РЕШЕНИЕ
№..................
06.08.2020
година, Гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3
състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2215 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
предявени от Р.П.Т. – синдик на „С.Б.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ********, срещу
ответниците „С.Б.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ******** и К.А. АД, ЕИК: ********обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ и по чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Синдикът на С.Б. АД /н./ твърди, че несъстоятелният длъжник е сключил
договор за продажба на недвижим имот, представляващ разпоредителна възмездна
сделка, извършена в двугодишен период от подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и не по-рано от датата на
неплатежоспособността, която следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на С.Б. АД /н./, тъй като даденото
значително надхвърля по стойност полученото. Твърди и че ответникът владее недвижимия
имот и упражнява фактическа власт върху него, поради което следва да бъде
осъден да го предаде на невладеещия ги собственик.
Оспорва ответникът да е
добросъвестен владелец, както и твърди, че начало на давностния срок е
19.10.2017 година.
Ответникът С.Б. АД /н./ не се
ангажира със становище по иска.
Ответникът К.А. АД оспорва
иска, като твърди, че покупната цена изцяло съответства на действителната
стойност на имота с оглед неговото състояние и предназначение и други, изложени
в отговора на исковата молба, обстоятелства. Оспорва и иска по чл. 108 ЗС, тъй
като възразява да е придобил имота на основание изтекла 5-годишна придобивна
давност.
Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото и която е извършена в двугодишен срок преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността /редакцията
на разпоредбата след изменението й, обнародвано в ДВ 20/2013 г. е приложима на
основание § 14, ал. 1 вр. § 9 ЗИД ТЗ, който предвижда изменението да се прилага
към всички сделки, които към момента на влизане в сила на новия закон не са
били предмет на вече приключило производство по чл. 647 ТЗ (в този смисъл са
разясненията, дадени в мотивите на РКС 4/2014 г., съгласно които на измененията
в чл. 647 ТЗ е придадено незабавно действие, т.е. и към юридически факти,
осъществили се преди изменението и по отношение на които няма приключили
производства по чл. 647 ТЗ/.
По иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на доказване от ищеца подлежат следните обстоятелства: 1) извършване от
несъстоятелния длъжник на възмездна сделка; 2) възмездната сделка да е
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа
на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, но
не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността; 3)
даденото от несъстоятелния длъжник по сключената сделка значително да надхвърля
по стойност полученото от него, както и че К.А. АД упражнява фактическа власт
върху тях. Носи тежест да обори и презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС.
Ответникът носи тежест да
докаже възраженията си, вкл. че владее непрекъснато вещта, считано от
19.10.2012 година и за период от или над 5 години, на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена, като добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание.
Първите
две предпоставки за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ се установяват
по делото. От представените по делото доказателства и вписаните в търговския регистър
по партидата на несътоятелното дружество – ответник обстоятелства се
установява, че производството по несъстоятелност е открито с решение от
19.10.2018 година по т.д. № 7126/2013 година на СГС, ТО- 8 състав, по подадена на
11.11.2013 година молба по чл. 625 ТЗ, като определената от съда начална дата
на неплатежоспособността е 31.03.2012 година. С договор за покупко – продажба
от 19.10.2012 година по нотариален акт № 439, том 111, рег. № 9255, дело №
963/2012 година на нотариус № 252 с район на действие Горнооряховски районен
съд, С.Б. АД /н./ е продал на К.А. АД срещу цена от 20 400 лева с ДДС
следния си недвижим имот: сграда с идентификатор № 23100.289.1.1, находяща се в
с. Драганово, община Горна Оряховица, обл. Велико Търново по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-862 от 08.12.2017 година
на Изп.директор на АГКК и адрес: село Драганово, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 23100.289.1 /стар идентификатор 23100.34.22.1/ и
е със застроена площ от 153 кв.м., състояща се от три етажа и с предназначение
– еднофамилна жилищна сграда, а по натариален акт № 439, том 111, рег. № 9255,
дело № 963/2012 година на нотариус № 252 с район на действие Горнооряховски
районен съд, представляващ масивна битова сграда на три етажа със скелетна
конструкция, един вход и застроена площ от 160 кв.м., построена върху държавна
земя – имот с № 000022 в землището на село Драганово, общ. Горна Оряховица, м.
КОРТИН, при граници: изток- кад.ед. 21, запад и север – ДГФ, юг- кадастрална
ед. 24 и парцел 2 от масив 34 на наследници на П.М.Б.по нот. акт № 256, том 11,
peг. № 1959 дело № 164 от 2002 г. нотариус И.М., peг. № 284, а съгласно екица №
Ф 03916/28.09.12 г. на Общинска служба „Земеделие” - Горна Оряховица имотът
представлява друга селищна територия с площ 44.525 дка, имот № 000022, местност
„Г.“, трета категория по плана за земеразделяне на с. Драганово, EКATTE 23100,
при граници и съседи; имот №. 000050 Дървопроизводствена площ иа ДАГ - Държавно
горско стопанство; имот № 000048 Горски път на ДАГ - Държавно горско
стопанство; имот № 265026 Широколистна гора на ДАГ - Държавно горско
стопанство; имот № 000021 Язовир на Държавен поземлен фонд; имот № 291031
Широколистна гора на ДАГ - Държавно горско стопанство; имот № 034002 Изоставена
нива на наследници на П.М.Б.; имот № 000023 Местен път на община Горна
Оряховица; имот № 000024 Залесена територия на ДАГ- Държавно горско стопанство;
имот № 034005 Гора в земеделски земи на кметство Драганово.
Следователно,
твърдяната възмездна разпоредителна сделка с имущество на длъжника е извършена
и то - в подозрителния период, визиран от разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – двугодишен от подаване молбата по чл. 625 ТЗ през 2013 година и след
датата на неплатежоспособността.
По
отношение на третата предпоставка за уважаване на иска следва да се уточни
следното. Съгласно трайно установената практика на ВКС, равностойността на
престациите се преценява към датата на сключване на договора /19.10.2012
година/, а не в по-късен или по-ранен момент и преценката за
еквивалентност е конкретна за всеки случай.
От
показанията на свидетеля П., които като логични и вътрешно непротиворечиви,
дадени под страх от наказателна отговорност съдът кредитира, се установява, че
свидетелят има впечатления от процесния недвижим имот и неговото състояние към
релевантния времеви момент. Според свидетеля, към датата на придобиване на
имота, същият не е водоснабден и е бил в занемарен вид. Според М., извършените
подобрения на сградата са по подмяна на дограма, плочки в баня, заковани са
керемидите по покрива, изградена парна инсталация. Сочи, че и към м. 04.2019
година /датата на съдебното заседание, когато е разпитан свидетелят/ сградата
се ползва и владее от К.А. АД.
От
заключението на вещото лице П., което съдът кредитира като мотивирано и
съобразено с обхвата на специални знания на вещото лице, се установява реалната
пазарна стойност на имота към датата на сключване на атакуваната разпоредителна
сделка. Вещото лице е ползвало за изготвяне на заключението два метода на
оценка – на пазарните аналози /реална пазарна стойност по сделки със сходни
имоти/ и на вещната стойност /стойност на разходите за създаване на подобен
обект/. При определяне на пазарната стойност е взело предвид вида на имота, обстоятелството,
че неговият собственик не притежава право на собственост и върху земята, върху
която е построен, местоположението му и др. В приложение на двата метода и
отчитане процента на инфлация е определил реалната пазарна цена на имота към
датата на разпоредителната сделка – 35 895 лева. В съдебно заседание
вещото лице изрично уточнява, че за определяне на оценката не е взело предвид
подобрителни ремонти по сградата /за които свидетелства М./, а единствено конструкцията
на същата и останалите, описани по-горе критерии за оценка. Поради изложеното,
съдът приема посочената от вещото лице стойност за реалната пазарна цена на имота
към 2012 година. Същата надхвърля продажната цена по атакуваната сделка или
т.нар. насрещна престация. В тази връзка следва да се вземе предвид и че с
оглед спецификата на имота, неговото предназначение и местоположение и липсата
на абсолютно идентичен аналог на пазара, именно комплексното приложение на
двата метода отразява действителната стойност на имуществото.
За
уважаване на иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, обаче, наличието на
неравностойност на цените на разменените престации, т.е. несъответствие на
платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява
самостоятелно основание за обявяване на относителна недействителност. 3а да е
налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Както беше посочено,
съгласно установената съдебна практика /напр. РЕШЕНИЕ № 107 ОТ 14.11.2011 Г. ПО
Т. Д. № 742/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/, преценката за значимост следва да
се прави във всеки отделен случай, доколкото законът не установява единен
критерий за това.
В
случая, съдът намира, че надвишението е значително. Дори да се приеме, че в
абсолютна стойност то не представлява голяма парична сума, следва да се вземе
предвид обстоятелството, че действителната пазарна цена на имота всъщност е
надхвърляла с повече от 1/3 заплатената цена по договора от 19.10.2012 година.
Това прави прави нееквивалентността съществена и отклонението в цената в
съчетание със специфичните характеристики на имота, може да се приеме за
значително.
При
това положение искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е основателен.
С
оглед извода за основателност на главната претенция и обявяване на
относителната недействителност на извършеното разпореждане с имот, собственост
на несъстоятелния длъжник, както и предвид обстоятелството, че сградата се
владее от ответника К.А.
АД, който и понастоящем
осъществява фактическа власт върху нея /обстоятелство, установено посредством
събраните гласни доказателствена средства/, К.А. АД следва да бъде осъден да
предаде владението на имота и върне в масата на несъстоятелността полученото по
оспорения договор за продажба.
С
оглед обстоятелството, че при конститутивния иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ недействителността
е относителна - единствено по
отношение на кредиторите на несъстоятелността и изричната регламентация на 647,
ал. 3 ТЗ, възражението за придобиване на имота по давност е неоснователно.
По
разноските по делото:
Ответникът-купувач
следва да заплати по сметка на съда сумата от 717,90 лв. – държавна такса, а в
полза на масата на несъстоятелността - сумата от 500 лв. депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ,
по отношение на кредиторите на „С.Б.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ********, договор
за покупко – продажба от 19.10.2012 година, сключен с нотариален акт № 439, том
111, рег. № 9255, дело № 963/2012 година на нотариус № 252 с район на действие
Горнооряховски районен съд между С.Б. АД /н./, като продавач и К.А. АД, като
купувач.
ОСЪЖДА,
на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, К.А. АД, ЕИК: ********да върне на „С.Б.” АД/в
несъстоятелност/, ЕИК: ******** държането на недвижими имот, предмет на
продажба по нотариален акт № 439, том 111, рег. № 9255, дело № 963/2012 година
на нотариус № 252 с район на действие Горнооряховски районен, а именно: сграда
с идентификатор № 23100.289.1.1, находяща се в с. Драганово, община Горна
Оряховица, обл. Велико Търново по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-862 от 08.12.2017 година на Изп.директор на АГКК и
адрес: село Драганово, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 23100.289.1 /стар идентификатор 23100.34.22.1/ и е със застроена
площ от 153 кв.м., състояща се от три етажа и с предназначение – еднофамилна
жилищна сграда, който имот по по нотариален акт № 439, том 111, рег. № 9255,
дело № 963/2012 година на нотариус № 252 с район на действие Горнооряховски
районен съд представлява масивна битова сграда на три етажа със скелетна конструкция,
един вход и застроена площ от 160 кв.м., построена върху държавна земя – имот с
№ 000022 в землището на село Драганово, общ. Горна Оряховица, м. КОРТИН, при
граници: изток- кад.ед. 21, запад и север – ДГФ, юг- кадастрална ед. 24 и
парцел 2 от масив 34 на наследници на П.М.Б., а по нот. акт № 256, том 11, peг.
№ 1959 дело № 164 от 2002 г. на нотариус И.М., peг. № 284, а съгласно екица № Ф
03916/28.09.12 г. на Общинска служба „Земеделие” - Горна Оряховица имотът
представлява друга селищна територия с площ 44.525 дка, имот № 000022, местност
„Г.“, трета категория по плана за земеразделяне на с. Драганово, EКATTE 23100,
при граници и съседи; имот №. 000050 Дървопроизводствена площ иа ДАГ - Държавно
горско стопанство; имот № 000048 Горски път на ДАГ - Държавно горско
стопанство; имот № 265026 Широколистна гора на ДАГ - Държавно горско
стопанство; имот № 000021 Язовир на Държавен поземлен фонд; имот № 291031
Широколистна гора на ДАГ - Държавно горско стопанство; имот № 034002 Изоставена
нива на наследници на П.М.Б.; имот № 000023 Местен път на община Горна
Оряховица; имот № 000024 Залесена територия на ДАГ- Държавно горско стопанство;
имот № 034005 Гора в земеделски земи на кметство Драганово.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ К.А. АД, ЕИК: ********да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на СГС сумата от 717,90 лева, представляваща
държавна такса по делото, а на „С.Б.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ******** –
сумата от 500 лева за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: