Р Е Ш Е Н И Е
№:2465 31.12.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На
деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар: И.
Л.
Прокурор: Т.С.
като разгледа
докладваното от съдия Димитров
административно
дело № 3013 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на Д.Г.В. с ЕГН
**********, с адрес *** със съдебен адрес ***, чрез адв. С.К., срещу Областна
Дирекция на МВР Бургас, с ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46,
представлявана от Директора на дирекцията, за осъждане на същата на основание
чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 600,00
лева, представляваща причинени имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен
резултат от НП№17-0769-003457 от 25.09.2017г. на началник сектор ПП Бургас, при
ОД на МВР Бургас, отменено като незаконосъобразно на основание Решение №
1889/29.10.2018г., постановено по к.н.а.х.д. №1713/2018 по описа на Административен
съд Бургас.
В исковата
молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) №17-0769-003457
от 25.09.2017г. на началника на Началник Група към ОД МВР, Сектор пътна полиция
– Бургас, ищецът е ангажирал адвокат, който е подготвил жалбата и е осъществил
процесуално представителство пред съда на две инстанции, за което му е заплатил
възнаграждение от по 300лв. за всяка от тях. Това НП е било потвърдено от
първоинстанционният съд РС Бургас с негово решение №719/01.06.2018г. по
н.а.х.д. 5577/2017г., отменено от Административен съд Бургас, който е отменил и
самото НП с решение №1889 от 29.10.2018г. по АНХД № 1713/2018г., поради което претендира
обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва,
считано от деня на влизане в сила на отменителното решение – 29.10.2018г. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна
такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът се явява лично и
се представлява от надлежноупълномощения си адвокат, като потвърждава, че лично
е ангажирал адв. К. да образува и води настоящото дело, за което го е
упълномощил надлежно.
Ответникът, Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Бургас, редовно уведомена, се представлява от ю.к. Д.,
която както устно, така и в писмено становище оспорва основателността на
исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за доказаност на иска по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
С НП №17-0769-003457 от 25.09.2016г. на началник група
в Сектор ПП при ОД МВР Бургас, на ищеца Д.Г.В., за административно нарушение на
чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП и чл.185 ЗДвП, е било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., за това, че на
30.05.2017г., около 08.35 часа, управлявал л.а. Пежо 206, с рег.№ А 1803 КВ, като
в гр. Буиргас на пешеходна пътека не пропуснал стъпилия на пътеката пешеходец Г.
Б..
Наказателното постановление е било оспорено пред Районен
съд - Бургас, за което е било образувано НАХД № 5577/2017г. С решение № 719/01.06.2018г.,
съдът е потвърдил НП. Решението е било обжалвано пред АС Бургас, където било
образувано к.н.а.х.д. №1713/2018г. С
Решение 1889/29.10.2018г. по същото дело било отменено решението на въззивната
инстанция, както и оспореното НП. Съдебният акт бил постановен и съответно
влязъл в сила на 29.10.2018г. В образуваното административно-наказателно дело
при разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, както и
пред касационната инстанция, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат К. ***. Видно от представения при провеждане
на откритото съдебно заседание пред районния съд договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2018г., в него е уговорено възнаграждение в размер на 300лв.,
за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой – 300,00 лева, като договорът
има характера и на разписка за направеното плащане. Пред касационната инстанция
е представен отделен договор за правна защита и съдействие за сумата от 300,00
лева, сключен на 19.09.2018г., с направено в същия отразяване, че сумата е изплатена
изцяло, което допълнение също притежава характера на разписка.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление относно
наложена глоба в размер на 100лв. На основание т.1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за
разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от издадено НП от Началник група в сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна
подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е и Административен съд -
Бургас.
Областната дирекция е юридическото лице, съгласно
чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на 100лв.
изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по
възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно
решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този
незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300
лева за всяка от двете инстанции. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил нито една част
от уговорената като адвокатски хонорар сума от 300,00 лева за всяка инстанция и
заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не
бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, оспорващият притежава свободата и правото
на лична преценка да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за
да обезпечи присъствието на избрания от него адвокат в о.с.з., както и успешния
изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората
материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази
отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно
постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената
във връзка с неговото обжалване сума за пътни разноски и адвокатско
възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по
т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административнонаказващия орган. Сумата е дължима и като определена при
съблюдаване разпоредбите на чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не е прекомерна, а е на абсолютния минимум.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600лв., представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, за обжалване на наказателното постановление, ведно
със законната лихва, но от датата на депозиране на исковата молба, а не както е
поискано от ищеца от датата на влизане в сила на самото отменително решение.
Причината за това е, че след отмяната на решението направените разноски не
стават автоматично изискуеми, тъй като липсва предвиден ред както в ЗАНН, така
и в НПК за присъждането им, различен от този по ЗОДОВ.
Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. представлява
минималния размер за подобни дела съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г. и в
никакъв случай не е прекомерен. По тази причина категоричен е изводът, че
цялата сума следва да бъде възстановена на ищеца за всяка от двете инстанции,
включае дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 01.11.2018г. Не може да бъде споделено разбирането, че разноските за
делото се дължат без лихва, след като паричните задължения са носими, а не
търсими и ищецът е поканил длъжника най-късно с депозиране на исковата молба.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на
10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018г. (л.3). Видно
от същия, негов предмет е както изготвяне на искова молба, така и процесуално
представителство по иск срещу ОД на МВР Бургас въз основа на к.н.а.х.
1713/2018г.
Ето защо, при този резултат на настоящото дело и при
неоснователност на възражението за прекомерност, направено от ответната страна,
тази сума следва да му бъде заплатена от ответника, ведно с присъдените такива
по съществото на спора.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Бургас, с ЕИК *********, с адрес гр.Бургас,
ул.Христо Ботев №46, представлявана от Директора на дирекцията, да заплати на Д.Г.В.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с решение
№1889/29.10.2018г. по к.н.а.х.д. 1713/2018г. по описа на Административен съд
Бургас, (влязло в сила на 29.10.2018г.) незаконосъобразно наказателно постановление
(НП) № 17-0769-003457 от 25.09.2017г., издадено от Началник група в сектор ПП
към ОД МВР Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г.
– датата на завеждане на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за присъждане на
законна лихва върху присъдената сума от 600,00 лева за времето от 29.10.2018г.
до 01.11.2018г. като неоснователна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, с
ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46, представлявана от
Директора на дирекцията на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Д.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
310,00лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: