Решение по дело №89/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба на Началника на РУ - М. към ОД на МВР - [област] срещу Решение № 12/12.04.2023 г. по АНД №142/2022 г. по описа на Районен съд – [община]. С посоченото решение е отменено НП № 22-0298-000309/11.10.2022 г. на Началник РУ- [община], издадено на В. А. Г. за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП. С касационната жалба се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник, който пледира за уважаване на жалбата. Излага доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с непроизнасяне по направено искане за преквалифициране на деянието, съобразно изискванията на ТР №8/21 г. по т.д. №1/2020 г. на ВАС. Претендират се разноски за юрисконсулт. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Ответникът по касация, не се явява и не се представлява. Прилага молба, с която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] със становище за основателност на касационната жалба с доводи, че нарушението следва да се преквалифицира в по-леко, тъй като е налице идентичност на фактите, а това следва да се извърши от въззивния съд, тъй като касационната инстанция няма такива правомощия. Представителят на прокуратурата сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на наказващия орган за преквалификация на деянието и изменение на НП, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане.

След преценка на наведеното в жалбата единствено касационно основание, свързано с допуснато от въззивния съд процесуално нарушение и като взе предвид становищата на страните и доказателства по делото, касационната инстанция счита жалбата за допустима, по същество за основателна.

С НП на Началника на РУ - [община], на ответника по жалба В. Г., на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП, е наложена глоба от 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 143, ал.10 ЗДвП. По делото е безспорно установено, че на 18.07.2022 г. в 7,25 ч. управлява собствения си ЛА Форд „Мондео“, рег. №[рег. номер] без застраховка „ГО“ и със служебно прекратена регистрация по чл. 140, ал.10 ЗДвП на датата 13.07.2022 г. Наказателното постановление е издадено по реда на чл. 36, ал.2 ЗАНН, като по делото е установено, че не е изпратено уведомление от Сектор „Пътна полиция“ до собственика за служебно прекратената регистрация. Въззивният съд обосновано и на база наличните доказателства се е позовал на ТП №2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 на ОСС от НК на ВКС и на І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за съдилищата по чл. 130, ал.3 ЗСВ. Прието е, че при липса на доказателства за уведомяване на собственика от страна на Сектор „ПП“, че МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10, то наказание по чл. 175 ал.3 ЗДвП не се налага и деянието е субективно несъставомерно. На база на този правилен извод, впоследствие съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което се изразява в неприлагане на т.р. №8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Съдът е следвало да изложи мотиви и да направи извод дали не е налице основание за изменение на НП. В производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. По делото е безспорно установено, че водачът е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

При упражняване на своите правомощия районният съд представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да измени НП, а не да го отменя като незаконосъобразно. С уточнението, че при преквалификация за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Упражняването на това правомощие на съда е гаранция за справедлив съдебен процес. При липса на съществено изменение на съставомерните факти районният съд е длъжен да преквалифицира изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. И тъй като в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, административният съд няма това правомощие, делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е необходим анализ на доказателствата и произнасяне относно това налице ли е основание за преквалифициране на описаното в НП изпълнително деяние съгласно ТР № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. В случай, че при същите факти, въззивният съдебен състав установи, че има нарушение на Кодекса за застраховането, свързано с управление на МПС без сключена задължителна застраховка ГО, следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение чрез изменение на НП.

Относно съблюдаването на правото на защита на нарушителя при евентуалното му наказване за по-леко наказание, следва да се посочи следното: Водачът знае, че няма сключена застраховка ГО, защитавал се е срещу това обстоятелство в административната и съдебната фаза, и за него нови факти, които да не са му били предявени и срещу които да не е могъл да се защитава, няма. На свой ред, изрично в обстоятелствената част на НП е посочено, че регистрацията на собственото МПС е прекратена на осн. чл.143, ал.10 ЗДвП, тоест когато по реда на чл.574, ал.11 КЗ не са представени доказателства за сключена застраховка ГО.

Предвид гореизложеното, атакуваното решение следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав с горните задължителни указания.

На основание чл. 226, ал.3 АПК, настоящата инстанция не следва да се произнася по разноските ,поради което и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Решение № 12/12.04.2023 г. по АНД №142/2022 г. по описа на Районен съд – [община].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.