№ 2585
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110204963 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. К. Р., ЕГН **********, депозирана чрез
адв.Г., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 6187274, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че в случая обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен поради грешка в процесуалния
ред за налагането на съответния вид санкция, доколкото същият е издаден в
нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се, че нормата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН
е приоритетна спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му.
1
На следващото място изцяло се оспорва производството по установяване на
нарушението; мястото, на което нарушението е извършено, респективно
където е заснето последното, както и се счита, че отразената в електронния
фиш скорост е измерена преди навлизане на превозното средство в зоната със
съответното ограничение.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В депозирана по делото молба от въззивника, чрез
адв.Г. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт,
иницииралата производството жалба се поддържа изцяло по изложените в
същата съображения, като в допълнение се излагат подробни аргументи за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Поддържа се, че ЕФ е
издаден при неспазени изцяло изисквания на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като същевременно липсват по делото доказателства
/веществени или писмени/, от които да се установи по несъмнен начин къде
точно като местоположение е било разположено процесното АТСС,
респективно в какъв участък от пътя е осъществяван контрол. Сочи се, че при
липса на снимка на разположението на уреда - автоматизирано техническо
средство, не е възможно да се прецени посоката на засичане и точното
местоположение на АТСС и дали това разположение съответства на мястото
на нарушението, отразено в ЕФ, съответно на координатите, записани върху
клипа, установяващ нарушението. Аргументира се, че описанието на
нарушението в ЕФ, в това число и мястото, на което е било извършено, следва
да са ясни, точни и конкретни и да не се налага тълкуване, които изисквания в
случая не са били спазени. Въз основа на изложеното се поддържа, че в
конкретния случай административното нарушение е описано фактически
изключително лаконично и това не позволява да се направи еднозначен извод
относно нарушителя (автора му), точния вид на административното
нарушение, съответно дали то е правилно квалифицирано и наказано, поради
което електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна
отмяна. Претендират се сторените в производството разноски, за които се
представя списък.
2
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от
процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.01.2021 г. в 13:39 ч. в гр. София, на Околовръстен път до
бензиностанция Шел – Казичене, с посока на движение от бул.“Ботевградско
шосе“ към бул.“Цариградско шосе“, с техническо средство – мобилна система
за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743c7, била засечена скорост на
движение на МПС – „ХХХХХХХХХХХ” с рег. № ХХХХХХХХХХХ от 65
км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. за извън населено място, въведена с
пътен знак В26, т.е. превишение на скоростта от 15 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил ХХХХХХХХХХХ
Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с
мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1“ с № 11743c7, бил
издаден електронен фиш Серия К № 4369113, с който на собственика
ХХХХХХХХХХХбило наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
На 19.07.2022 г. в ОПП-СДВР било депозирано уведомление от
ХХХХХХХХХХХ която в качеството си на собственик на лек автомобил
„ХХХХХХХХХХХ” с рег. № ХХХХХХХХХХХ, попълнила декларация по
реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която декларирала, че процесният лек
автомобил е бил предоставен за ползване на Р. К. Р. на 15.01.2021 г. в 08:00
часа и било върнато на собственика на 15.01.2021 г. в 20:00 часа. Заедно с
декларацията било предоставено и копие от СУМПС на Р. К. Р..
С оглед така подадената декларация електронен фиш Серия К №
4369113 по описа на СДВР бил анулиран и вместо него бил издаден
3
обжалваният електронен фиш Серия К № 6187274 по описа на СДВР, с който
на Р. К. Р. било наложено административно наказание "глоба" в размер на
50,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП.
Фишът бил връчен на нарушителя на 03.10.2022 г., който в
законоустановения срок депозирал срещу същия жалба, инициирала
настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал - снимка № 6187274 към
ЕФ, Серия К № 6187274 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH
CAM S1“ с № 11743c7), който е веществено доказателствено средство,
изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата – 15.01.2021 г., в 13:39:24 ч., в район в гр. София, с локация на
Околовръстен път Казичене (до бензиностанция ШЕЛ – Казичене), с GPS
координати N42.661206,Е 23.456638, е измерена скорост на движение от 68
км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.
Отделно от това, от изисканата и приложена по делото справка от Агенция по
геодезия, картография и кадастър, ведно със схема за местонахождението на
географска точка с координати N42.661206,Е 23.456638 се установява, че
посочените в електронния фиш координати на местоположение на
техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с
№ 11743c7 (географска точка) се намират в област София (столица), община
Столична, с.Казичене, район Панчарево, ул.“Околовръстен път“ (НТП
поземлен имот за движение и транспорт), поради което и доводите на
жалбоподателя, че не може да се направи заключение къде е било
разположено и монтирано АТСС, не могат да бъдат споделени.
От приложения към делото снимков материал се установява, че на
посочения пътен участък бил поставен пътен знак "В26" за въвеждане на
максимална скорост на движение - 50 км/ч. за извън населено място.
Последното напълно кореспондира и с изисканата от съда и приобщена по
делото в хода на съдебното следствие справка от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – София, ведно със схема на
организацията за движението и монтирани пътни знаци на път II-18
4
Околовръстен път София в участъка до бензиностанция ШЕЛ в с.Казичене, с
посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“
към 15.01.2021 г., видно от която на процесното място към датата на
процесното нарушение, а именно – 15.01.2021 г. е бил поставен пътен знак
"В26", въвеждащ максимална скорост на движение за извън населено място
от 50 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 15.01.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743c7 е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1“ с № 11743c7 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г.
със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с № 11743c7 е преминала
последваща периодична проверка на 01.10.2020 г. От приложения по делото
протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. на Български институт по метеорология
е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 15.01.2021 г., Протокол №
68-С-ИСИС/01.10.2020 г. на Български институт по метеорология,
удостоверение на вписан тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1“, копие на Заповед №
8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
5
утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на
електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма
от отчет, уведомление и декларация от ХХХХХХХХХХХ справка от Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София, ведно със
схема на организацията за движението и монтирани пътни знаци на път II-18
Околовръстен път София в участъка до бензиностанция ШЕЛ в с.Казичене, с
посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“
към 15.01.2021 г., справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър,
ведно със схема за местонахождението на географска точка с GPS координати
N42.661206,Е 23.456638, справка картон на водача.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в
жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
6
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
7
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 15.01.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1“ с № 11743c7, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и
възраженията на въззивника в този аспект са изцяло неоснователни.
8
Видно от приложената към материалите на делото снимка № 6187274
към ЕФ, Серия К № 6187274 (заснета с мобилната система за видеоконтрол
„ARH CAM S1“ с № 11743c7), измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 68 км/ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 65 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 65 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 15 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол Протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. на Български институт по
метеорология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1“.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
15.01.2021 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му,
респективно и възраженията на въззивника във визирания аспект не намират
подкрепа в събрания по делото доказателствен материал.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
9
Околовръстен път, Бензиностанция ШЕЛ - Казичене, с посока на движение от
бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“, че режимът на
измерване е бил стационарен, а посоката на задействане – отдалечаващи
автомобили, като точните GPS координати на мястото са посочени в
приложената по делото дигитална снимка.
В допълнение следва да бъде посочено, че действително, в района на
заснемане на нарушението не е имало поставен пътен знак "Е24", който да
указва, че пътното платно се регулира с поставено АТСС. Следва обаче да се
посочи, че с ДВ, бр. 54 от 2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
8 ЗДвП, съгласно която службите за контрол от МВР следва да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи (АТСС). С оглед на това,
към датата на извършване на процесното административно нарушение не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак "Е24" в участъка от
пътя, който е бил контролиран с процесното АТСС.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че в
описания пътен участък е действало ограничение на скоростта от 50 км./ч. за
извън населено място, въведено с пътен знак „В26“.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
15.01.2021 г. в 13:39 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Р. К. Р., доколкото от приложената по делото
10
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, изготвена от собственика на процесния
автомобил – ХХХХХХХХХХХ се установява, че на 15.01.2021 г. в 13:39 часа
л. а. „ХХХХХХХХХХХ” с рег. № ХХХХХХХХХХХ е бил управляван
именно от въззивника Р.. В този смисъл, законосъобразно на основание чл.
189, ал. 5 ЗДвП първоначално издаденият електронен фиш на собственика Р.а
– Стоянова е бил анулиран и вместо него е издаден процесният такъв срещу
посоченото в декларацията лице – жалбоподателят Р. К. Р..
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Р. К. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Р. Р., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за извън населено място, като по този начин
е подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното
ограничение за извън населено място, въведено със съответен пътен знак.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
11
от ЗАНН.
В заключение, макар и да липсва искане в очертаната насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки
потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство,
поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за движение.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
12
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
своевременно релевираното искане от процесуален представител на
въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган в настоящото
производство, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/. Отделно от
това, в тежест на въззивника следва да се възложат и разноските за
юрисконсултско възнаграждение, сторени от въззиваемата страна при
първото въззивно разглеждане на делото и при касационното такова, в общ
размер на 160,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № 6187274, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на Р. К. Р. административно
наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя Р.
К. Р., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от общо 240,00 (двеста
и четиридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС и АССГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13