Решение по КНАХД №329/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. З., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат И. М. от АК – Перник, срещу Решение № 4 от 12.05.2025г., постановено по АНД № 4 по описа за 2025 г. на Районен съд – Трън.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-0361-000126 от 09.12.2024 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Трън, към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на Л. Г. З., за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Касаторът пледира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП не е установена по достатъчно категоричен начин, а в тази връзка е налице непълнота при отразяването от страна на актосъставителя и наказващия орган на обстоятелствата около установеността на нарушението, които на са били разследвани в достатъчна степен. Твърди също, че по отношение на изложеното в НП твърдение, че жалбоподателят не е имал поставен колан, дори и в действителност такъв да не е бил поставен, съгласно нормата на чл. 137а, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, в конкретния случай е бил освободен от това задължение поради наличие на трайно увреждане на лявата ръка, за което е освидетелстват с решение на ТЕЛК, което при управление на МПС с използване на обезопасителен колан застрашава безопасността му, тъй като ограничава хватателната способност на ръката му. Оспорва и изводите в решението за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – Трън, както и издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. М.. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и моли съда да отмени оспореното съдебно решение и потвърденото с него НП, по аргументи подробно изложени в жалбата. Касаторът моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, заявява, че е шофьор с 40 – годишен опит, като е притежавал категория „С“ и никога не е имал проблеми поради непоставянето на колан, тъй като е инвалид и притежава решение на ТЕЛК.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Трън при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт В.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

 

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 24-0361-000126 от 09.12.2024 г., началникът на РУ – Трън, налага на Л. Г. З. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за това, че на 25.11.2024 г., в 13:51 часа, в [населено място], община Трън, област Перник, на територията на община Трън, на път II-63, с посока на движение от [населено място] към [населено място], при км 32+800, управлява МПС (моторно превозно средство) – товарен автомобил „***“, с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД, [ЕИК], без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е фабрично оборудван, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП.

Обжалвано пред Районен съд – Трън, наказателното постановление е потвърдено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на първата съдебна инстанция, в резултат на извършената дължима служебно, цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, е приел същото за водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, за съобразено с установените в закона формални изисквания и процесуални правила, включително при липса на допуснати в хода му съществени процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице. Районният съд приема, че нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано, съответно е на дадената му правна [жк], а в акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

По същество, след събиране, анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в решението се приема за безспорно установено изложеното в обстоятелствената част на процесното НП, а именно: че на процесните дата и час, на посоченото място, Л. Г. З. е управлявал процесното МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано фабрично, факти неоспорени и от жалбоподателя.

По повод възраженията на Л. Г. З., че в процесния случай спрямо него е била налице предпоставката по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. Изготвеното по делото експертно заключение е кредитирано изцяло от първоинстанционния съдебен състав, като от същото се установява, че при жалбоподателят е налично вродено заболяване – „вродена агинезия осис метакарпи от дигиторум“ (вродена малформация на лява ръка, липса на пръсти и дланни кости, при която малформация на засегнатия крайник липсват пръстите и дланта на лявата ръка по рождение), за което последният е освидетелстван с решение на ТЕЛК № 869/24.05.1985 г. с определена 3 група ТНР (трайно намалена неработоспособност) при обичайни условия – пожизнено, което отнесено към процесния случай не променя нивото на защита на водача в зависимост от положението на предпазния колан. Въз основа на това районният съд формулира извод, че Л. З. не е сред категорията лица, чието физическо състояние не позволява ползването на това предпазно средство, съответно неприложими спрямо него са както разпоредбата на чл. 137а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, така и тази на чл. 137а, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

С горните мотиви в решението се приема, че по делото е доказано извършването на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП и от наказаното лице, без да са налице предпоставки за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Според районния съд нарушението е формално, а от друга страна не са налице данни за проявили се изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По доводите в касационната жалба.

Настоящата инстанция не споделя изложеното от касационния жалбоподател относно оплакването, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП не е установена по достатъчно категоричен начин.

В производството по делото пред районния съд фактът на управление на МПС, от страна на касатора, на процесните дата и място, към посочения час, без поставен от последния обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, на практика не е бил спорен. Преглед на жалбата пред първата съдебна инстанция и на допълващата я молба, сочи, че доводите на наказаното лице са основно свързани с наличие на предпоставки за приложението на изключенията, визирани в нормата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, макар и без сочене на конкретна хипотеза, както и с приложимост в процесния случай на чл. 28 от ЗАНН.

Без основание са и доводите в жалбата, свързани с основния спорен момент в процесното производство – наличие на хипотеза на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изключваща ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП.

Съгласно чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, могат да НЕ използват обезопасителни колани (т. 1) бременните жени (т. 2), лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан (т. 3), лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват МПС, адаптирани съобразно техните нужди (т. 4), водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място (т. 5), инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.

Наказаното лице пледира пред районния съд, че административнонаказателната му отговорност не е следвало да бъде ангажирана, поради вродена аномалия на ляв горен крайник, изразяваща се във „вродена агинезия осис метакарпи от дегиториум“ – медицинско състояние, изключително затрудняващо хватателната способност на ръката му, тъй като липсват длан и пръсти. Представя доказателство – ЕР (експертно решение) на ТЕЛК № 869 от 24.05.1985 г.

Във връзка с това и за изясняване на обективната истина по делото в хода на съдебното следствие пред районния съд е назначена, изготвена, изслушана и приета в цялост от решаващия състав съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е, че диагнозата на Л. З. не застрашава безопасността НА водача при управление на МПС.

Касационният съд споделя изцяло изводите в решението, че в процесния случай не е налице някое от основанията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изключващи ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач на МПС, управляващ МПС без обезопасителен колан.

С оглед фактите по делото, хипотезите на чл. 137а, ал. 2, т. 1, 4 и 5 от ЗДвП, са ирелевантни към предмета на правния спор и не следва да бъдат подлагани на обсъждане.

Хипотезата на чл. 137, ал. 2, т. 2 от ЗДвП:

По делото не е спорно, а това обстоятелство е установено категорично и въз основа на изготвеното експертно заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, че жалбоподателят е с диагноза „вродена агинезия осис метакарпи от дегиториум“, представляваща вродена малформация на лява ръка, липса на пръсти и дланни кости, при която малформация на засегнатия крайник липсват пръстите и дланта на лявата ръка по рождение.

При този безспорен факт, се споделя изцяло извода на решаващия първоинстанционен състав, че спрямо жалбоподателя не е налице изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Физическото състояние на последния не препятства използването на обезопасителен колан. Жалбоподателят не е представил доказателства, които по надлежния ред – издадени от съответен медицински специалист в съответната област на медицината, да удостоверяват соченото обстоятелство. Представеното доказателство в подкрепа на защитната теза на наказаното лице – ЕР № 869 от 24.05.1985 г. на ТЕЛК установява, че подходяща за освидетелстваното лице работа е такава, „без значително натоварване на лявата ръка“, а препоръчана професия е „канцеларска работа“, но не определя жалбоподателя като лице попадащо в изключенията на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Тежестта да докаже твърдението, че по обективни причини е освободен от задължението да поставя обезопасителен колан във време на управление на МПС, при условието на пълно и главно доказване, е изцяло у страната, която твърди и черпи права от този факт. В тази връзка съдебната практика приема, което се споделя и от настоящия съдебен състав, че преценката за физическото състояние на водача не може да почива на субективните възприятия или оплаквания на лицето (или на други лица от неговия кръг), нито да се основава на удостоверени с медицински документи заболявания, от които страда лицето. Такава преценка следва да бъде направена само въз основа на специални знания в областта на медицината – чрез съдебно-медицинска експертиза, каквато в случая е приета в производството пред районния съд или чрез документ, съдържащ изрично лекарско предписание, че физическото състояние на дадено лице НЕ ПОЗВОЛЯВА използването на обезопасителен колан, че конкретното заболяване, от което страда лицето, или физическото му състояние, представлява противопоказание за поставяне на обезопасителен колан. Такава констатация или предписание липсват представени по делото.

Хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП:

Вроденото заболяване на жалбоподателя, не попада и в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Следва да се посочи, че изключението се прилага само при наличието в кумулация на следните предпоставки – 1. лице с трайно увреждане на, в случая горен крайник, 2. което управлява МПС, адаптирано съобразно неговите нужди. Независимо от безспорния по делото факт – наличието у жалбоподателя на вродена малформация на лява ръка, представляваща липса на пръстите и дланта на лявата ръка по рождение, по делото не е било спорно, което почива и на доказателствата, че Л. З. е управлявал МПС – товарен автомобил, без данни МПС да е пригодено за нуждите на водача, свързано с увредения му горен крайник. Липсата на втората предпоставка, визирана в хипотезата на чл. 137а, ал. 2. т. 3 от ЗДвП, категорично изключва приложението на цитираната норма, съответно не отменя задължението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното, основано във фактите установени пред първата съдебна инстанция, а именно, че на 25.11.2024 г., в 13:51 часа, в [населено място], община Трън, област Перник, на територията на община Трън, на път II-63, с посока на движение от [населено място] към [населено място], при км 32+800, Л. Г. З. е управлявал МПС – товарен автомобил „***“, с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „*** ЕООД, [ЕИК], без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е фабрично оборудван, предвид липсата на доказателства за наличието на някое от изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изводите на Районен съд – Трън, че касаторът е осъществил обективния и субективен състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, се явяват правилни и законосъобразни.

Настоящата инстанция споделя изцяло и мотивите в обжалваното решение за липса на предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като в случая не са налице обстоятелства, с оглед които деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, респективно и изводите в решението за наложено административно наказание съответно по вид и във фиксиран от законодателя размер.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива своевременно са заявени под формата на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на 80.00 лв., платими в полза на ОДМВР – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 12.05.2025 г., постановено по АНД № 4 по описа за 2025 г. на Районен съд – Трън.

ОСЪЖДА Л. Г. З., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.