Решение по дело №122/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 4 от 03.01.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 612/2024 г. по описа на Ловешки районен съд, осми състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16/02.07.2024 г., издадено от Д. Х. Р. – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч, с което на К. В. Б. от гр.Угърчин, [ЕГН], е наложено на основание чл.22б, ал.2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника административно наказание – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.16, ал.2, във връзка с ал.3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, във връзка с чл.8 от Наредба № 3 от 3.02.2016 г. за извършване на техническите прегледи на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Със същото решение, съставът при РС Ловеч е осъдил Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч да заплати на К. Б. сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита, като е оставил без уважение претенцията на процесуалния му представител за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния размер от 1100 лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д. № 612/2024 г. по описа на РС Ловеч – К. В. Б., чрез процесуалния му представител адвокат Х. И., само в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от 1100,00 лева.

В касационната жалба е заявено искане решението в тази му част да бъде отменено, като необосновано и неправилно и съдът да присъди разноските в претендирания размер. Изложени са подробни доводи в този смисъл. В жалбата е заявено и искане за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.

В съдебно заседание касаторът К. В. Б., редовно призован, не се явява. Не се явава и процесуалният представител адв. Х. И..

Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М. С., която оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа изложените в този смисъл аргументи в представен отговор по касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Ловеч в обжалваната му част и да се присъдят в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч счита касационната жалба за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение. Излага доводи в тази насока, като акцентира, че първоинстанционния съд е приложил правилно материалния закон и с оглед тежестта на делото правилно е уважил възражението за прекомерност на платения от жалбоподателя К. Б. адвокатски хонорар.

Настоящият касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Производството по НАХД № 612/2024 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч е било образувано по повод подадена жалба от К. В. Б., чрез адв. Х. Д. И., против Наказателно постановление № 16 от 02.07.2024 г., издадено от Д. Х. Р. – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, с което на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева за извършено нарушение по чл.16, ал.2, във връзка с ал.3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, във връзка с чл.8 от Наредба № 3 от 3.02.2016 г. за извършване на техническите прегледи на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Безспорно е, че в хода на производството по делото пред Районния съд К. Б. е направил разноски в размер 1100,00 лева, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.07.2024 г. /л.7 – гръб от НАХД № 612/2024 г. на РС Ловеч/.

Предмет на оспорване пред настоящият съд е Решение № 4/03.01.2025 г., постановено по НАХД № 612/2024 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран от 1100 лева. В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съд е посочил в мотивите на постановеното решение, при обсъждане въпроса с разноските, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид отмяната на наказателното постановление, съдът е приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, който пък съответно препраща към наредбата на Висшия адвокатски съвет. Позовавайки се на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 и чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните азмери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г.), съдът е приел, че предмет на обжалване по делото е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150,00 лева, делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в две съдебни заседания, поради което заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). По тези аргументи съдът е намалил размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата минимален размер, а именно до 400,00 лева, като е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя в този размер.

Настоящият касационен състав намира оспореното Решение № 4/03.01.2025 г., постановено по НАХД № 612/2024 г. по описа на РС Ловеч, в частта за разноските, за законосъобразно, правилно и обосновано. Напълно се споделят изложените от първоинстанционния съд аргументи относно дължимите разноски за адвокатско възнаграждение.

На първо място съдът приема, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Х. И. пред Районен съд гр.Ловеч, като са били представени надлежни доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лева. Своевременно е било направено и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника – юрисконсулт М. С.. Предвид това решаващият съд е съобразил разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК, като е приел, че следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, но не в претендирания размер от 1100 лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН съдът е приел, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, който препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е 400 лева. В конкретният случай делото е разгледано пред районният съд в две съдебни заседания, поради което не е налице хипотезата на чл. 9 от Наредбата, съгласно която при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. При това положение съставът при Районен съд гр.Ловеч правилно е приел, че съобразно размера на наложеното с обжалваното НП административно наказание – глоба в размер 150 лева, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над минимално предвидения такъв с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Правилен е извода на съда, че претендираният размер за адвокатско възнаграждение от 1100 лева се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – адвокатското възнаграждение да бъде в справедлив и обоснован размер.

Не се споделят от настоящият касационен състав аргументите по касационната жалба, че съдът не може да цени адвокатския труд, когато договора за правна помощ е сключен с жалбоподателя. Действително, наредбата дава само минималните стойности на възнагражденията и размерът им е въпрос на свободно договаряне между клиента и адвоката, но посочените по-горе разпоредби от ЗАНН, ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дават право на съда да не присъжда претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, когато те са част от съдебните разноски по конкретно съдебно производство и при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна. В обсъжданият тук случай районният съд е изложил и подробни мотиви за това свое решение и тези мотиви са съобразени както със съответните законови разпоредби, така и с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС. Категорично не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не е нормативен акт по смисъла на ЗНА, на който съдът да се позовава. Но както се посочи и по-горе, действително разпоредбите на тази наредба не определят пазара на труда на адвокатите, но същите въвеждат минимални размери на адвокатските възнаграждения в различните производства. Напълно неоснователно е да се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, превишаващ почти 3 пъти минималният предвиден такъв, без да има реални основания за това.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното Решение № 4/03.01.2025 г., постановено по НАХД № 612/2024 г. по описа на РС Ловеч, в частта за разноските, за законосъобразно, правилно и обосновано.

При този изход на настоящото производство неоснователна се явява претенцията на адв. Х. И. - процесуален представител на касатора К. В. Б., за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Ще следва да се присъдят на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за предоставената от юрисконсулт М. С. защита, изразяваща се в изготвяне и представяне на писмен отговор на касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание, съгласно чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/03.01.2025 г., постановено по НАХД № 612/2024 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя К. В. Б., за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълният претендиран размер от 1100 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Х. Д. И. - процесуален представител на жалбоподателя К. В. Б., за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА К. В. Б., [ЕГН], с адрес в гр.Угърчин, [улица], да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч, представлявана от директора, сумата 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.