№ 13847
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110115348 по описа за 2022 година
Предявени са от “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу П. Б. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл.47, вх.Ж, ет.1, ап.105, със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх. А, чрез адвокат П. Х., иск с правна квалификация чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3697,03 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 594,63 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 24,99 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 4,35 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 04.11.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, ж.к.
Дианабад, бл.47, вх.Ж, ет.1, ап.105, аб.№ 98530, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
всички вземания до 22.11.2018 г. Оспорва твърдението, че е потребител на топлинна
енергия, като сочи, че не е ползвател на процесния топлоснабден имот и поради това не е
обвързана с общите условия на ищеца. Сочи, че имотът се ползва от други лица, които
1
притежават вещното право на ползване и реално ползват имота.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявения иск.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 22.11.2021 г., по което е образувано приложеното по
делото ч.гр.д. № 66385/2021 г. на СРС, 120 състав. Искането е уважено, като срещу
длъжника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, като в законовия срок длъжникът е
представил възражение срещу заповедта, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на установителен иск за вземането му. Последното обстоятелство обуславя
правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, представляващ Апартамент № 105, находящ
се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 47, вх. Ж, ет. 1, с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 133, том III, рег. № 11883, дело № 485 от 14.12.2006 г. С Декларация за отказ от
вещно право на ползване от 10.05.2018 г., вещните ползватели Борислав Златанов и Емилия
Златанова са се отказали от запазеното в тяхна полза с цитирания нотариален акт пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху посочения имот.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Техем
сървисис“ ЕООД /ТЛП/. През процесния период ТЛП е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите в сградата с режим
на етажна собственост. В имота има монтирани 3 броя отоплителни тела и разпределители,
както и щранг лира за отопление в банята и два водомера за топла вода. Уредите са били
отчитани от ТЛП и са попълнени документи за извършените отчети, подписани от
потребител. Своевременно са извършвани и метрологични проверки на уредите за дялово
разпределение. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от
третото лице-помагач. Установената от експерта сума за доставена топлинна енергия в
имота за отопление е в размер на 1002.86 лв. и за подгряване на топла вода – 2931.97 лв.,
или общо сумата възлиза на 3934.83 лв.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена. Дължимата главница възлиза на 3697.03 лв., такса за дялово разпределение в
размер на 24.99 лв., а лихвите – общо 598.98 лв.
2
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан до размерите на
задълженията, установени от вещите лица. Безспорно се установява, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, тъй като
е собственик на топлоснабдяемия имот и съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Неоснователни са възраженията, че лицето не е ползвател на имота, а други лица го ползват,
тъй като по делото са ангажирани доказателства, че вещните ползватели са извършили отказ
от запазеното право на ползване на имота с Декларация от 10 май 2018 г., заверена по
съответния ред. С оглед на горното, съдът счита исковете за доказани по основание и
размер, а възраженията на ответника са неоснователни.
Следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез
изтекла погасителна давност. Предвид това, че производството е установително по реда на
чл. 422 от ГПК, същото се явява продължение на заповедното, образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК от 22.11.2021 г. На тази дата е спряла да тече погасителната давност. С оглед
периодичния характер на процесните вземания, същите се погасяват с тригодишна
погасителна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, всяко месечно вземане става изискуемо 45 дни след неговото
публикуване, поради което следва да се приеме, че всички вземания до 08.10.2018 г. се
явяват погасени по давност. Така погасена по давност е главница в общ размер от 423.08 лв.
и лихви в размер на 68.05 лв. Остават дължими главница в размер на 3273.95 лв. и лихви в
размер на 526.58 лв., както и такса за дялово разпределение в размер на 24.99 лв. и лихва
върху нея в размер на 4.35 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете са основателни до посочените
размери, а над тези суми и до пълните размери следва да се отхвърлят поради погасяването
им по давност.
По разноските: При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в исковото и заповедното
производство, както следва: 822.84 лв., в това число държавна такса в двете производства по
86.42 лв., депозити за експертизи в общ размер на 500 лв., а съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. и за исковото в размер на
100 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца му се следват разноски в общ размер на 729.31 лв. Ответникът е направил
разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лв. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, като съобразно цената на иска и чл. 7 от Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет (в редакцията, която е действала към момента на
заплащане на адвокатския хонорар), минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 532.47 лв. Предвид характера на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, съдът намалява възнаграждението, въз основа на което следва да се
присъдят разноски за ответника, до 550 лв., като на ответника му се следва сумата от 57.20
лв.
Предвид изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от
. – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б и П. Б. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл.47, вх.Ж, ет.1,
ап.105, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх. А, чрез адвокат П. Х., по
предявените искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 3273.95 лв. (три хиляди двеста седемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) -
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
08.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 526.58 лв. (петстотин двадесет и шест лева и петдесет и
осем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г.,
сумата от 24,99 лв. (двадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 4,35 лв. (четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.08.2019 г. до 04.11.2021 г., като отхвърля исковете до пълните им размери,
постановени със Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 66385/2021 г. по описа на СРС, 120
състав, като неоснователни, поради погасяването им с изтекла погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Б. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл.47,
вх.Ж, ет.1, ап.105 да заплати на “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от
729.31 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки) за разноски,
съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “. ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на П. Б. П. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл.47, вх.Ж, ет.1, ап.105, сумата от
57.20 лв. (петдесет и седем лева и двадесет стотинки) за разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4