Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 2347 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 257248 от 28.10.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№ 287484 от 27.11.2019 г., и двете постановени по гр. д. № 20255 по описа за 2019
г. на СРС, Гражданско отделение, 167 състав, ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
осъден да заплати на ищеца З. „А.Б.“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата
от 3064,74 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 0300/16/777/507362 г., за
ПТП, настъпило на 03.12.2016 г. в гр. Русе в резултат на виновно противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 183,89 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 02.09.2018 година до 08.04.2019 година.
Недоволен от
постановените решения, с които СРС отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 183,89 лева, останал ищецът в първоинстанционното производство, предвид
което депозирал въззивна жалба срещу тази част на съдебния акт. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС.
Твърди се, че районният съд допуснал нарушение, като неправилно интерпретирал
събраните в хода на производството доказателства, подведен от ответника. Поддържа
се, че застрахователят на гражданската отговорност на виновния поискал от ищеца
представяне на оригинални документи, а не на четливи копия от материалите по
преписката, с оглед което това възражение не следвало да се уважава. В тази
връзка счита, че необходимите за произнасянето по извънсъдебно предявената
претенция са били предоставени преди исковото производство във вид, позволяващ
произнасяне и удовлетворяване на претенцията на застрахователя по имуществената
застраховка. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати регресното
вземане в срока, установен в КЗ, с оглед което изпаднал в забава, следователно
претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД неправилно била отхвърлена от първия
съд. Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в тази част и за
постановяване на друго, с което претенцията на ищеца за мораторна лихва да бъде
уважена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции съобразно изхода от
производството.
Не е постъпил отговор
на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство. Със
становище за съдебното заседание, постъпило в съда на 11.03.2021 г., жалбата се
оспорва с доводи за неоснователност на релевираните пред въззивния съд
оплаквания срещу решението на СРС. Въззиваемото дружество изразява становище,
че преписката е била представена във вид, който не позволявал на застрахователя
да се произнесе мотивирано в срока съгласно КЗ. Поддържа, че ако ищецът е бил
добросъвестен и изряден при окомплектоване на преписката, то е следвало
извънсъдебно да се изясни получилото се недоразумение, а не да сезира съда с
иск. След като получили препис от исковата молба и се запознали със
съдържанието на представения двустранен констативен протокол, признали иска и
изплатили главницата на 12.09.2019 г. Намира за правилен извода на първия съд,
че ответникът не е изпаднал в забава и не е дал повод за предявяване на
исковете, а искът по чл. 86 ЗЗД правилно бил отхвърлен от СРС. Искането е за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното
производство. Релевира се възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Предмет на
въззивното производство е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид че
решението, с което СРС се е произнесъл по главния предявен иск с квалификация
чл. 411 КЗ, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от
въззивника част. По правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд
приема следното:
При съобразяване
доводите на страните, заявени пред първата инстанция и поддържани в тази фаза
на производството, се установява, че между тях продължава да е спорно
обстоятелството дали ответникът е изпаднал в забава за изплащане на
застрахователното обезщетение в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на
процесното застрахователно събитие водач, респективно на изследване от
въззивния съд подлежи основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва
има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както
възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
СРС е формирал
правни изводи за наличие на главен дълг като е уважил този иск.
Задължението на
делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на
изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В случая покана до
ответника е отправена и е получена на 02.08.2018 г., което обстоятелство
изрично се признава от ответника с отговора на исковата молба.
Съгласно
разпоредба на чл. 412, ал. 2 КЗ, когато застрахователят по имуществената
застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими
допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на
вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на
завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на
завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5.
В случая с
отговора на исковата молба ответникът е релевирал в производството възражение,
че изпратената преписка е била непълна – не съдържала документ, установяващ
настъпването на събитието, както и такъв, от който да се установи размерът на
щетите – фактура за извършено плащане, калкулация по щета. Ответникът изрично е
оспорил да е изпаднал в забава за плащане на главното вземане.
С доклада по
делото СРС е очертал правнорелевантните за този иск факти, като е разпределил
правилно доказателствената тежест за установяване на същите.
От представената и
приета като писмено доказателство покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция по преписка № 0300/16/777/507362 по описа на застрахователя-ищец,
ответникът е поканен да заплати застрахователно обезщетение в размер на 3064,74
лева с включени ликвидационни разноски. В поканата в графа „Документи“ са
вписани: ДКП № 13364/03.12.2016 г., 1 бр. фактура, опис на щетата, документ за
платено обезщетение, а също: уведомление за щета и застрахователна полица.
Отметка обаче, че се изпращат следните документи, предоставени в копие:
уведомление за щета, застрахователна полица, опис на щета, документ за
изплатено обезщетение.
В отговор на
получената регресна покана от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е изпратено писмо, с което се обръща внимание на следното: при
обработката на представените претенции се установило, че щетите не били напълно
окомплектовани, което водело до обективна невъзможност застрахователят да се
произнесе по основателността и размера им. Писмото съдържа покана изисканите с
приложението документи да бъдат представени, като в противен случай
възстановяване на заплатените от застрахователя по имуществени застраховки суми
не би било възможно. По конкретната регресна преписка за изискани: оригинален
ДКП, оригинална фактура, снимки.
При така
установеното фактическо развитие на правоотношенията между страните въззивният
съд приема следното от правна страна:
Както се посочи и
по-горе с разпоредбата на чл. 411 КЗ е предвидено, че застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява
претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с
доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване
на пътнотранспортно произшествие.
Когато
застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства
или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието
или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде
предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до
45 дни от датата на завеждане на претенцията.
В конкретния
случай въззивният състав на съда приема, че застрахователят ответник е изискал
по реда на чл. 412, ал. 2 КЗ от застрахователя по имуществената застраховка
допълнителни доказателства, които са били свързани с установяване на
основателността на претенцията му – документ за настъпването на произшествието,
както и такъв за установяване вида и размера на вредите във връзка с регресното
вземане, предявено за плащане. В хода на съдебното дирене пред СРС ищецът,
чиято е била тежестта за това, не е анагжирал доказателства, че на ответника са
били предоставени относимите за установяване основателността на претенцията
писмени доказателства, независимо дали в копие или в оригинал. При изрично
такова оспорване и позоваване на представен с исковата молба писмен документ,
съдържащ опис на представените с претенцията документи с отметки само на част
от документите /каквито отметки не са поставени на изисканите с писмото отговор
двустранен констативен протокол и фактура/, ищецът е следвало да докаже
изпадането на ответника в забава, като установи по делото, че на разположение
на последния са били предоставени необходимите документи за целите на
произнасянето по основателността и размера на извънсъдебно предявената регресна
претенция в четливи преписи, позволяващи на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да се произнесе по претенцията.
При аналогични
изводи за фактите първият съд правилно е приел, че ищецът не е установил
изпадането в забава от страна на ответника. Неоснователни в тази връзка се
явяват оплакванията, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба. Както се посочи и по-напред в решението, ответникът своевременно е
релевирал възражение, че е предприел действия по реда на чл. 412, ал. 2 КЗ -
изискал е представянето на допълнителни доказателства, относими към претенцията
на ищеца, като е представил с отговора на исковата молба и писмени
доказателства в тази връзка – писмо до ищеца, с което по конкретната преписка
са изискани документи. Ищецът не е оспорил това писмено доказателство, като
същевременно не е установил по делото да е представил на ответника всички
относими към основателността на претенцията му и нейния размер доказателства с
изпратената извънсъдебна покана за доброволно плащане. В тази връзка СРС е
изложил ясни мотиви в обжалваното решение, които въззивният състав не намира за
ненужно да ги преповтаря.
В светлината на
горното въззивната жалба следва да се прецени като неоснователна, а решението в
частта, с която СРС е отхърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК,
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от
спора - неоснователност на въззивната жалба срещу решението на СРС по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК, разноски за въззивното производство в
принципен план се следват само на въззиваемата страна. По делото обаче не е
подаден отговор на въззивната жалба, като въззиваемият не е представляван и в
единственото проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание. Подадена е
единствено бланкетна молба за даване на ход на делото в отсъствие на
представител, с която се претендира присъждане на юрисконсултстко
възнаграждение. Ето защо според настоящия състав такова не следва да бъде
присъждано.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257248 от 28.10.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 287484 от 27.11.2019 г., постановени по гр. д. № 20255 по описа за
2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 167 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 183,89 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 3064,74 лева за периода от 02.09.2018
г. до 08.04.2019 г.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3064,74 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана
при ищеца под номер 0300/16/777/507362 г., за ПТП, настъпило на 03.12.2016 г. в
гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.