Решение по дело №101/2019 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 18.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Давидкова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 101 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 336 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е.А.Н. ***, за поставяне под пълно запрещение на ответника Д.А.Н. на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е негов брат. Твърди, че през 2000 г. внезапно настъпила рязка промяна в поведението на ответника – той спрял да излиза от дома си и проявявал агресивно поведение спрямо родители и близки .Било установено, че същият страда от психично заболяване „параноидна шизофрения, непрекъснат ход, персистираща халюцинаторно-параноидна симптоматика, устойчив дефицит”, което наложило провеждане на задължително лечение. През 2005 г. отново се влошило психичното състояние на ответника с още  по-тежки форми на агресия и същият отново бил настанен за задължително лечение в психиатрично заведение. В последствие бил настанен за задължително лечение и през 2012 г. и през м. ноември 2018 г. Твърди се, че заболяването на ответника е засегнало тежко неговия интелект, психика и воля, и същият не е в състояние да осъзнава действията и да се грижи за своите работи.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда при условията на чл. 29, ал. 2 от ГПК особен представител, оспорва иска.

Представителят на С.о.п. заявява становище за основателност на предявения иск предвид установените от събраните по делото доказателства предпоставки за поставяне на ответника под пълно запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ответникът Д.Н. е брат на ищеца Е.Н., което се установява от представените удостоверения за раждане.

От представената епикриза от ДПБ „Св. И. Рилски” – Нови Искър се установява, че ответникът е бил на лечение в болничното заведение в периода от 14.05.2012 г. до 07.07.2012 г.  с диагноза „Параноидна шизофрения. Хронично протичане с прогресиращ дефицит”. От епикриза, издадена от същото болнично заведение се установява, че в периода от 20.11.2018 г. до 01.02.2019 г. ответникът е бил на лечение в отделението по обща психиатрия за възрастни затворен тип мъже, с диагноза „Параноидна шизофрения”, където е бил настанен по реда на чл. 155 от ЗЗ.

С експертно решение на ТЕЛК № 35/14.01.2019 г. към „ЦПЗ – София” ЕООД ответникът е освидетелстван като му е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, поради общо заболяване – „Параноидна шизофрения. Непрекъснат ход. Персистираща халюцинаторно-параноидна симптоматика. Устойчив дефицит”.

При разпита му пред съда ответникът е  спокоен, показва, че разбира голяма част от зададените му въпроси, и дава сравнително адекватни отговори относно самоличността си, местоживеенето, образованието,  родствената му връзка и отношенията му с ищеца, предходното му пребиваване в болнично заведение, както и мястото, където се намира в момента – дом за възрастни хора. На въпрос дали работи, ответникът отговаря, че дава консултации на фирми, както и че има участие в четири фирми и една в ликвидация, но не дава смислен отговор на въпросите с какво се занимават тези фирми и дали получава доходи от тях. Сочи, че фирмите „са спрени, но общината не може да се намесва… не знам въобще в какво състояние са, ама те може да са оздравени и да си работят…”.

Според показанията на св. М. Н. /син на ищеца и племенник на ответника/, от над 10 години чичо му има психично заболяване, държи се агресивно с родителите си, не излиза от в къщи и не допуска никой при себе си. За ответника са грижели бабата и дядото на свидетеля, които се страхуват да се явят пред съда, тъй като имало заплахи към тях от ответника. Към момента ответникът нямал никакви фирми, преди 14-15 години е имал бизнес. Понастоящем е настанен в хоспис, тъй като родителите му не били в състояние повече да го гледат.

Според показанията на св. Д. К. /съсед /, в иден момент ответникът се затворил в къщи и не излизал, не допускал никой да влиза при него. Майка му го гледала, носела му храна до прозореца. Преди да се разболее ответникът имал собствен бизнес, свързан със строителство. Според свидетеля, родителите на ответника се страхуват от него, тъй като бил агресивен – нощно време буйствал, чупел вратата, заплашвал баща си.

Според заключението на съдебно психиатричната експертиза на в.л. д-р Е. В., извършено след личен преглед на ответника, събраните по делото гласни доказателства и медицинската документация, същият страда от психично заболяване  - Параноидна шизофрения. Непрекъснат ход. Персистираща парноидна симптоматика. Промяна на личността с устойчив дефицит. Поради заболяването си той не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е в състояние сам разумно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. В обстоятелствената част на заключението подробно са изложени констатации относно историята на заболяването на освидетелствания – същото датира от 2000 г. с промяна в поведението и параноидни мисли. Постепенно състоянието му се влошавало, в резултат на което неколкократно бил хоспитализиран в ОДПЗС – София област, завеждан там с постановление на РП- Своге. Провеждани са и задължителни лечения по реда на ЗЗ с решения на СРС.В домашна обстановка ответникът не приемал поддържащо лечение, не се явявал на контролни прегледи. Постепенно заболяването му приело хроничен вид и довело до промяна на личността с устойчив дефицит и персистираща параноидна симптоматика. Освидетелстван е от ТЕЛК с 80 % трайно намалена работоспособност, последно е бил хоспитализиран от 20.11.2018 г. до 01.02.2019 г. в ДПБ „Св. И. Рилски, след което е настанен в социален дом „Здраве”, където се намира и понастоящем. При прегледа на ответника експертът е установил, че същият е вътрешно напрегнат, некритичен към заболяването и поведението си, липсва съзнание за болест, с нисък контрол над импулсите, забавен мисловен процес, с параноидни налудности за отношение за ограбване и парафренни симптоми – мисли за притежание на милиони, за консултантски дейности, памет и интелект – болестно ангажирани, с данни за личностна промяна и устойчив дефицит.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение изхожда от близък роднина /брат/, който е активно легитимиран  с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

         Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗЛС, под пълно запрещение се поставя лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Следователно, за да допусне поставянето под такова запрещение, съдът следва да установи, от една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар. медицински критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или слабоумие, и от друга страна, че то не е в състояние съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи - /т. нар. юридически критерий/.

  От приетото заключение на съдебно - психиатричната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, задълбочено и детайлно аргументирано, се установява, е ответникът страда от душевна болест /параноидна шизофрения/, следователно -  налице е медицинският критерий по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод се налага от категоричното заключение на съдебно психиатричната експертиза, че поради заболяването му ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Описаното в заключението състояние на ответника и направения въз основа на това извод за невъзможност същият да се грижи сам за себе си се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предвид установената невъзможност на ответника да се грижи сам за своите работи поради здравословното му състояние, съдът намира, че са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС за поставянето му под пълно запрещение, което е необходимо, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.

 

 

Воден от горното, съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.А.Н. с ЕГН: **********,***,  на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при Столична община  за учредяване на настойничество над Д.А.Н..

                                              

 

СЪДИЯ: