РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. гр. Хасково, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100758 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр.
чл.99 и следв. ЗЗД от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – Управител против Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ************, съдебен
адрес: ************, адв. П. И. П. от АК - Хасково. За претендираните суми е издадена
заповед № 1053 от 28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2543 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 16.02.2016 г. бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 2164632 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответницата, по
силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на
11 330 лв. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.01.2026 г. След усвояване на кредита,
кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил
плащанията си.
Поддържа се в исковата молба, че на 11.07.2023 г. бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищеца,
по силата на който задължението на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 2164632 от 16.02.2016 г., било изкупено от „Еос Матрикс" ЕООД. В
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че
считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по
отношение на паричното вземане е ищеца. На 09.10.2023 г. уведомлението за цесия било
изпратено на посочения в договора адрес. Писмото се върнало с отбелязване „непотърсено".
Съгласно изрично пълномощно ************ било упълномощено от „Уникредит
1
Кънсюмър Файненсинг" АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за
негова сметка. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано
„непотърсено". При това положение, на основание чл.235 ал.3 ГПК следвало да се приеме,
че длъжникът е бил надлежно уведомен и с връчването на уведомление, изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба.
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на заявление до PC- Хасково за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК на 24.11.2023 г. Образувано било частно гражданско дело № 2543/2023 г., като по
същото била издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът подал
възражение, за което бил уведомен със съобщение, връчено му на 26.02.2024 г. Във
възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за
изпълнение.
Сочи се от ищеца, че погасяване на задължението по договора за кредит не било
осъществено. Не му било известно и основание, на което задължението за погасяване на
получения от длъжника кредит да е отпаднало. Горното пораждало правния му интерес да
предяви иск за установяване на вземането си по Договор за потребителски паричен кредит
№ 2164632 от 16.02.2016 г. за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 2543/2023 г. по описа на PC- Хасково.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер на 3118,86 лв., от
които: главница- 2207,47 лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 21.03.2022г. /начална дата на забава/ до 21.11.2023 г. включително /падежирали
вноски/; договорна лихва- 632,21 лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 21.03.2022г. /начална дата на забава/ до 21.11.2023 г. включително
/падежирали вноски/; лихва за забава – 279,18 лв. /за претендираната главница/, за периода
от 21.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.11.2023 г.,
дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 2164632 от 16.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 24.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски за заповедното и за настоящото производства. При
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на ответника
за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуален представител, представя отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Поддържа, че е сключила с ответното дружество бланкетен и
изначално изготвен договор за паричен заем № 2164632 без да е имала възможността да
влияе на неговото съдържание при наличието на ОУ към него. Тя била потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като кредитът бил за лични, нетърговски нужди.
Поради потребителското й качество, процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП
и ЗПК. Ответникът, на основание чл. 23 ЗПК, не дължал изпълнение на вземанията за
главница в такъв размер, договорна лихва и лихва за забава, тъй като те намирали своето
основание в нищожната кредитна сделка. Ответницата счита, че процесният договор е
нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - договорната лихва, която не породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
33Д/ , на основание чл. 21 3ПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната
неравноправност, което довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите
услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не
изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора
2
условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът за потребителски кредит не
бил породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размера на месечния
лихвен процент и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не могъл да прецени обхвата на
поетото от него задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи
общата цена на кредита. В нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя не било оповестено
по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от
поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва
/например на ден/, ако реши предсрочно да погаси заема.
Правото на ЕС поставял важен акцент и върху ГПР. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2
от директива 87/102 договорът за кредит трябвало да се изготви в писмена форма и в него
трябвало да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде
променян. В член 1а от тази директива се определяли условията за изчисляване на ГПР, а в
член 4, буква а) от нея се уточнявало, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който
кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия
разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа
формула, имало съществено значение. В процесния договор, кредиторът се задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на
ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР), което от своя страна било нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал.1 ЗПК. Във величината на ГПР
като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл било и задължителното
тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 извел
разрешението, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни. Договорът за потребителски кредит не породил
валидни права и задължения поради неспазване на изискванията и на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй
като в съдържанието му не бил включен размера на лихвения процент на месец.
По тези и други, подробно доразвити в отговора на исковата молба съображения,
позовавайки се на национална практика и на такава на съда на ЕС, ответницата на
основание чл. 23 ЗПК счита, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но
не се дължат лихва и други разходи по кредита. Следвало да се има предвид и нормата на
чл. 33 ЗПК, както и обстоятелство, че ищеца при определяне на изискуемата сума не
предвидил плетеното от ответника по Разписка № 0400019645188083 от 30.08.2023 г. и
Разписка № 0400020205476454 от 31.10.2023 г.
С оглед на изложеното ответницата иска да бъде постановено решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, както и да й бъдат присъдени направените по
настоящото и по заповедното производства разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В съдебно заседание страните не се явяват, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, в писмени становища поддържат заявените в исковата молба и
в отговора позиции.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
3
фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2543 по описа за 2023 г. на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 15292/24.11.2023 г. в полза на ищеца срещу длъжника Д. П. Г. е издадена
Заповед № 1053 от 28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
процесните суми, а именно: за сумата в размер на 2 207,47 лв. – частично претендирана
главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2022 г. до 21.11.2023 г. вкл.; 632,21
лв. – договорна лихва за периода от 21.03.2022 г. до 21.11.2023 г. вкл.; 279,18 лв. – лихва за
забава върху претендираната главницата за периода от 21.03.2022 г. до 24.11.2023 г.,
дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 2164632 от 16.02.2016 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, което вземане по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.07.2023 г. е прехвърлено на
заявителя; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 24.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 62,38 лв. за държавна такса и 240 лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответницата и с разпореждане № 251 от 02.02.2024
г., постановено по ч.гр.д. № 2543 по описа за 2023 г. на РС – Хасково, на ищеца е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, като последният
е сторил това.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства - договор за
потребителски паричен кредит № 2164632 от 16.02.2016 г., погасителен план към
потребителски паричен кредит № 2164632 от 16.02.2016 г. и Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, се
установява, че между посоченото дружество и ответницата Д. П. Г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит от 16.02.2016 г. Предоставен е паричен заем с посочена в
договора чиста стойност на кредита от 11000,00 лева, такса за разглеждане на кредит от
330,00 лева и общ размер на кредита, възлизащ на сумата в размер на 11330,00 лева.
Посочена е в договора общата дължима сума от потребителя - 17468,95 лева, ГЛП от 7.99 %,
ГПР – 10.54 %, пазарен лихвен индекс – 0,43 % (тримесечен SOFIBOR) и фиксирана
надбавка – 7.56 %. Ответницата се е задължила да върне заемната сума, ведно с начислените
лихви в уговорените в договора срокове. Крайният срок за погасяване на кредита е до
21.01.2026 г. Погасяването на кредита, включително дължимите лихви, става на месечни
вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, приложен по делото, а именно на
120 месечни вноски, 119 от които в размер на 145,57 лева и последната 120 вноска в размер
на 146,12 лева. В месечните погасителни вноски е включена премия по застраховка
„Живот“.
Не е полемично на следващо място обстоятелството, а и с определение № 855 от
31.05.2024 г., постановено по гр.д. № 758 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково е
отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството на основание чл.146 ал.1 т.3
ГПК, че кредитополучателят, т.е. ответницата е усвоила изцяло заетата сума от 11000,00
лева.
По делото е представен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.07.2023 г., сключен между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Еос
Матрикс" ЕООД, съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на цесионера вземанията
си към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, които са описани в списък –
Приложение № 1. Видно от приложението, в предмета на прехвърлените с договора за цесия
вземания фигурира и ответницата Д. П. Г. за вземане по кредит № 2164632 с общ размер на
дълга – 6002,77 лева, от която сума 5471,84 лева – главница и 530,93 лева – лихви.
В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички вземания,
4
цедирани съгласно горепосочения договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1
към него, както и получаването на договорената покупна цена за прехвърлените вземания.
Представено е пълномощно от "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с което
упълномощава "Еос Матрикс" ЕООД да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3
ЗЗД от името на УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД всички длъжници
(кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници), по всички вземания, които
дружеството е цедирало (прехвърлило) на 11.07.2023 г. с индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 11.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 02.05.2023 г., като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към
индивидуалния договор. Към доказателствения материал е приобщено и пълномощно от
01.02.2019 г. от ищеца в полза на Адвокатско дружество «************», с което
последното дружество е оправомощено да уведомява всички длъжници по
законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия,
сключени между ищеца и банки, финансови институции, кредитни институции и др.
небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към конкретни длъжници се
прехвърлят на „Еос Матрикс“ЕООД.
Видно от пълномощно с изх. № 6216/21.10.2019 г. Адвокатско дружество
«************» е преупълномощило адвокатите Ж. Д. Д., И. С. И., Д. К. П., Н. С. К., П. В.
Д. включително с правото да уведомяват длъжниците за извършената цесия.
С исковата молба е представено и уведомление, отправени до ответницата, съгласно
които пълномощникът адв. Ж. Д. уведомява длъжника, че кредитор на вземането е "ЕОС
Матрикс" ЕООД, предоставя 15-дневен срок, в който ответницата следва да погаси всички
свои задължения, произтичащи от договора за потребителски паричен кредит № 2164632 от
16.02.2016 г. и обявява цялото задължение по посочения по-горе договор за предсрочно
изискуемо. Уведомлението за цесия и за предсрочна изискуемост е изпратено до
ответницата по пощата на 09.10.2023 г., като според отбелязването се е върнало като
непотърсено на 31.10.2023 г. Видно е от данните по делото, че писмото с уведомлението за
цесия не е било връчено на ответницата, поради което настоящият съдебен състав намира, че
то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на ответника в хода на
исковото производство по аргумент от чл. 235 ал. 3 ГПК.
От ответната страна са представени и две разписки – разписка № 0400019645188083
от 30.08.2023 г. за сумата от 80 лева и разписка № 0400020205476454 от 31.10.2023 г. за
сумата от 10 лева, двете издадени от „Изипей“ АД за внесени от ответницата суми по сметка
на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, в които не е посочено основание за плащане.
Приложено е и споразумение за разсрочване на парични задължения, сключено на
20.08.2024 г. между ищеца "Еос Матрикс" ЕООД и ответницата Д. П. Г., по силата на което
ответницата е признала, че задълженията й по цедирания от цедента "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД на цесионера "Еос Матрикс" ЕООД договор за кредит от 15.02.2016 г.
възлизат на стойност 7084,97 лева.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша съдебно-
счетоводна експертиза, чиито заключения – основно и допълнително, следва да се
кредитират напълно като компетентни, обосновани и обективни, а и те не бяха оспорени от
страните. От заключенията се установява, че процесният договор за потребителски паричен
кредит № 2164632 от 16.02.2016 г. е усвоен на 16.02.2016 г., когато кредиторът „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е взел счетоводните операции, с които е заверил сметката на
Д. П. Г. - BG60UBBS80021080991040 в „Уникредит Булбанк“ АД и
BG22BPBI79261061341203 в „Пощенска Банка“ АД. Преводът от 10300,00 лева по сметката
на ответницата Д. Г. в „Пощенска Банка“ АД е бил предназначен за рефинансиране на
съществуващ кредит. Вещото лице е констатирало, че за погасяване на кредитното
задължение е внесена сумата общо от 10796,91 лева за периода 16.02.2016 г. до 12.07.2023 г. -
5
датата на цесията, с които е извършено погасяване на главница за 5528,14 лв.; договорна
лихва за 4562,16 лв.; наказателна лихва за 69,82 лв. и застрахователни премии по застраховка
Живот - 636,79 лв. до 06 месец 2022 г. като всички плащания са извършени преди датата на
цесията - 11.07.2023 г. Тази констатация вещото лице е извършило на основание
представена от ищеца служебна бележка, съгласно която след 11.07.2023 г. не са постъпвали
плащания по цедираното вземане.
В заключението са изчислени и дължимите суми по процесния договор за
потребителски кредит. Така, за периода от 21.03.2022 г. /начална дата на забавата/ до
21.11.2023 г., на база на разработен Погасителен план, който е съобразен с промяната на
лихвените проценти, по предоставени от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД данни, а именно: на 01.04.2016 г. Лихвеният % е променен на 7,70%, в следствие
промяна в пазарния индекс и на 01.10.2018 г. Лихвеният % е променен на 7,677%, в
следствие промяна в пазарния индекс, дължимата сума за главница възлиза на 2249,65 лева;
договорната лихва – на 595,85 лева и лихвата за забава – на 222,86 лева.
В допълнителното заключение, вещото лице Д. К. е посочило, че има извършени
плащания от страна на ответницата Д. П. Г. и към ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД общо в
размер на 1120,00 лв., в т.ч. и сумите по посочените по-горе разписки, представени в
настоящото производство от общо 90,00 лв., но те са отнесени за погасяване на задължение
по Договор за потребителски паричен кредит № 2557746 от 11.01.2017 г. с цедент отново
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като по вземането на ищеца по процесния
договор за потребителски кредит няма отразени постъпили плащания при цесионера.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86
ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, първият иск е изцяло основателен, а вторият и третият са
частично основателни, като съображенията за това са следните:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, и тъй като в случая е
подадено възражение от длъжника, последното препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива
изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за търсените суми в
полза на настоящия ищец, като в едномесечния преклузивен срок, длъжникът е депозирал
възражение.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало
по силата на сключен договор за кредит, че "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е било
изправна страна по същия и е изпълнило точно задълженията си, произтичащи от договора,
както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същата. Следва да
установи и прехвърляне на вземането от стария кредитор в полза на ищеца "ЕОС Матрикс"
ЕООД с договор за цесия от 11.07.2023 г., както и това, че длъжникът е уведомен за
6
сключения договор за цесия. В тежест на ответницата Д. П. Г. е да установи, че е изпълнила
задължението си и е заплатила вноските по процесния договор с настъпил падеж.
Както бе посочено по-горе, без съмнение е установено по делото, че на 16.02.2016 г.
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Д. П. Г. са сключили валиден договор за
потребителски кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска –
съществуване на договорно правоотношение между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и ответницата, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на
парична сума срещу задължение на кредитополучателя да я върне съгласно погасителен
план. В случая се претендират само вноски с настъпил падеж като вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза е посочило размера на дължимата сума за
вноските с настъпил падеж по договора за периода от 21.03.2022г. /начална дата на забава/
до 21.11.2023 г. включително /падежирали вноски/, а именно 2249,65 лева, неизплатената
договорна лихва е в размер на 595,85 лева отново за падежиралите вноски, а лихвата за
забава - в размер на 222,86 лева. Съдът относно размерите на вземанията кредитира
изчисленията на вещото лице, доколкото те са съобразени с условията на договора, сключен
между цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата Д. П. Г.
По делото не са представени доказателства за други извършени плащания, доколкото
отново съобразно кредитираното заключение на назначената по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза сумите, във връзка с представените от ответната страна две
разписки от 30.08.2023 г. и от 31.10.2023 г. от 80 лева и от 10 лева, платени от ответницата
на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, са отнесени за погасяване на задължение по друг договор за
потребителски кредит от 11.01.2017 г., сключен между ответницата и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и цедиран на ищеца.
Ето защо следва да се приеме, че "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да
върне предоставеният му заем, в сроковете и размерите, уговорени в договора. От страна на
ответницата обаче не са ангажирани доказателства за заплащане именно на търсените суми
по процесния договор за потребителски кредит.
Не се спори на следващо място, а и по делото е установено, че ищецът е цесионер и
собственик на вземания, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.07.2023 г. с прехвърлител на вземанията "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, като уведомлението за цесия, както бе посочено по-горе, следва да се счита за връчено
с връчване на исковата молба на ответника в хода на исковото производство по аргумент от
разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК.
По отношение на оплакванията, касаещи нищожност на договора и на отделни
договорни клаузи, настоящият съдебен състав намира при безспорно установената
фактическа обстановка, че ищецът, в качеството си на цесионер, претендира вземане по
договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит, предвид
качеството на ответницата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за
потребителския кредит /в редакция към датата на сключване на договора за кредит/ и Закона
за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите
на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
7
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори
ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в
тази насока правни доводи от процесуалния представител на ответницата, настоящият
съдебен състав констатира следното:
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера
на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до
който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от
трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр.
дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г.
о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение
№ 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.).
Към датата на сключване на процесния договор, договорната лихва по него не
надхвърля трикратния размер на законната лихва, с оглед на което, клаузите, с които
последната е уговорена не противоречат на добрите нрави.
Според настоящия съдебен състав, процесният договор за кредит съдържа
реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 1-7 ЗПК, а именно изготвен е на разбираем език и в него е
посочена датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името,
единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес на потребителя;
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и
условията за усвояването му.
В договора за банков кредит, страните по него са постигнали съгласие по
установените в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК нормативни изисквания – годишен лихвен процент по
кредита (7,99 %), ГПР в размер на 10.54 % и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит – 17468,95 лева.
Обстоятелството, че в процесния договор не се съдържа методика за изчисляване на
референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а ЗПК, не е основание за отказ за заплащане на
възнаградителната лихва, формирана с участието на тази величина. Клаузата в договора за
кредит е в синхрон с относимата редакция на чл. 33а ЗПК, според който кредиторът
публикува на интернет страницата си текущия размер на използваните от него референтни
лихвени проценти, и използваната от него методология за определяне на референтния
лихвен процент.
Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и в Общите условия, представляващи
неразделна част от договора се съдържа клауза, която дава информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Спазено е изискването и за предоставяне на договорна информация – ответницата е
удостоверила чрез подписа си, че е получил от кредитора необходимата преддоговорна
информация по ЗПК.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в договора да бъде отразено наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
8
бъде упражнено и др. условия за упражняването му, вкл. информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, също е
спазено. В чл. 4, ал. 3 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора е
уговорено правото на отказ /в 14-дневен срок, без да дължи обезщетение или неустойка/.
Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т. к. правото на отказ на
ответника от договора е изрично уредено. Уговорената възможност за отказ е
удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща правния му интерес във връзка с
отпускането на заема, предвид обстоятелството, че първоначално уговорените условия на
кредитиране не са променени до края на действието на договора, а преценката за
икономическата тежест на поетите с него задължения е обективно обусловена от ясното
цифрово изразяване на всички договорени лихви - възнаградителни и наказателни.
Съдът намира за неоснователни и твърденията, че договорът за кредит е
недействителен. Той е съобразен изцяло с разпоредбите на закона, клаузите в него са
уговорени от двете страни доброволно, като отговарят на изискванията за добросъвестност,
предвид описаните подробно права и задължения на страните. Кредитополучателят е
подписал всяка страница от договора, включително и представляващите неразделна част от
него общи условия и погасителен план, с оглед на което се налага извод, че всички условия
по кредита са му били предоставени при сключването на договора, той се е запознал и се е
съгласил с тях.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че ответницата
се явява неизправна страна по валидно възникналото между страните облигационно
правоотношение, като намира за доказано, че в полза на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД
качеството му на частен правоприемник на "УниКредит Кънсюмър файненсинг" ЕАД
съществува ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника/кредитополучател.
Относно размера на вземанията, съдът кредитира заключението на назначената по
делото съдебно – счетоводна, според което дължимата сума за главница за периода от
21.03.2022 г. /начална дата на забавата/ до 21.11.2023 г. възлиза на 2249,65 лева или по-малко
от претендираните 2207,47 лв. Ето защо и с оглед принципа на диспозитивното начало,
прогласен в чл.6, ал.2 ГПК, искът за главница следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан в пълния му претендиран размер.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2543 по описа за 2023 г. на РС Хасково – 24.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Предявеният иск за сумата от 632,21 лева, представляваща договорна лихва за
вноските с настъпил падеж за периода от 21.03.2022 г. /начална дата на забава/ до 21.11.2023
г. включително /падежирали вноски/, отново съобразно кредитираното заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се явява основателен и доказан до размера на
сумата от 595,85 лева, като следва да се отхвърли за разликата над тази сума до предявения
размер от 632,21, като неоснователен и недоказан.
По същите съображения и акцесорния иск за мораторна лихва следва да се уважи за
посочения в експертизата размер от 222,86 лева за периода от 21.03.2022 г. до 24.11.2023 г.,
като за разликата до пълния му предявен размер от 279,18 лева, като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
9
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания в установените от съда
размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца
разноски по ч. гр. д. № 2543 по описа за 2023 г. на РС – Хасково.
В заповедното производство ищецът е направил разноски от 62,38 лева за държавна
такса и 240,00 лева за адвокатско възнаграждение или общо разноски в общ размер от 302,38
лева. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително
направени, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, те следва
да се намалят на 293,39 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за което представя списък по
чл.80 ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете и приложените доказателства за
реалното им извършване, то следва да му се присъдят такива в размер общо от 413,26 лева за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Ответникът също претендира разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 5,94 лева.
Предвид изричното искане в тази насока, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата адв. П. И.
П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/ по настоящото и по заповедното производство.
Предвид направеното от ищеца в срок възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С
438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да
определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908
по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от
15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение,
относими по аналогия и в настоящия случай/. С оглед изложеното, съобразявайки, че
оказаната правна защита в заповедното производство се е изразила в попълване и подаване
на възражение по чл.414а ГПК, съдът намира, че на пълномощника на ответника следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
200,00 лв., а по исковото производство – 400 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на адв. П. П. следва да се присъди възнаграждение от 5,94 лева по ч. гр. д.
№ 2543 по описа за 2023 г. на РС – Хасково и 11,89 лева по настоящото исково производство
или общо 17,83 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, по отношение на
Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ************, съдебен адрес: ************, адв. П. И. П.
от АК - Хасково, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
10
Тодорова – Управител, по Договор за потребителски паричен кредит № 2164632 от
16.02.2016 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д. П. Г., което
вземане по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.07.2023 г.
е прехвърлено на заявителя "Еос Матрикс" ЕООД следните суми: 2 207,47 лева – частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2022 г. до 21.11.2023
г. вкл.; 595,85 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2022 г. до 21.11.2023 г. вкл.; 222,86
лева – лихва за забава върху претендираната главницата за периода от 21.03.2022 г. до
24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2543 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково – 24.11.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО исковете за
установяване съществуването на вземане за договорна лихва и за лихва за забава в
останалите им части – за разликите до пълния предявен размер от 632,21 лева за договорната
лихва и 279,18 лева за обезщетението за забава, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ************, съдебен адрес:
************, адв. П. И. П. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова – Управител,
сумата от 706,65 лева, от която 413,26 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 293,39 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2543 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – Управител, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Д. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: ************, съдебен адрес: ************, адв. П. И. П. от АК - Хасково, сумата
от 5,94 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – Управител, да заплати на адв. П. И. П. от АК - Хасково, с личен № ********** с
адрес на кантората - ************, сумата от общо 17,83 лева, от които 11,89 лева,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело и 5,94 лева - по ч. гр. д. № 2543 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Хасково, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
11