№ 223
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500599 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е решение № 1202, постановено в закрито съдебно заседание
на 30.09.2022 г. от О.С.-П. по гр.д. № 2452/2022 г., с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 30 370/17.06.2022 г., подадена от „А. В. П.“ЕООД-гр.
П. против разпределение от 6.06.2022 г., предявено на страните на 16.06.2022
г., изготвено от ЧСИ П. И. по изп.д. № ***/**** г., на сумата 18 061,98 лв.,
получена след публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор ***************, находящ се в гр. А., пл.“А. Н. Х.“,ет. /*, и е
осъдено дружеството „А. В. П.“ЕООД-гр. П. да заплати на „Б. Д**“АД-гр.С.
сумата 50 лв. за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят „А. В. П.“ЕООД-гр. П., присъединен взискател в
изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата с
вх. № 27 763/24.10.2022 г., решението да бъде отменено като неправилно,
като бъде отменено и потвърденото с него разпределение. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Ф. к. К.“ЕООД-гр. П., присъединен взискател в
изпълнителното производство, моли тя да бъде отхвърлена като
1
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 31
332/28.11.2022 г. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Б. Д**“АД-гр.С., взискател в изпълнителното
производство, моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 31 906/2.12.2022 г.
Претендира за присъждане на разноски.
Останалите ответниците по жалбата-длъжници в изпълнителното
производство „Б. - к. **“ЕООД-гр.А., О. Х. К., „К. к.“ЕООД-гр.А., „Х. -
**“ООД-гр.А. и „Е. - **“ЕООД-гр.А. не са взели становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 17.06.2022 г. от „А. В. П.“ЕООД-гр. П., присъединен взискател в
изпълнителното производство, е подадена чрез ЧСИ П. И. до ОС-П. жалба с
вх. № 30 370 против разпределение от 6.06.2022 г. по изп.д. № ***/**** г. на
сумата 18 061,98 лв., представляваща продажна цена на СОС с
идентификатор ***************. Жалбоподателят твърди, че
разпределението следва да бъде отменено като неправилно. Заявява, че
разпределението е необоснова и неясно. Твърди, че от съдържанието на
разпределението не става ясно какви са вземанията на всеки един от
взискателите към момента на разпределението – главница, лихви или
разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр., какъв е редът за
удовлетворяване на притезанията (посочване на привилегиите по чл. 136 от
ЗЗД) и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно
от тях, както и че не е ясно как е изчислен коефициентът, послужил като база
за определяне размера на сумите в отделните редове привилегии. Твърди, че
към разпределението на суми липсва сметка за размера на дълго по чл. 79,ал.1
от ЗЧСИ, като по изпълнителното дело ЧСИ не е изготвил постановление за
разноски. Твърди, че неправилно ЧСИ е включил в първи ред сумата от 36
лв., представляваща вземане на ЧСИ за невнесени от взискателя такси по
ТТРЗЧСИ. Твърди и че ЧСИ е определил неправилно размера на дълга към
датата на изготвяне на разпределението, включително относно размера на
дължимите лихви. Заявява, че неговото вземане като присъединен взискател е
посочено в неточен размер, защото вземането на дружеството-жалбоподател
2
за главница е било в размер на 50 000 лв. към момента на присъединяването
му, но междувременно с влязло в сила разпределение от 15.03.2022 г. по
същото изпълнително дело на дружеството е била разпределена сума,
неотчетена при изготвянето на обжалваното разпределение от 6.06.2022 г., а
също така дружеството е взело участие в публична продан в периода
14.05.2021 г.-14.06.2021 г., било е обявено за купувач на имота, не е внесло
дължимата цена и вземането му е било намалено с внесения задатък съгласно
чл. 493,т.1 от ГПК, но това обстоятелство не е взето предвид при изготвянето
на процесното разпределение. Заявява, че неправилно е определен и размерът
на вземанията на останалите взискатели по делото, които въпреки по-рано
проведените публични продани и влезлите в сила разпределения остават
идентични по размер и не биват намалявани.
С решение № 1202/30.09.2022 г. окръжният съд оставя жалбата без
уважение като неоснователна. Съдът приема, че в разпределението подробно
са описани вземанията на всички взискатели за главница, лихви (към датата
на разпределението 6.06.2022 г.) и разноски, като от ЧСИ е определен и
коефициент за съразмерност на разпределението. Съдът намира, че
неизготвянето на сметка за размера на дълга по смисъла на чл. 79,ал.1 от
ЗЧСИ не опорочава извършеното разпределение. Съдът приема за
неоснователно възражението, че в разпределението не е следвало да бъдат
включвани с привилегия по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД дължимите, но невнесени
от взискателя авансови такси. Съдът приема за неоснователно и оплакването
на жалбоподателя, че неговото вземане е посочено в разпределението в
неточен размер, след като констатира, че то е намалено по реда на чл.
493,ал.1,т.1 от ГПК с протокол от 4.03.2022 г. със сумата 8 400 лв. и че от
материалите по делото е видно, че при изготвяните разпределения са взети
предвид и отчитани погашенията, извършени с предходните.
Жалбоподателят „А. В. П.“ЕООД-гр. П. е уведомен за решението на
съда на 17.10.2022 г. и на 24.10.2022 г. е подадена жалбата до ПАС с вх. № 27
763. Твърди, че решението на окръжния съд е неправилно, тъй като жалбата
неправилно не е била уважена, защото обжалваното разпределение е
неправилно. Изложени са съображенията за неправилност на
разпределението, вече изложени в жалбата до окръжния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по
3
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. В случая ЧСИ П.
И. е изготвил на 6.06.2022 г. разпределение на сумата 18 061,98 лв., като
изрично е посочено, че то се изготвя на основание чл.495 от ГПК, което е
предявил на 16.06.2022 г., след като в производството по принудителното
изпълнение по изп.д. ***/**** г. присъединеният взискател по
изпълнителното дело „А. В. П.“ЕООД-гр. П. с протокол от 21.01.2022 г.
(л.5355 от изпълнителното дело) е обявен за купувач на публична продан,
извършена в периода 20.12.2021 г.-20.01.22 г., на недвижим имот-собственост
на длъжника „Х. - **“ООД-гр.А. – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***************. Според разпоредбата на чл. 495 от ГПК
взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от
влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.
Видно от така изготвеното разпределение, то съдържа вземания от първи и
втори ред. Вземането от първи ред е това с привилегия по чл. 136,ал.1,т.1 от
ЗЗД – за сумата 36 лв. в полза на ЧСИ (за дължима такса по т.13 от
ТТРЗЧСИ). За вземанията от втори ред се разпределя остатъкът 18 025,98 лв.,
които вземания са три без привилегия (хирографарни вземания)– на
взискателя „Б. Д**“АД за сумата 12 801,12 лв., като е посочена и дължимата
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 159,57 лв. с ДДС, на взискателя „Ф. к. К.“ЕООД за
сумата 3 797,47 лв., като е посочена и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
155,57 лв. с ДДС, и на взискателя „А. В. П.“ЕООД за сумата 1 032,01 лв., като
е посочена и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 80,24 лв. с ДДС, - като
сумите са разпределени при коефициент 0,018 съгласно приложената към
разпределението таблица. В таблицата сумите са посочени по взискатели и
размер на вземания съобразно посоченото в т.I на разпределението, където са
посочени вземанията на тези трима кредитори за главница, лихви към
6.06.2022 г. и дължими такси. Това разпределение е предявено от ЧСИ на
16.06.2022 г. и жалбата против него до окръжния съд от жалбоподателя „А. В.
П.“ЕООД е подадена на 17.06.2022 г. Видно е следователно, че в обжалваното
разпределение ясно е посочено в т.I какви са вземанията на тримата
взискатели за главница, лихви към датата на разпределението 6.06.2022 г. и
разноски (които са само за таксата по т.13 от ТТРЗЧСИ и за такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ), като именно с оглед на тях, видно от приложената към
4
разпределението таблица, е изчислен и коефициентът за разпределяне на
сумите между тримата хирографарни кредитори, съответно, и дължимите на
всеки от тримата суми. Неоснователно е затова твърдението на
жалбоподателя, че в разпределението има неяснота относно вземанията на
взискателите към момента на разпределението, както и за това как е изчислен
коефициентът за разпределение на суми за тримата кредитори и каква сума се
полага на всеки от тях. Тъй като в случая е предвидена в разпределението
дължимост само на такси, които са дължимите във връзка с изготвянето на
разпределението и събирането на сумите, посочени в него, а именно таксата
по т.13 от ТТРЗЧСИ и на трите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, то очевидно в
случая не е необходимо да се изготвя сметка за размера на дължимите такси
съгласно чл. 79 от ЗЧСИ, поради което заявеното от жалбоподателя
оплакване за липса на такава сметка е неоснователно. В случая с
разпределението правилно е определено таксата по т.13 от ТТРЗЧСИ да се
дължи при условията на чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79,ал.2 от ГПК,
тъй като се касае за разноски от вида на обикновена такса за изготвянето на
разпределението като част от принудителното изпълнение, чието плащане по
начало се дължи авансово от взискателя съгласно т.29,б“а“ от ТТРЗЧСИ, а,
както е посочено в мотивите по т.3 от ТР №2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д.
№ 2/2021 г., ОСГТК, със специалната привилегия по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД се
ползват вземанията (независимо от титуляра им) както за авансово внесените
от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него такси по
изпълнението. Относно вземането на дружеството-жалбоподател като
взискател в разпределението действително е посочено, че то е за главница в
размер на 50 000 лв., но е посочено и че то включва и остатък за законна
лихва към дата 6.06.2022 г. в размер на 8 079,72 лв. Обстоятелството, че в
полза на този взискател има разпределена сума по предходно разпределение,
както и че е било извършено преди настоящото разпределение намаляване на
вземането на този взискател по реда на чл. 493,т.1 от ГПК (извършено от ЧСИ
с протокола от 4.03.2022 г. за сумата 8 400 лв.), по начало не следва да се
отразява пряко на главницата при положение, че са дължими, както безспорно
е в случая, в полза на този взискател суми и за лихви и разноски. С молбата
от 3.06.2021 г. (л.3877 от изпълнителното дело) е поискано присъединяването
на дружеството-жалбоподател като взискател в това изпълнително
производство, съответно то е разпоредено от ЧСИ с разпореждане върху
5
същата молба, за дължимите му суми по приложеното удостоверение от ЧСИ
Т. Л. – главница в размер на 50 000 лв., законната лихва върху нея от
20.02.2020 г. (от която сумата 2 708,33 лв. е дължима за периода от 20.02.2020
г. до датата на издаването на удостоверението 2.09.2020 г.), сумата 1000 лв. за
направени разноски, 7 000 лв. за разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение, 437,40 лв. за платени такси, - с оглед на което е
видно, че намаляване е следвало да се извършва първо именно от дължими
суми за разноски и лихви, съответно, в обжалваното сега разпределение е
посочено само наличие (освен относно главницата) на задължение за лихви в
размер на остатък 8 079,72 лв. Неоснователно е затова и твърдението на
жалбоподателя, че неговото вземане е посочено в неточен размер, защото не е
извършена промяна (намаляване) конкретно на дължимата му за главница
сума в размер на 50 000 лв. Голословно, съответно неоснователно, е
оплакването, че са неправилно посочени и вземанията на другите взискатели,
защото те не били намалявани след проведени публични продани и влезли в
сила разпределения. В случая е очевидно, че намалявания са извършвани, тъй
като в разпределението от 6.06.2022 г. вземането на банката-взискател „Б.
Д**“АД спрямо длъжника „Х. - **“ООД е посочено за главница в размер на
остатък 355 015,31 евро (694 349,59 лв.) и остатък за лихва към 6.06.2022 г.
26 074,63 лв., а при образуването на изпълнителното производство (при
образуването на изп.д. № ***/**** г. на ЧСИ П.И.) вземането на този
кредитор е посочено в размер на главница 495 000 евро, законна лихва върху
тази сума от 1.02.2016 г.,договорна лихва за посочен период в размер на
11 927,49 евро, санкционна лихва за посочен период в размер на 600,94 евро,
разноски 35 272,39 лв. С молбата от 31.08.2018 г. (л.2118) кредиторът „Ф. к.
К.“ЕООД-гр. П. е поискал да бъде присъединен като взискател по
изпълнителното дело за вземане в размер на 170 822,23 лв. (съгласно
приложеното удостоверение от ЧСИ М.О. са дължими главница в размер на
148 111,76 лв. и 22 710,47 лв. за законна лихва от 22.02.2017 г. до 28.08.2018
г.), съответно взискателят е конституиран с разпореждане на ЧСИ П.И. върху
молбата от 11.09.2018 г. (л.2122), а в обжалваното сега разпределение
вземането на този кредитор е посочено в размер на 148 111,76 лв. за главница
и остатък законна лихва към датата 6.06.2022 г. 65 602,84 лв.
Установява се следователно, че подадената до апелативния съд жалба
от жалбоподателя „А. В. П.“ЕООД-гр. П. с вх. № 27 763/24.10.2022 г. е
6
неоснователна, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От ответниците по жалбата „Ф. к. К.“ЕООД-гр. П. и „Б. Д**“АД-гр.С.
се претендира за присъждане на разноски за настоящото производство пред
апелативния съд. Първият ответник претендира за присъждане на сумата 400
лв. за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 23.11.2022 г., платена е сума за адвокатско
възнаграждение на пълномощника-адвокат на ЕООД в размер на 400 лв.,
поради което сумата следва да бъде присъдена в полза на това дружество и в
тежест на жалбоподателя. От страна на банката се претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като отговорът е изготвен от
юрисконсулт на банката, то съгласно чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37,ал.1 от
ЗПП, вр. чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза
на банката и в тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1202, постановено в закрито съдебно
заседание на 30.09.2022 г. от О.С.-П. по гр.д. № 2452/2022 г.
ОСЪЖДА „А. В. П.“ЕООД-гр. П., ул."Ц. К." *, ет. *, ЕИК ********* да
заплати на „Ф. к. К.“ЕООД-гр. П., ул."П." **, Секция **, бл. ****, ет. *, ЕИК
********* сумата 400 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение
за защитата на „Ф. к. К.“ЕООД-гр. П. в производството пред апелативния съд
по подадената от „А. В. П.“ЕООД-гр. П. жалба.
ОСЪЖДА „А. В. П.“ЕООД-гр. П., ул."Ц. К." *, ет. *, ЕИК ********* да
заплати на „Б. Д**“АД-гр.С., ул."М." **, ЕИК ********* сумата 50 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата на банката в
производството пред апелативния съд по подадената от „А. В. П.“ЕООД-гр.
П. жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8