Решение по дело №2263/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 183
Дата: 3 април 2018 г. (в сила от 30 май 2018 г.)
Съдия: Васил Любомиров Панайотов
Дело: 20175640102263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш  Е Н И Е

           183                                      03.04.2018г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На четиринадесети март                                                двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2263 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът посочва, че с ответника са сключили договор далекосъобщителни услуги № М4093228 от 13.05.2014г., за което били издадени  2бр. данъчни фактури от 05.08.2014г. и 04.09.2014г. От ответника не били изпълнени договорни парични задължения за предоставени и ползвани услуги на основание посочените договори. Фактурите следвало да бъдат изплатени от ответника в 15-дневен срок от издаване на съответната данъчна фактура на ползвани далекосъобщителни услуги. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 177.89 лв. – главница  по договор за далекосъобщителна услуга от 13.05.2014г., ведно със  законната лихва върху нея от 29.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. платена държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, разноски по делото. В съдебно заседание не се представлява.

Ответникът не взема становище в срок. Във възражение по заповедното производство посочва, че са налице разминавания между посочени сумите от справка от ищеца.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е неоснователен.

Страните са сключили договор далекосъобщителни услуги № М4093228 от 13.05.2014г., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя услуги чрез своята обществена мрежа срещу заплащане в зависимост от съответния тарифен план. Срокът на договора е безсрочен. По делото се представят 2 броя фактури. Фактурите бяха оспорени от ответника във възражение по заповедното производство, като те не съдържат подпис на ответника. При това положение в тежест на ищеца е да докаже истинността на изложеното в тях. Това обстоятелство му е указано в доклада по чл. 146 от ГПК. Той не ангажира доказателства в тази насока. Представите фактури са частни свидетелстващи документи и като такива на основание чл. 180 от ГПК не обвързват страната, която не ги е подписала. Ответникът е оспорил съдържанието на фактурите с възражение. На основание чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да е пълно и главно. След като ответникът оспорва ползвани услуги, в тежест на ищеца е да докаже това обстоятелство с оглед разпределение на доказателствената тежест. Той не стори това. На следващо място е налице разминаване между претендираните в настоящото производство фактури и извлечение не отвентика - /л.23/ от ч.гр.д. 1605/2017г. Поради изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ 1, с ЕИК: *********, съдебен адрес:***2, срещу Т.В.Ж. ***, ЕГН: **********, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че по договор № М4093228/13.05.2014г., приложение № 1 към договор № М4093228/13.05.2014г. и приложение № 2 към договор № М4093228/13.05.2014г., и фактура № **********/05.08.2014г. и фактура № **********/04.09.2014г., ответникът дължи сумата от 177.89 лв. – главница  по договор за далекосъобщителна услуга от 13.05.2014г., ведно със  законната лихва върху нея от 29.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. платена държавна такса и 180 лв. адвокатско  възнаграждение по заповед № 855/03.07.2017г. по ч.гр.д. 2263/2017г., като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.

 

 

           

                                                                                              Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.