Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № от 15.12.2009 година по гр.д. № 2158/2008 година Районен съд - гр.В. Т. съответно е осъдил " Р.", О. - гр.В. Т. да заплати на "П. П. - В. Т.",ЕООД - с.Л. сумата ..... лева, представляваща неизпълнено насрещно задължение по извършени работи по асфалтиране на площадка на " Р.",О. - гр.В. Т. по фактура № от 4.01.2008 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 5.08.2008 год. до окончателното изплащане на задължението: сумата от .....лева , представляваща лихва за забавено плащане на главницата от датата на изискуемостта на вземането - 05.01.2008г. до дата 31.07.2008г., както и сумата от ..... лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковете; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от "П. П. - В. Т.",ЕООД против " Р.", О. - гр.В. Т. искове за разликата над .... лева до претендираната сума по фактура № .... от 4.01.2008г. на стойност ..... лева, с ДДС, както и претендираната сума по фактура № ..../19.02.2008г. в размер на ..... лева, с ДДС, ведно с разликата от уважената част на иска с правно основание чл.86 ЗЗД - ......лева до пълния му претендиран размер от ...... лева; осъдил е " П. П. - В. Т.",ЕООД да заплати на " Р.",О. - гр.В. Т. сумата от ..... лева направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Недоволен о‗ така постановеното решение в частта му, с която предявените от него по делото искове са отхвърлени, е ищецът " П. П. - В. Т.",О. - с.Л., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за необоснованост и неправилност на атакуваното от него по делото решение. Посочва съответно , че решението не съдържа анализ и оценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, като най- вече не са обсъдени гласните доказателствени средства, при което липсва съвместно коментиране и преценка на гласните и писмени доказателствени средства, както и как тази преценка на доказателствената им стойност налага единствено възможен извод за съда за неоснователност на предявената осъдителна претенция. Посочва, че мотивите на решаващия съд са противоречиви - от една страна съдът приема заключението на вещото лице, съгласно което положеното асфалтово покритие по количество е идентично с актуваното и фактурирано такова, а количествата основа от НТК са в повече от актуваните и фактурираните и от друга , че " П. П. - В. Т.",ЕООД не е доказало с допустими доказателствени средства предаването на пътната асфалтова смес и основа от НТК, предмет на процесните две фактури. Твърди, че първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по възражение на ответника за некачествено изпълнение, а е отхвърлил иска поради недоставени материали, които са вложени на площадката. По направеното възражение от ответника в този смисъл дружеството е заявило,че същото е преклудирано, тъй като е направено едва в първото по делото съдебно заседание или в най-добрия случай в уклончивия и неясен досежно фактически твърдения отговор на исковата молба. Твърди, че последното е най - същественото съдопроизводствено нарушение. Посочва , че съдът е длъжен точно в доклада по чл.146 ГПК да опише обстоятелствата, от които произтичат възраженията / чл.146,ал.1,т.1 ГПК / и да направи именно от тях правната квалификация, като съобрази точно заявената от страните, при което въз основа на това да им укаже кои факти се нуждаят от доказване и за кои не сочат доказателства, като разпредели и доказателствената тежест за тях. Твърди, че предявеният от дружеството иск е отхвърлен поради недоказване на факт, за който не е указано изрично доказателствена тежест на " П. П. - В. Т.",ЕООД, при което ВТРС превратно е приложил предоставените с ГПК процесуални права за организирането и осъществяването на доказателствената тежест и в противоречие с направения от него доклад по чл.146 ГПК, както и възложената с него доказателствена тежест.Това от своя страна, посочва въззивникът, е довело до неправилното прилагане на закона и достигане до извод за неоснователност на предявените искове. В писмената си защита "П. П. - В. Т.",О. посочва, че съдът е свел възникналото между дружеството и " Р.",О. правоотношение до чиста форма на продажба на стока и е постановил съдебния си акт воден от текста на чл.327 ТЗ, но същността на устното правоотношение между тях се свежда до договор за изработка. Моли решението, като порочно в обжалваната от дружеството част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите му претенции да бъдат уважени и в отхвърлената им част. Претендира разноски. Въззиваемият " Р.",О. - гр.В. Т. не взема становище по подадената от " П. П. - В. Т.", О. - с.Л. въззивна жалба. Окръжният съд, като съобрази твърденията на "П. П. - В. Т.",О. - с.Л. и развитите от него доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на " П. П. - В. Т.",О. - с.Л. е подадена в срок и е процесуално допустима. Рзгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. "П. П. - В. Т.",О. - с.Л. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.79,ал.1, във връзка с чл.266,ал.1 и на чл.86 ЗЗД, като претендира " Р.",О. - гр.В. Т. да бъде осъдено да му заплати сумата ....... лева, в това число ..... лева цена за положената от него в изпълнение на устно постигната между двете дружества договореност плътна асфалтова настилка на фирмената площадка на " Р.",О., находяща се в гр.В. Т.,ул."М." № по фактури №№ .../19.02.2008 година и ...../14.01.2008 година на стойност съответно .... лева и .... лева, и .... лева мораторна лихва за забава до предявяването на иска върху дължимата му и незаплатена по посочените две фактури цена. С оглед развитите от " П. П. - В. Т.",О. - с.Л. в ´исмената му защита съображения,че съдът е свел възникналото между страните правоотношение до чиста форма на продажба на стока и е постановил своя акт, воден от текста на чл.327 ТЗ, тази инстанция, този състав, приема, че макар в своето решение съдът да е посочил задълженията на страните по договора за продажба, той е посочил едновременно с това и тези по договора за изработка, съответно - с атакуваното с въззивната жалба решение се е произнесъл по предявения по делото иск и на посоченото от " П. П. - В. Т.",О. правно основание, поради което решението е допустимо. По делото не се спори, че между страните е била постигната устна договореност за полагане от П. П. - В. Т.",О. - с.Л. на фирмената площадка на ответното дружество на асфалтова настилка. Не се спори и че такава е положена.Спори се количеството и качеството на положената настилка, като " Р.",О. твърди, че положената такава се различава по количество и качество от договорената, както и че цената, която се претендира от ищцовото дружество, е различна от договорената между тях. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.258 ЗЗД " С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че за да е налице валидно сключен между страните договор за изработка е необходимо ясно, точно и конкретно между тях да е договорен неговия предмет по количество и качество, както и цената, която възложителят се е задължил да заплати за договорената работа, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.266 ЗЗД. В конкретния случай по делото е установено само и единствено, че между страните е постигната устна договореност за полагане на асфалтова настилка. Липсват доказателства обаче за договореното между тях количество и качество на тази настилка. Липсват и доказателства за договорената между тях цена за тази настилка. Изложеното по категоричен начин налага извода, че между страните липсва скрючен валиден договор за изработка, от който " П. П. - В. Т.",О. черпи правата си по делото. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 154,ал.1 ГПК, съгласно която "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че в тежест на ищеца, сега въззивник, е да докаже договорените количества асфалтова настилка, която твърди , че е положило, както и договорената с " Р.",О. цена за нея, заплащането на която претендира по делото. Това " П. П. - В. Т.",О. не е направило. Що се касае до установените от вещото лице и положени от "П. П. - В. Т.",О. количества, то дружеството би могло да претендира тяхното заплащане на друго, но не и на договорно основание. По изложените по-горе съображения съдът приема, че въззивната жалба на " П. П. - В. Т.",О. - с.Л. е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната от дружеството част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и съгласно чл.78,ал.1 ГПК претенцията на "П. П. - В. Т.",О. за разноски е неоснователна, поради което и като такава същата следва да бъде отхвърлена.. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .... от 15.12.2009 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № ..../2008 година в обжалваната му част. ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането на " П. П. - В. Т.",О. - с.Л. да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |