наличието на международна компетентност е абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на предявените искове, а при липсата й
решението би било недопустимо и неизпълнимо. Ето защо и доколкото са
налице дадени указания, макар по друго дело, но при същите фактически
обстоятелства, обуславящи международната компетентност –
местопребиваване на потребителя - ответник във **** и ищец, ЮЛ,
регистрирано в РБ, следва настоящият съд да се съобрази с тях, като приеме
приложимост на международен акт, по който страната по местопребиваване на
ответника и страната по регистрация на ищеца са обвързани, тъй като
Република България също е присъединена към Брюкселската конвенция от
27.09.1968г.
Следователно, в разглеждания казус следва да бъде приложена именно
Брюкселската конвенция от 27.09.1968г., доколкото и двете страни са
обвързани с международния договор, а разпоредбите на КМЧП се прилагат,
когато няма действащ договор, уреждащ международната компетентност.
Същевременно съгласно чл. 14, ал. 2 от Брюкселската конвенция от
2
27.09.1968г. другата страна по договора може да заведе дело срещу
потребител само в съдилищата на договарящата държава по
местожителството на потребителя.
Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС -
Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3