№ 126
гр. Русе , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500239 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
И.С.К.. е обжалвал Решение № 260271/16.10.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№ 1759/2020г., в частта, с която :
-е признато за установено, че той има вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака,
-е осъден да плаща ежемесечна издръжка на детето си В. в размер над 180
лева до 300 лева,
- е осъден да плаща ежемесечна издръжка на С. Г. К. в размер на 300
лева, от прекратяването на брака за период от 3 години,
- е осъден да заплати на С. Г. К. разноските по делото.
Твърди неправилност и необоснованост на атакуваните части на
обжалвания съдебен акт и иска отмяна на частта, с която е прието, че има
вина за прекратяване на брака, отмяна на решението за дължимата
ежемесечна издръжка на детето над сумата от 180 лева до присъдената сума
300 лева, както и отмяна на частта, с която е осъден да плаща ежемесечна
издръжка на С. Г. К., в размер на 300 лева, от прекратяването на брака за
период от 3 години. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата С. Г. К. в писмен отговор на въззивната жалба и в ос.з.,
чрез пълномощника си, изразява становище, че жалбата е неоснователна, по
1
отношение на искането за отмяна на атакуваното съдебно решение в частта, с
която жалбоподателят е осъден да й плаща ежемесечна издръжка, предоставя
на съда.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя
иск по 49 ал.1 от СК . С атакуваното решение районният съд прекратил с
развод гражданския брак между жалбоподателя И.К. и С.К., поради дълбоко и
непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга, постановил детето
В. да живее при майката, на която било предоставено упражняването на
родителските права, определил режим на лични отношения на бащата с
детето : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 16.00 часа в неделя, с преспиване, както и десет дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като бащата следва да
взима детето от дома на майката и го връща в този дом, осъдил бащата да
плаща месечна издръжка за детето в размер на 300 лева, лично и чрез
неговата майка и законен представител, считано от 15.05.2020г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменението или прекратяването й, и отхвърлил иска в останалата
му част до горницата от 350 лева, предоставил на И.К. ползването на
семейното жилище, собственост на „Ив Транс 09“ ЕООД, осъдил
жалбоподателя да заплаща на бившата си съпруга, на основание чл. 145 от
СК, издръжка в размер на 300 лева месечно - за времето от прекратяването на
брака – 17.10.2020г., до три години след това, т.е. до 17.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
От фактическа страна по делото е установено следното :
На 24.04.2010г. С. Г. К. и И.С.К.. сключили граждански брак. По време на
брака им, на 20.08.2010г., се родило детето им В. Ивелинова К.. През 2018г.
съпрузите се разделили и след като не успели да уредят влошените си
отношения през пролетта на 2020г. И.К. окончателно напуснал семейното
жилище. Впоследствие съпругата заживяла с детето в друго жилище, под
наем.
Въз основа на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства
районният съд направил правилния и законосъобразен извод, че с
поведението си като брачен партньор И.К. има вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака му със С.К., довело до прекратяването му.
Поради обстоятелството, че съпругът често отсъствал по работа, като
шофьор, грижите за детето и домакинството били изцяло поети от съпругата,
2
която и помагала в търговското предприятие на съпруга си – с
документооборота, фактури и пр., и работела по трудово правоотношение.
Съпругът, с довод, че е ангажиран с осигуряване на финансовата стабилност
на семейството, абдикирал от семейните задължения, вкл. отглеждането и
възпитанието на детето, участието в семейния живот и физическото
присъствие в семейното жилище. Проява на неглижиране на съпругата и
интересите на детето е и обстоятелството, че закупил семейно жилище, като
собственост на своето търговско предприятие.
При определяне на размера на дължимата на малолетното дете на
страните издръжка правилно първоинстанционният съд е отчел възрастта на
детето, потребностите му от облекло и храна, медицински разходи,
образователни и социални нужди. Присъденият размер от 300 лева е
съобразен и с нормативно определения минимален размер на месечната
издръжка на дете, с финансовите възможности на бащата, и с факта, че освен
с финансови средства майката участва в отглеждането и възпитанието на
детето и с личните си непосредствени грижи.
Въззивната жалба в частта за присъдената на бившата съпруга издръжка
в размер на 300 лева месечно - за времето от прекратяването на брака до три
години след това, е основателна. От ангажираните по делото доказателства не
се установяват такива, които да сочат на основание по чл. 145 от СК –
бившата съпруга е в добро общо здравословно състояние, в работоспособна
възраст и полагаща труд година наред, и не може да се приеме, че същата не
може сама да се издържа.
Горните съображения и изложените подробните такива в мотивите на
районния съд, обосновават отхвърлянето като неоснователна на въззивната
жалба в частта относно вината за прекратяване на брака и издръжката на
детето, и уважаването на жалбата в частта за издръжката на бившата
съпруга.
Предвид изхода на спора, разноските се разпределят, както следва : за
първата инстанция, съобразно отменената част от обжалваното решение,
броя искове и при адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца – 710 лева,
на последния следва да се присъдят разноски в размер на 110 лева и по
компенсация ищецът следва да заплати на ответницата деловодни разноски в
размер на 600 лева, а за въззивната инстанция - съобразно уважената и
отхвърлената част от в.жалба, по компенсация, с оглед представените
списъци / 450 лева за адвокатско възнаграждение за въззиваемата и 500 лева
за адв. възнаграждение за жалбоподателя / следва жалбоподателят да заплати
на ответницата по въззивната жалба сумата от 134 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260419/17.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 1076/2020г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато за
установено, че И.С.К.. има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, както и в частта, с която е осъден да плаща
ежемесечна издръжка на детето си В. в размер над 180 лева до 300 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260419/17.11.2020г., постановено по гр.д.№
1076/2020г. на Русенския районен съд в частта, с която И.С.К.. е осъден да
плаща ежемесечна издръжка на С. Г. К. в размер на 300 лева, от
прекратяването на брака за период от 3 години, както и в частта, с която е
осъден да заплати на С. Г. К. разноски пред първата инстанция по делото в
размер над 600 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. К. против И.С.К.. за заплащане, на основание
чл. 145 от СК, на ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, от
прекратяването на брака за период от 3 години.
ОСЪЖДА И.С.К.. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. К. по компенсация деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 134 лева.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4