Р Е Ш Е Н И Е
№ 967 25.07.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юли, две
хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА Н.А
2.Д. ГАЛЬОВ
секретар: Д. Ф.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Н.а
КАНД номер 904 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
и частна жалба на Директор РИОСВ- Бургас, чрез адв. С. против Решение № 22/14.03.2022
год., респ. против Определение № 52/01.04.2022 год. и
двете постановени по НАХД
№ 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
С Решение №
22/14.03.2022 год., постановено по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен
съд – Царево, съдът е изменил наказателно постановление № 86/19.10.2021
год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от
Закона за водите /ЗВ/ на касационния ответник - Община Царево, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева, за нарушение
на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, като е
НАМАЛИЛ санкцията от 10 000 лева на
2 000 лева.
С Определение № 52/01.04.2022 год. по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд –
Царево, съдът е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на Община Царево сума в размер
на 960 лева за адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба, решението се оспорва като неправилно –
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и необосновано, като са изложени мотиви
относно наложената от АНО санкция в максимален размер. Поискано е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което НП да се потвърди
изцяло. Поискано е присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на така депозираната касационна жалба, в
която твърденията на АНО, касаещи размера на наложената с процесното НП
имуществена санкция са намерени за неоснователни и недоказани.
С частната жалба, оспореното определение се обжалва като неправилно –
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и необосновано, като се сочи че не се
касае за отмяна на акта, а за изменение на размера на наложената с него
санкция, поради което разноски на община Царево не следва да се присъждат.
Поискано е присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на така депозираната частна жалба, с който
е поискано същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Изложени са
мотиви.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, се представлява от адв. Н., който моли за отхвърляне
на двете жалби /касационна и частна/ по изложените в отговорите доводи.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас намира и двете жалби за неоснователни и счита, че
решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила, а частната жалба не следва да бъде уважавана.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК,
намира за установено следното:
I. По отношение
на касационната жалба:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211
от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Царево е изменил наказателно
постановление № 86/ 19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на касационния ответник -
Община Царево, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 10 000 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, като е НАМАЛИЛ
санкцията от 10 000 лева на 2 000 лева.
За да постанови оспореното съдебно решение
съд е приел, че актът за установяване на нарушението е
съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление
е издадено от Директор на РИОСВ - Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на
чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Съдът е намерил, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение на ЗВ, което нарушение е извършено от жалбоподателя,
поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Съдът е намерил за неоснователни възраженията за допуснати
нарушения на установената в ЗАНН процедура, като е посочил, че при съставянето
на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални
правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната
материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма
и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са
безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и
съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Съдът
е изменил размера на наложената имуществена санкция от 10 000 лева на 2 000
лева, като е посочил, че административно-наказващият орган е наложил наказание
над минималния законоустановен размер, тъй като неправилно е отчел факторите,
определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на наложената
имуществена санкция не е съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно тази
норма, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да
обосновават определения размер на имуществената санкция от 10 000 лева, при
предвиден от законодателя размер от 10 000 лева до 2 000 лева, като мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път, или както е направено в случая с касационната жалба да се излагат такива
за първи път. Ето защо, настоящият съдебен състав, намира че
правило РС- Царево след като е съобразил тежестта и характера на нарушението и
с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12
от ЗАНН, е определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от
законодателя в нормата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно 2 000 лева, който е подходящ да
осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
По изложените съображения, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този
смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
II.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
първоинстанционното решение, чието допълване е било поискано от РС, съдът е изменил наказателно
постановление № 86/19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, като е НАМАЛИЛ
санкцията от 10 000 лева на 2 000 лева. Съдът е присъдил и разноски на РИОСВ –
Бургас за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С решението не са
били присъдени разноски в полза на жалбоподателя - Община Царево, въпреки
изричното искане за това.
Своевременно,
процесуалният представител на жалбоподателя е подал молба, съдържаща искане по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на
решението в частта за разноските, като е поддържал, че следва да му се присъдят
разноски съразмерно на изменената санкция.
С
обжалваното определение Районен съд – Царево е
намерил молбата за основателна и е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на
Община Царево сума в размер на 960 лева за адвокатско възнаграждение.
Определението
е правилно.
Съгласно
чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН регламентира възможността за присъждане на разноски в административнонаказателното
производство по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл.143 от АПК е
регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично
уважаване на жалбата. За неуредените случаи на основание чл.144 от АПК следва
да се приложи ГПК и относимата норма на чл.78 от ГПК. С оглед изхода на спора,
на жалбоподателя Община Царево правилно е присъдена сумата от 960 лева, която
сума представлява 80 % от направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
съответстваща на измененото наказателно постановление, в частта, касаеща
намаления с 80 % размер на имуществената санкция /от
10 000 лева на 2 000 лева/. Предвид
изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
В
настоящото производство, касационният ответник не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.
221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.
63в ЗАНН,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/14.03.2022 год.,
постановено по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 52/01.04.2022 год. по НАХД № 644/2021 г. по описа на Районен съд –
Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.