РЕШЕНИЕ
№ 10146
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110165987 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Н. Н. срещу „Топлофикация София“
ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството 2638,69 лева –
цена за топлинна енергия, доставена в периода от месец май 2013 г. до месец
април 2014 г. до апартамент с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ап. ***,
ведно със законната лихва от 24.-01.2015 г. до окончателното плащане, и
191,84 лева – мораторна лихва, както и разноски по изпълнителното дело –
задължения по изпълнителен лист от 04.10.2016 г. по частно гражданско дело
№ 3942/2015 г. на Софийския районен съд, 31. състав.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
04.10.2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, ответникът
образувал изпълнително дело № 437/2015 г. на ч. с. и. В.. Твърди се, че по
делото не са извършвани изпълнителни действия до 2023 г., когато е
образувано ново изпълнително дело - № 20238600400722 на ч. с. и. (***) В.
М., поради което вземането било погасено по давност.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Топлофикация София“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва, като се
твърди, че в изпълнителното дело ответникът поне четири пъти бил поискал
изпълнителни действия – на 02.11.2016 г. (по реда на чл. 18 ЗЧСИ), на
31.07.2018 г., 11.02.2020 г. и 01.06.2023 г. Поради това давността била
прекъсвана и искът следвало да се отхвърли.
В съдебното заседание, проведено на 20.03.2024 г. ищецът, чрез своя
1
процесуален представител – адвокат М. моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск. Претендира разноски. Представя списък на
разноските. Ответникът не изпраща процесуален представител.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада си по делото, обявен за окончателен без възражения на
страните в съдебното заседание на 07.02.2024 г. (на лист 45 от делото), съдът
е обявил за безспорни между тях обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 04.10.2016 г. по частно гражданско
дело № 3942/2015 г. на Софийския районен съд, 31. състав; че ответникът е
образувал срещу ищеца изпълнително дело № 20238600400722 на *** В. М.
на 01.06.2023 г. с редовна молба до ЧСИ.
Съгласно представена на лист 55 по делото копие от молба до *** С. Х.
на 02.11.2016 г. ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал
образуване на изпълнително производство и предприемане на изпълнителни
действия срещу ищеца В. Н. Н. въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2016
г. по ч.гр.д. № 3942/2015 г., като е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.
Съгласно представено на лист 85 от делото съобщение на 19.11.2016 г.
*** С. Х. е наложила запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
ЕАД по изпълнително дело № 20168630403062, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 04.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3942/2015 по описа на СРС,
31. състав.
Съгласно представено на лист 113 от делото съобщение от 09.01.2017 г.
Националната агенция за приходите (НАП) е конституирана като
присъединен взискател по изпълнителното дело.
Съгласно представена на лист 116 от делото молба на 31.07.2018 г.
ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал налагане на запор на
банковите сметки и трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника.
Съгласно представено на лист 134 от делото постановление на
15.03.2019 г. *** С. Х. е наложила възбрана върху недвижим имот на
длъжника по изпълнително дело № 20168630403062, образувано въз основа
на изпълнителен лист от 04.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3942/2015 по описа на СРС,
31. състав.
Съгласно представена на лист 153 от делото молба на 11.02.2020 г.
„Топлофикация София“ ЕАД е поискала от *** С. Х. извършване на справки
и прилагането на конкретни изпълнителни способи при установено налично
имущество на длъжника по и.д. № 3062/2016 г.
Съгласно представена на лист 156 от делото молба на 08.02.2023 г.
ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискала изпълнителното дело №
3062/2016 г. да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист в
оригинал.
2
Съгласно представеното на лист 158 по делото постановление на
23.03.2023 г. *** С. Х. е прекратила изп. д. № 3062/2016 г.
Съгласно съобщение от *** В. М. от 01.06.2023 г. (на лист 8 от делото)
върху трудовото възнаграждение на ищеца В. Н. е наложен запор.
Съгласно съобщение от *** В. М. от 09.06.2023 г. (на лист 12 от делото)
по изпълнителното дело като взискател е присъединена Национална агенция
за приходите.
Съгласно съобщение от *** В. М. от 26.06.2023 г. (на лист 10 от делото)
върху недвижимия имот на длъжника е наложена възбрана.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу ищеца има
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако
от издаването на този титул са изминали повече от пет години (според двете
страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с
предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
Между страните не се спори, че по отношение на ищеца въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен
лист на 04.10.2016 г. за следните суми: 2638,69 лева - цена за топлинна
енергия, доставена в периода от месец май 2013 г. до месец април 2014 г.,
ведно със законната лихва от 24.01.2015 г. до окончателното плащане, и
191,84 лева – мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. – 14.01.2015 г.
Доколкото в исковата молба се твърди, че заповедта за изпълнение по
гр.д. № 3942/2015 г. е влязла в сила въз основа на решение, с което е
установено задължение за доставена топлинна енергия, на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД срокът за погасяване на вземанията, предмет на настоящото
производство е пет години.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД с прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Съгласно чл. 116, буква „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в
хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
3
опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. Взискателят
следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като внася такси и
разноски за извършване на изпълнителните действия от приложен вече
изпълнителен способ (за опис, оценка, предаване имущество за пазене на
пазач, отваряне на помещения, изнасяне на вещи и т. н.), да иска повтаряне на
неуспешно извършени действия, сочи нови изпълнителни способи. В този
смисъл са и указанията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС.
С налагането от страна на *** С. Х. на запор върху банковата сметка на
длъжника на 19.11.2016 г. погасителната давност по отношение на
задълженията е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок.
С депозиране на молбата от 31.07.2018 г. (на лист 116 от делото) за
налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, запор върху трудовото
възнаграждение и/или пенсията, взискателят, чрез своя процесуален
представител е направил искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, с което действие на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД погасителната
давност по отношение на задължението на длъжника отново е прекъсната,
поради това, че съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, и от тази дата
е започнала да тече нова давност.
Преди изтичането , с депозиране на молбата от 11.02.2020 г. (на лист
153 от делото) за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника или
опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи, взискателят, чрез
своя процесуален представител е направил искане за запор на банкови
сметки, пенсия и движими вещи, с което действие на основание чл. 116, б. „в“
ЗЗД погасителната давност по отношение на задължението на длъжника е
прекъсната, поради това, че съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, и
от тази дата е започнала да тече нова давност.
Ответникът е прекъснал давността отново, като с молба, подадена най-
късно на 01.06.2023 г. (когато е наложен запор на сметки на ищеца по
новообразувано изпълнително дело) е поискал нови изпълнителни действия.
Тъй като вземането е установено със съдебен акт и давността е 5-годишна
съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, и към този момент вземането не е било погасено
по давност.
След налагане на възбраната на 26.06.2023 г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда – 01.12.2023 г. не са налице доказателства по делото,
4
че са предприети изпълнителни действия, които са основание за прекъсване
на давността по отношение на тези вземания. Предвид обстоятелството, че са
предприемани изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана и от
последно предприето такова – на 01.06.2023 г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда – 01.12.2023 г. е изтекъл период много по-кратък по
пет години, процесните вземания не са погасени по давност и искът следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определени в размер на 100 лева, която сума ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н. иск с правна квалификация чл. 439
ГПК за признаване на установено по отношение на „Топлофикация София“
ЕАД, че В. Н. Н., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ап.
***, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес
на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 2638,69 лева (две
хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 69 стотинки) – цена за топлинна
енергия, доставена в периода от месец май 2013 г. до месец април 2014 г. до
апартамент с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ап. ***, ведно със законната
лихва от 24.-01.2015 г. до окончателното плащане, и 191,84 лева (сто
деветдесет и един лева и 84 стотники) – мораторна лихва, както и разноски по
изпълнителното дело – задължения по изпълнителен лист от 04.10.2016 г. по
частно гражданско дело № 3942/2015 г. на Софийския районен съд, 31.
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. Н., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ап. ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5