Решение по дело №1092/2023 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№1271/30.6.2023г.

 

гр. Пловдив 30.06.2023год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на 30.05. 2023г., в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА                                       

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВ

                       Г. ПАСКОВ

 

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД №  1092 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от  Г.Н.Й., ЕГН **********, чрез адв. С.Х. - служебен защитник на ищеца, против Решение № 547 от 22.03.2023г., постановено по адм. дело № 1787/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив  в отхвърлителната му част. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 208 и чл.209 т.3 АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде уважен изцяло предявеният иск,.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и втори състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основа­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по адм. дело № 1787/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по искова молба на Г.Н.Й.  срещу ГДИН.

Ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, от които 10 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. и 25 000 лв. и за периода от 25.01.2020г. до датата на постъпване на исковата молба – 06.07.2022г. в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Централен затвор София и в Затвора Пловдив през процесните периоди, а именно в липса на достатъчно жилищна площ без постоянно течаща топла вода лоша хигиенна - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният иск е частично доказан и основателен, поради което  е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1 630лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 25.07.2017 г. до 29.05.2018 г. вкл. и от 18.10.2018 г. до 13.02.2019 г. вкл., ведно със законната лихва, както следва: върху главница в размер на 1 170 лева, считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане и върху главница в размер на 460 лева, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане. С това решение съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, в останалата му част.

Съдът е осъдил ответника да заплати и сумата от 370лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 03.06.2020 г. до 06.04.2021 г. вкл. и от 20.12.2021 г. до 06.07.2022 г. вкл., ведно със законната, като е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева за периода от 25.01.2020 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, в останалата му част.

Касаторът обжалва решението  в частта обхващаща  периода от  25.01. 2020 г. до 06. 07. 2022 г.., касаеща само неизпълнението в срок на предписанието дадено с Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО на УМБАЛ „ Св. Г.“ , издаден на 29. 06. 2022 г.

Според него съдът неправилно е приел за безспорно доказано, че на жалбоподателя са извършени прегледи на 07.06.2022 г., на 28.06.2022 г. и на 30.06.2022 г., в МЦ на затвора,  тъй като това не се доказва от събраните по делото доказателства.

На следващо място се твърди, че съдът неправилно е възприел, че за жалбоподателя са положени изискуеми медицински грижи, като  се е  позовал на факта, че същият няма диагностицирано заболяване на черния дроб. Според него  е налице превратно тълкуване на събраните доказателства, тъй като  в ИМ са посочени болки в черния дроб, което е само описание на субективните усещания за болки в коремната област, поради което  това обстоятелство не може да бъде основание за отхвърляне на исковата претенция в тази й част.

Освен това в жалбата, се сочи, че в решението липсват мотиви от страна на съда, за неприемане на свидетелските показания на св. С.А., в които е отразено, че жалбоподателят през периода през който са обитавали едно и също затворническо помещение е отслабнал с повече от 20 кг. Според касатора с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това намаление на телесното тегло се дължи на липсата на положени, своевременно, медицински грижи и не доброто хранене на затворника, при несъобразяване с необходимата диета.

По така наведените доводи съдът намира за установено следното:

Обстоятелството, че на касатора са били осигурени адекватни и своевременни медицински грижи безспорно се доказва от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р Димитров. Вещото лице е посочило, че л. св. е с лека форма на хроничен гастрит, като е провеждано симптоматично лечение с Н2 блокери.  Безспорно по делото е доказано, че ищецът е бил преглеждан през месец юни три пъти в МЦ при Затвора Пловдив, като прегледите са били извършени на 07.06.2022 г., на 28.06.2022 г. и на 30.06.2022 г.  Вещото лице е посочило, че ищецът е бил включен на диетично хранене – диета № 1 от 31.05.2022., която изцяло съответства на диагностицираните му заболявания.

Относно твърдението на касатора, че в решението на съда липсват мотиви от страна на съда, за неприемане на свидетелските показания на св. С.А., че жалбоподателят е отслабнал с повече от 20 кг., поради липсата на положени, своевременно, медицински грижи и не доброто хранене на затворника  настоящият съдебен състав намира, че по делото не са налице категорични доказателства в тази връзка. На вещото лице не е поставяна задача да изследва  това обстоятелство, а и показанията на свидетеля не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В случая не е допустимо решението на съда да се основава на предположения.

Първоинстанционният съд, с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Със събирането им съдът правилно е изяснил фактическата обстановка.

Обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

С оглед изложеното, като взе предвид, че съдът изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Предвид горното настоящия състав намира за неоснователна на касационната жалба.

По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 547 от 22.03.2023г., постановено по адм. дело № 1787/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив  в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева за периода от 25.01.2020 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.                                                

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                                                        

ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                       2.