РЕШЕНИЕ №260199
25.05.2022, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня
Русева-Маркова
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело № 2384/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР,
гр.София, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против
решение № 1771/24.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 267/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което ГДГП – МВР е осъдена да заплати на Н.М. ***, сумата
1487.06 лв. – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд
от 156.75 часа, в периода от 01.01.2017г. до 16.01.2020г., получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на нощния труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска(16.01.2020г.)до окончателното плащане и 223.13 лв. – обезщетение(мораторна лихва) за забавено плащане на
главницата за периода от 30.04.2017 г. до 16.01.2020 г..
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда за основателност на
предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд,
както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща
служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В
тази връзка сочи, че министърът на МВР е
издал Наредба№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с
оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле
на НСОРЗ, издадена по КТ, се ограничава само до работници и служители по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по
отношение на него се прилага специалната уредба. Развива съображения относно
нощния труд и извънредния труд, като поддържа, че извънреден труд би бил налице
само ако служителят действително работи извън установеното работно време, но дори
да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с
цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието
надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Не прави доказателствени искания. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции. Възразява
срещу заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като прекомерно.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Н.М.М.,
подаден чрез пълномощника адв.Каприева, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и излага пространни правни съображения. Изразява съгласие с
изводите на районния съд и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не
прави доказателствени искания. Претендира разноски.
При проверката, извършена на основание чл.267,
ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима, а проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно
решение за валидно и допустимо.
По
съществото на спора
и с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано
пред Бургаския
районен съд по искова молба на Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адвокат Блага
Каприева, с адрес на кантората: област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000,
ул. „Васил Левски” № 51/партер/, срещу Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес: област София, община Столична, град София 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46, за заплащане на сумата от 892.00
лева-главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен нощен
труд от 148.72 часа, за периода от 01.01.2017 г. до 16.01.2020 г., явяващ се разлика между положения от ищеца нощен труд от
1040 часа и превръщането му след преизчисляване с коефициент 1,143 в дневен(1188,72
часа), ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска-16.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и за заплащането
на 100.00 лева обезщетение за забавеното плащане на главницата, считано от
настъпване на изискуемостта на всяко неплатено възнаграждение, до датата на
предявяване на иска,
На база констатациите от заключението на експерта в
първа инстанция, е прието увеличение на осъдителните искове, както следва: за
главния иск -от 892 лева за 148.72 часа извънреден труд- на 1487.06 лева за
156.75 часа извънреден труд; за акцесорния иск- от 100 лева - на 223.13 лева за
периода от 30.04.2017 г. до 16.01.2020 г.
Изложил е факти, обосноваващи заявените претенции.
Ответник
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР е подал своевременно отговор на исковата молба чрез пълномощника си по делото, със
становище за неоснователност на исковете. Признава, че за процесния период
ищецът М. е заемал полицейска длъжност в РДГП-Бургас към Главна дирекция
„Гранична полиция”-МВР и е положил посочените от него 1040 часа нощен труд.
Твърди обаче, че е налице специална нормативна уредба
по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители
по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, изключваща прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда/КТ/ за работници
и служители на трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава.Цитира
съдебна практика в подкрепа на становището си, че и спрямо ищеца се прилага
именно специалната законова уредба, а не общата и развива подробни правни
съображения.
Горепосочените претенции
представляват обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. 187, ал.5,т.2 от ЗМВР (в
действалите за съответните периоди редакции) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/.
Първоинстанционният съд е счел
исковете за основателни, възраженията на
ответната страна за необосновани и е осъдил последната да заплати на ищеца
поисканото допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху него от подаването на
исковата молба, до пълното изплащане и
мораторна лихва за забава върху главницата от 30.04.2017 година, до завеждането
на иска. Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.
Въззивният съд изцяло
споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Установената от първата
инстанция фактическа обстановка по
делото не е спорна пред въззивния съд. С оглед това, настоящият състав
възприема изцяло същата, съобразена и със събраните в процеса доказателства, а
именно:
В процесния период
ищецът е бил в служебни правоотношения с
ответната страна, заемайки длъжност „полицейски инспектор“ в група ОДЧГКИЦ от
сектор РКЦ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ на МВР-гр.София,
следователно е имал статут на държавен
служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Той е полагал труд на 12-
часови смени, предварително определени с график за всеки месец, при сумирано
отчитане на работното време, като е полагал труд и през нощта(22.00ч.-06.00ч.).
Според констатациите на
назначената пред първа инстанция съдебно– счетоводна експертиза(в.л. Наталия Карчева),
в този период ищецът е положил общо 1096
часа нощен труд, който приравнен на дневен, преизчислен с коефициент 1.143,
възлиза на 1252,75 часа труд. На ищеца не е бил начисляван извънреден труд и не
му е бил заплащан такъв за разликата от 156,75 часа, между отчетения за същия
период нощен труд и преизчисления от експерта такъв, оценен на 1487,06 лева.
Мораторната лихва за
забава върху така определената главница за периода от 30.04.17г. до завеждането
на иска, е 223,13лв.
По правните изводи:
По иска за присъждане на допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд:Спорът по делото е изцяло правен и касае
правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от
служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива
на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната
материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима
както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарност на общите
разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на
допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за
прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в
дневен.
Въззивният съд намира изнесените от
жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта,
продължителност-та, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има
качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е предвидил, че
при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази
разпоредба сочи, че посочените 8 часа
нощен труд са максимално допустимите, а
не, че такава е нормалната
продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,
че законодателят е използвал израза
„средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. В разпоредбите на ЗМВР не е фиксирана
такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в
подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/
вече нормативно изрично е определена такава продължителност на работното време
през нощта- от 8 часа.
Редът и начинът на
отчитане на сумираното работно време не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е
предмет на подзаконова нормативна уредба.
За процесния период са действали
две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в
предходен период- от 2014г.(отм. 02.08.16г.)- съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по
коефициент 0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове
през отчетния период.
По отношение на
работещите по трудови правоотношения отчитането става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията
по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с
това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7
часа, то съотношението на двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/,
с изключение на наредбата от 2014г., не съдържат регламентация, аналогична на
тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ.
Затова и с оглед липсата
на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители в системата на МВР/до изменението на ЗМВР през
2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира,
че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно,
че полицейските служители са държавни
служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм. -ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им, се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Чл.50а,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ-7 часа при 5-дневна работна седмица. В специалните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните работи, при
наличието на непълнота на уредбата им, следва да намери приложение НСОРЗ,
респективно да се приложи коефициентът,
визиран в разпоредбата на чл.9,ал.2 от същата и при сумирано изчисляване на
работното време, като нощните часове се превръщат в дневни. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
представляват извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
Въззивният съд счита неоснователно и възражението, че
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намирал приложение по казуса, т.к. изисквал
продължителността на нощното работно време да е по-малка от тази на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито предпоставки
в случая не са налице.Доводът почива на превратно тълкуване на нормата на чл.9
от Наредбата. Сумираното изчисление на работното време, когато трудовото
възнаграждение е заработено по трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от
НСОРЗ, а чл.9, ал.2, приложима за спора, не поставя такива изисквания.В подкрепа на този извод е и фактът, че
наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от 2014г. е
предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по
механизъм, като компенсаторния на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и при същите условия, при
които е положен нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и
във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В националното ни
законодателство изобщо не съществува до
2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност
на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така че отговорът на
този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна
предвиденото заплащане на нощния
труд от 0,25 лв. за всеки отработен час
и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на
нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че
посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице
равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите посочени в закона придобивки- ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на приетото
от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо определената в законодателството
на държава–членка нормална продължителност на нощния труд от седем част за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма
определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е
определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с изброените от
въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения
нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на
претендираното ДТВ и дължимата върху него законна и мораторна лихва за забава,
съдебният състав не излага съображения в такава насока.Ограничава се само с
това да отбележи, че поради липса на изпълнение, мораторната лихва върху
главницата е дължима считано от 30.04.17г.,според констатациите на експерта по
делото пред първа инстанция и в установения от него размер от 223,13лв., до
подаването на исковата молба, след което е дължима законна лихва за забава върху
главницата, до изплащането й .
В
обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища
по предмета на спора, че заявените претенции са
основателни, решението на Районен съд-Бургас следва да бъде изцяло потвърдено.
При
този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право
на всички деловодни разноски, за което е направено изрично искане в отговора на
въззивната жалба. По делото има доказателства за разноски в размер на 350лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за представителството на страната от
един адвокат. Направеното възражение за
прекомерност на същото от противната
страна, този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под
минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане
на чл.2,ал.5 от НМРАВ(определяне на
възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да бъде
намаляван.
Мотивиран от горното,
Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1771/24.07.20г.,
постановено по гр.д.№267 по описа на РС-Бургас за 2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР,
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 350.00 лева(триста и петдесет лева),
съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№2384/2020г. по описа на Бургаски окръжен
съд, сторени за адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: