Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3 15.01.2020 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
първи състав
на седми януари две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 280 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ц.Й.К. *** за обезщетение в размер на 300
лв.– заплатен адвокатски хонорар
претърпени имуществени вреди
ведно със законната лихва от 27.11.2019 г., в следствие от частично отменено като незаконосъобразно НП №
19-0321-000421 от 15.05.2019 г. на
Началник РУ-Попово към ОД на МВР
гр.Търговище. Претендира разноски в настоящото производство. В
исковата молба се излагат подробни доводи за наличието на всички кумулативни
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от а..Р., който поддържа жалбата.
Ответникът
– редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище намира
иска за неоснователен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С НП № 19-0321-000421 от 15.05.2019
г. на Началник РУ-Попово към ОД на МВР гр.Търговище на
ищецът са били наложени следните
наказания:
- На основание чл.179,ал.2,пр. от ЗДвП -глоба
в размер на 200 лв.
- На основание чл.175, ал,1, т.5 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Видно от Решение № 102/11.07.2019 г. на РС - Попово, по
АНД № 119 по описа за 2019 г., влязло в законна сила на 01.08.2019 г., НП № 19 - 0321 - 000421/15.05.2019 г. е било
отменено като незаконосъобразно в частта, с която на ищецът е било наложено
наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Приет като доказателство по делото
е договор за правна защита и съдействие серия Т №********** за защита
по АНД №119/2019 г. по описа на РС - Попово като е била заплатена сума в
размерна 400 лв.,за един адвокат. В договора е описан начина и срока на
плащане, както и размера на платената сума в брой.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съобразно
чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите
по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес и седалище в гр.Търговище, с
оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г.
по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Исковата молба е подадена от лице с
надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна
пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта на иска
съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с
която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца
обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на
частично отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно
постановление, издадено от началника на РУП Попово при ОД на МВР Търговище.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ
доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на
държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна
дейност.
Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
се включва: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния ред, вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките тези предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Дейността по административно наказване е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна дейност, извършва се по административен ред
чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното
наказване, не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното поле се ограничи до административните актове,
издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед
на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За
квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е
дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на
ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Липсвало
е нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН към момента на реализиране, на
защитата. Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание
суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Безспорно
ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което
съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като
е платил дължимото, той е изразходвал средствата, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. Липсата на процесуална
възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ВАС обуславя извод, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за
обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за
възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.
В
този смисъл, е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. В същото се приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно
подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението:
Ищецът претендира имуществени вреди в
размер на 300 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по НАХД на
Районен съд - Попово.
От приобщените с това въззивно дело
доказателства е видно, че е заплатил по
договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по ПРС
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е «обоснован и справедлив»,
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от
държавен орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждания е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая с наказателното
постановление в обжалваната му част, на ищеца са вменени две различни нарушения, като за всяко от тях е наложена предвидената от закона санкция,
а именно «глоба» в размер на 100 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за
срок от 3 месеца за нарушението по пункт втори от НП и «глоба» в размер на 200
лева за нарушението по пункт първи от НП, поради което съдът намира, че
договореният и заплатен адвокатския хонорар в размер на 400 лева, но претендиран
до размер от 300 лв. не се явява прекомерен.
Съдът намира, че предявеният иск в размер на 300 лева, от заплатения
адвокатски хонорар, е в съответствие със съотношението между потвърденото
наказание – «глоба» в размер на 200 лева и отменената част от НП, с което са
наложени «глоба» в размер на 100 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за
срок от 3 месеца. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
независимо от по-големия размер на наложената глоба по пункт първи от НП,
наложеното наказание по пункт втори от НП, което е отменено с влязло в сила
съдебно решенение, се явява по-тежко, доколкото наред с глобата кумулативно е
наложено и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 3 месеца.
С оглед гореизложените мотиви Търговищки
административен съд приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в пълен размер на претенцията от 300 лева, представляващи платените разноски за адвокат по делото, в
което е отменено като незаконосъобразно в частта наказателното постановление. Сумата е дължима,
ведно със законната лихва считано от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане.
С исковата молба ищецът е направил искане
за присъждане на направените по делото разноски като следва да се заплати сумата
в размер на 300 лв. разноски в
настоящото производство за адвокатска защита, както и 10 лева държавна такса. Съдът приема за основателно възражението за прекомерност. Видно от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по смисъла на чл.8, ал.1 т.1 и с оглед
материалния интерес се заплащат 300 лв. като съдът следва да присъди този
размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Областна дирекция на МВР
- Търговище да
заплати на Ц.Й.К. ***, ЕГН:**********, сумата в размер на
300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 27.11.2019 г. до нейното окончателното изплащане представляваща претърпени имуществени вреди –
заплатен адвокатски хонорар, в следствие от отменено като незаконосъобразно НП №
19-0321-000421 от 15.05.2019 г. на
Началник РУ-Попово към ОД на МВР
гр.Търговище, в частта, с която на осн. чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца.
Осъжда Областна
дирекция на МВР - Търговище да заплати на Ц.Й.К. ***, ЕГН:**********, сумата
в размер на 310 лв.
разноски в настоящото производство за адвокатска защита и заплатена държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: