Р Е
Ш Е Н
И Е № 260388
гр.Пловдив, 17. 11. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесети
октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Силвия Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2339/2020 г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с
чл. 17 във вр. с чл.2 и чл.5 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба на Д.И.П., ЕГН - **********, и И.В.П., ЕГН - **********,***, чрез адв. С.А., против Решение №
260155/27.08.2020г. на Районен съд –Пловдив, XIII гр.с., по гр.д.№ 8416/2020г.,
с което са взети на основание чл. 5 ал.1 т.1, т.3, и т.5 и т.6 от ЗЗДН по
отношение на С.Д.П.,
ЕГН- **********, с адрес: ***, мерки за
защита - задължени са да се
въздържат от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие,
по отношение на С.Д.П.,
ЕГН -**********, забранено е да приближават
молителя С.Д.П., ЕГН - **********, и жилището, в което живее в гр.************,
представляващо постройки в североизточната част на двора, както и местата за
социални контакти и отдих на молителя, за срок от дванадесет месеца; задължени са да посещават Специализирана програма за работа с
пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес- гр. ***********, осъдени са всеки от тях да заплати глоба в размер на 400,00 лв. по сметка на ПдРС, в полза на бюджета на
съдебната власт; осъдени са всеки
от тях да заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 25,00 лв.; осъдени са да заплатят на С.Д.П., ЕГН
- **********, направени по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 300,00 лв. Молят да бъде отменено изцяло като неправилно и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважи подадената жалба,
Въззиваемата
страна С.Д.П.,
ЕГН – **********, не депозира писмен отговор по жалбата, но в открито съдебно заседание на
17.11.2020г., нейния пълномощник адв.М.С. –И., взима становище, че жалбата е
изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз.
гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред
Районен съд – Пловдив от С.Д.П. е подадена молба, с която посочва, че с ответниците живеели на един
жилищен адрес, а именно в гр. **********. Първата била нейна снаха, а вторият
неин внук. Изтъква, че тя обитавала пристройките в двора намиращи се зад къщата
в североизточната част на двора, а те живеели на втория жилищен етаж от къщата.
За пълнота сочи, че синът й В. И. П., починал на ****** г. в гр. С. като след кончината
му Д. и И. започнали системно да я тормозят психически и физически. Застъпва,
че актовете им на агресия били многобройни, но до сега се въздържала да потърси
съдействие от компетентните органи поради страха от саморазправа, но
положението било нетърпимо и повтарящо се. Посочва, че на 05.07.2020 г.
следобедните часове отишла да провери дали килимът е изсъхнал. Той бил прострян
на една тръба в близост до гаража. Видяла, че пред къщата били седнали Д., И.,
внучката й И. и нейното бебе на 8 м. Започнала да се радва на бебето, но Д. й
наредила: „махай се бързо от тук „и скочила изведнъж и започнала да я блъска с
ръце. Твърди, че внучка й започнала да вика на майка си да спре да я блъска, а
бебето се разплакало. Д. не се спряла от молбите на дъщеря си, а напротив още
по-нахъсано, грубо и енергично я изблъскала до нейните пристройки в двора.
Блъскала я в гръб, като от ударите залитала. Блъскайки я, се заканвала, че ще я
изгони от дома й. Прибрала се разстроена. Получила силно сърцебиене. Вдигнала
кръвно. Пила успокоителни. Поддържа, че снаха й и внука й били агресивни хора,
затова започнала да избягва да излиза на двора тогава, когато те са навън. Въпреки опита да ограничи контактите си с тях,
на 13.07.2020 г. около 21,00 ч. внукът й дошъл в жилището й и взел резачката.
Помолила го да я върне, но вместо това той отговорил „ Ти ли шъ ми кажеш ма,
коя си ти. Шъ тъ пратъ в гробищата при тати. Знайш ли ма ... за три дни шъ тъ
изгоня“. Твърди, че й ударил два-три шамара по лицето, а след това се нахвърлил върху й с юмруци. След
1-2 минути дошла и снаха й Д. и се присъединила към боя. Тя същото крещяла: „
Шъ тъ махна от тук ма. Немога да тъ гледам. Отивай при сина ти на гробищата”. Конкретизира,
че снаха й и внукът й я налагали с юмруци и ритници навсякъде. Последвал удар в
гърдите й и тя паднала на леглото във всекидневната. Грабнали бастуна й и го
закачили за глезена на десния й крак, и теглейки го се опитвали да я бутнат на
земята. Грабнали ми бастуна й започнали да я удрят безразборно по цялото тяло.
Твърди, че дошъл зет й, който започнал да ги дърпа назад. Препречил им се,
заставайки пред тях, тоест между тях и нея, в опит да предотврати действията
им. За кратко загубила съзнание. Като отворила очи видяла внучката си и нейния
съпруг. Внучката й й дала да пие вода. Не можела да говори. И. й премерила
кръвното и установила, че кръвното й е високо. Незабавно й дала лекарства.
Чувствала се омаломощена. Крайниците й били изтръпнали, виело й се свят. Всичко
я боляло. Езикът й бил набъбнал и не могла да говори. Твърди, че двамата
ответници били агресивни и отмъстителни хора. Страхувала се от тяхната наглост
и демонстрация на липса на страх от закона. Отишла в полицията в гр.С., но полицаят който
я посрещнал я посъветвал да не пуска жалба в РУП, а направо да търся помощ от
съда. Тъй като нямала сили се прибрала в
къщи и на 14.07.2020 г. се освидетелствала в съдебна медицина, за което й било
издадено надлежно съдебно удостоверение. В резултат на упражненото й физическо
насилието и били причинени оток на главата, множество кръвонасядания по главата
и крайниците, оток на пети пръст на дясната ръка. Поддържа, че е налице пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето й, както и била подложена на
психическо и емоционално насилие от Д.И.П. и И.В.П..
Ответниците
Д.И.П. и И.В.П.,
и двамата чрез пълномощника им адв. С.А., са депозирали писмени отговори, че молбата е
изцяло неоснователна.
По делото е приета като доказателство
Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителя, за това че ответниците по делото Д.И.П. и И.В.П.
на 13.07.2020 г. около 21,00 часа са упражнили по отношение на нея домашно
насилие, изразяващо се в бой, отправяне на закани, че ще я изгонят от дома й,
както и причилини оток и кръвонасядания на главата и крайниците, както и оток
на пръст на дясната ръка. По делото е прието е съдебно-медицинско удостоверение
от 14.07.2020 г. издадено от съдебен лекар при *********, от което се
установява, че при преглед на С.Д.П., се установява причинени оток на главата,
множество кръвонасядания на главата и крайниците, оток на пети пръст на дясната
ръка, за които освидетелстваната е заявила че са причинени на 13.07.2020 г.
след нанесен побой от снаха й и внука й. Представено е удостоверение за
наследници на И. П. П., починал на 16.01.2011
г. от което се установява, че същия е оставил като наследници по закон
съпругата си С.Д.П. и сина си В. И. П. Разпитани са свидетелите И. В. У.
/внучка на молителя и дъщеря и сестра на двамата ответници/ и Й. Н. П. /племенница
на молителя С.П.
Районният съд, за да уважи
молбата с атакуваното решение, излага основни съображения, че от
събраните по делото доказателства се е установило, че молителят С.Д.П. и ответниците са
роднини, като Д.П. е нейна снаха – съпруга на починалия й син, а И.П. е неин
внук, син на същия син и съпругата му Д.П., като всички живеят в един двор.
Молителят С.П. обитава постройки в североизточната част на двора, а ответниците
втори жилищен етаж на къщата построена в същия имот. Мотивира, че с
решението си по делото, съдът следва да извърши преценка дали ответниците са
осъществили домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН така, както е описано в
молбата и ако е налице такава проява да
наложи подходящи мерки за защита. Съгласно дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Законодателят не е посочил
изрично как трябва да се тълкуват понятията физическо, психическо или сексуално
насилие, затова съдът при преценката си дали е налице такова деяние трябва да
вземе предвид физическите и психични особености и следите останали в
съзнанието на пострадалото лице. Предвид
на наличните писмени и гласни доказателства, включително и
декларацията на молителката по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, Районният съд налага извод, че
на 13.07.2020 г., Д.П. и И.П.
са упражнили психическо и физическо
насилие върху С.Д.П., което се установява както от представеното медицинско
удостоверение, така и от показанията на свидетеля Й. Н. П., които са в унисон
със заявеното от молителя в молбата, с която е потърсена защита. Районният съд
е аргументирал, че не следва да кредитира показанията на свидетеля И. У. като
противоречащи си и дадени пристрастно, за да бъдат оневинени нейните майка и
брат. Районният съд уточнява, че при постановяване на мерките за защита срещу
домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с посочените от молителя
такива в молбата и декларацията, а следва съобразно изложените обстоятелства,
да прецени кои от тях в най – добра степен биха защитили пострадалия
от домашно насилие.
С подадената жалба
от Д.И.П. и И.В.П. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова
считат същото за неправилно. По- конкретно, въвеждат
оплаквания, че Районният съд е извършил неправилна преценка на събраните по
делото доказателства и е посочил, че имало извършен акт на домашно насилие.
В съдебно заседание на 20.10.2020г. по искане на жалбоподателите
е приета Експертиза, изд. от УМБАЛ – Пловдив, Очно отделение, на пациентката С.Д.П.,
с доводите, че на същата е направена
операция и на двете очи непосредствено преди инцидента и синините по очите й са
вследствие направената операция, а не вследствие на побоя.
ПдОС, в настоящия
съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.5 ал.1
от ЗЗДН предвижда общо 6 групи мерки за защита от домашно насилие, съответно чл.2 ал.1 дефинира принципното
понятие домашно насилие – всеки акт на психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личните права, извършено спрямо лице, което се намира в
родствена връзка. В конкретния случай, от събраните доказателства се налага
правен извод за осъществен състав на „домашно насилие“ по см. на чл.2 от ЗЗДН.
По-конкретно от медицинското удостоверение с № 16/14.07.2020г., изд.
от съдебен лекар д-р *********, както и от показанията на свидетелката Й. Н. П.,
които са много убедителни, непротиворечиви и подробни. Въззивната инстанция
намира, че с приетата Експертиза, изд. от УМБАЛ – Пловдив, Очно
отделение, на пациентката С.Д.П., не се променят направените изводи, тъй като
е известно, че в резултат на очна операция не е възможно да се получат толкова
силни кръвонасядания около очите. Освен това, св. П. е заявила, че на гърба на С.Д.П. е имало червени петна по
гърба, а на главата три или четири цицини. Показанията на св.П. пряко
кореспондират и със съдебното медицинско
удостоверение, издадено след преглед на пациента. В заключението е записано, че са установени
оток на главата, множество кръвонасядания по главата и крайниците, оток на пети
пръст на дясна ръка. Описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет. Описаните
увреждания отговарят по време и начин да са причинени, както е съобщено в
предварителните сведения на пострадалата.
Обжалваното решение се явява
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат по
делото жалбоподателите Д.И.П. и И.В.П. ще бъдат осъдени да заплатят общо на въззиваемата
С.Д.П. сумата 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение № 260155/27.08.2020г. на
Районен съд –Пловдив, XIII гр.с., по гр.д.№ 8416/2020г.
Осъжда Д.И.П., ЕГН - **********, и И.В.П., ЕГН - **********,***, да заплатят на на С.Д.П.,
ЕГН – **********, с пълномощник адв.М.С. –И., общо сумата в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :