Решение по дело №1292/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 175
Дата: 20 юни 2023 г.
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20221520201292
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Кюстендил, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20221520201292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Б. с ЕГН ********** срещу ел. фиш Серия К №
6435795 издаден от ОД на МВР - Кюстендил, с който на жалбоподателя, на основание
чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като се твърдят нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание пред Районен съд – Кюстендил, жалбоподателят се явява лично
и с адв. В., като се подържа жалбата и не се оспорва фактическата обстановка излагат се
твърдения, че нарушението е извършено при условията на крайна необходимост и се
прилагат доказателства в подкрепа на тези твърдения. Иска се присъждане на разноски
сторени за упълномощаването на проц. представител по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез гл. юрисконсулт Л. оспорва жалбата и
моли ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на
жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок. Процесното наказателно
постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е
1
редовно образувано пред РС-Кюстендил.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.11.2021 г., в 19:16 часа, в с. Б., обл. Кюстендил, с техническо средство за
измерване „SITRAFFIC LUNX ERS 400“ било заснето движение на МПС – специален
автомобил „Данжел Джъмпер“ рег. номер ***, със скорост от 92 км/ч., като разрешената за
движение скорост в този участък от пътя е 50 км/ч., респ. превишената стойност на
скоростта е 42 км/ч.
Въз основа на заснемането бил съставен ел. фиш Серия К № 6435795, в който като
нарушител е било вписано името на А. И. Б. с ЕГН **********, с оглед декларираното от Б.
в декларация от 31.08.2022г., че именно той е управлявала процесния автомобила на
10.11.2021г. в 19:16 часа.
В описателната част на ел. фиш Серия К № 6435795 е вписано наказуема скорост от
89 км./ч. след приспаднат толеранс от 3 процента при ограничение от 39 км/ч. За дата и час
на нарушението са били вписани показанията на техническото средство. За място на
нарушението е вписано – с. Багренци по път II-62 КМ 4+730.
Атакуваният пред съда електронен фиш за налагане на глоба съдържа всички
изискуеми реквизити, съобразно нормата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Безспорно е от показанията на разпитаните свидетели и от представените
административнонаказващия орган документи, приобщени към доказателствения материал
по делото, че установяването на конкретното нарушение-управление на МПС с превишена
скорост за конкретния пътен участък е извършено с техническо средство, представляващо
такова одобрено за измервателно средство и отговарящо на всички изследвания.
Правният спор се свежда до това законосъобразно ли е ангажирана отговорността на
нарушителя, с оглед факта, че превозното средство, с което се твърди че е извършено
нарушението е такова със специален режим на действие /линейка/.
В разпоредбата на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗДвП е предвидено, че моторни превозни средства
със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението
си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и
специален звуков сигнал, като специалният режим на движение се ползва само при
необходимост. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗДвП моторно превозно средство със специален режим
на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена
светлина и специален звуков сигнал.
От така цитираните разпоредби следва извод, че предвидените в закона изключения
2
от правилата за движение по пътищата, включително превишаване на разрешената скорост,
както и предвиденото анулиране на ел. фиш, важат в хипотезата при която, съответното
МПС, за което е предвидено правото да ползва специален режим на движение, е използвало
такъв в случай на необходимост. Целта на законодателя е осигуряване на безпрепятствено
осъществяване на дейността на служителите на съответната организация, с оглед естеството
й, като предвидената специална сигнализация има за цел обозначаване на възможността
съответното МПС да не спазва определени правила за движение, както и безопасност на
останалите участници в движението. Цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 189,
ал. 6, т. 2 ЗДвП, чл. 92, ал. 1. т. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба №1141/18.09.2002 г., са
приложими по отношение на МПС ползващо специален режим на движение по смисъла на
закона - чл. 91, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от ЗДвП - които при движението си подават
едновременно указаните в закона светлинен и звуков сигнал. Но този факт, дори да е
установен, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове законосъобразност на поведението
на водача на превозното средство със специален режим на движение, каквото е линейката.
Както вече бе посочено, следва да е доказано по несъмнен начин, че автомобилът е бил в
такъв режим „по необходимост“ . Опитът на жалбоподателя да докаже именно такава
необходимост, чрез представените писмени доказателствени средства - амбулаторен
дневник за проведени прегледи на процесната дата, остана не достатъчно обоснован и не се
подкрепи от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Действително в
амбулаторния дневник за 10.11.2021 г. е направено вписване на преглед на пациент, но
липсата на конкретика относно часа на прегледа, състоянието на пациента и респ. да се
обоснове „необходимост“ за бързо придвижване на линейката от гр. Кюстендил, където вече
е бил оставен пациент в Спешно приемно гр. Кюстендил, обратно във здравния филиал в с.
Н.. От показанията на свид. Т. е видно, че същата е застъпила на смяна на 10.11.2021г. от
19:30 часа и едва след това е подала сигнала за спешен случай към прибиращия се екип във
здравния филиал в с. Н., т.е. това обаждане е осъществено след като е извършено
процесното нарушение на 10.11.201г. в 19:16 часа. Свид. Т. посочва, че подадения сигнал за
пациентка в с. Б., за която има данни, че не диша е записан в 19:35 часа /07:35часа вечерта/,
което е допълнително обстоятелство некореспондиращо с твърденията, че именно поради
наличието на този спешен случай се е наложило бързо придвижване на специализирания
автомобил към 19:16 часа.
По изложените съображения, съдът прие, че към момента на осъществяване на
процесното нарушение не се установи по делото, специален автомобил „Данжел Джъмпер“
рег. номер*** да се е движил при необходимост със специален режим на движение, с което
да попада в категорията МПС по чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП посредством обжалвания ел. фиш, като не са били налице основания за неговото
анулиране. Съдът счита, че ел. фиш е законосъобразно издаден, наложеното с него
административно наказание е определено правилно съгласно разпоредбата чл. 182, ал. 1, т. 4
3
от ЗДвП, поради което същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата
страна има право на разноски, включително и ако е защитавана от юрисконсулт. Такива са
претендирани и следва да се присъдят именно в посочения от процесуалния представител на
ОД на МВР гр. Кюстендил размер.
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал.2 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ел. фиш Серия К № 6435795 издаден от ОД на МВР - Кюстендил, с
което на А. И. Б. с ЕГН **********, с адрес с. П.*** № ***, на основание чл.189, ал.4, във
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. И. Б. с ЕГН **********, с адрес с. П.*** № *** да заплати на ОД на
МВР-Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Кюстендил в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4