Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 29.01.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3027/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Б.М.Б., в която се
излагат твърдения, че за периода от 07.10.2016г. до 06.10.2019г. е работил по
служебно правоотношение на длъжностите *****, като е полагал труд на 12-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време. Изтъква се, че за горепосочения период
е положил 1680 часа нощен труд, който поради празнота в уредбата на ЗМВР е
следвало да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 по реда на чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и да бъде
заплатен от работодателя. Навеждат се твърдения, че след преизчисляване на
нощния труд към дневен от 2412,87 часа се установява, че ищецът е положил 301,87
часа извънреден труд, за който не му е изплатено дължимото възнаграждение от 2121,11
лв. по реда на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявения иск. Признава обстоятелствата, че за периода от
07.10.2016г. до 06.10.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение на посочените
в исковата молба длъжности, като е полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Навежда доводи, че претенцията е неоснователна тъй като
ищецът не е положил извънреден труд с оглед нормалната продължителност на
работното време през нощта от 8 часа за служителите на МВР, допълнителното му
заплащане от работодателя и липсата на основание за преизчисляването му към
дневен труд поради неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата за служебни правоотношения. С оглед гореизложеното се
отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните по делото не оспорват, че за периода от 07.10.2016г. до 06.10.2019г. ищецът е
работил по служебно правоотношение на длъжностите *********, като е полагал труд на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. За горепосочения период ищецът отработил 2111
часа през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, за които работодателят му
заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява,
че при приравняване на часовете нощен труд към дневен с коефициент 1,143
съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ се получават 2412,87
часа, 301,87 часа от които не са заплатени от работодателя. Вещото лице е
установило, че в случай на полагане на 301,87 часа като извънреден труд, на
основание чл. 187, ал. 6 от ЗМВР ответникът следва да заплати на ищеца трудово
възнаграждение в размер на 2121,11 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Спорният
въпрос между страните е трябва ли да се преизчисляват отработените от ищеца
часове през нощта към такива отработени през деня с
коефицент по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а оттам дали това би довело до
полагане на извънреден труд и до възникване на задължение на ответника за
неговото заплащане съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Поради специфичната дейност
осъществявана от държавните служителите в МВР, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното им време е определена на 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За разлика от общите разпоредби
на чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1 от КТ, в разглеждания случай липсва
разграничение за полагане на горепосочените часове труд през деня или през
нощта, поради което се достига до извода че нормалната продължителност на
дневния и нощния труд през денонощието е една и съща. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която при работа на смени,
каквато е и работата на ищеца, е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 часа и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. По същия начин са регулирани горепосочените
отношения и в чл. 3, ал. 3 на приложимата в случая Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, издадена на
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. на министъра
на вътрешните работи, която е ирелевантна за процесния период, действително е
било регламентирано че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Липсата на подобна регулация в
последвалите я Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, обаче не поражда
основание за прилагане по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това е така, защото законодателят е изоставил разбирането си за
наличие на необходимост от преизчисляване на часовете нощен труд с посочения
коефициент и компенсирането по този начин на служителите в МВР, както поради
еднаквата нормална продължителност на работното им време през деня и през нощта
от 8 часа, така и поради наличие на други превилегии с оглед специфичната им
дейност, изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за
прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. В
допълнение на изложението следва да бъде посочено, че превъщането на нощните
часове труд в дневни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва, когато нощната продължителност на
работното време е по-малка от дневната /чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1
от КТ/ и цели единствено да изравни възнаграждението на работника или служителя
полагащ труд от 7 часа през нощта с това на работника или служителя полагащ
труд от 8 часа през деня чрез увеличаване заплащането на нощния труд. Превръщането
на часовете нощен труд в дневен, обаче не води до възникване на извънреден труд.
Последният ще е налице само при реално отработване на часове извън определеното
работно време, за което обстоятелство по делото липсват доказателства. При това
положение се достига до извода, че ищецът не е доказал
твърденията си че за периода от 07.10.2016г. до 06.10.2019г. е положил
извънреден труд, за който ответникът му дължи заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 2121,11 лв., поради което искът
по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да
заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователен предявения от Б.М.Б. с ЕГН:
********** ***, срещу **********, иск
по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сумата
от 2121,11
лв. /две хиляди сто двадесет и един
лева и единадесет стотинки/ - главница, представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 07.10.2016г. до 06.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Осъжда Б.М.Б. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на *********, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок
считано от 31.01.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: