№ 136131
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110140668 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 246648/16.07.2025г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 265726/05.08.2025г. на СРС, и Молба, вх. № 283851/26.08.2025г. на
СРС. Ищцата И. В. Т. чрез адв. Ф. С. – АК-София, е поискала да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата от общо 13905,94
лева, предмет на събиране по изп.д. № 20128580400481 на ЧСИ № 858 – Уляна Димоларова,
от които 4342,79 лева за главница, 6302,80 лева за лихви, 346,20 лева за разноски по
изпълнителното дело, 659,08 лева за разноски по гражданско дело, 1370,73 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 884,34 лева за мораторна лихва.
Исковете за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски по
изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК,
длъжникът може да оспори вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното
дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от това вземане. Ако
същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е
друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и
нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава
единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само
за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното производство. Таксите и
разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се определят едностранно от съдебния
изпълнител, като тази негова преценка подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд
– чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Поради това исковата молба в тези си части следва да бъде върната, а
производството по делото – частично прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 246648/16.07.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх.
№ 265726/05.08.2025г. на СРС, и Молба, вх. № 283851/26.08.2025г. на СРС, в частта ú, с
която се иска да се установи, че ищцата И. В. Т. не дължи на „Топлофикация София“
ЕАД във връзка с изп.д. № 20128580400481 на ЧСИ № 858 – Уляна Димоларова, сумата
от 346,20 лева за разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 1370,73 лева за
1
такси по ТТРЗЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 40668/2025г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата чрез адв. Ф.
С..
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2