Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417/30.07.2018 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 537 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3
от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.А.С. ***
против Решение №2153-11-71/16.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което е потвърдено Разпореждане №********** от 18.09.2017г. на Ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана, а жалбата на оспорващата е приета
за неоснователна. В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от
Директора на ТП на НОИ Монтана е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран,
неправилно е изчислен размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст. В
съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата си, моли да бъде отменен
оспорения административен акт.
Ответникът
по оспорването Директора на ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето й като неоснователна. Намира
оспореното решение за законосъобразно, като навежда конкретни доводи в тази
насока. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна предвид събраните
доказателства е установено следното:
Предмет на настоящето производство е
законосъобразността на Решение №2153-11-71/16.11.2017г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №********** от 18.09.2017г. на
Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана, а жалбата на
оспорващия е приета за неоснователна.
На 26.05.2017год. оспорващата е подала
заявление вх. № 2113-11-481
от 28.05.2017год., в ТП на НОИ - Монтана чрез пълномощник К***
Г*** М*** за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО,
като представила документи за осигурителен стаж и доход - трудова книжка и
продължение на същата; удостоверение за родствени връзки № У-254 от 29.05,2012
г.. издадено от Община Бойчиновци; удостоверение обр. УП - 13 № 5506-06-1173/1
от 09.05.2017 г.. издадено от ТП на НОИ - Враца - за работа в „Б*** " АД
гр. Б*** С*** (правоприемник на ДИП *** гр. Б*** С*** ); удостоверение обр. УП - 13 № 5526-1
1-21 от 19.05.2017 г. издадено от ТП на НОИ - Монтана за работа в „П*** "
ЕАД гр. Монтана и уведомително писмо №5512-11-57 oт 18.05.2017 г. с което осигурителен архив уведомява, че за времето
от 01.05.1987 г. до 30.11.1988 г. липсва информация в осигурител „К*** к***" гр. Бойчиновци, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход предадени в ТП на НОИ - Монтана; удостоверение обр.
УП-3 № 15 от 10.04.2017 г. издадено от Кооперация ''О***" с. Л*** ; удостоверение обр. УП
- 2 N2 от 19.01.2015год. издадено от Кооперация „О*** " с. Л*** , Решение
на Районен съд гр. Монтана от 01.07.1998 г. и от 18.10.2001 г.; Трудов договор
№ 6 oт
10.12.1990г.; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 49 от 07.04.1999
г. и декларация, че допълнително ще представи осигурителен стаж.
На 30.05.2017г. представила чрез пълномощника си удостоверение обр. УП-13 № 5507-11 от
25.05.2017 г. издадено от ТП на НОИ - Монтана за работа в „Монтана" АД -
цех ''Я*** К*** " с. Л*** за времето от м. 07.1976
г. до м. 11.1981 г. - 03 г. 11 м. 29 дни - работник пресукала, а
на 05.06.2017 г. удостоверение № 5507-10-618 от 31.05.2017г., издадено от ТП на
НОИ
гр. Ловеч за работа в „Л*** " АД гр. Варна (правоприемник на текстилно
предприятие А*** К*** - Т*** ); работник за времето от м. 09.1969 г. до м.
12.1969 г. - 00 г. 01 м. 18 дни.
В заявлението за отпускане на
пенсия декларирала желание размера на пенсията да бъде определен
от три последователни години за времето от01.01.1991г. до 31.12.1993г.
като обр. УП – 2 посочила, че ще представи допълнително. Допълнително от пълномощника на оспорващата е подадена и декларация
входящ № 2113-11-481-12 от 18.08.2017г. в ТП на НОИ – Монтана, като са представени Заповед №2/02.11.1993 г. издадена от ДСП с. Л***
, Заповед №88/20.12.1990 издадена от ТКЗС с. Л*** ,
Трудов договор N***/***
г. П*** гр. Монтана, 3аповед №33/15.01.2001 г. издадена от Общинска служба ''СП" гр. Бойчиновци, УП-2 №
14/10.04.2017 г. издадено от Кооперация ''О***"
с. Л*** , УП-2 № 2/19.01.2015 г. издадено от
Кооперация ''О***" с. Л***
и 22 броя листчета-остатъци от трудова книжка за установяване на осигурителния стаж.
От
административния орган е изискано от Общинска служба за социално подпомагане
гр. Бойчиновци издаване на удостоверение обр. УП - 2 с осигурителен доход за
времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и за времето след
1997 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като от
представеният обр. УП- 2 № 124 от 16.08.2017 г. за
доход,
административния орган е определил същият за
времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г.
Въз основа на представените документи, административния орган е определил продължителността на осигурителния
стаж на оспорващата - от втора категория
труд - 08 г. 2м. 24 дни и от трета категория труд - 17 г. 02 м. 19 дни, като на
основание чл.104, ал.2 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета
категория труд е 27 г. 06 м. и 04 дни.
По повод оспорени от жалбоподателката издадени обр.УП -2
№124 от 16.08.2017год. от Общинска администрация – домашен социален патронаж –
Бойчиновци и обр.УП-3 с изх.№15/10.04.2017год. и УП-2 с изх.№2/19.01.2015год.
на Кооперация О*** от административния орган е извършена проверка на място,
като са изготвени и констативни протоколи №КП-5-11-00341794/16.11.2017год. на
л.112,113 от делото и №КП-5-11-00311434/04.09.2017год. на л.53,54 от делото, при
които е констатирано, че установения доход в образците съответства на
разплащателните ведомости с изключение на дохода за 1993год., което обаче не
променя съответния гарантиран минимален размер на пенсията.
С
обжалваното решение с което е потвърдено разпореждането на
оспорващата е определена лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в действителен размер - 142.51 лв., считано от 27.04.2017 г. при
общ осигурителен стаж от трета категория труд - 27 години 06 месеца и 04 дни,
съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 99.
ал. 1, т.2, буква "д" КСО. От 01.07.2017 г. е
определена пенсия в минимален размер -153,00 лв., съгласно чл.10, ал. 2 от
ЗБДОО/2017 г. и от 01.10.2017г. е определен минимален размер 170.00 лв. Т.е. размера на пенсията е приравнен на съответните гарантирани минимални
размери на изплащания вид пенсия.
В мотивите на оспорения
административен акт е посочено, че по посочения от оспорващата базисен период
1991-1993 г. изчисления индивидуален коефициент за определяне пенсията е 0,589,
който при прилагане на формулата за определяне размера на пенсията е дало
основание на административния орган да приеме, че размера на пенсията, която
следва да бъде отпусната на оспорващата правилно е определена първоначално на
142,51 лева, приравнена впоследствие на съответните гарантирани минимални
размери.
По делото е приета и изслушана и
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективна,
безпристрастна и съответстваща на събраните по делото писмени доказателства,
както и съобразно извършената проверка в съответните места за установяване
трудовия стаж на оспорващата. Заявеното от жалбоподателката оспорване на
съдебно – икономическата експертиза, настоящият съдебен състав счита за
немотивирано, без посочване на конкретен трудов стаж, които да не е установен
от експерта или посочване на други конкретни данни които да опровергаят
независимото експертно заключение.
При така установената фактическа
обстановка и при спазване на разпоредбата на чл.168, ал.1-3 от АПК,
за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваното Решение
№2153-11-71/16.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено
Разпореждане №********** от 18.09.2017г. на Ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ Монтана и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на директора на ТП
на НОИ гр. Монтана е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал.3
от КСО и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2
от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването
му.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които
изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват
от събраните в съдебното производство доказателства и изслушаната съдебно –
икономическа експертиза.
Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и
с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно
мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал
приет и приобщен към делото, както и на законовите разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането,
тоест в случая оспорения административен акт е постановен от компетентен
административен орган, които се е произнесъл по жалба срещу административен
акт, които попада в описаните в чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО.
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е надлежно
мотивиран. Оспорващия е подал пред административния орган жалба вх.№
***/16.10.2017г., както и
присъединени жалби, с които е оспорил пред Директора на ТП на НОИ издадено
Разпореждане №********** от 18.09.2017г. на Ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ Монтана, с което му отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 142,51 лева, считано от 27.04.2017год. при
установения общ осигурителен стаж от трета категория труд - 27 години 06 месеца
и 04 дни, от 01.07.2017 г. е определена пенсия в минимален размер -153,00 лв.,
съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗБДОО/2017 г. и от 01.10.2017г. е определен минимален
размер 170.00 лв. Претенцията на оспорващата е била свързана с размера на
отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, като административния орган
е изложил подробни доводи относно приложимите материално правни норми и
подробно е посочил реда по който е получен размера на определената пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тоест в случая не е налице основание, че оспорения
административен акт е немотивиран. Още повече, че административния орган е
посочил, че оспорващата може да поиска преизчисляване на пенсията от
осигурителния доход за друг тригодишен период преди 01.01.1997год. в 12месечен
срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията, съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.14 от КСО.
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че размера на пенсията на оспорващата е неправилно определен, тъй като била
неправилно изчислена. С оглед изясняване на въпроси свързани с правилното
определяне на размера на пенсията на оспорващата, по делото е изслушана и
приета съдебно - икономическа експертиза изготвена от компетентно вещото лице,
която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като безпристрастна и
обективна, кореспондираща със събраните по делото писмени доказателства. Вещото
лице установява, че към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст (прието на л.17-20 по делото), оспорващата е
навършила необходимата възраст по чл.68, ал.1 от КСО за жените през 2017год.
т.е. 66 години, като към същата дата има осигурителен стаж от втора категория
труд - 08 г. 2м. 24 дни и от трета категория труд - 17 г. 02 м. 19 дни, като на
основание чл. 104, ал, 2 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета
категория труд е 27 г. 06 м. и 04 дни.
Вещото лице установява, че
осигурителния стаж на оспорващата приравнен към трета категория е 27 г. 06 м. и
04 дни, тоест към датата на подаване на заявлението за оспорващата е налице
основание да й бъде отпусната пенсия на основание чл.68, ал.3 КСО, като
подробно изяснява реда и начина по който се определя размера на пенсията на
оспорващата, като извършвайки изчисления по методиката на чл.70, ал.3-5 КСО се установява,
че индивидуалния коефициент на оспорващата е правилно изчислен от
административния орган.
Неснователни са претенциите на
оспорващата по отношение на претендирания от нея трудов стаж в Шивашки цех в с.Л***
, в ДКК „Г*** Г*** ” гр.Бойчиновци и ПУЦ към комбината, тъй като при
извършената проверка от вещото лице не са установени изискуемите по закон
документи установяващи така претендирания трудов стаж.
Съгласно
регламента на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителния стаж се установява с данни по
чл. 5. ал. 4. т. 1 от КСО. с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец, а според разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от HИ0C документите
по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, а съгласно ал. 5 на
същия член, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или
техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз
основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за
осигурителен стаж и осигурителен доход. Такива първични документи могат да
бъдат удостоверения, заповеди за назначаване и уволняване, протоколи и заповеди
за класиране, документи за получаване на заплати, за разрешаване на отпуск и
други автентични документи.
След
предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за
осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите,
които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни
документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник.
В
случая, тъй като жалбоподателката не представя никакви документи за
осигурителния си стаж в тези предприятия, за да се открият разплащателните
ведомости или други автентични документи, въз основа на които да се установи
наличието на осигурителен стаж и осигурителен доход, които твърди, че е
придобила то не са налице фактически и правни основания да й се
зачете още осигурителен стаж, с оглед придобиване право на пенсия по чл. 68, ал.1 от КСО.
От
гореизложеното оспорващата не може да се пенсионира при условията на чл. 68, ал.1
и ал.2 от КСО,
тъй като й липсва изискуемият осигурителен стаж, не представя
доказателства както пред съда, така и пред пенсионните органи за друг стаж,
освен документирания по делото и приет от ТП на НОИ - Монтана
като наличен такъв. Съгласно
чл. 68, ал.3
от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. В случая оспорващата отговаря на изискванията
за възраст към датата на подаване на заявлението си, но според пенсионния орган
не отговаря на второто изискване - това, за осигурителен стаж, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза.
Представените
допълнителни документи в хода на съдебното производство не опровергават този
извод. В тежест на оспорващата, съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК
е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, ако
претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. В този смисъл е
непротиворечивата практика на Върховия административен съд (Решение № 42 от 3.01.2018
г. на ВАС по адм. д. № 12905/2016 г., VI о., Решение № 1603 от
6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2017 г., VI о., Решение № 7116 от
30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2017 г., VI о.).
В
случая размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст е определен
при точно прилагане на разпоредбите на чл.70 от КСО.
С оглед на изложеното настоящия
съдебен състав приема, че оспореното Решение №2153-11-71/16.11.2017г. на
Директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №**********
от 18.09.2017г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана
е законосъобразно - издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно - производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателката, следва да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски на административния орган,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100.00лв.,
на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, както и в полза на Административен съд – Монтана, сторените по делото
разноски в размер на 300.00лева /триста лева/ изплатени от бюджета на съда по
служебно назначената съдебно - икономическа експертиза.
По горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.А.С. *** против Решение № 2153-11-71/16.11.2017г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №**********
от 18.09.2017г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН * ***, да заплати на ТП
на НОИ Монтана сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН * ***, да заплати в полза на бюджета на
Административен съд – Монтана сумата от 300.00лева /триста лева/,
представляваща сторени от съда разноски по служебно назначената съдебно - икономическа
експертиза, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба и протест чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: