Р Е
Ш Е Н
И Е №470
гр. Стара Загора, 30.11.2022г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно
дело № 484 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „КИБО 16“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.***против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № ФК-207-0449883/ 01.07.2022г, издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект бистро
„Асмата“, находящ се в гр.***, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъпа
до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в
нарушение на приложимия материален закон и при допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви при определяне срока на приложение на
административната принуда. Жалбоподателят счита, че нарушението, за което е
наложена ПАМ, не е доказано поради липса на контролна покупка и неустановяване
на продажба, за която не е издаден съответен документ. По подробно изложени
съображения е направено искане за прогласяване нищожността или отмяната като
незаконосъобразна на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се
присъждане на разноските по делото. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните
си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за
законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за
липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на ПАМ и нейната
продължителност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240лв.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административноправния спор:
На
21.06.2022г. служители на ЦУ на НАП в 16:15ч са извършили проверка на търговски
обект бистро „Асмата“, находящ се в гр.***, стопанисван от жалбоподателя.
Установено е, че в обекта е налично и работещо ФУ модел DATEX DP 105, с ИН на ФУ DT 655085 и ИН на ФП 02845130, от което
е отпечатана справка от КЛЕН за 21.05.2022г. От справката е видно, че за
извършена покупка от клиент на тази дата на обща стойност 39.90лв, заплатена в
брой, не е издадена фискална касова бележка. За продажбата е отпечатан документ
от нефискален принтер, съдържащ конкретни данни за търговеца и търговския обект
/бистро „Асмата“, находящо се в гр.***, стопанисван от жалбоподателя/, сервитьора,
вида, количеството и стойността на поръчката /ястия и напитки на обща стойност
39.90лв/, дата и час на генерирания документ /21.05.2022г в 12:01ч/. Документът
е приложен към сигнал, подаден в информационния център в ЦУ на НАП, регистриран
с вх.№ М-94-Е-126/ 03.06.2022г. Управителят на дружеството е дал обяснения, че
персоналът е неопитен, в момента се обучава и е възможно да има пропуск при
издаване на касова бележка. Констатациите от проверката са обективирани в
протокол за извършена проверка сер. АА № 0449883 от 21.06.2022г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и подписан без възражения. С оглед тези обстоятелства на „КИБО
16“ ЕООД е съставен АУАН № F665040
от
27.06.2022г за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-207-0449883/ 01.07.2022г на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС спрямо
жалбоподателя е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския
обект бистро „Асмата“, находящо се в гр.*** и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани
наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на
запечатване. Заповедта е връчена на К.Х. в качеството й на управител на „КИБО 16“ ЕООД на 20.05.2022г. Обжалвана е
по административен ред като с Решение № ГДФК-67/ 13.06.2022г на Директора на
дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на оспорващия на 13.07.2022г На
20.07.2022г е постъпила жалба до съда.
По
делото е разпитана като свидетел Е.П.С., която е подател на сигнала. В
показанията си тя потвърждава, че на 21.05.2022г е заплатила в брой сумата
39.90лв за консумация в бистро „Асмата“.
Не била издадена фискална касова бележка, а само даден документ, който
наподобява фискален касов бон. Поради това
подала сигнал за проверка на търговеца.
Извършилата
проверката служителка на НАП С.П.-Х. дава свидетелски показания, с които
потвърждава констатациите в съставения протокол, включително, че за извършена
на 21.06.2022г контролна покупка е издаден фискален касов бон.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.98, ал.2 от АПК и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от
закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81,
ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция
по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетена
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на административно-производствените
правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при
определяне продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
От доказателствата по делото се
установява, че на 21.05.2022г. в процесния търговски обект е реализирана
продажба без издаване на касова бележка предвид извършената покупка без издаден
фискален касов бон. Действително не е извършена контролна покупка, но събраните
писмени и гласни доказателства убедително сочат, че в предхождащ проверката
момент е извършена продажба на свидетелката С. в качеството й на клиент в
заведението, която е заплатена в брой и не е отчетена по надлежния ред.
Следователно са налице преки доказателства за извършено нарушение при отчитане
на продажбите, платени в брой. Протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен
в присъствието на управителя на „КИБО 16“ ЕООД, който е присъствал по време на
проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Затова съдът
приема за безспорно, че в случая се касае за извършена продажба, която не е
отчетена по надлежния ред. А установяването на нарушение на реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба е достатъчно условие органът по
приходите да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице да спазва
реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност, независимо от това кое
лице от неговия персонал е извършител на закононарушението.
При тези факти предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен
и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда
за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор дали
да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е била
направена в случая, но мотивите са твърде общи и бланкетни. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни при максимално предвиден в закона срок до 30
дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, като се е
обосновал с местонахождението на обекта в близост до централната част на града
със значителен поток от хора и с осъществяването от задълженото лице на активно
поведение за създаване на привидност в изпълнението на задължението му за
регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон. Тези
обстоятелства обаче не са достатъчни да обосноват прилагане на ПАМ в
съответствие с конкретиката на казуса, с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и
с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Не е извършено съотнасяне
на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня, а поради
изминалия едномесечен период не е възможно да се установят разполагаемите
средства по каса и да се прецени съотношението на неотчетената касова продажба
на стоки към касовата наличност. На следващо място, не са обсъдени в съвкупност
с оглед преценката на тежестта на конкретното деяние останалите установени
обстоятелства - че в деня на проверката при извършена контролна покупка е
издаден фискален бон и че не е констатирана нерегистрирана касова наличност от
фискалното устройство в обекта. Няма данни за други незаконосъобразни практики
в обекта. Следователно еднократното неизпълнение на задължението за
документиране на касова продажба на стока с фискален бон не може да се
възприеме за установена от търговеца практика за неотчитане на продажби и
укриване на приходи, а мярката цели да постигне промяна в начина на извършване
дейността в конкретния търговски обект. В случая очевидно няма необходимост от време
за организиране работата на търговеца в съответствие с изискванията на закона, доколкото
той към момента на проверката вече стриктно ги прилага. Ето защо съдът счита, че е нарушен принципът
за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка.
Продължителността й от 14 дни не е в разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане, тъй като определеният срок ограничава правата на
субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По изложените съображения съдът намира,
че с оспорената заповед незаконосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на
търговския обект на „ВЕНЕРА ММД“ ООД и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което следва да бъде отменена
изцяло.
Предвид изхода на делото и своевременно
направеното искане от жалбоподателя на
основание чл.143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат присъдени направените
разноски за заплатена държавна такса в размер на 50лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба „КИБО 16“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-207-0449883/ 01.07.2022г,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52 да заплати на „КИБО
16“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, вх.Б, ет.7, ап.72, сумата
50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: