Решение по дело №1451/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. С. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0276-000047 от 16.12.2024 г. на младши полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, Районно управление /РУ/ – [община] /Н. Т. Г./.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Оспорва се компетентността на издателя на ЗППАМ. Моли да се прогласи нищожността на оспорения акт, алтернативно – същият да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. С., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмена молба моли да се прогласи нищожността на оспорения акт, алтернативно – същият да бъде отменен. Твърди се, че не било ясно дали издателят на акта е полицейски инспектор в звено Охранителна полиция, Патрулно-постова дейност или в някое друго звено към група „Охранителна полиция“, като длъжностите от не всички звена от „Охранителна полиция“ били оправомощени да издават ЗППАМ по чл. 171 ЗДвП. Оспорва се твърдението, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, като същият бил дал и кръв за медицинско изследване. Сочи се, че когато лицето не е съгласно с показанията на техническото средство и даде кръвна проба за медицинско изследване, то релевантен е резултатът от изследването, а показването на техническото средство нямало никаква доказателствена стойност. Претендира разноски.

Ответникът младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, РУ – [община] /Н. Т. Г./, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. От Началника на РУ – Ивайловград са изразени становище за неоснователност на жалбата и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай на претендирано такова.

Административен съд – Хасково, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.12.2024 г. Н. Т. Г., младши полицейски инспектор в РУ – [община], е съставил АУАН бл. № 232595 на лицето Д. С. С. за това, че последният, управлявайки товарен автомобил „*********“ с рег. № [рег. номер], след като е употребил наркотични вещества /амфетамин и метамфетамен/, виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

На 16.12.2024 г. Н. Т. Г., младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, РУ – [община], е издал Заповед 24-0276-000047 от 16.12.2024 г., с която налага на Д. С. С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 16.12.2024 г.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

В изпълнение на съдебно разпореждане се представят доказателства, че считано от датата на стъпване в длъжност – 19.10.2020 г., Н. Т. Г., е преназначен на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – [община], ОД на МВР – Хасково.

В представената по делото, цитирана в оспорения акт, заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, са изброени лицата, компетентни да издават заповеди, от вида на процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. Видно от нейната т. 12 компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ при ОД на МВР – Хасково/сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Компетентността на административния орган произтича от т. 12 на заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, действаща към датата на издаване на оспорения акт. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване на нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

2. Заповедта е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите основания за издаването й, като въз основа на действително осъществилата се фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган /чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК/. Посочен е и срокът, за който се налага ПАМ, съответен на определения от законодателя.

3. Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето, което търпи и неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.

Ирелевантен е фактът, че образуваното за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП административнонаказателно производство е прекратено с резолюция, без да е издадено НП. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 ЗДвП не е обвързано с приключването на това производство с влязло в сила НП. Касае се за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС.

4. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22 ЗАНН, сред които посочената в т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Предпоставките за прилагането на посочената ПАМ са алтернативно изброени, като една от тях е по отношение на водача на МПС да е установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай не е спорно, че по отношение на Д. С. С. е установена чрез техническо средство „Dreger Drug test 5000“ № ARMF-0095 употреба на амфетамин и метамфетамин. Налице е една от алтернативно посочените от законодателя предпоставки, при осъществяването на която и административният орган, в условията на обвързана компетентност, прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон, действащ към момента на издаването на акта, с който се прилага ПАМ, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.

ПАМ е законосъобразно наложена на 16.12.2024 г., когато въпросът за отговорността не е бил разрешен, а разрешаването му има отношение към изпълнението на ПАМ и нейното действие. ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Възприето е в съдебната практика, че в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на 18-месечния период мярката ще бъде прекратена, а ако отговорността не бъде ангажирана в този 18-месечен срок, то именно поради изтичането му мярката ще прекрати своето действие. Прекратяването на ПАМ не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Отделно от това, прекратяването има действие занапред, а не – ретроактивно, и не обезпредметява търсената съдебна защита срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

5. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.

Извършеното формално нарушение, доколкото за осъществяването му не се изисква настъпването на противоправен резултат, е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ, която няма санкционен характер, а е с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците, които биха могли да настъпят в резултат на управлението на МПС под въздействието на наркотично вещество, както и с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя, без значение вината му, към спазване на установения чрез ЗДвП и Правилника за неговото прилагане правен ред.

6. Следва да се отбележи обаче, че в хода на настоящото съдебно производство към момента на приключване на устните състезания не се установява осъществяването на нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК - такива, на които законодателят е придал обратно действие. Установяването на нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 и чл. 7 АПК е допустимо само за такива факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти, които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му.

Отчетените чрез „Dreger Drug test 5000“ показания не са опровергани, въпреки че лицето е дало кръв и урина предвид издадения му талон за изследване. Видно от заключението на изготвената от Военномедицинска академия съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина на жалбоподателя се установява присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин, като се дава заключение за преобладаващо съдържание на метамфетамин, съпътствано от веществото амфетамин или негов метаболитен продукт. При наличието на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП установените стойности са определящи съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП. С оглед разпределената доказателствена тежест, въпреки разместването й съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство, но и доказателствено средство в настоящото производство, от което следва, че е установено извършването на административното нарушение, послужило като основание за издаване на оспорената заповед.

Извод: жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива нито са поискани, нито са доказани по основание и размер.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0276-000047 от 16.12.2024 г. на младши полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Районно управление – [община] /Н. Т. Г./.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 АПК.