Присъда по дело №1387/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 75
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110201387
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 75
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично при
закрити врати заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:И. М.
СъдебниД. Х.

заседатели:С. М.
при участието на секретаря М.М.
и прокурора Т. Г. Ал.
като разгледа докладваното от И. М. Наказателно дело от общ характер №
20221110201387 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. АС. К. – роден на .................г. в гр.София,
живущ в г................, българин, български гражданин, с начално образование,
неосъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от
10.08.2020г. до 30.11.2020г. в къща, находяща се в гр. София, на ул.,,Павел
Шатев» № 42, се съвкупил с лице ненавършило 14 – годишна възраст – М.
ЕВ. С. (родена на 30.11. 2006г.), доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл.151, ал.1 във
вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1 т.3 от НПК във вр. с чл.23 - чл.25, ал.1
от НК ГРУПИРА наказанието по настоящата присъда с наказанието от
четири месеца лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда по
НОХД № 13596/2021г. по описа на СРС като определя едно общо най – тежко
наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към
групираното наказание лишаване от свобода, кумулативно наложеното
наказание обществено порицание, по НОХД № 13596/2021г. по описа на
СРС.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
групираното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА С. АС. К. – роден
на ...................г. в гр.София, живущ в ................., български гражданин, с
начално образование, неосъждан, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на
СДВР сумата в размер на 312,00 лева, представляваща възнаграждения за
вещи лица по изготвената СППЕ, а по сметка на СРС и сумата от по 05,00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от
днес пред СГС.




Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда № 75 от 13.04.2022г. постановена по НОХД №
1387/2022г. по описа на СРС.
Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против С. АС.
К., с ЕГН: ********** за това, че за времето от 10.08.2020г. до 30.11.2020г. в
къща, находяща се в гр. ..............., се съвкупил с лице ненавършило 14 –
годишна възраст – М. ЕВ. С. (родена на ................г.), доколкото извършеното
не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл. 151, ал.1
от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия. Намира, че при проведената съкратена процедура и от
събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства и
доказателствени средства се доказва по безспорен начин факта на извършване
на престъплението, за което деецът е бил привлечен към наказателна
отговорност. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага
на съдебния състав да наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. Също така направените в хода на досъдебното прозиводство разноски
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия намира, че повдигнатото обвинение се
подкрепя от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и
доказателствени средства от досъдебното производство. Предлага на съда да
наложи наказание, което да бъде редуцирано с 1/3 и отложено за изтърпяване
с изпитателен срок.
В своя лична защита и последна дума подсъдимят С.К. се съгласява със
становището на прокурора и защитникът си, като изразява съжаление за
стореното и моли за минимална присъда.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, становищата на страните
и техните искания, намира за установено следното:
Подсъдимият С. АС. К. е роден на ............г. в гр.София, живущ в гр.
........................, българин, български гражданин, с начално образование,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Малолетната, към момента на деянието свидетелка М. ЕВ. С., е родена
на ..................г. в гр.София. Живеела в същия град на ..............., заедно с майка
си - свидетелката ЕВ. ИВ. С..
На 23.02.2021г. постъпил сигнал в Държавна агенция за закрила на
детето с вх.№ 32 - 00 - 8/04.02.2021г. от Директора на 113 СОУ ,,Сава
Филатеров" - гр.София, който уведомил за случай на ранно съжителство,
касаещо непълнолетната ученичка М. ЕВ. С.. Преди това адреса, на който
живеела ученичката, бил посетен от свидетеля Б.М. - класен ръководител на
С. и свидетелката Н.С. - социален работник към училището. Когато посетили
1
адреса там установили майката на М.С., която заявила, че дъщеря й живее на
семейни начала с момче от................................
По така подадения сигнал в СРП се установило, че на 10.08.2020г.
подсъдимият С.К. и малолетната М.С., която по това време била на 13г.,
имали доброволен полов акт, който бил осъществен в неговото жилище, а
именно в къща, находяща се в ......................(тогава бил първият полов акт
между двамата след което се ,,оженили" по ромския обичай), като заживели
на семейни начала на същия адрес.
В периода от 10.08.2020г. до 30.11.2020г. (до навършване на 14 годишна
възраст) подсъдимият С.К. осъществил полов акт с малолетната М.С., като
двамата съжителствали заедно на семейни начала, живели на втория етаж на
къща, находяща се в ................... На първия етаж живеели майката, бащата и
сестрата на подсъдимия. Двамата спели на едно легло и по взаимно решение и
съгласие осъществили полов акт, при който пенисът на подсъдимия К.
проникнал във влагалището на свидетелката С., въпреки че тя не била
навършила 14 годишна възраст и той знаел това. По време на половия им акт,
свидетелката С. била девствена към този момент, като осъщественият полов
акт станал доброволно, с нейно съгласие, като същата не била лишена от
възможността за самоотбрана, както и не била принуждавана със сила или
заплашване или приведена в безпомощно състояние. На 04.05.2021г.
свидетелката С. и подсъдимия се разделили и тя се върната при родителите
си.
С нарочно постановление от 20.05.2021г. на прокурор при СРП
образувал досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани
в качеството на свидетели М.С., Е.С., Н.С., Б.М., А.К. и С. К.. Бил извършен
отделен разпит на свидетелката М.С. пред съдия, като й била назначена
комплексна психиатрична и психологична експертиза във връзка с нейната
свидетелска годност. Като писмени доказателства били приобщени писмо до
Началник 03 РУ СДВР от Директор при Агенция социално подпомагане,
сигнал до ДАЗД - сигнал за дете в риск и свидетелство за съдимост на С.К.. С
Постановление от 25.08.2021г. същият бил подведен под наказателна
отговорност за това, че за времето от 10.08.2020г. до 30.11.2020г. в къща,
находяща се в ............................, се съвкупил с лице ненавършило 14 –
годишна възраст – М. ЕВ. С. (родена на ..................г.), доколкото извършеното
не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл. 151, ал.1
от НК. Разпитан в качеството си на обвиняем и в присъствието на служебен
защитник, К. отказал да даде обяснения.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.
372, ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен
от подсъдимия и неговия служебен защитник. Пред съда са признати изцяло
фактите по повдигнатото им обвинение, така като са очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е имало съгласие за тях да не
се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки
2
обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно събраните
на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимите форма.
При така признатите факти от подсъдимия, които съдът намира за
подкрепени от събрания по наказателното производсдтво доказателствения
материал, се обуславя единствената процесуална възможност да се приемат
именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и описана в
обвинителния акт.
Подсъдимият С.К. е изразил изричното си съгласие съдебното
производство да бъде проведено по реда на чл.371 т.2 НПК. Признал е изцяло
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като се е съгласил да не се събират доказателства, свързани
с оборването на тези факти.
Фактическата обстановка по делото подробно се установява и подкрепя
от писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
досъдебното производство. Освен признанието на фактите от страна на
подсъдимия, той признава своята вина и изразява съжаление за случилото се.
Приобщените по реда на съкратената процедура писмени доказателства и
доказателствени средства от досъдебното производство потвърждават
направеното в хода на съдебното производство признание от страна на
подсъдимия на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, свързани с предмета на доказване, а именно факта на
извършено престъпление и участието на дееца в него. Видно от протоколите
за разпит на свидетелите и в частност тези на А.К., Снежана К., М.С. и Е.С.
(родителите на подсъдимия и малолетната) се доказва, че подсъдимият К. и
свидетелката С. са съжителствали на съпружески начала, през което време
бил извършен полов акт помежду им. По признания на самата С., дадени пред
разследващ полицай на 30.06.2021г. и пред съдия на 07.09.2021г. това се е
случило на 10.08.2020г., когато тя е била девствена и на 13г. възраст. Фактът
на съжителството помежду им се потвърждава от приобщената справка за
съдимост, от която е видно, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД
№ 13596/2021г. по описа на СРС подсъдимият С.К. е бил признат за виновен
за това, че през периода от 10.08.2020г. до 30.11.2020г. като пълнолетно
лице, без да има сключен граждански брак, е заживял на съпружески начала с
лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно М. ЕВ. С. -
престъпление по чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Косвено показанията на
свидетелите се потвърждават и от тези на Н.С. и Б.М.. Техните изявления са
относими към обвинението, за което подсъдимият е бил осъден, но имат и
значение за отношенията между него и свидетелката С.. Според вещите лица
по назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно
психологична и психиатрична експертиза, свидетелката М.С. притежава
свидетелска годност и може да участва пълноценно във фазите му и да дава
достоверни свидетелски показания.
3
С оглед установената фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства се доказва, че със своето поведение подсъдимият С.
АС. К. е извършил престъпление съвкупление с малолетен по смисъла на
чл.151, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението изпълнителното деяние е
резултатно и се явява довършено чрез действие и се изразява в проникване на
пениса на подсъдимия във влагалището на лице от женски пол, ненавършило
14 - годишна възраст, доколкото същото не съставлява престъпление по
чл.152 от НК. За осъществяването на този текст от закона е необходимо и
съдействащото поведение на пострадалата, т.е. когато е дала съгласието си за
това.
Субект на наказателна отговорност може да бъде единствено лице от
противоположения пол, какъвто е и настоящия случай.
От субективна страна престъплението се счита за извършено при форма
на вина пряк умисъл - деецът е съзнавал, че независимо от даденото
съдействие и съгласие, лицето с което се съвкупява няма навършена 14 -
годишна възраст. Изразеното съжаление за стореното и съжителството му на
семейни начала несъмнено доказват знанието на това обстоятелство.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо подсъдимия чистото му
съдебно минало към момента на деянието, признанието на вината и
изразеното съжаление за стореното, младата възраст и очевидните симпатии
между него и свидетелката С., а като отегчаващи такива - високата
обществена опасност на престъплението, ниското правно съзнание и
незачитане на установения правов ред.
Санкциониращата разпоредба на чл.151, ал.1 от НК предвижда за
извършеното престъпление да бъде наложено наказание лишаване от свобода
от две до шест години.
С оглед проведената диференцирана процедура съдебният състав
приема, че на подсъдимия С.К. следва да бъде определено наказание при
условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, вместо при чл.58а, ал.1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и така
определеното наказание е по - благоприятно за дееца. Съдът намира, че в
случая и най - лекото предвидено в закона наказание от две години лишаване
от свобода би се явило несъразмерно тежко и би обусловило явна
несправедливост на наложеното таказание. Именно посочените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят определяне на наказание
при техен превес и под предвидения в закона минимум. Като
законосъобразно и справедливо отмерено следва да се приеме, че целите на
наказанията по чл.36, ал.1 от НК биха били постигнати в най - пълна степен
ако наказанието бъде определено под предвидения в закона минимум, а
именно шест месеца лишаване от свобода. Поправянето и превъзпитаването
4
на дееца в най - пълна степен биха били постигнати именно с този размер
наказание. Съдът намира, че наложеното наказание не следва да бъде
изтърпявано ефективно, тъй като в случая са налице кумулативните
предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл.66,
ал.1 от НК. Към момента на деянието лицето не е било осъждано и целите на
наказанията биха били постигнати ако изпълнението на наложеното
наказание, което в случая е до три години лишаване от свобода, бъде
отложено с минималния изпитателен срок от три години. Определяне на по -
голям изпитателен срок би довело до необосновано висока репресия.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наложената присъда съдът констатира, че деянието, за което подсъдимият е
бил признат за виновен и осъден по чл.151, ал.1 от НК е извършено преди
същия да е бил първоначално санкциониран с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 13596/2021г. по описа на СРС. Видно от справката
за съдимост е, че присъдата спрямо С.К. е влязла в законна сила на
04.10.2021г. и е била в размер на четири месеца лишаване от свобода и
обществено порицание. Тъй като в случая е налице реална съвкупност по
чл.23 - чл.25, ал.1 от НК между предходните деяния и настоящото такова,
спрямо подсъдимия са налице предпоставките за извършване на групиране на
наказанията лишаване от свобода. Ето защо следва да му бъде определено
едно общо най - тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода,
като към него и на основание чл.23, ал.2 от НК бъде присъединено и
наказанието обществено порицание, наложено му с предходното осъждане.
Съдът намира, че целите на наказанията ще бъдат постигнати ако
групираното наказание лишаване от свобода бъде отложено за изпълнение с
изпитателен срок от три години, считано от датата навлизане в сила на
настоящата присъда. Поради тази причина и с оглед обстоятелството, че е
извършено комулиране на наказания по две осъждания и деецът не е лице с
висока обществена опасност, интензитетът на наказателна репресия следва да
бъде по - благоприятен за осъдения.
При този изход на делото подсъдимият С. АС. К. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 312,00 лева,
представляваща възнаграждения за вещи лица по изготвената СППЕ, а по
сметка на СРС и сумата от по 05,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.






5





6