РЕШЕНИЕ
№ 260027 гр.
Перник 16.06. 2 021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 11.03.2021 год. /единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година /,в състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Татяна Тодорова
мл.съдия Мариета Динева-Палазова
при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр.дело № 613, по описа за 2 019 година за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 659/07.05.2019год.,
постановено по гр. д. № 719/2017 година по описа на Районен съд-Перник е
отхвърлен предявен от М.А. и Б.А. иск по
чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение
на И.С. и Е.С. ,че ищците са
собственици на част от УПИ *** в кв. ** по регулационния план на *** с площ от
40 кв.м.,находящи се в източната част на парцела ,при граници: от две страни
улици, парцел *** и парцел *** в кв.*** по плана на *** и за осъждане да им
предадет владението върху описаната част,както
и иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди:
премахване на ограда между имотите на стойност 300 лева, изрязване на 8 бр.
плодни дръвчета на стойност 280лева и 20 м. жив плет на стойност 100 лева или
общо 680лева ,ведно със законната лихва от ***год. до окончателното й
изплащане.
Със същото
решение е отхвърлен и предявен от М.А. и Б.А. евентуален иск по чл.54 от ЗКИР
за признаване за установено по отношение на И. С. и Е.С., че при изменението на регулационния план от ***год.
частта от имота на ищците с площ от 40 кв.м. и описана по-горе ,неправилно е
включена към парцел *** в кв.*** по плана на *** одобрен със Заповед № ***год.,както
и иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди:
премахване на ограда между имотите на стойност 300 лева, изрязване на 8 бр.
плодни дръвчета на стойност 280лева и 20 м. жив плет на стойност 100 лева или
общо 680лева, ведно със законната лихва от ***год. до окончателното й
изплащане.
С решението М.А. и Б.А. са осъдени да заплатят на И.С. и Е.С.
разноски по делото в размер на 1 909 лева.
М.А. и Б.А. са обжалвали решението изцяло с направено искане то да бъде отменено отменено
и постановено ново за уважаване на предявените от тях искове,ведно с произтичащите
от това последици .
И.С. и Е.С. са
изразили становище за неоснователност на жалбата и са направили искане за
потвърждаване на обжалваното решение,с присъждане на разноски .
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства, приема за установено и доказано следното:
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.108 ЗС и чл.45 от ЗЗД. При условията на евентуалност е
предявен иск по чл.54 от ЗКИР,съединен с иск по чл.45 от ЗЗД.
Ищците М.А. и Б.А. твърдят ,че са собственици на УПИ ***
в кв.** по плана на *** и че ответниците са собственици на съседния им УПИ
*** в кв. *** по плана на ***. Твърдят , че
през м.***год. първият ответник
по делото е нахлул в имота им, премахвайки съществуващата между двата
парцела дървена ограда, отрязал живия
плет и няколко плодни дръвчета като поставил ограда с метални колове. Твърдят,
че оградата е поставена по протежение на двата съдени имота, навлизайки в техния имот и че не е съобразена с
местоположението на регулационната граница между двете съседни УПИ-та. По този
начин част от площта на имота им е отнета неправомерно от ответниците. Твърдят,
че ответниците са премахнали изградената
от тях дървена ограда, отрязали са 8 Бр. плодни дръвчета-сливи и 20 м.жив плет,
с което са им причинили имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване . Молят да
се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че са собственици на завзетата от ответниците част,
индивидуализарана пред въззивната
инстанция с молба вх.№ 6854/20.12.2019год. / и съставляваща съгласно уточнението имот с площ от 38 кв.м. , обозначена буквено
на скица
към заключението на вещото лице З.
И. ,приложена на лист 168 от делото на ПРС и заключена между буквите
АБВГДА ,като ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху спорните
38 кв.м. Поискали са ответникът И.С. да
бъде осъден да им заплати сумата от 680 лева- обезщетение за нанесени
имуществени вреди,ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането- ***год.
до окончателното й изплащане. При условията на еветуалност ищците са поискали
да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че са били
собственици към мометнта на изменение на кадастралния и регулационен план на ***
на процесните 38 кв.м., като част ,която
е неправилно заснета като част от имот пл.№ ***, вместо към имот пл.№ ***.
Евентуалният иск се основава на твърдения ,че при изменението на регулационния
план от ***год. , процесите 38 кв.м. неправилно са включени към парцел *** в
кв.** по регулационния план на *** , вместо към парцел *** в кв.**.Евентуалният иск по чл.54 от ЗСИР е съединен
с иск по чл.45 от ЗЗД против ответника И.С.
и основан на твърдения, идентични на иска по чл.45 от ЗЗД , съединен с
главния иск по чл.108 от ЗС.
Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че ищците не са доказали правото си на собственост
върху процесната част от недвижимия
имот. Твърдят ,че границата между двата парцела винаги е била на мястото, на
което се намира в момента и че не е местена . Поддържат ,че поставената от тях
ограда е изградена по геодезическите точки, поставени от правоспособно лице и
доколкото геодезическите точки са идентични на тези, представени от ищеца
,считат че липсва спор относно местоположението на границата между двата
парцела, респ.спор, който да подлежи на разрешаване чрез предявяване на
настоящия ревандикационен иск. Поддържат ,че ако се приеме ,че от процесната
част са премахнати жив плет и дървета,то същите са в техен имот,поради не биха
могли да увредят сами себе си. Поддържат, че плодни дръвчета в процесната част
не е имало ,нито е имало жив плет, поради което претенцията по чл.45 от ЗЗД е
неоснователна. Поддържат , че имотната
граница съвпада с парцеларната , поради което не може да се говори за грешка, която
да бъде отстранена чрез иска по чл.54 , ал.2 от ЗКИР.Молят исковете да бъдат
отхвърлени с присъждане на направените по делото разноски.
Първоинстанционният съд иск е отхвърлил искове по чл.108
от ЗС и чл.54, ал.2 от ЗКИР, приемайки че поставената от ответниците ограда
съответства на регулационната граница по регулационния план от ***год. и ***год.,
като отстоянието от нея , само в една точка, излиза извън допустимата
геодезическа грешка при заснемането. По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД е приел
,че на място не са съществували овощни дръвчета и жив плет,а диворастящи
такива , чието почистване от ответниците би могло да се окачестви като
неправомерно действие и не съставлява основание за присъждане на обезщетение за претърпените от такова действие вреди.
Постановеното решение е валидно и допустимо по
предявените искове по чл.108 от ЗС, чл.54, ал.2 от ЗКИР и частично по иска по
чл.45 от ЗЗД.
По наведени в жалбата доводи, съдът намира следното :
Ищците по делото са съпрузи от *** година и това е видно от приложеното
Удостоверение за сключен граждански брак № ***год. През време на брака им , М.А. е признат за
собственик по давностно владение и
наследство на Дворно урегулирано място , съставляващо парцел *** , за имот ***
в кв.** по плана на ***, целият парцел от 1.466 кв.м., заедно с построената в
него масивна жилищна сграда на 72 кв.м. и лятна купня и на празно дворно , незастроено
дворно място от 301 кв.м.,съставляващо имот пл.***,за който имот в
съсобственост с имот пл.№ *** е отреден парцел *** в кв.** по плана на ***, което
обстоятелство се установява от представения нотариален акт № ***, том-**, дело
№ 672/85 на нотариус при ПРС. През време на брака им, М.А. е признат за собственик на следния недвижим
имот, придобит по регулация към собствения му парцел *** в кв.** по
регулационния план на ***, а именно: част от дворно място с площ от 7
кв.м.,бивша собственост на наследници на Й. Г. от имот пл.№ *** в кв.** по
регулационния план на ***, което обстоятелство се установява от приложения
нотариален акт № ***, том- **, дело № 2907/1995год.-на нотариус при ПРС.
От приложеното
Удостоверение изх.№ ***год. на Община
Перник е видно , че УПИ *** в кв.** по сегадействащия регулационнен план на ***,
одобрен със Заповед № ***год. е идентичен с част от УПИ *** и УПИ *** в кв.**
по отменения план от ***год. и описания в нотариален акт № ***, том- **, дело №
672 от 18.06.1985год.
През ***год. на
ищеца М.А. е издадено разрешение
за плътна ограда с височина 2 м. в парцел *** и това се установява от представено разрешение
за строеж № ***год. Изграждането на
оградата е дадено съгласно виза и скица ,които не са придставени по делото.
В полза на ищеца М.А.
е издадено разрешение за строеж № *, по подадена от него на ***год. молба .От него е видно ,че е разрешено изграждане на
ограда от бетонови или метални колове и
телена мрежа в парцел *** в кв.** по регулационния план на *** . Издаден е протокол за определяне на строителна линия ***год.,като
в него е посочено ,че парцелът е трасиран при неотложена осова мрежа, както и че регулационните
граници съвпадат с имотните и със съществуващата ограда.
По делото е представено удостоверение изх.№ ***год.,
съдържащо координати на подробните точки на УПИ *** в кв.** по плана на ***.
Представен е и протокол от ***год., от който е видно
,че на посочената дата е извършено
трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ ***, в кв.** по
регулационния план на *** , с приложена към нея скица.
Ответниците са
нисходящи наследници на В. С. С., починал на ***год. и това е видно от приложеното Удостоверение за наследници изх.№ ***год.
Последният е бил собственик на дворно урегулирано място от 654.80 кв.м. –без уредени регулационни
сметки за придаваеми към парцела 58.80
кв.м., съставляващо парцел *** с планоснимачен номер *** в кв.** по
регулационния план на ***, ведно с масивната жилищна сграда , построена в него,което
обстоятелство се установява от приложения Нотариален акт за дарение № ***, том-**,
дело № 1061/1967год. на Пернишкия
районен съдия. С Нотариален акт № **,
том- **, рег.№ ***, дело № 199/2016год. на Нотариус М. М., ответниците са признати за собственици на
основание давностно владение и наследство на 1017/1672 идеални части
от УПИ, представляващо дворно улегулирано място, за което съгласно
плана за регулация и застрояване на ***, утвърден със заповед № ***год. на
Кмета на Община Перник е отреден парцел ***
в кв.** с площ на целия целия по скица от 1672 кв.м.
При извършен от районния съд оглед на място са разпитани
свидетели В. Л., К. М., А. Т. и Д. Л..
Свидетелят В. Л. установява ,че през ***год. ответникът И.С.
е поставил ограда със сини колове между двата съседни парцела, като за целта е
отрязал орех,намиращ се в неговия имот . Сочи , че границата на оградата е
преместена от ответника, както и че през
цялото разстояние по границата между имотите е имало жив плет.
Свидетелят К. М. установява ,че по границата между двата
имота е имало пътека и стара дървена
ограда, която стигала до барака, в долния край на парцелите.Сочи ,че имотът се
е владеел от ищеца по старата ограда, като
новата такава- със сини колчета я е направил ответника през ***год.Свидетелят
установява ,че още преди да се премести оградата между страните е имало спорове
за „ портата“,но не може да каже дали орехът се е намирал в имота на ищеца или
на ответника.
Според свидетеля А. Т. между съседните два имота е имало
пътека и самораслици,като границата между тях вървяла по плета и в долния край
стигала до имота на М. , а в горния- до един от ъглите на постройката.Според
свидетеля, старата ограда започвала „
отгоре“ и навлизала на метър и половина в имота на ответника.Предполага , че
орехът е бил в имота на ответника.
Свидетелят Д. Л. установява , че оградата между двата
имота е била на мястото на трънките, покрай джанките ,които са били в мястото
на И..В задния край оградата започвала от задния край на постройката и стигала
в предната част до пътя.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото
лице Е. А. се установява, че УПИ *** в
кв.** по сегадействащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед № ***год.
за първи път е включен в регулационния план от ***г , като част от имот *** в
кв.**, както и че е идентичен с част от
УПИ *** и УПИ *** и *** в кв.** по отменения регулационен план от ***год., който
парцел по този план е с площ от 1456 кв.м. . Установява се също така, че към
настощия момент площта на имот *** в кв.** по
сегадействащия регулационен план на *** е 1609 кв.м. и при граници улица, УПИ ***,
улица и УПИ ***., че има изменение в източната регулационна граница на парцела,
която по кадастралния план на *** от *** год. е минавала по имотната граница
между двата имота.
На изготвена от вещото лице скица е посочена спорната по
делото част,като е обозначена със зелен цвят и с буквите
А,В,С, D , F и A. В с.з. се конкретизира, че при наслагването на
трите плана от *** год., ***год. и ***год. има разлика в участъка между точките
А и В съгласно скицата. В тази връзка се уточнява, че по плановете от ***год. и
***год. няма разлика между точките А и В и границата между имотите е минавала
между тях като на място има следи от фиданки
,храсти и дървета . Сега изградената ограда е поставена по плана от *** год., който в частта между буквите А и В се
различава от плановете от ***г. и ***год. Според вещото лице, чрез
геодезическото замерване ще се установи
най-точно местоположението на границата между двата парцела.
По делото е
извършено геодезическо заснемване като на изготвена скица с М 1: 250 е посочена
спорната граница по делото. На скицата с
червена линия е нанесена границата между двата имота по заснетите на място
дървени колчета ,боядисани с червено, със синя линия- границата по заснетата
ограда от метални сини колове с бодлива тел и със зелена- границата по
координати, издадени от Община Перник по плана от *** год. Въз основа на
геодезическото заснемане на оградата от метални колове, боядисани със синя боя
и бодлива тел между тях е изразено становище, че същата не съвпада с границата
между УПИ *** и УПИ *** в кв. ** по
регулационния план на *** от ***год. като по
дължината на цялата ограда , същата е отместена в посока към УПИ *** кв.**.
Съгласно допълнително становище на вещото лице-геодезист / лист 148 от
делото/площта , заключена между оградата
от метални колове , боядисани със синя
боя и бодлива тел между тях и регулационната
линия между УПИ *** и *** в кв. ** по регулационния план на *** от ***год.
е 12 кв.м. Въз основа на същото заснемане е изразено становище, че и границата,
отбелязана на място, с дървени колчета, боядисани в червена боя, същата не
съвпада с границата между двата парцела
по регулационния план от ***год. ,тъй като същата е отместена в посока към УПИ ***
в кв.**.
По повод намерение на страните за даброволно уреждане на
спора вещото лице лице геодезист е изготвил
заключение и три броя скици. От
заключението става ясно ,че е възможно
при заснемане и изготвяне на действащия регулационне план чрез аерофотозаснемане да е допусната грешка при означаване на
границата ,което да води до грешното и нанасяне на плана в областта на спорната
част. Изразено е виждане ,че предвид технологията за изработване на
кадастрални планове по метода на аерозаснемането със специална марка от
съсобствениците на имоти е възможно да е допусната грешка при отразяване на
имотната граница между имотите,което да е довело до грешно отразяване на
регулационната линия между УПИ *** и УПИ *** в кв.** по регулационния план на *** от ***год. На
изготвената към това заключение „скица по показания на свидетели“ –лист 168 на
делото на ПРС графично е изобразена частта от УПИ *** ,заключена между вътрешната регулационна линия между УПИ ***
и УПИ *** в кв.** по
регулационния план на *** от ***год и
имотната граница между двата имота,посочена от свидетели. Площта е
заключена между буквите АБВГДА на
скицата е с площ 38 кв.м. и имонно тя е
посочена от ищците като спорната по
делото/ Уточняваща молба вх.№ ***год. /
Във въззивното
производство е изготвена основна съдебно-техническа експертиза, от която се
установява ,че за ***
има изготвяни три плана - от *** г., от *** г. и от *** г.Според плана от ***
г. процесиите имоти попадат в един общ имот пл. № ***, съответно в един общ УПИ
- УПИ *** в кв. **., а според кадастралния
план от *** г. процесиите имоти представляват съответно им. пл. № ***, който е
с площ 1641 кв м и им. пл. № ***, който е с площ 1551 кв м.Посочено е ,че Имот
пл. № *** участва в УПИ ***,
в УПИ ***,*** и в УПИ *** кв. ** съгласно регулационния план,
а имот имот пл. № *** участва в УПИ ***,
в УПИ ***,***, в УПИ *** и в УПИ *** в кв. ** съгласно
регулационния план като предвидената регулация по плана от *** г. не е
прилагана.Разяснено е ,че според кадастралния план от *** г., процесиите имоти
представляват съответно им. пл. ***, който е с площ 1577 кв м и им. пл. ***,
който е с площ 1692 кв м.като според регулационния план от *** г. за имот пл. ***
е отреден УПИ ***, в кв.** , а за имот пл. № *** е отреден УПИ ***, в кв.**.Съпоставяйки
имотните граници между плановете от *** г. и *** г. в спорната част вещото лице
е дало заключение ,че имотните граници не съвпадат.
При извършения оглед на място вещото
лице е устанивило същото като
местоположение на старата реална граница между двата имота, така, както е била
показана от свидетелите на място на проведения оглед. Посочило е ,че на в
момента на място съществуват дънерите на отрязаните дървета, по които според
свидетелите е минавала границата между двата имота и тази граница на
комбинираната към заключението скица е отразил с розов цвят между буквите АБВ.
Констатирал е , че площта между старата ограда, обозначена на
скицата и минаваща по линията АГ и новата ограда възлиза на 38 кв м, и е затворена в
контура между буквите АБВГА. Изложил
е разяснения,че в случая е налице неточност при отразяването на имотната граница по различните
планове, както и между отделните планове и тази, която е била на място реална
граница, която се дължи на метода на изработване на кадастралния план, а именно
по метода на фотограметрията. Посочил е, че при изработване на планове по този метод ако
не са маркирани правилно и видимо белези по границите между отделните имоти при
аерозаснемането, е възможно да се допуснат големи отклонения при определянето
на имотната граница. Изразил е становище , че реално границата между двата
имота трябва да бъде по заснетата на място стара ограда, показана от
свидетелите при огледа на място и по която съществуват белези на място. На
комбинираната скица това е линията с розов цвят между буквите АБВ.
В основното заключение е посочено
също така ,че относно процесните имоти, представляващи УПИ *** и УПИ *** в
кв. ** няма наличие на придаваеми места
между тях и че съгласно плана от ***год. имотната и регулационната граници съвпадат.Посочено
е ,че в разписният лист към действащият кадастрален и регулационен план УПИ *** в кв. ** е записан на името на М.А.А.
на основание нотариален акт № ***, т. **, д. № 672 от 18.06.1985 г., а УПИ ***
в кв. ** е записан на името на
В. С.А. на основание нотариален акт № ***, т. **, д. № 1061 от 26.07.1967 г. и
на името на И.В.С. и Е.В.С. на основание нотариален акт № **, т. **, per. № ***, д. № 199 от 22.06.2016 г.Разяснено
е ,че съгласно кадастралният план от *** г., процесиите имоти попадат изцяло в
поземлен имот пл. № ***, който е с площ 5506 кв м. ,че според предвижданията по
регулационния план от *** г., процесиите имоти попадат изцяло в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ *** в кв. **, който е с площ 4711 кв м. , а съгласно кадастралния
план от *** г., представляват съответно им. пл. № ***, който е с площ 1641 кв м
и им. пл. № ***, който е с площ 1551 кв м. Посочено е ,че според предвижданията по
регулационния план от *** г., за имот пл. № *** е отреден УПИ *** в кв. **, целият с площ 997 кв м. За
имот пл. № *** е отреден УПИ ***
в кв. **, целият с площ 884 кв
м. За двата имота е отреден УПИ ***,*** в кв. **, целият с площ 1003 кв м. Имот
пл. № *** участва в отреденият УПИ ***
в кв. **, целият с площ 791 кв
м. Имот пл. № *** участва в отреденият УПИ *** в
кв. **, целият с площ 934 кв м. Имот пл. № *** участва в отреденият УПИ *** в
кв. **, целият с площ 845 кв м. , както и че предвидената регулация по плана от
*** г. не е прилагана . Посочено е също така , че съгласно кадастралния план от *** г., процесиите имоти
представляват съответно им. пл. № ***, който е с площ 1577 квми им. пл. № ***,
който е с площ 1692 кв м и че според предвижданията по регулационния план от ***
г., з а имот пл. № *** е отреден УПИ ***
в кв. **, целият с площ 1609
кв м, а за имот пл. № *** - отреден УПИ *** в кв. **, целият с площ 1672 кв м. разяснено
е, че за ***, няма изготвяна и одобрена кадастрална карта и регистри, като
констатациите са онагледени графично, чрез приложени към заключението скици.
Спорните 38 кв.м. на скицата на в.л. З.
Иванова-лист 168 по делото на ПРС са идентични на обозначените такива между
буквите АБВГА на скицата-приложение № 4 към заключението на вещото лице Р.М..
Чрез допълнителното заключение и изготвената
към него скица е онагледено
местоположението на дървета и дънери в спорния участък, както и означено наличието на останали белези от съществуваща стара ограда, колове или
мрежа. Посочено е, че изградената нова ограда
теоритично се намира в обхвата на допустимата техническа грешка спрямо
регулационния план от ***год., но според вещото лице това не трябва да се има
предвид в настоящия случай. Дава становище ,че границата между двата имота трябва да бъде заснета по линия
на старата ограда, установена от свидетските показания,която е обозначена на
изготвена от него скица с розов цвят по
буквите АБВ.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл.108 от
ЗС и чл.45 от ЗЗД.
По иска по чл.108 от ЗС.
Предявен е иск за признаване правото на собственост иш
предаване на владението върху реална
част от недвижим имот с площ от 38 кв.м., представляващ част от УПИ *** в кв.**
по регулационния план на *** . Спорната част е индивидуализирана съобразно скица на в.л. З. И. / лист 168 от
делото на ПРС / и е посочена като такава
с площ от 38 кв.м. и заключена между буквите АБВГДА по скицата .
Ищците твръдят ,че
са собственици в режим на СИО на спорните 38 кв.м. и се легитимират като
собственици въз основа на издаден
констативен нотариален акт № ***, том- **, дело № 672/85год. и нотариален акт №
***, том- **, дело № 2907/95год. Твърдят
,че спорните 38 кв.м. са част от собствения им УПИ *** в кв. ** регулационния
план на *** от ***год. ,както и че същите са неправилно включени към съседния парцел *** в кв.** по регулационния план на *** от ***год.
Ответниците
оспорват претендираните права с
твърдения ,че спорните 38 кв. са част от собствения им УПИ *** в кв.** по
регулационния план на *** от ***год. и се легитимират като собственици с
констативен нотариален акт № **, том- **, рег.№ ***год. Поддържат ,че дворищнорегулационната линия
между двата съседни парцела напълно съвпада с имотната граница между тях,че не са допуснати непълноти или
грешки при изготвяне на плана от ***год. , а ако е налице такава ,то тя е в
обхвата на допустимата техническа грешка и респ. не е налице неправилно
включена в собствения им УПИ *** .
В случая от събраните по делото доказателства е безспорно
установено ,че спорните 38 кв.м. се намират по протежение на част от вътрешната дворищнорегулационната линия
между двата съседни имота – УПИ УПИ *** и УПИ *** в кв.** по
регулационния план на ***, преминаваща по линията на буквите АД на скицата на в.л. З. И. и съответно
скица-ппиложение № 4 на в.л. Р.М..
Отговорът на
въпроса относно собствеността на спорните 38 кв.м. изисква проследяване на
регулационната история на двата съседни имоти,както и на местоположението на
регулационната граница между тях . Последното се извежда и от
разпоредбана на параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР съгласно която регулационните
линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната
карта като имотни граници на поземления
имот. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 /15.07.1993год. по т.д №
2/1993год. на ОСГК на ВС ,в което е прието ,че в производство по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете , предхождащи
одобряването на кадастралната карта,като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях,което би обусловило трансформиране на регулационните граници
в имотни. От установеното, съобразно
възприетото в цитираното тълкувателно решение, следва да се направи извод дали
има несъответствие между отразеното в одобрената кадастална карта и
действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване
по делото ще са всички последователни регулационни промени,прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно-прекратяване на отчуждителбното им действие,съобразно
разрешенията ,дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993год. по гр.дело №
2/1993год. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011год. по т.д. №
382010год. на ОСГК на ВКС и всички други факти, водещи до промяна на границите.
В настоящия случай е установено ,че съгласно кадастралния
план от *** год. двата съседни имота- УПИ УПИ *** и УПИ *** са попадали
изцяло в един поземлен имот пл.№ *** с площ от 5506 кв.м.,за който е
отреден УПИ *** в кв.*** с площ от
4 711 кв.м. Установено е също така ,че по кадастралния план от *** год.
те са съставлявали съответно имот
пл. *** с площ от 1641кв.м. и имот пл.№ *** с площ от 1551кв.м. като на
комбинираната скица на в.л. М. кадастралната основа е показана с лилав цвят. Установено
е също така ,че според
предвижданията по регулационния план от *** г., за имот пл. № *** е отреден УПИ
*** в
кв. **, целият с площ 997 кв м., че за имот пл. № *** е отреден УПИ *** в
кв. **, целият с площ 884 кв м. ,че за
двата имота е отреден УПИ ***,*** в кв. ***, целият с площ 1003 кв м. ,
че имот пл. № *** участва в отреденият УПИ ***
в кв. **, целият с площ 791 кв
м., че имот пл. № *** участва в отредения УПИ ***
в кв. **, целият с площ 934 кв
м. , а имот пл. № *** участва в отредения УПИ *** в кв. **, целият с площ 845
кв м. .
При тези данни и предвид изричната констатация
на вещото лице М., че предвидената по плана от ***год. регулация не е приложена
се налага извод, че мероприятията по регулационния план от ***год. не са изпълнени и респ. имотните
граници не са се превърнали в парцеларни. Това предпоставя, че при послеващ регулационнен план следва да се
изхожда от фактическото положение на неурегулираната територия. Това не е
съобразено при изготвяне на последващия регулационен план през *** год. , по
който имотът, събственост на ищците
съставлява УПИ *** в кв.** и който съгласно Удостоверение от ***год.
се установява ,че УПИ *** в кв.**
по регулационния план на *** е идентичен с част от УПИ *** и УПИ *** в кв.** по
отменения план от ***год. и описан в Нотариален акт № ***, том-**, дело 672 от
18.06.1985год. , а имота на ответиците-
УПИ *** в кв.** .
Върху изготвената от в.л. М. комбинирана скица с лилав цвят е обозначен
имот пл. № ***, за част от който е било предвидено съгласно регулационния план
от ***год. да бъде отреден парцел *** и
УПИ ***. Върху същата скица с черен цвят е отразен кадастъра от ***год. и
със син цвят е отразена регулацията от ***год.
При съпоставяне на имотната граница между
двата съседни имота по кадастъра от ***год. и вътрешнорегулационната линия
между тях по регулационния план от ***год. е видно че те не съвпадат. Имотната
граница между тях е обозначена на комбинираната скица на в.л. М. между буквите АБВ,
като намираща се навътре в УПИ ***
в кв.** , собственост на жалбоподателите-ищци в първоинстанционното
производство , между буквите АГ е
обозначена регулационната линия между
тях. Площта , заключена между буквите АБВГА е часто от парцел *** в кв.** по регулационния
план на *** от ***год.,която неправилно
е включена към парцела на ответниците.
По така изложените съображения съдът
прави извод, че ищците се легитимират
като собственици на 38 кв.м., придадени
по регулация към имота на ответниците , които съставляват площта заключена
между буквите АБВГА на скица-приложение № 4 на вещото лице Р.М., която скица е идентична
скицата на в.л. З. И. на стр. 168 от
делото на ПРС и която скица,приподписана
от съда ,представлява неразделна част от решението. На основание чл.108 ЗС ответниците следва да бъдат осъдени да
предадат владението върху посочената по-горе реална част на ищците. Искът
следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд, постановено по
иска по чл.108 от ЗС в обратния смисъл, следва да бъде отменено.
По отношение
процесния спор няма формирана сила на пресъдено нещо, поради което
доводите за това са несъстоятелни. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза
в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а
съгласно ал.2 от ГПК-влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните , както и за техните правоприемници. За да е налице сила на пресъдено
нещо законът изисква пълен идентитет между делата, изразяващ се идентичност на
страните, искането и основанието .
Такъв пълен идентитет, макар и да е
налице частично съвпадение между страните , не се установява от приложеното по
делото влязло в сила Решение № 953/02.07.1999год., постаноевно по гр.дело №
1105/1998год., по описа на РС-Перник. С решението са отхвърлени предявени от
наследодателя на ответниците –В. С. против ищеца в настоящото производство- М.А.
искове за признаване за установено по отношение на ответника ,че ищецът е собственик на място от 20 кв.м. , представляваящо
част от
собствения му парцел *** в кв. ** по
действащия план на *** при граници: улица, ответника М.А. и ответника В. С., да
бъде осъден ответника да му предаде владението върху същото място, както и да
премахне незаконно построена стопанска
постройка в това място, да заплати
разрушената ограда на стойност 80000лева и направените по делото разноски. Това
е така ,тъй като от една страна в производството по гр.дело № 1105/1998год. по
описа на РС-Перник не е участвала съпругата на ищеца- Б.А. и от друга- по индивидуализацията
съгласно диспизитива на решението на спорната част от 20 кв.м. от УПИ *** в кв.**
не
би могло да се приеме ,че е изцяло или частично идентична с процесната такава от 38 кв.м., макар и
посочена като част от същото УПИ. Освен това позоваване на мотивите на
приложеното решение е несъстоятелно, доколкото със сила на пресъдено нещо се
ползва диспозитева на съдебния акт, но не и мотивите му.
Несъстоятелни са доводите на
ответниците, че спорната част , заключена между буквите АБВГА е в рамките на
допустимата грешка при геодезически
изследвания.
В т.1 от Приложение № 8 към чл.36 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016год. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е предвидено ,че
„максимално допустимата грешка при геодезически измервания е до 30 см., като в
случая то е 38 кв.м. Противен извод не следва да се прави от
изявленията на вещото лице М., обективирани в допълнително заключение от
02.03.2021год. Същият е дал заключение за това ,че изградената от ответиците нова ограда се намира в обхвата
на допустимата техническа грешка , но спрямо регулационния план от ***год. / по
линията ГА , обозначена на изготвената от него комбинираната скица/.
Заключение в този смисъл е дало и вещото лице-геодезист З. И.
и то е обективирано в становище по допълнителни задачи от 26.03.2018год./лист
148/.В него е посочила ,че площта , заключена между оградата от метални колове,
боядисани със сина боя и бодлива тел и
регулационната линия между УПИ *** и ***
в кв.** по регулационния план от ***год.
на *** е 12 кв.м. и че тя е рамките на допустимата грешка при геодезически
измервания.
Обстоятелството дали тези 12 кв.м.
са в рамките на допустимата грешка при заснемате са иревантни за спора ,тъй
като спорната част е заключената такава между буквите буквите АБВГА на
скицата-приложение № 4 на в.л. М. , а не тази , която е заключена между поставената
от ответниците ограда и регулационната линия между двата парцела по
регулационния план от ***год.В този контекст следва да се отбележи ,че
релевантно за спора се явява съответствието ,респ. несъответствието между
имотните граници на двата съседни имота
с парцеларните граници по регулационния план от ***год., а не съответствието,
респ. несъответствието в месторазположението на поставената от ответниците нова
ограда и регулационната линия съгласно плана от ***год.
По иска по чл.45 от ЗЗД.
За да възникне извъндоговорната отговорност при непозволено увреждане
съгласно чл.45 от ЗЗД следва да са налице няколко предпоставки: наличие на
дейние/действие или бездействие/,противоправност на това деяние, наличие на вреда-претърпяна
загуба,респ. пропусната полза ,наличие на причинна връзка между деянието и
вредата като последната е пряка и непосредствена последица на същото ,както и и наличие на вина.Вината
се предполага до доказване на противното.
Ищците твърдят, че в процесните 38 кв.м., тяхна
собственост, ответникът И.С. е извършил самоуправни действия като е
премахнал изградената от тях дървена ограда с дължина 60 м., отрязал 8 бр.
плодни дървета – сливи и 20 метра жив
плет, в резултат на което им е причинил вреди, изрязяващи се в стойността на
премахнатата ограда в размер на 300лева, стойността на изрязаните плодни
дръвчета в размер на по 35 лева или общо 280лева и стойността на живия плет в
размер на 100лева или общо 680лева.
Твръдят ,че тези действия са противоправни и умишлено извършени от
ответника ,поради което са поискали да бъде осъден да им заплати сумата от
680лева като обезщетение за претърпените от тях вреди ,ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- ***год. до окончателното й изплащане.
Ответникът не е оспорил наличието на жив плет
,но такъм от естествени тръни , дървена
ограда и дръвчета по границата между двата съседни имота,но е поддържал ,че
дървените колове от оградата са били премахнати от самите ищци ,както и че отрязаните дървета не са плодни, а самоизрастнали
такива. Алтернативно е поддържал, че не е извършвал самоуправни действия в имот
на ищците и че дори и да е премахнал оградата, живия плет и дървчетата ,то това
е направил като собственик, почиствайки и облагородявайки собствения си имот.
По делото е извършен оглед на място, за което
е съставен протокол съгласно чл.204, ал.1 от ГПК. При огледа са разпитани
свидетели,показанията на които са отразе по-горе в решението.
Към изготвената
във въззивното производство допълнителна
съдебно-техническа експертиза е изготвена скица, на която са нанесени
намиращите се в процесната част / обозначена между буквите АБВГА“ дънери на
отрязани дървета. От нея и от
обозначенията на вещото лице се установява ,че по линията АБВ ,възприета
по-горе от съда като граница между двата съседни имота , се намират 14 броя
дънера / т.25, 24, 23,22,20,19,18,17,16,8,6,5 и 4 и 1/,като останалите са в
имота на ответниците. Установява се също така ,че между т.7 и 8 с дължина 4 м има остатъци от
стара ограда /дървена с камъни/, а между т.23 и 24 с дължина 6.8 м има остатъци
от храсти.Между т.24 и т. метален кол има
остатъци от стара оградна мрежа.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира ,че предявеният иск по чл.45 от ЗЗД е неоснователен . Установената към настоящия момент липса на
дървена ограда и жив плет по имотната
граница / по буквите АБВ на комбинираната скица на в.л. М./ , както и
наличието на отрязани дървета по същата тази имотна
граница не е достатъчно да се приеме ,че
са налице законовите предпоставки за получаване на претедираното обезщетение,
дори и да се приеме ,че липсата им,респ. отрязването им се дължи на
неправомерни действия на ответника. Ищците обосновават правото си на обезщетение
по чл.45 от ЗЗД с твърдяна собственост върху премахнатия жив плет и дървена
ограда и отрязаните дървета, която не се доказва по делото. Безспорно правото
на собственост върху земята прави титуляра му собственик и на насажденията
върху нея съгласно чл.92 от ЗС. В случая отрязаните дървета не се намират в
имота на ищците ,респ. в процесната реална част , а по имотната граница между
двата съседни имота / по линията на буквите АБВ на комбинираната скица на в.л. М./.От
друга страна липсват категорични данни ,че отрязаните такива по посочената
линия са овощни такива-сливи ,които да са засадени и отглеждани от ищците. Дори
и да се приеме ,че са такива ,посаждайки ги на границата между двата имота ,
ищците са нарушили забраната по чл.52 от
ЗС и не могат да черпат права от собственото си неправомерно поведение.
Анологични са изводите на съда и по отношение на живия плет , ако се приеме ,че се касае за
декоративна раститерност, а това според настоящия състав не се установява по
делото. Макар и да бъде наричан „ жив
плет“ от
свидетелските показания се разбира ,че по-скоро се касае за храсти
,които с годините са обособили естествена разделителна линия между двата
съседни имота.
Неоснователна е претенцията и по отношение на
дървената ограда ,тъй като за наличето на такава не би могло да се съди от поставянето на
няколко , неустановени по брой и
на какво разстояние , дървени колове по
протежение на границата на двата съседни имота.
Дори и да се приеме ,че такова ограждение е съществувало,то липсват
данни то да е изградено от ищците, респ.
да е тяхна собственост,за да е основателна претенцията им за обезщетяване.
Достигайки до същия извод за
неоснователност на исковата претенция по чл.45 от ЗЗД против ответника И. С.,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено.
Констатирайки ,че искът по чл. 45 от ЗЗД е предявен единствено
и само против ответника И. С., че отвхърлителното решение по иска по чл.45 от ЗЗД е постановено и по отношение на ответицата
Е. С. и че
решението се обжалва изцяло, въззивният съд намира ,че следва да обезсили
решението , в частта му ,в която иска по чл.45 от ЗЗД / като главен и
евентуален / е отхвърлен против
ответницата Е.С..
С
оглед уважаването на иска по чл.108 от
ЗС , предявените при условията на евентуалност искове по чл. 54, ал.2 от ЗКИР
,съединен с иск по чл.45 от ЗЗД следва да се оставят без разглеждане. Това разрешение
следва от избрания от ищците начин
на обективно съединяване на исковете ,
при който разглеждането на евентуалните искове се обуславя от изхода от главния
иск. Тъй като с обжалваното решение
районния съд е отхвърлил както главните ,така и предявините при условията на
евентуалност искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.45 от ЗЗД,то в тази си част,
решението следва да се отмени и постанови ново,с което исковете по чл.54, ал.2
от ЗКИР,съединен с иск по чл.45 от ЗЗД да се остави без разглеждане.
С оглед частичната основателност на
предявените главни искове и като
последица от това, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му за
разноските за сумата от 954.50 лева като в полза на ищците се присъдят разноски
в размер на 675 лева, направени в първоинстанционното производство.
Предвид изхода от обжалването на страните се
дължат разноски и за въззивното производство като ответниците следва да
заплатят на ищците сумата от 725 лева, а ищците на
ответниците-такива в размер на 800 лева.
С оглед на
изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
659/07.05.2019год., постановено по гр.дело № 719/2017год., по описа на Районен
съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявен от М.А.А. и Б.В.А. иск по чл.108 от ЗС против И. В. С. и Е.В.С., както и в частта, в
която М.А. и Б.А. са осъдени да заплатят на И.С. и Е.С. разноски по делото в размер на 954.50лева като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска по чл.108 от ЗС предявен от М.А.А. с ЕГН ********** и Б.В.А.
с ЕГН ********** и двамата от *** против
И.В.С. с ЕГН ********** от *** и Е.В.С. с ЕГН ********** от *** ,че М.А.А.
и Б.В.А. са собственици на недвижим
имот, представляващ реална част с площ от 38 кв.м. от УПИ *** в кв. ** по
регулационния план на ***, заключена между буквите АБВГА на скица на в.л. Р.М. /приложение № 4/
към заключението му от 27.01.2021 год., които
приподписана от съда представляват неразделна част от решението и
ОСЪЖДА И.В.С. с ЕГН ********** от *** и Е.В.С. с ЕГН
********** от *** ДА ПРЕДАДАТ на М.А.А.
с ЕГН ********** и Б.В.А. с ЕГН ********** и двамата от *** недвижим имот,
представляващ реална част с площ от 38
кв.м. от УПИ *** в кв. ** по
регулационния план на ***, заключена между буквите АБВГА на скица на в.л. Р.М.
/приложение № 4/ към заключението му от 27.01.2021 год., които приподписана от
съда представляват неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 659/07.05.2019год.,
постановено по гр.дело № 719/2017год., по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА
МУ, в която е отхвърлен предявения от М.А.А. с ЕГН ********** и Б.В.А. с ЕГН **********
и двамата от *** против И.В.С. с ЕГН ********** от *** по чл.45 от ЗЗД, предявен при условията на обективно съединяване с главния иск по чл.108 от
ЗС.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 659/07.05.2019год.,
постановено по гр.дело № 719/2017год., по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА
МУ, в която е отхвърлен предявен от М.А.А. с ЕГН ********** и Б.В.А. с ЕГН **********
и двамата от *** против Е.В.С. с ЕГН ********** от *** по чл.45 от ЗЗД, предявен при условията на обективно съединяване с главния иск по чл.108 от
ЗС.
ОТМЕНЯ Решение № 659/07.05.2019год.,
постановено по гр.дело № 719/2017год., по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА
МУ,в която са отхвърлени предявените от М.А.А. с ЕГН ********** и Б.В.А. с ЕГН **********
и двамата от *** против И.В.С. с ЕГН ********** от *** и Е.В.С. с ЕГН ********** от *** евентуални искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР и
против И.С. евентуален иск по чл.45 от ЗЗД като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М.А.А. с
ЕГН ********** и Б.В.А. с ЕГН ********** и двамата от *** против
И.В.С. с ЕГН ********** от *** и Е.В.С.
с ЕГН ********** от *** евентуален иск
по чл.54, ал.2 от ЗКИР и против И.С.
евентуален иск по чл.45 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 659/07.05.2019год., постановено по гр.дело № 719/2017год., по описа на
Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявен от М.А.А. с ЕГН **********
и Б.В.А. с ЕГН ********** и двамата от ***
против Е.В.С. с ЕГН ********** от ***
евентуален иск по чл.45 от ЗЗД .
ОСЪЖДА И.В.С. с
ЕГН ********** от *** и Е.В.С. с ЕГН **********
от *** да заплатят на М.А.А. с ЕГН **********
и Б.В.А. с ЕГН ********** и двамата от ***
сумата от 675 лева,представляваща направени разноски в
първоинстанционното прозводство и сумата от 725 лева, представляваща направени
разноски във възизвното производство.
ОСЪЖДА М.А.А. с
ЕГН ********** и Б.В.А. с ЕГН ********** и двамата от *** да заплатят на И.В.С. с ЕГН ********** от *** и Е.В.С. с ЕГН ********** от *** сумата от 800лева ,представляваща направени
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО , в частта му , в която е отхвърлен главния иск
по чл.45 от ЗЗД НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване, като в останалата му част- ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: Членове: 1.