Решение по дело №28/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20197190700028
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 29

 

гр. Разград, 27.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

        

с участието на секретаря Пламена Мутафова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 28 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Постъпила е жалба от ЕТ “Ж. – К. Н.“ – гр. Р. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 307-ФК/28.12.2018 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване на ресторант - механа „Сръбска скара“ и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като установеното нарушение не покрива никой от съставите по чл. 186 ЗДДС и процедурата по издаване на касов бон не е била финализирана. Моли съда да постанови отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът по жалбата я счита за неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че на 27.12.2018 г. в 13,30 часа при извършена проверка в механа „Сръбска скара“ в гр. Разград, ул. „Андрей Цанов“ № 1, стопанисвана от ЕТ “Ж. – К. Н.“ – гр. Р., орган по приходите е извършил контролна покупка по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, включваща една палачинка, 2 бр. кафе „Лаваца“, една пилешка супа, 2 бр. препечени филии, една салата зеле и една сметана за кафе на обща стойност 12,80 лв. Контролната покупка е била заплатена на И. Р. Н. в брой с една банкнота от 20 лв. и е върнато ресто от 7,20 лв. За контролната покупка не е издаден фискален касов бон от монтираното фискално устройство в търговския обект, а е издадена бележка сметка № 27 от компютърна система с програмен продукт „Мистрал“ и отпечатана на нефискален принтер.

Горните факти са описани в Протокол за извършена проверка № 0307098 от 27.12.2018 г., който е бил подписан от присъстващата Неделчева без възражения.

Същите факти са отразени в Акт за установяване на административно нарушение № F466073 от 13.01.2019 г., съставен на жалбоподателя за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Срещу АУАН са депозирани писмени възражения от нарушителя, който оспорва констатираното нарушение, считайки, че процедурата по издаване на касов бон не е била финализирана. Сочи, че представената в момента на проверката бележка сметка е първият етап от приключване на сметката, като редом с нея се издава и касова бележка от ФУ, но органите по приходите не са дали възможност на работника да довърши процедурата. Аналогични възражения са направени и по настоящото производство.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 307-ФК/28.12.2018 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване на ресторант по смисъла на  § 1, т. 62 от ДР на ЗДДС, механа „Сръбска скара“ и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП към ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Оспореният административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Административният орган е съобразил всички относими към продължителността на срока на ПАМ обстоятелства и е изложил подробни мотиви в тази насока.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. В жалбата не се сочат процесуални нарушения и съдът при служебната проверка не открива такива.

Оспорената заповед е материално законосъобразна.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор.

Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан.

В разглеждания случай за извършената контролна покупка не е бил издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на  документ за нея. Като е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган правилно е приложил материалния закон.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процедурата по издаване на касов бон не е била финализирана, че представената бележка сметка е първият етап от приключване на сметката и органите по приходите не са изчакали сервитьорката да довърши процедурата като издаде фискална бележка. Правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е ясно и императивно: всяко лице е длъжно да регистрира извършваните от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Няма регламентирана процедура по издаване на бележка сметка, предхождаща касовия бон. След като в обекта има въведено в експлоатация ФУ, извършената продажба е следвало да се регистрира чрез него. Покупката е била осъществена и цената е била платена, а съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. за всяко плащане се издава касова бележка.  Твърденията, че сервитьорката е била объркана, смутена и подведена от клиента, не са доказани, а и подобни емоционални състояния не са обстоятелства, изключващи съставомерността на нарушението.

Оспореният административен акт изпълнява целите по  чл. 22 ЗАНН и по конкретно – предотвратяване на  административни нарушения, засягащи интересите на държавния бюджет поради неправилно отчитане на продажбите. Продължителността на мярката е съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Срок от 7 дни при максимален от 30 дни не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Неоснователно е оплакването, че посредством ПАМ жалбоподателят би претърпял имуществени вреди, от които би загубил и фискът. Несъмнено тази мярка причинява вреди, но те са допустими и непротивопоставими на целта на закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът се представлява от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ то е от 100 до 200 лв. Настоящото дело не представлява фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

                                Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 307-ФК/28.12.2018 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ЕТ “Ж. – К. Н.“ – гр. Р. да заплати на ТД на НАП - Варна за разноски по делото сумата 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/