№ 37301
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110162274 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д.
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
недопустимост на делото в частта относно искането за установяване на
недължимост на разноските по ТТРЗСЧСИ по изп. дело 948/2011 г. по описа
на ЧСИ С. Я.. По направеното възражение и след направено повторна
проверка за допустимост на иска по отвод на ответника по реда на чл. 130 ГПК
съдът намира следното:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е
съществуването на изпълняемото материално право, за което е образувано
изпълнителното дело, а не законосъобразността на действията, бездействията
и актовете на съдебния изпълнител. Изпълняемото материално право обхваща
вземанията, за които е издаден изпълнителният титул – главница, лихви и
разноски в съдебното производство. Разноските в изпълнителното
производство /в това число и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ/ не са част от
изпълняемото право, а последица от образуваното изпълнително дело,
вследствие на което редът за оспорването им не е исков по реда на чл. 439 от
ГПК, а чрез жалба срещу постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал. 2 от ГПК. Така посоченият процесуален ред е специален в рамките на
изпълнителното производство, поради което оспорването на разноските по
общия исков ред се явява процесуално недопустимо. Що се касае до
отговорността за разноските и таксите по изпълнителното дело при
1
евентуално уважаване на иска за оспорване на изпълняемото право, те остават
в тежест на взискателя по силата на изричната норма на чл. 79, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Поради тази причина, след като разноските не са
част от изпълняемото материално право, а същевременно отговорността на
длъжника за тях отпада при евентуално уважаване на иска по чл. 439 ГПК,
следва изводът, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
самостоятелни отрицателни установителни искове за недължимост на
разноските в изпълнителното производство и в тази си част възражението на
ответника за недопустимост се явява основателно, поради което исковата
молба следва да бъде върната, но само в посочената част.
В останалата част исковата молба е допустима, изпълнена е процедурата
за размяна на книжа, поради което делото следва да бъде насрочено за открито
съдебно заседание и на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води
изп. дело 948/2011 на ЧСИ С. Я., като длъжник по изпълнителен лист, издаден
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 55363/2010 г.,
СРС, 67 с-в, за следните суми: 6272 лв. – главница, 8835,40 лв. – законна лихва
за периода 12.11.2010 г. до 06.05.2024 г.,1009,08 лв. – неолихвяеми вземания и
89,63 лв. – присъдени разноски и 1678,03 лв. – разноски по изпълнителното
дело, като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по
давност. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
изп. дело 948/2011 по описа на ЧСИ С. Я. срещу длъжника М. Д.. Твърди, че
последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността, е
направено с молба от 03.09.2013 г. Твърди, че след това в продължение на 2
години взискателя не е поискал извършване на други изпълнителни действия,
като едва на 03.07.2017 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия, но към посочения момент изпълнителното дело е прекратено по
2
силата на закона поради перемпция, считано от 04.09.2015 г., поради което
извършваните изпълнителни действия след настъпване на перемцията следва
да се считат за невалидни като извършени по несъществуващо изпълнително
дело, поради което и те не са годни да прекъснат погасителната давност.
Твърди също така, че считано от 27.03.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради
цесия, за която длъжникът не е уведомен, като това е станало на 08.05.2018 г.
Посочва, че с изтичане на 5-годишен давностен срок се погасяват всички
установени по съдебен ред вземания. Въз основа на посоченото поддържа, че
последното валидно изпълнително действие е извършено на 03.09.2013 г. и
предвид ТР 2/26.8.03.2023 г. по тълк. д. 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, че
погасителна давност не тече докато е образуван изпълнителни процес до
26.06.2015 г., поради което и поддържа, че вземането е погасено по давността
на 04.09.2020 г., поради което ищецът счита, че вземанията са погасени по
давност. Твърди, че с молба от 17.02.2021 г. от страна на взискателя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е поискано извършване на изпълнителни действия, но към
посочения момент давността вече е изтекла, поради което вземането не може
да бъде изпълнявано принудително. Сочи, че извънсъдебно на 11.03.2024 г. се
е позовал на погасяване на процесното вземане по давност пред взискателя
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, но взискателят не е приел възражението за давност
като е посочил, че то е от компетентността на съда и е посочил, че дължимият
размер на сумите е 16237,60 лв., но според справка от ЧСИ С. Я. общия размер
на дължимите суми по изп. дело е 17848,07 лв. Моли съдът да признае, че
посочените суми са погасени по давност. Претендира разноски за водене на
делото.
Ответникът е уведомен и в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба, с които оспорва иска като неоснователен. Оспорва иска като
частично недопустим по отношение на сумите от 1678,03 лв., представляващи
такси по ТТРЗЧСИ по изп. дело 948/2011 г. по описа на ЧСИ С. Я., тъй като
посочените разноски не са предмет на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист и въз основа на посоченото моли съдът да прекрати
делото в посочената част. Поддържа, че съобразно постановките на ТР по
тълк. д. 2/2013 г. ОСГТК на ВКС давността се прекъсва със всяко отделно
изпълнително действие, независимо дали е поискано от взискателя или по
инициатива на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, но съгласно ТР по тълк.
3
д. 3/2020 г. ОСГТК постановките на новото тълкувателно решение започват да
се прилагат едва от 26.06.2015 г. занапред, а за образувани преди това
изпълнителни дела се прилага ППВС 3/1980 г., където е посочено, че давност
не тече докато трае изпълнителни процес относно вземането. Твърди, че след
26.06.2015 г. взискателят е предприел следните изпълнителни действия: на
03.07.2017 г. старият взискател ОББ е поискала извършване на запор на
банковите сметки на длъжника и насрочване на опис на движимите вещи на
длъжника, на 25.10.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор по
банковите сметки на длъжника в ОББ, но е посочено, че по сметката няма
достатъчна наличност; на 29.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на
запор върху активите на длъжника; на 17.02.2021 г. е поискано налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника в „************* - клон С.“; на
16.11.2022 г. е поискано извършване на справка в РБСС към БНБ и налагане на
запор върху установените банкови сметки на длъжника; на 07.12.2022 г. е
поискано от взискателя налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в „О. Б.“ АД; на 02.11.2023 г. е поискано извършване на справка в
РБСС към БНБ и ТП на НОИ и налагане на запори върху трудови
възнаграждения на длъжника; на 28.08.2024 г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху банкови сметки на длъжника при Б. ‚ДСК“ и запор върху
вземанията по трудово възнаграждение от СОТ-С. О. Т. ЕООД; на 02.10.2024 г.
от страна на съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение до „О. Б.“
АД, с която се налага запор върху вземанията по всички сметки на длъжника
открити при банката. Изрично подчертава, че дори искането да бъде
извършено определено изпълнително действие, отправено към съдебния
изпълнител прекъсва давността, тъй като взискателят не може да извършва
сам изпълнителни действия. Моли съдът да вземе предвид и спиране на
давността на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от
2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.)
за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Предвид посоченото поддържа, че
не е изтекъл 5-годишния срок за погасяване на вземанията по давност и
съответно предявеният иск е неоснователен. Моли съдът да присъди разноски
на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК. Оспорва адвокатското
възнаграждение на насрещната страна като прекомерно, в случай, че
4
надвишава минималните размери на адвокатски възнаграждения.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен,
издаден по ч.гр.д. 55363/2010 г., СРС, 62 с-в., за следните суми: 6272 лв. –
главница, 8835,40 лв. – законна лихва за периода 12.11.2010 г. до 06.05.2024
г.,1009,08 лв. – неолихвяеми вземания и 89,63 лв. – присъдени разноски., за
които е образувано изп.д. № 948/2011 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** на
КЧСИ.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен
срок), които водят до погасяване на вземането на ответника. Ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. Д. Д. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД В ЧАСТТА, с която се претендира недължимост на сумата от 1678,03
лева, представляваща разноски в изпълнителното производство № 948/2011 г.
по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ИЗИСКВА от ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ копие от изп. дело
948/2011 г. ИЛИ оригинал на същото – за послужване, по избор на съдебния
изпълнител, като в случай на представяне на оригинал на делото, след
приключване на настоящия съдебен процес материалите по представеното в
оригинал изп. дело ще бъдат върнати на съдебния изпълнител.
Да се изготви придружително писмо от деловодителя на състава и да се
изпрати.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
5
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните
също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание, а на ищеца
и препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2025 г., от 09,50 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6