№ 66
гр. гр. Лом, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620100283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по предявен от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес: гр. ****, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез юрк. Е. Л.,
срещу С. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сума в общ размер от 1183,15 лева, от които: главница в размер на 500,00
лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер 255,40 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 52,70 лв. периода от
10.10.2018 г до 20.03.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 253,30 лв.
за периода 20.03.2019 г. до 02.11.2023 г., законна лихва за забава върху възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 121,75 лв. за период от 20.03.2019 г.
до 02.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.11.2023 г., до окончателното
погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2212/2023 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на
кредитодател, и С. Г. М., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 1146502 на 10.10.2018 г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУ/, задълженията по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Длъжникът е
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като попълнил
заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни
1
за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била
налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за
кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била
изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към
кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил
съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ с извършване на
горните действия се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът -
приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление договорът,
Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и
приложенията към него. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да
обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на «Ай тръст», като
договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил
сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. На 10.10.2018 г. С. Г.
М. сключила Договор за кредит № 1146502 с Кредисимо, по силата на който получила
сумата от 500 лева, срещу което се съгласила да върне 5 броя вноски по 110.54 лева в срок
до 20.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение, съдържащо
Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
Задължението по договора се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от договора за кредит,
страните се съгласили, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ страните
постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие Кредисимо да уведомява длъжника
за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът сключил на 10.10.2018 г. Договор за предоставяне на поръчителство с «Ай
Тръст», по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице – «Кредисимо», и да отговаря пред Кредисимо солидарно със С. Г. М. за
всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо, така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от Кредисимо. На 10.10.2018 г. «Ай Тръст» и «Кредисимо» сключили договор
поръчителство, по силата на който «Ай Тръст» се е задължило спрямо «Кредисимо» за
всички задължения на С. Г. М. по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило
задълженията си към С. Г. М. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо е поканило Ай Тръст да
плати всички изискуеми задължения на С. Г. М. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За
това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне
2
па поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай
Тръст с погасило дължимите от С. Г. М. на Кредисимо суми, както следва: 500 лева главница
по Договор за кредит, 52.7 лева договорна лихва за периода от 10.10.2018 г. до 20.03.2019 г.
и 253,30 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. С извършване на
посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението
поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 255.4 лева, ведно със сумата от 121,75 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. Вземането срещу ответника по
настоящото производство е посочено на ред № 1081 от Приложение № 1 от 23.02.2021 г. Към
настоящия момент задължението на ответника все още не е погасено. За периода от 13 март
2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била
начислявана съобразно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците (загл. дом. - дв. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез особения
представител адв. П. М. от МАК. Твърди се, че след като ответникът не е надлежно
уведомен за цесията, то по отношение на него кредитор се явява все още „КРЕДИСИМО“
ЕАД, т.е. искът е подаден в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Правен интерес у ищеца ще
се появи едва с уведомяването за цесия, а към момента на подаване на исковата молба такъв
липсва, тъй като ответницата не е надлежно уведомена за цесията. Длъжникът по
цедираното вземане не е надлежно уведомен по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2-3 от ЗЗЛД,
респективно чл. 14, § 1,6. „а“ от Регламент/ЕС/2016/ 679 и на основание чл. 83, §5 6. „б“ във
връзка с чл. 58, § 2, б. „и“ от Регламента, в смисъл че „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не
доказва, че има правото да оперира с личните му данни. В приложеното уведомление за
извършено прехвърляне на вземания липсва такова уведомяване от страна на цедента
„КРЕДИСИМО“ ЕАД. От това следва, че цесионерът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД няма
правото да разполага и оперира с личните данни на длъжника, респ. да подаде исковата
молба. Представеният договор за кредит не е подписан от кредитополучателя - ответник в
настоящото производство. Дори при кандидатстване онлайн договорът следва да бъде
подписан. Съгласно разпоредбите на чл. 13 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, препращащи към чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ №
3
910/2014, „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва, както и т. 13 «данни за създаване на
електронен подпис“ означава уникални данни, които се ползват от титуляря на електронния
подпис за създаването на електронен подпис. От представените доказателства със
заявлението за издаване на заповед изпълнение на парично задължение по ч. 410 от ГПК не
може да се направи извода, че С. М. е подписала документите по електронен път, а
физически подпис липсва. Представените като доказателства документи са подписани
физически от кредитодателя, но не и от кредитополучателя и няма индикация за подписване
от страна на ответницата по електронен път. Договорът за кредит е реален договор (чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД), а ищецът не представя доказателства за извършен превод, респ. плащане „на
ръка“, или какъвто и да е разходен документ, надлежно подписан от С. М., за получаване на
сумата от нейна страна, което поставя под въпрос дали ответницата е получила сумата.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмена молба моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява, като се представлява от
особения представител адв. П. М. от МАК, който оспорва иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2212/2023 г. по описа на ЛРС, образувано след
изпращане по подсъдност на ч.гр.д. № 1214/2023 г. по описа на РС- Мездра, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
ищеца срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 28.11.2023 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради
което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
По приложеното ч.гр.д. № 1214/2023 г. на РС- Мездра е приложен неподписан от
ответника Договор за потребителски кредит №1146502/10.10.2018 г., по силата на който
„Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ответника кредит в размер на 500 лева /съгласно
Приложение № 1/ и последният се е задължил да го погаси на 5 месечни вноски от по 110.54
лв. в срок до 20.03.2019 г., при ГПР е 50.00 % и ГПЛ от 41.24 %. В случая се твърди, че
процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Основното оспорване в отговора на исковата
молба е по въпроса сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри
и усвоявана ли е по него заемната сума.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото липсва
4
проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за
кредит на интернет адрес /сайт/ на „Кредисимо“ ЕАД или по телефон, съгласно чл. 2, от
раздел III от Общите условия в предвидената форма /приложени на л.14 от чгд.1214/2023 г./.
Във формата съгласно цитираната клауза следва да се попълнят задължителни полета,
касаещи индивидуализация на кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания
размер на искания кредит, срокът на кредита, наименование на кредитния продукт,
условията, при които се ползва и начина на усвояване. Искането за отпускане на кредит до
кредитната институция представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е налице
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Доколкото липсва доказване на подадено такова
искане в съответната форма, съдът приема, че не може да бъде установено, че автор по
смисъла на чл. 4 на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е
ответникът, който да е посочил в заявката си всичките си индивидуализиращи данни /три
имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 от закона/ на същото да е „Кредисимо“
ЕАД. Според нормата на чл. 8, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е
необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили
друго”. По делото обаче няма никакви доказателства за получаването на електронно
изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по
електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта
на договора за кредит и погасителния план на ответника. Категорично по делото не се
установява и, че ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен
телефон да е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения
погасителен план. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора. Всички електронни документи /формата за кандидатстване,
проектът на договора и погасителния план, съгласието за приемането и окончателното
сключване на договор/ с доказано авторство от всяка една от двете страни могат да бъдат
подписани с обикновен електронен подпис. Това е така, защото данните за потребителя,
както и за доставчика, сочат и индивидуализират автора на електронното изявление.
Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 3, т. 11 и т. 12
от Регламент /ЕС/ №910/2014 г., за да е валиден електронния документ. В случая обаче не
се доказа, че доставчикът на финансови услуги от разстояние Кредисимо, както
изисква чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПФУР, е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя и е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. Съгласно ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния
5
документ и електронния подпис. Съгласно ал. 3 на чл. 18 преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях Ал. 4
пък предвижда, че всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на
доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна. Горното
обуславя извод, че между страните няма постигнато съвпадение на волите за сключване на
договор за кредит, поне не такъв с посочените в исковата молба параметри.
На следващо място за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е
необходимо да се установи по несъмнен начин при спор между страните, че заемната сума е
предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото договорът за заем е реален такъв.
В случая от представената разписка за извършено плащане от 10.10.2018 г. , генерирана от
системата на Изи Пей АД, е видно, че от Кредисимо ЕАД, като наредител, е извършен
паричен превод в размер на 500 лева в полза на С. Г. М. с ЕГН **********, като е посочено
описание „паричен превод към Изи Пей кредисимо плюс“. Без значение за извода за
наличието на сключен между страните договор е обстоятелството, че липсва писмен
документ, подписан от кредитополучателя. Договорът за заем е неформален договор и
волеизявленията на страните за сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни
действия, с които се обективира постигнатото между тях съгласие. Т.е. самото предаване на
заемната сума чрез паричен превод би било достатъчно да се приеме, че е налице сключен
договор за заем. В случая обаче липсва изрично посочване в представената разписка от Изи
Пей, че сумата е преведена именно по договор за заем, и то точно по този договор, предмет
на иска, а не по друго правоотношение. Като основание е посочено неопределено „паричен
превод към Изи Пей кредисимо плюс“. Единствено датата на разписката – 10.10.2018 г.,
създава индикация за връзка с твърдяния договор за кредит от същата дата. В този смисъл
не следва да се приема, че с посочената разписка е изплатена именно главницата по договора
за заем. Това е едно от основанията за отхвърляне на иска за главница, но не само.
На следващо място, дори да се приеме, че заемната сума, съставляваща главница, е
изплатена по посочената разписка, в размер на 500 лева, то предвид липсата на сключен
договор за кредит в писмена или в електронна форма по правилата на ЗПФУР не могат да
бъдат установени конкретните условия, които да са приети и от двете страни, по сключения
договор – нито размер на договорна лихва, нито изискуемост на дълга, нито обезпечения за
връщане на кредита. Т.е. недоказани останаха условията, при които е сключен договора за
кредит. Поради това ответникът не дължи договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 52,70 лв. за периода от 10.10.2018 г до 20.03.2019 г., законна лихва за
забава върху главницата в размер на 253,30 лв. за периода 20.03.2019 г. до 02.11.2023 г., тъй
като не е ясно какъв размер възнаградителна лихва се е съгласил да заплати
ответникът и кога настъпва изискуемостта на кредита, предвид липсата на подписани
от двете страни условия по кредита.
6
Не се доказа и сключването на договор за поръчителство /л. 23-26 от ч.г.д.2214/2023 г./
между ответника С. М. с трето лице - АЙ ТРЪСТ ЕООД, тъй като същият е неподписан,
като не са спазени гореизброените изисквания на чл. 18 от ЗПФУР. Поради изложеното
съдът намира, че ответникът не дължи възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер 255,40 лв. и законна лихва за забава върху възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 121,75 лв. за период от 20.03.2019 г.
до 02.11.2023 г.
На следващо място, на 10.10.2018 г. «Ай Тръст» и «Кредисимо» са сключили договор
за предоставяне на поръчителство, по силата на който «Ай Тръст» се е задължило да
отговаря спрямо «Кредисимо» за всички задължения на С. Г. М. по твърдяния договор за
кредит. Ай Тръст е изпълнило задълженията на С. Г. М., видно от приложена справка-
извлечение от системата на Ай Тръст ЕООД в общ размер от 667,50 лв.
От представения по ч.гр.д. № 2214/2023 г. по описа на РС-Мездра Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД – Цедент № 1 и
„Ай Тръст“ ЕООД – Цедент № 2, са прехвърлили пакет от свои вземания на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****. Съгласно пар. 2 - Предмет на договора, Цедент № 1
продава възмездно на Цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между Цедент № 1 в
качеството на кредитодател, и физическите лица, в качеството им на кредитополучатели,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към определена дата са в
посочен размер. В случая в исковата молба се твърди, че вземането срещу ответника по
настоящото производство е посочено на ред № 1081 от Приложение № 1 от 23.02.2021 г.
Съдът с проекта си за доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, изрично е
указал на ищеца, че «с исковата молба не са представен доказателства, както се изброяват в
същата, като най-късно в първото о.с.з. може да представи същите доказателства.» Ищецът в
своя молба с вх. № 626/22.01.2025 г. продължава да твърди, че с депозирането на исковата
молба е представил Приложение № 1 към Договор за цесия, в което е индивидуализирано на
ред № 1081 процесното вземане, без да изпълни указанията, дадени му с определението по
чл. 140 ГПК, което му е надлежно връчено. Повторно указание за представяне на цитираното
Приложение би се явило в разрез с диспозитивното начало, установено в гражданския
процес, поради което такова «напомняне» в откритото съдебно заседание съдът не е сторил и
е обявил съдебното дирене за приключено.
На следващо място съдът е указал изрично в определението по чл. 140 от ГПК и
доказателствената тежест на ищеца - при пълно и главно доказване следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч.: наличието на действителни
/валидни/ облигационни правоотношения с твърдения предмет и всички посочени
параметри: между «Кредисимо» и ответника; между поръчителя «Ай Тръст» и ответника;
между Кредисимо и Ай Тръст, включително подписването на договора за кредит и договора
за поръчителство от страна на ответника; че ответникът е получил заемната сума от
кредитодателя /в брой, по банков път/; че задължението на кредитополучателя по договора
7
за потребителски кредит е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст"
ЕООД към кредитодателя Кредисимо; извършеното прехвърляне на вземането и
уведомяването на длъжника за цесията; изискуемостта на вземането към датата на подаване
на заявлението в заповедното производство; размерът и основанието, на което се претендира
обезщетението за забава и възнаградителната лихва. Въпреки тези указания ищецът не
доказа извършеното прехвърляне на вземането, предвид непредставяне на цитираното
Приложение № 1, като единствено от договора за цесия не може да се установи, че именно
конкретното вземане към ответника М. е включено в предмета на договора, тъй като липсва
представено Приложение № 1, за да се види какъв дълг е прехвърлен и в какъв размер.
Единствено се установява по делото, че е сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, но не и дали конкретното вземане е предмет на този договор.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице, е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни от цедента и от неговия универсален
правоприемник. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква
по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на
упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното,
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето
задължение по договора за кредит. Не на последно място, в производството по чл. 410 от
ГПК при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя не е необходимо
установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на
цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба,
вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител. В случая обаче
8
ищецът не доказа извършеното прехвърляне на конкретното вземането поради
непредставяне на въпросното Приложение № 1, сочено в исковата молба, поради което
настоящият ищец не се легитимира като кредитор на ответника и не доказа това си
качество, което е достатъчно, за да се отхвърли иска.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен в неговата цялост.
По разноските:
При този изход на спора се дължат разноски в полза на ответника, но ответникът не е
сторил такива, поради което и не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес: гр. ****, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез юрк. Е. Л., срещу С. Г.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД - за признаване за установено, че С. Г. М., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *****, следните вземания: главница в размер на 500,00 лв.
/петстотин лева/, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
255,40 лв. /двеста петдесет и пет лева и четиридесет ст./, договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 52,70 лв. /петдесет и два лева и седемдесет ст./ за периода от
10.10.2018 г до 20.03.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 253,30 лв.
/двеста петдесет и три лева и тридесет ст./ за периода от 20.03.2019 г. до 02.11.2023 г.,
законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставя па
поръчителство в размер на 121,75 лв. /сто двадесет и един лева и седемдесет и пет ст. / за
периода от 20.03.2019 г. до 02.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.11.2023 г., до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2212/2023 г. по описа на PC – Лом, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Монтански окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9