РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Враца,
06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.05.2022
г. /десети май две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 139 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
за държавна финансова инспекция гр. София, чрез процесуалния представител ** Р.М., против Решение №26/11.01.2022
г., постановено по АНД №1051/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено Наказателно постановление № 11-01-123/16.08.2021 г., издадено от
Директора на АДФИ-София, за наложено на
ответника В.К.Х. – Н., на
основание чл. 256а, във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП), административно наказание - „глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
В касационната жалба се твърди, че
решението на РС – Враца е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се
отмяната му и присъждане на разноски по делото – юрисконсулско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, в общ размер на
200 лева.
В с. з. касаторът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител – Р. М. е
депозирана писмено становище по съществото на спора.
Ответникът - В.К.Х. – Н., не се явява в съдебното заседание и не се
представлява. От процесуалният и представител * Л. В. е депозирано писмено становище
по съществото на спора, с което оспорва касационната
жалба като неоснователна и развива доводи за
правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на сторените пред
двете съдебни инстанции разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 26/11.01.2022 г., постановено по АНД № 1051/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-123/16.08.2021 г.,
издадено от Директора на АДФИ-София, за
наложено на ответника, на основание чл. 256а, във
връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), административно
наказание - „глоба” в
размер на 200,00 лева,
за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
За да отмени Наказателното
постановление, по същество на спора въззивния съд е достигнал до
извода като правилно е приел, че към датата възприета от наказващия орган за
дата на нарушението, В.Н. не е нарушила закона и не е налице обективно
съставомерна деятелност.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Правните
изводи на районния съд за законосъобразност на НП са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.
Описанието на нарушението
и посочването на нарушените законови разпоредби са сред задължителните
реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и
зависимост и следователно винаги следва да съществува свързаност по такъв
начин, че описанието на нарушението да съответства точно на нарушените правни
норми и обратно. Неспазването на този принцип винаги нарушава правото на защита
на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го затруднява да организира
адекватно същата.
Административнонаказателната
отговорност на ответника е била ангажирана на основание чл. 256а, във
връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП, за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. с ал.
1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Нормата
на чл. 29, ал. 2 от ЗОП е отменена с ДВ бр. 107/2020 г., в сила от 01.01.2021
г. Същата е обвинена в това, че не е изпратила обявление към 29.11.2019 г.,
когато такова задължение по чл.29, ал.2,
вр. ал.1 от ЗОП не е съществувало.
В конкретния случай е
наложена глоба, но на несъществуващо правно основание. Деянието към момента на
постановяване на НП – 16.08.2021 г. не е съставомерно, поради което е налице
основание за приложение на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Независимо, че
разпоредбата на сега действащата ал. 3 на чл. 29 от ЗОП е аналогична на
отменената ал. 2, съдът счита, че е допустимо отстраняване на сторена фактическа
грешка до приключване на съдебното следствие. Това е така, за да може виновното
лице да организира правилно защитата си, а не на фаза съдебно решение да се
тълкува свободно и разширително правилната воля на АНО и поправя допуснатото от
него процесуално нарушение. В случая допуснатия порок при изразяване волята на
АНО е неотстраним и води до невъзможност да се разбере за какво е санкционирал конкретното
лице и най-вече имал ли е за това законно основание.
Предвид гореизложеното настоящият
състав счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния закон и се явява незаконосъобразно.
При извършената на основание чл.218, ал.2 АПК
служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените
в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор,
при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила. Касационната жалба
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото
претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника се явява основателна.
В тази връзка на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, касаторът - в лицето на АДФИ,
следва да бъде осъден да заплати на * К.
К. съдебни разноски в размер на 150,00 лева в първоинстанционното производство
и на * Л. В. разноски в размер на 150,00 лева за настоящата инстанция. Размерът
на присъдените разноски е съобразен с разпоредбите на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и
правна сложност на делото и осъществения от процесуалните представители обем
работа.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш
И:
ОСТАВА
В СИЛА Решение № 26/11.01.2022 г., постановено по АНД № 1051/2021 г. по описа
на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА АДФИ-София
ДА ЗАПЛАТИ на * К. К. адвокатско възнаграждение в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата,
адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА АДФИ-София
ДА ЗАПЛАТИ на * Л.В. адвокатско възнаграждение в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата,
адвокатска помощ и съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.