№ 16457
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110107427 по описа за 2023 година
Производството е по чл.390 ГПК.
Образувано е по повторно искане на „Ч, предявено с писмената молба, вх. №
119627/28.04.2023г. за допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск по
чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 10 000 лв чрез налагане на запор
на банкова смета с IBAN – BG08FINV91501016980768 на ответника „ПРОДЕНС“ЕООД.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането по чл.389 ГПК на ищцовата
страна, намира за установено от следното :
Молбата , вх. № 119627/28.04.2023г. е НЕОСНОВАТЕЛНА по същите причини,
поради които е неоснователно искането по чл.389 ГПК , предявено с исковата молба,
което е отхвърлено с определение № 12406/31.03.2023г. , което не е обжалвано от ищеца , а
вместо това пълномощникът му е предявил отново същото искане.
За да бъде допуснато обезпечение на иск, е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не са налице втората и
четвъртата процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на
обезпечение на ищеца : исковете не са доказани, а поисканата обезпечителна мярки е
неконкретизирана.
На първо място : Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице
втората процесуална предпоставка за съществуването и за упражняването на правото на
1
обезпечение на ищеца– бъдещият иск за плащане на неустойка не е подкрепен с
надлежни писмени доказателства. Представеният договор за франчайзинг и
представителство на търговското име и марка „ЧАНОВЕ“ от 01.05.2017г. не доказва
осъществяването на елементите от правопораждащия фактически състав на неустоечното
задължение, уговорено в чл.8.1 от клузите му и по-конкретно твърдяното от ищеца
неизпълнение на задължения на ответника чрез осъществяване на конкурентна дейност от
негова страна. Електронно изявление на представителя на ответника също не доказва
неизпълнение на задълженията му по договора. Други документи в тази връзка не са
представени с исковата молба. На настоящия процесуален етап ответникът не е
получил преписи от искова молба и от приложени към нея документи, поради което не
може да се приложи чл.301 ТЗ.
С писмената молба, вх. № 119627/28.04.2023г. ищецът не представя никакви нови
писмени доказателства за основателността на иска, а свидетелски показания са недопустими
при преценката за наличието на предпоставките по чл.390 ГПК.
Изразената от ищцовата страна в писмената молба , вх. № 119627/28.04.2023г.
готовност за представяне на гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД не замества
представянето на надлежни писмени доказателства за основателността на иска и не
задължава съда да допусне исканото обезпечение.
На второ място: Освен поради липсата на надлежни писмени доказателства, в
разглеждания случай обезпечението не следва да бъде допускано и , тъй като поисканата
от ищеца обезпечителна мярка е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА.
Не са представени надлежни писмени доказателства, че титуляр на посочената
банкова сметка е ответникът.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липсата на надлежни писмени доказателства и
поради неконкретизираност на обезпечителната мярка, не са налице комулативно
изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение. Искането по чл.389 ГПК
следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК , предявено от „Ч, със съдебен адрес : гр. София
, район „Триадица“, ул. „1111 предявено с писмена молба, вх. № 119627/28.04.2023г. за
2
допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане
на неустойка в размер на 10 000 лв чрез налагане на запор на банкова смета с IBAN –
BG08FINV91501016980768 на ответника „ПРОДЕНС“ЕООД.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).
УКАЗВА на ищеца „Ч, че предявяването за трети път на същата молба по чл.389
ГПК вместо обжалване на определенията за отхвърляне на предходните молби ще следва
да бъде квалифицирано като злоупотреба по смисъла на чл.3 ГПК от страна на ищеца с
правото по чл.389 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3