Решение по дело №577/2019 на Окръжен съд - Сливен

          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 25

 

     гр. Сливен,  01.06.2021г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Пенка Спасова и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 577 по описа на СлОС за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е искова молба от Д.И.И. против М.С.С., в която се твърди, че по силата на сключен между страните Договор за цесия от 26.11.2014 г. ответникът е  придобил парично вземане на ищеца, което последният е имал спрямо ТВК „Сливенска популярна каса - Сливен”  в общ размер на сумата 67 480.38 лв.  Договорената продажна страна цена по договора за цесия страните са определили в размер на 67000 лв. 

Твърди се, че сключеният договор за цесия от 26.11.2014 г.  в полза на ответника е било надлежно съобщен на Управителния съвет  /УС/ на ТВК „Сливенска популярна каса - Сливен” на същата дата  - 26.11.2014 г., съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. В потвърждение на това се представя уведомление за сключен договор за прехвърляне на парични вземания, получено на 26.11.2014 г.

 На 29.12.2014г. между ищеца и ответника е бил подписан допълнителен анекс към  основния договор за цесия от 26.11.2014 г., с който е предоговорена продажната цена на прехвърленото вземане от 67000 лв. на 65000 лв. Съгласно договора е уговорен следният начин на плащане: на вноски, в брой или по посочена от цедента банкова сметка ***-голям от три години от датата на подписване на настоящия договор или по друг начин, определен от страните в допълнително споразумение към договора.

Твърди се, че въпреки задълженията за плащане, включително и  до настоящия момент ответникът не е изпълнил дори частично задължението си.

Същевременно се твърди, че въз основа на придобитото парично вземане в размер на 67 480.38 лв., ответникът ефективно е погасил негови парични задължения към кредитора си  ТВК  „Сливенска популярна каса” гр. Сливен с реципрочен размер на придобитото вземане, като по този начин изцяло е ликвидирал паричните си задължения към кредитора.

Твърди се, че  падежът по Договора за цесия от 26 .11.2014 г. и Анекса към него е настъпил на 26. 11. 2017 г., поради което вземането е изцяло и безусловно изискуемо. В тази връзка е изпратена покана до ответника за доброволно периодично изпълнение на задължението, начиная от 20.05.016г., която покана обаче не е приета от него.

 Към настоящия момент ответникът не е изпълнил  задължението си за плащане на договорената цена по цесионния договор, поради което е предявен осъдителен иск против М.С.С. за заплащане на сумата 65 000лв. дължима главница – цена по договора за цесия, ведно със законната лихва за забава в размер на 13 180.56 лв., считано от 27.11.2017 г. до предявяване на исковата молба, както и законната лихва за забава върху  главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, като в законоустановения срок същият не е депозирал отговор.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за пълното й уважаване.Претендира присъждане на деловодни разноски.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва исковите претенции като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Навежда обстойни възражения за недоказаност на претенцията. Претендира присъждане на деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните е сключен Договор за цесия от 26.11.2014г., по силата на който цедентът Д.И.И. е прехвърлил възмездно на цесионера М.С.С. вземането си от ТВК „Сливенска популярна каса“, което представлява вземане по договори за вноски във ВСК към кооперацията. Общият размер на прехвърленото вземане е 67 480.38 лева. От датата на подписване на договора, прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера, ведно с всичките си принадлежности.

Цесионерът се е съгласил да придобие вземането на Цедента в размер на 67 480.38 лева срещу заплащане на цена от 67 000лева.

Уговорено е цената да бъде изплатена от Цесионера на Цедента по следния начин : на вноски, в брой или по посочена от Цедента банкова сметка, *** – голям от три години от датата на подписване на настоящия договор или по друг начин, определен от страните в допълнително споразумение към договора.

На 26.11.2014г. Д.И. е уведомил Управителния съвет на ТВК „Сливенска популярна каса“ за сключения между страните договор за цесия в размер на 67 480.38 лева.

На 26.11.2014г. /л.121/ М.С. е уведомил Управителния съвет на ТВК Сливенска популярна каса, че е придобил вземане от кооперацията по сключения договор за цесия, като моли неговите задължения към кооперацията да бъдат прихванати и погасени, считано към 26.11.2014г.

На 29.12.2014 г. между страните е сключен допълнителен анекс към основния договор за цесия от 26.11.2014 г., с който е предоговорена продажната цена на прехвърленото вземане от 67000 лв. на 65000 лв.

Назначената по делото ССчЕ определя размерът на законната лихва върху претендираната главница в размер на 65 000 лева за периода от 27.11.2017г. до 26.11.2019г. в размер на 13 000лева.

Съдът кредитира изготвената по делото тройна съдебно – графологична експертиза, която в своето заключение дава категоричен отговор на поставените към нея въпроси. В състава на тройната СГЕ е включен и експерта, изготвил предходните две единични експертизи, който в с.з. проведено на 13.05.2021г. подробно обосновава промяната в своето първоначално заключение.

В заключение изслушаната по делото тройна СГЕ констатира, че подписите срещу „Цесионер“ в договора за цесия от 26.11.2014г. и подписът срещу Уведомление за сключен договор за цесия, изходящо от ответника М.С.С., получено от УС на ТВК „Сливенска популярна каса“ на 26.11.2014г. са положени от М.С.С.. Като сравнителен материал вещите лица са ползвали, освен представените документи от ответника, така и изисканите от трето лице по реда на чл. 192 от ГПК писмени документи, установяващи задължението на ответника М.С. към ТВК „Сливенска популярна каса“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства по делото, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Правната квалификация  на иска - чл. 79 ал. 1 и сл., вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Същият е допустим и основателен, поради което следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

От събраните по делото доказателства категорично се установява валидността на сключения на 26.11.2014г. между страните договор за прехвърляне на вземане, което ищецът Д.И. е имал спрямо ТВК „Сливенска популярна каса“. Съгласно чл.1 от Договора вземането на цедента Д.И. представлява вземане по договори за вноски във ВСК. Ищецът е изпълнил задължението си и уведомил УС на ТВК „Сливенска популярна каса“ за извършената цесия, като същата е породила действието съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД. По силата на процесния договор вземането на ищеца е преминало в патримониума на ответника М.С., който също е уведомил УС на ТВК „Сливенска популярна каса“, с искане за прихващане на негови задължения и тяхното погасяване. Подписите положени под двата документа категорично са изпълнени от ответника М.С., поради което се явява неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за нищожност на процесния договор за цесия поради липса на съгласие.

Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на ответника за неизпълнение от страна на ищеца Д.И. на задълженията му по чл.4 от процесния договор. В чл. 6 от процесния Договор е уговорено, че при виновно неизпълнение на задълженията по договора, изправната страна има право да развали договора по общия ред. Правото да се разваля договора по реда на чл.87 от ЗЗД се погасява с пет годишна давност, която изтича точно към момента на предявяване на исковата молба. В този срок ответникът не е направил постъпки за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията, като възраженията са наведени в с.з. след изтичане срока на отговор на исковата молба и се явяват процесуално преклудирани.

Страните са договорили възмездност при сключването на процесния договор за цесия – цена в размер на 67 000лева. С анекс от 29.12.2014г. уговорената цена е намалена на сумата от 65 000лева, като останалите клаузи от договора не се променят. В чл.3, ал.2 от Договора за цесия е уговорен срок за плащане на цената - не по-голям от три години от подписване на договора, т.е. крайния падеж на задължението е определям и известен на страните - дата 26.11.2017г. Считано от тази дата, съгласно чл.8 от Договора е дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва. Вещото лице е изчислило, че за периода от 26.11.2017г. до предявяване на исковата молба 26.11.2019г. дължимата законна лихва за забава върху претендираната главница от 65 000лева, възлиза в размер на 13 000лева. До този размер акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихви за забава следва да бъде уважена, като до пълния претендиран от 13 180.56 лева отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на делото, на осн. чл.78 от ГПК на ищеца са дължими сторените деловодни разноски за държавна такса 3127.22 лева, 752 лева – възнаграждения на вещи лица и 2 500лева – адвокатско възнаграждение.

Сторените от ответника деловодни разноски следва да останат в негова тежест.

 

  Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.  И.  И.  с ЕГН ********** и адрес *** сумата в размер на 65 000лева, представляваща цена на прехвърленото вземане по договор за цесия, сключен на 26.11.2014г., ведно със законната лихва за забава за периода от 26.11.2017г. до 26.11.2019г. в размер на 13 000лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законната лихва за забава за периода от 26.11.2017г. до 26.11.2019г. до пълния претендиран размер от 13 180.56 лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.  И.  И. с ЕГН ********** и адрес *** сумата в размер на 3 564.22 лева - деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :