РЕШЕНИЕ
№ 13834
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110106686 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Б. Н. Г. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
509,61 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб. № **** за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 109,54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата 24,18 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 4,88 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 02.03.2020 г. до 01.12.2022 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 3316/29.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68465/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда и при условията
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адвокат К. Г., оспорва предявения иск по основание и размер. В
подадения отговор са изложени доводи за липа на безспорни и категорични доказателства
относно количеството и качеството на доставената от дружеството топлинна енергия за
процесния имот. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла
погасителна давност. С отговора е оспорена дължимостта на претендираното обезщетение за
забава, тъй като ищецът е начислил мораторна лихва върху прогнозни сметки. По
изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора като писмено доказателство в производството е приет договор за покупко-продажба
на жилище от 05.05.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 145, том III от 1988 г.,
по силата на който ответникът е придобил право на собственост върху процесния недвижим
имот. Представена е и молба-декларация с вх. № 5391/04.10.2002 г. от Б. Г. до ищцовото
дружество за открИ.не на партида за процесния недвижим имот. Следва да бъде отбелязано,
че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна
енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е
доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
В случая ответникът не е навел твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства,
че Б. Н. Г. се е разпоредила с правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ.
съдът приема, че за исковия период ответникът каро собственик на недвижимия имот е
притежавал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
2
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокола за абонати,
които не са предоставили достъп във връзка с годишен отчет на уредите за дялово
разпределение в процесната жилищна сграда на 08.06.2020 г. и 13.06.2020 г., видно от които
достъп до процесния имот не е предоставен на нито една от двете дати определени от
фирмата за дялово разпределение. Протоколите са подписани от представител на етажната
собственост – С.Н, поради което и доколкото документите не са оспорени, съдът намира, че
потребителят не е изпълнил задължението си да предостави достъп до имота за снемане на
отчет на уредите за дялово разпределение, респ. на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия за
съответния отоплителен сезон следва да бъде изчислено при норма на разход на
потребление от 140 л на обитател за денонощие. Сочената разпоредба въвежда санкция за
потребителя в случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на
лицата, извършващи услуга по дялово разпределение с оглед необходимостта от извършване
на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. В Наредбата за
топлоснабдяването и Общите условия на ищцовото дружество не се съдържа специфична
процедура, която да се спазва при установяване на неосигурен достъп, като при липсата на
проведено насрещно доказване от ответника, че такъв е бил осигурен, приетите писмени
доказателства установяват пълно и главно неизпълнението на задължението на потребителя
да предостави достъп до жилището за отчитане на уредите, което се явява основание за
3
начисляване на стойността на потребена топлинна енергия на база по гореописаните
подзаконови разпоредби. Ирелевантно за изводите относно дължимостта на служебно
начислената топлинна енергия е обстоятелството какви са показанията на измервателния
уред, снети в последващ отчитането момент, при липса на надлежно проведена процедура по
рекламация доколкото както бе посочено по-горе се касае за установена с подзаконов
нормативен акт санкция за непредоставен достъп.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители в сградата. Експертът разяснява, че в процесния имот
радиаторите са демонтирани преди исковия период, поради което няма начислена топлинна
енергия за отопление, а единствено за сградна инсталация по формула разписана в
Наредбата на топлоснабдяването и за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице сочи, че
за отчетен период 2019/2020 г. е налице служебно изчисление на ТЕ за БВГ поради
неосигурен достъп при служебно определен разход 140 л на денонощие за един потребител,
а за периода 2020/2021 г. при снето показание на водомера „0“ не е начислявано количество
топлинна енергия за БВГ. От приетото заключение се установява, че стойността на
начислената топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на сумата в
размер на 604,84 лева. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява
доказан по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА0 и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи – отчети и изравнителни сметки
се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден
и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 24,18
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Предвид изложеното предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
4
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 15.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (ФИРМА) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Давността е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 15.12.2022 г., респ. погасени по давност биха били вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 15.12.2019 г. В случая следва да бъде съобразено, че в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С оглед горното погасени по давност са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 07.10.2019 г., а именно вземанията за
месец май, юни и юли 2019 г. Вземането за следващия за месец август 2019 г. е станало
изискуемо на 15.10.2019 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение при съобразяване на периода от 69 дни, за който не е
текла давност. От изложеното следва, че ответникът дължи стойността на начислената
топлинна енергия за периода от 01.2019 г. до 30.04.2021 г. възлизаща съгласно заключението
по приетата съдебно-техническа експертиза на 455,93 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 509,61 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. искът се явява
неоснователен като погасен по давност.
Вземанията за незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
касаят периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., т.е. вземания възникнали преди по-малко от три
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
възражението за изтекла давност се явява неоснователно.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
5
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др.
За погасените по давност вземания за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и лихвите за забава. Предвид
изложеното при съобразяване на погасената част от главницата съдът по реда на чл. 162
ГПК намира, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия се явява се основателен за сумата в размер на
96,48 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 109,54 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Общо направените в заповедното
производство разноски възлизат на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена
държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 66,71 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 775 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 300 лева депозит за назначаване на особен
представител, 350 лева внесен депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза и
100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от
предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в
размер на 689,37 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) срещу Б. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 455,93 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№ ****,
6
за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 96,48 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата в размер на
24,18 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3316/29.01.2023 г.
по ч. гр. д. № 68465/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част от 455,93 лева до пълния заявен размер от 509,61 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.07.2019 г. и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважената част от 96,48 лева до пълния предявен размер от 109,54 лева, като погасени по
давност, както и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
4,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 02.03.2020 г. до 01.12.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 66,71 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 689,37 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА0 ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 68465/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7