РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. ХАСКОВО, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №260013/18.VI.2021 г. постановено по гражданско дело
№74/2020 г. Районен съд-Ивайловград признава за установено по исковата
молба от Д. Л. Б.,ЕГН **********,гр.***, обл. София, ул. *** и В. Л. Т.,ЕГН
********** от гр.*** против Д. А. С. , ЕГН **********,гр. ***, Хасковска
област, с правно основание чл. 422, от ГПК, че Д. А. С. дължи на Д. Л. Б. и В.
Л. Т. сумата 1800 лв., представляваща дължима сума за наем през периода от
04.02.2017 г. до 04.02.2020 г. за имот №*** - нива , находяща се в с. *** , общ.
***, обл. София, местността*** , с площ 7 219 кв.м., както и сума в р-р на 548
лв.- представляваща лихва за периода от 04.02.2017 г. до 04.02.2020 п, ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
04.02.2020 г, до изплащане на вземането.
Съдът отхвърля предявеният иск за признаване на установено, че
Д. А. С., дължи на Д. Л. Б. и В. Л. Т., в частта над 1800 лв. до 4050 лв., сума
представляваща наем през периода от 01.06.2013 г. до 03.02.2017 г. за имот №
*** - нива, находяща се в с.*** , общ. ***, обл. София, местността *** , както
и в частта над 548 лв. до 2743.99 лв., сума представляваща лихва за периода
1
от 01.06.2013 г. до 03.02.2017 г. като неоснователен.
С решението си съдът осъжда Д. А. С.,ЕГН ********** от гр. ***,
Хасковска област, да заплати на Д. Л. Б.,ЕГН ********** от гр. ***, обл.
София, ул. *** и В. Л. Т., ЕГН ********** от гр.***,направените разноски по
заповедното производство в р-р на 129.60 лв., както и сумата от 339.60 лв. -
разноски по исковото производство по съразмерност;осъжда Д. Л. Б. ЕГН
********** от гр. ***, обл. София, ул. *** и В. Л. Т. ЕГН ********** от гр.
***, да заплатят на Д. А. С. ЕГН ********** от гр. ***, Хасковска област,
направени разноски по исковото производство в р-р на 458.08 лв. по
съразмерност.
Обстоятелства по въззива
Д. А. С. , ЕГН **********,гр. ***, Хасковска област е останала
недоволна от постановеното решение,поради го обжалва като неправилно и
незаконосъобразно с искане да бъде отменено изцяло и да се отхвърли
предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК.
При постановяване на акта си РС-Ивайловград при напълно
изяснена обстоятелствена част на делото изградил погрешни правни
изводи.Съдът не съобразил чл.14 т.3 от процесния договор за наем,който
уреждал,че при неплащане на повече от три наема,договорът се смятал
прекратен по вина на наемателя.Тази норма съобразно чл.20А от ЗЗД
обвързвала страните по правоотношението със силата на закон.Поради това
според въззивната страна договора за наем бил развален именно поради
неизпълнение от нейна страна на задълженията по него към момента на
релевантното неплащане на три наемни вноски.Следователно от друга страна
вземането било погасено изцяло по давност. И не се дължало изпълнение.
Д.С. извежда и че по отношение на същия имот,преди
сключването на процесния договор за наем,въвзиваемите сключили друг
идентичен като предмет,време и условия договор за наем на същия имот с
трето на делото лице.Поради това настоящото наемно правоотношение било
недействително поради противоречие със закона по чл.26 ал.I от ЗЗД.
Д. Л. Б.,ЕГН **********,гр. ***, обл. София, ул. ***и В. Л. Т.,ЕГН
********** от гр. *** представят отговор на въззивната жалба,която намират
неоснователна и недоказана,а решението на РС-Ивайловград за правилно.
Неоснователно бил изведения довод във въззивната жалба
относно приложението на чл.14 т.3 от процесния договор за наем.Безспорно
било установено,че С. не е плащала нищо по този договор и се
дезинтересирала от него.Тази норма от договора обаче представлявала
възможност за изправната страна по него,а не задължение да се развали
наемното правоотношение.Въззивницата като неизправна страна не можела
да вмени на изправните въззиваеми да прекратят договора по нейна вина.,с
което да се ползва от противоправното си поведение.
Предвид на изложеното въззиваемите искат отхвърляне на
2
предяваната въззивна жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно
активно легитимирани страни,предвид на постановените негативни за
жалбоподателите правни последици.Същата е обективиран израз на техните
субективни права.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.
Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са
участници в заповедно производство с издадена заповед № 8/09.III.2020 г.. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 18/2020 г. на РС-
Ивайловград за сумите обект на установителната претенция, предявена от
заявителите Д. Л. Б. и В. Л. Т. предвид представено възражение от Д. А. С. и
по която е постановено обжалваното пред въззивния съд решение.
Основанието за възникналите отношения между страните посочено в
заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба по чл.422 то ГПК е договор
за наем от 22.IV.2013 г. по силата на който Д. Л. Б. и В. Л. Т. отдават под наем
за седем години на Д. А. С. нива ,землище на с.***,община ***,област
София,местността *** от 7.219 дка,имот № ***,който ще се ползва за
стопанска дейност по отглеждане на калифорнийски червей.Наемната цена е
уговорена да е 50 лв. месечно,платима на 25 число на месеца. По делото няма
спор,че Д.С. не е изпълнявала въобще задълженията си по този договор.В тази
насока са и нейните становища по делото.
Същата е отправила правопогасяващото възражение,че не дължи
търсената сума,обективирана в заповедта за изпълнение и претендирана с
иска по чл.422 от ГПК,като се посовава на автоматичното разваляне на
описания договор за наем,предвид чл.14 т.3 от него и на погасителната
давност спрямо претендираните суми.
Отправените възражения са основателни.Съобразно чл.14 т.3 от
договора,същият се прекратява при неплащането на три месечни наема,като
се счита,че това е по вина на наемателя.Налице е хипотезата на чл.25 ал.I
изр.1 от ЗЗД.Страните сами са поставили действието на договора в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие,каквото е неплащането на три
вноски по наема.Това условие се е осъществило на 25.VII.2013 г. с
неизплащането на наемната вноска за три месеца.След тази дата
облигационното правоотношение между страните е прекратено,за което не са
необходими никакви волеизявления от тяхна страна,а само
неплащането.Налице е настъпилия обективен факт на неплащането на трите
наемни вноски,който изпълва хипотезата за автоматично прекратяване на
договора,приета от самите страни и задължителна за тях съобразно чл.20А от
3
ЗЗД.В случая за тази последица е без значение коя страна е изправна и коя не
е,и дали изправната е предприела действия в тази насока.Изрично е
посочено,че в подобна хипотеза вина носи наемателят.Следва да се има
предвид,че това прекратително условие има обратно действие,тъй-като няма
уговорки между страните в друга посока,поради което се възстановява
положението преди сключване на договора.Следва да се има предвид и че
спрямо дължимите суми по тази облигация е настъпила погасителната
давност ,предвид датата на прекратяване на договора ,датата на представяне
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-
04.II.2020 г. и действието на чл.111 б.“Г“ от ЗЗД.
Ето защо заявеното субективно право по заявлението, обективирано в
процесната заповед за изпълнение не съществува.
Отправеното правоизключващо възражение от страна на въззиваемата
относно нищожност на процесния договор за наем е
неоснователно.Наличието на предходен договор за наем относно същите
наемодатели и имот не влече след себе си нищожност на настоящия
договор,тъй-като тази ситуация не води до наличие на някоя от хипотезите на
чл.26 от ЗЗД.
Съобразно изложеното се налага извода,че предявеният иск по
чл.422 от ГПК е неоснователен,като следва решението на РС-Ивайловград да
се отмени в обжалваната част, с която признаава за установено по исковата
молба от Д. Л. Б.,ЕГН **********,гр.***, обл. София, ул. *** и В. Л. Т.,ЕГН
********** от гр.*** против Д. А. С. , ЕГН **********,гр.***, Хасковска
област, с правно основание чл. 422, от ГПК, че Д. А. С. дължи на Д. Л. Б. и В.
Л. Т. сумата 1800 лв., представляваща дължима сума за наем през периода от
04.02.2017 г. до 04.02.2020 г. за имот № *** - нива , находяща се в с.*** , общ.
***, обл. София, местността *** , с площ 7 219 кв.м., както и сума в р-р на 548
лв.- представляваща лихва за периода от 04.02.2017 г. до 04.02.2020 п, ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
04.02.2020 г, до изплащане на вземането и следва установителния иск в тази
част да се отхвърли като неоснователен.В тази наока първата инстанция не е
приложила правилно закона,което е довело и до признаване на
несъществуващи субективни права в полза на ищците,обективирани в
диспозитива на атакувания съдебен акт.
Решението следва да се отмени и относно присъдените
разноски,като се присъдят на Д.С. направените пред първата инстанция в
размер на 700 лв. и пред въззивния съд от 61 лв. заплатена държавна
такса,съобразно изхода от спора.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.78 от ГПК
Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260013/18.VI.2021 г. постановено по гражданско
дело №74/2020 г. Районен съд-Ивайловград в обжалваната му част,с
4
която признава за установено по исковата молба от Д. Л. Б.,ЕГН
**********,гр.***, обл. София, ул. *** и В. Л. Т.,ЕГН ********** от гр.
*** против Д. А. С. , ЕГН **********,гр. ***, Хасковска област, с правно
основание чл. 422, от ГПК, че Д. А. Т. дължи на Д. Л. Б. и В. Л. Т. сумата
1800 лв., представляваща дължима сума за наем през периода от
04.02.2017 г. до 04.02.2020 г. за имот № *** - нива , находяща се в с. *** ,
общ. ***, обл. София, местността ***, с площ 7 219 кв.м., както и сума в
р-р на 548 лв.- представляваща лихва за периода от 04.02.2017 г. до
04.02.2020 п, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 04.02.2020 г, до изплащане на вземането,като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване на установено, че Д. А. С.,ЕГН **********,гр. ***, Хасковска
област дължи на Д. Л. Б.,ЕГН **********,гр. ***, обл. София, ул. *** и В.
Л. Т.,ЕГН ********** от гр. *** сумата 1800 лева наем за периода от
04.02.2017 г. до 04.02.2020 г. за имот № *** - нива , находяща се в с.*** ,
общ. ***, обл. София, местността *** , с площ 7 219 кв.м., както и сума в
р-р на 548 лв.- представляваща лихва за периода от 04.02.2017 г. до
04.02.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 04.02.2020 г, до изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ решение №260013/18.VI.2021 г. постановено по гражданско
дело №74/2020 г. Районен съд-Ивайловград в частта относно
присъдените разноски,като
ОСЪЖДА Д. Л. Б. ЕГН ********** от гр. ***, обл. София, ул. *** и В.
Л. Т. ЕГН ********** от гр.***, да заплатят на Д. А. С. ЕГН **********
от гр. ***, Хасковска област, направени разноски пред първата
5
инстанция и пред въззивния съд в размер на 761 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6