Решение по дело №3/2025 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 139
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Полина Иванова Петрова
Дело: 20253130100003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 139
******, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Ив. П.
при участието на секретаря П.А В. Г.
като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело №
20253130100003 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. П., ЕГН
**********, гр. ****** чрез адв. Р. И. АК Варна срещу П. К. П., ЕГН **********, гр.
******, с която е предявен брачен иск с правно осн. чл. 49, ал.1 СК за прекратяване
на сключения между страните граждански брак без изследване вината за
разстройството на брака, както и уреждане на имуществените отношения между
страните, след прекратяване на брака ищцата желае да й продължи да носи фамилното
име „П.“. Моли за уважаване на иска.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са сключили
граждански брак през 1993 г. съгласно акт за сключен граждански брак № 8/27.02.1993
г., съставен в ******, от който са родени две деца С.П.П.., родена на 02.07.1993 г. и
Д.П.П.., родена на 13.10.1996 г., пълнолетни понастоящем. Твърди се, че до 2016
година са живели при родителите на П., но поради влошаване на отношенията
помежду им е напуснала семейното жилище и е заживяла на квартира. През 2018 г.
поради здравословни причини ответникът отново е заживял с ищцата, но това не
подобрило отношенията им. Макар и към момента да не са във фактическа раздяла,
ищцата посочва, че желанието й за прекратяване на брака помежду им е осъзнато и
непоколебимо. Счита, че брачните отношения помежду им са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка помежду им няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание. Намира, че между тях е изчезнало взаимното доверие, уважение,
чувство за дом, общност и единство. Излага, че по време на брака не са придобити
недвижими имоти, а единствено два автомобила, както следва: Ауди А3, с рег. № ****,
ползван от ищцата и Ландровер Фриландер с рег. № ****, ползван от ответника. Моли
за поставяне в нейн дял и изключителна собственост на лек автомобил Ауди А3, с рег.
№ ****, рама *****, а в дял и изключителна собственост на ответника да бъде
поставен лек автомобил Ландровер Фриландер с рег.№ ****, с рама ******.
В срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника не е депозиран.
1
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от своя процесуален
представител и поддържа исковата молба, моли за нейното уважаване, а ответникът не
се явява и не изразява становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Съобразно приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак на
л.3 от делото, М. Г. П. и П. К. П. са сключили граждански брак на 27.02.1993г. с акт за
сключен граждански брак №0008/27.02.1993 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние в гр. Провадия.
Съгласно представените копия от свидетелства за регистрация по време на
брака страните са придобили в собственост МПС „Ауди А3“ с рег. № ****, рама
***** и МПС „ЛАНДРОВЕР ФРИЛАНДЕР“ с рег. № ****, с рама ******. С
представените удостоверения за застрахователна стойност на МС се установява, че лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № **** е със стойнот 600 лева, а лек автомобил
„ЛАНДРОВЕР ФРИЛАНДЕР“ с рег. № **** – 1 400 лева.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката К.Д.К. излага, че познава М. и П.
от 10 години. През 2016 г. се преместили на квартира заради разногласия със
свекървата на М., като малко след това П. започнал да пътува, с което и проблемите
между тях. Споделяно й било от ищцата, че има разногласия между тях, като през
последните две години търканията са станали все повече и това я провокирало да
вземе решение за приключване на брака им. Наложило се да го гледа поради
здравословни негови нужди, но след като те отминали, тя го помолила да напусне
общия им дом, но той отказвал. Ищцата споделяла, че не могат да живеят заедно и не
се разбират.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.49 СК следва да се
установи по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.
От съвкупния анализ на твърденията, изложени от ищцата и събраните писмени
и гласни доказателства се установява, че е налице разрив в брачните отношения от
повече от две години, тъй като съпрузите са имали множество проблеми в
отношенията си, които така и не са успели да разрешат през годините, за да продължат
съвместния си живот. Налага се по убедителен начин изводът, че бракът не изпълнява
социалната си функция, между съпрузите не съществува физическа и духовна близост,
която осмисля запазване на брачната връзка и приетия за нормален семеен живот. При
липсата на обич, привързаност и взаимност между страните и настъпилото
отчуждение между тях, следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните
принципи, на които се основава бракът и той е именно дълбоко и непоправимо
разстроен.
Поради горните мотиви, бракът следва да бъде прекратен, като с оглед липсата
на искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за
разтрогване на брачната връзка.
С оглед изрично отправеното искане след развода съпругата ще запази
фамилното си име П., поради което следва да бъде постановено решение в този
смисъл.
2
Относно направеното искане и за поставяне в дял на изключителна собственост
на придобитите в режим на СИО по време на брака два леки автомобила, съдът
намира, че същото следва да бъде уважено. На ищцата да бъде поставен в дял на
изключителна собственост МПС „Ауди А3“ с рег. № ****, рама *****, а на ответника
- МПС „ЛАНДРОВЕР ФРИЛАНДЕР“ с рег. № ****, с рама ******.
По отношение на разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството
в размер на 50 лева /при първоначално внесена от 25лева/ и разликата от 25,00 лева
следва да се възложи на ответника.
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК относно произнасянето в частта за имуществените отношения
следва да бъде определена държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в
размер на 56,00 лв. за възлагането в дял на л.а. ЛАНДРОВЕР ФРИЛАНДЕР“ с рег. №
****, платима от ответника.
На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, относно произнасянето в частта за имуществените отношения
следва да бъде определена държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в
размер на 24,00 лв. за възлагането в дял на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****, платима от
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. Г. П., ЕГН **********, гр. ******
и П. К. П., ЕГН **********, гр. ******, сключен на 27.02.1993г. с акт за гр. брак №
8/27.02.1993г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име –
П..
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на М. Г. П., ЕГН
**********, гр. ****** следната движима вещ, придобита по време на брака, а именно
- л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****, рама *****.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на П. К. П., ЕГН
**********, гр. ****** следната движима вещ, придобита по време на брака, а именно
- л.а. „ЛАНДРОВЕР ФРИЛАНДЕР“ с рег. № ****, с рама ******.
ОБЯВЯВА, че съпрузите заявяват, че не си дължат парично уравнение на
дяловете им.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, гр. ****** да заплати по сметка на
Районен съд ****** държавна такса в размер на 24,00 лева /двадесет и четири лева/,
на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, гр. ****** да заплати по сметка на
Районен съд ****** държавна такса в размер на 81,00 лева /осемдесет и един лева/,
на основание чл. 1 и чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4