№ 361
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500417 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 118 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 287/2022 г. по
описа на РС – Костинброд, А. „П. и.“ (АПИ) е осъдена на основание чл. 410,
ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл. 50 ЗЗД да заплати на застрахователна компания „Л. и.“
АД, сумата от 2 905,46 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ............, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
667,20 лева - разноски по производството. Предявеният иск е отхвърлен за
разликата над присъдената сумата от 2 905,46 лева до пълния предявен размер
на претенцията от 2 929,44 лева.
Срещу решението, в осъдителната му част, е предявена въззивна жалба
от ответника в производството – А. „П. и.“, с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни доказателства за
конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП. В тази
връзка – представеният протокол за ПТП нямал материална доказателствена
сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите по МПС, тъй като не е
съставен от служители на КАТ, съответно местопроизшествието не е
посветено на място от служители на МВР, а евентуалното произшествие не
било извършено в присъствието на актосъставителя, както и липсвало
снимков материал на твърдяното препятствие. Протоколът за ПТП не бил
подписан от страна на ответника, като възпроизвеждал единствено
1
твърденията на водача, който е заинтересован от изхода на делото, с оглед
обезщетяването му като собственик за вредите по застрахования автомобил.
Останалите писмени документи представени от ищеца – Уведомление за
настъпило застрахователно събитие и други, не следвало да се кредитират, тъй
като били частни свидетелстващи документи, издадени от застрахователното
дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателя им факти. Също така
не бил посочен размерът на препятствието нито в протокола, нито в схемата
на ПТП, като твърдените щети могат да се получат при друг механизъм.
Поддържа се, че водачът е допринесъл за настъпилите вреди, тъй като се
движил с несъобразена скорост по пътното платно. Основателността на иска
се изключвала и поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал без
да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи вещества,
както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. Не били
представени и актуалните към датата на настъпване на ПТП Общи условия за
застраховка „Каско“, като представените са банкетни и не съдържали основни
реквизити, поради което недоказано останало обстоятелството дали е налице
покрит застрахователен риск. С тези аргументи по същество е отправено
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Решението на РС – Костинброд е обжалвано само от ответника и само в
осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция
само в тази част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана
страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете при
грешна правна квалификация, което обаче не може да обоснове извод за
недопустимост на решението, тъй като по делото са указани като подлежащи
на доказване, съответно разгледани и преценени правопораждащите
претенцията юридически факти, именно към конкретната хипотеза.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право, както и формулираният петитум, дават основание на
съда да приеме, че в настоящия случай реализирането на отговорността на
ответника се иска във връзка с твърдяното противоправно бездействие,
свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Това обосновава изводът, че правната квалификация на осъдителната
претенция е по чл 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр, чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
2
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай между ищеца като застраховател и третото за спора
лице В. И. И. като застрахован е бил сключен договор за имуществена
застраховка – „Каско на МПС“, по силата на който застрахователят се е
задължил да покрие, в рамките на посочената в договора сума, имуществените
вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на
лек автомобил марка „BMW“, модел „730“ с рег. № .......... за периода от
02.08.2017 г. до 01.08.2018 година. Така сключеният договор е действителен –
съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е
породил действие, което обстоятелство не се оспорва.
Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца
пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в
исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит
застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №
.......... от 19.06.2018 г. процесното МПС движейки се по второкласен път 81
„Ломско шосе“, с посока на движение от гр. Монтана към гр. София на 27-ми
километър попада в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за
движение, в резултат на което на автомобила били нанесени материални щети.
Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла
на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба
представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата,
които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на
непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол,
длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз
основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на
дупка в пътното платно, както и настъпилите имуществени вреди. Поради
това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите,
възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за
констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното
МПС, наличието на необезопасена дупка и претърпените вреди.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля В. И., както и заключението на съдебно-техническата
експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява,
както че механизмът на произшествието е именно този описан в протокола за
3
ПТП, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в
причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и
възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно - реализираното
на 19.06.2018 г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 КЗ - да
заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
По делото са представени действащите между страните по застрахователния
договор Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства („Каско на МПС“), от които се установява, че при
покритие съгласно „КЛАУЗА 1 – ВСИЧКИ РИСКОВЕ“, се обезщетяват вреди
от ПТП - събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало повреда на превозно средство. Безспорно попaдане в
дупка на пътното платно при движение, се покрива от посочената дефиниция
и представлява покрит риск. С оглед посоченото следва неоснователност на
възражението на ответника за липса на покритие на застрахователната полица
по отношение на увредата на гуми. Следователно е възникнало основание за
заплащане на застрахователно обезщетение.
По делото е установено, а и не е спорно между страните, че
застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 2 909,44 лева, с оглед на
което и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента. Макар формалният прочит на цитираната разпоредба да сочи
като лице, спрямо което застрахователят има регресно притезание,
причинителя на вредата, настоящият съдебен състав приема, че
застрахователят се суброгира в правата на застрахования и спрямо лицето,
което носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите, причинени
виновно и противоправно от другиго. Горното съответства на законодателната
идея платилия застрахователно обезщетение застраховател да встъпи в
правното положение на удовлетворения застрахован и да разполага с неговите
средства за защита на накърнените му субективни права. С оглед на
изложеното и доколкото настоящия състав приема, че видно от Протокол за
ПТП, изслушаната САТЕ и от показанията на разпитания свидетел ПТП се е
осъществило по начина, описан в исковата молба, а именно, че застрахованият
лек автомобил е попаднал в неозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на второкласен републикански път – 81, на 27 км, с посока на
движение от гр. Монтана към гр. София, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на АПИ
за причините вреди. Налице е противоправно бездействие от страна на
служител агенцията за изпълнение на вменените й задължения за
ремонтиране и поддържане на път - нейна собственост, където е настъпило
ПТП, като вината на съответния служител, чиято самоличност е ирелевантна,
се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
4
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице средствата
за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат
на 2 885,46 лева, в какъвто размер, редом с дължимите ликвидационни
разноски от 20,00 лева, предявеният иск следва да бъде уважен.
Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба - 25. 11. 2021 г. - до
окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото
не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа
на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо
място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма.
На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на
процесния автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на
скоростта на движение с условията на пътя, съответно със съществуващата на
пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да
е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
По изложените съображения атакуваното решение на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП определя в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 287/2022 г. по описа на РС – Костинброд в обжалваната част, при правилна
правна квалификация на предявения иск чл 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр, чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. „П. и.“, ЕИК ............ да заплати на застрахователна
компания „Л. и.“ АД, ЕИК ..........., сумата от 100,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6