РЕШЕНИЕ
№ 1434
гр. Русе, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520103278 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД от Г. З. Г. срещу Р. К.
Г..
Ищцата твърди, че е дъщеря на Р.Г.Х., бивш жител на с. ****, обл. Русе,
починала на 31.08.2022 г. С влязло в сила съдебно решение по гр. дело
***/2022 г. по описа на ОС-Русе, майка й била поставена под пълно
запрещение като тя била назначена за неин настойник. Ответницата Р. К. Г. се
явявала единствения наследник на сестра й Д. З. Г., починала на 01.11.2021г.,
след като синът й В. К. Г. направил отказ от наследството, останало след
смъртта на майка си, който отказ бил вписан в особената книга на РС-Русе на
24.07.2023г. Във връзка с производството по поставяне под запрещение на
майка си, ищцата разбрала, че приживе майка й, с Нотариален акт за покупко-
продажба с ***, том ІХ, рег. № ***, дело № ***/17.12.2018г. на Адриана
Филчева, нотариус с рег. № ***на НК, с район на действие РС - Русе, вписан в
Служба по вписванията Русе, с вх. № ***/18.12.2018 г., акт. № **, том **, дело
№ ***, била прехвърлила на сестра й Д. З. Г. три поземлени имота – ниви.
Ищцата твърди, че при сключването на този договора, майка й не е можела да
разбира и да ръководи действията си, следствие на смесена корова и
1
подкорова деменция– състояние, което датирало преди процесната сделка,
като състоянието й постоянно се влошавало, станала дезориентирана,
забравяла, не разпознавала близките си. Тя не можела да се справя
самостоятелно и за елементарни житейски ситуации. През есента на 2018г.
грижите за майка й били поети от сестра й Д. Г., която живеела в същото село
– с. ****. Сестра й починала на 01.11.2021 г. и от тогава ищцата взела майка си
в дома си в гр. Русе.
На основание на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД Договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба с ***,
том **, рег. № ***, дело № ***/17.12.2018 г. на Адриана Филчева, нотариус с
рег. № ***на НК, с район на действие РС-Русе, вписан в Служба по
вписванията Русе, с вх. № ***/18.12.2018 г., акт. № **, том **, дело № ***, по
силата на който Р.Г.Х., бивш жител на с. ****, обл. Русе, починала на
31.08.2022 г. продала на Д. З. Г., бивш жител на с. ****, починала на 01.11.2021
г., следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, пл. № *** , с площ по
документи от 11 553 кв. м., находящ се в местността „***“ на с. ****, Община
Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 и съседи: ****;
********* и *****; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *******, пл. № ***,
с площ по документи от 12 003кв.м., находящ се в местността „*******„ на с.
****, Община Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: **и съседи:
****; **** и ****. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, пл.№ ****, с
площ по документи от 1685 кв. м., находящ се в местността „***„ на с. ****,
Община Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3 и съседи:
***; ***; ***; *** и ***.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Р. Г. изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Заявява, че Д. З. Г. се е грижила изцяло за
своите родители, независимо че през 1997 г., родителите й прехвърлили
имотите си в с. **** със задължение за издръжка и гледане на ищцата. След
смъртта на баща й З.Г.С. през 1998 г., майката Р.Г.Х. останала да живее в
имота без да получава никаква издръжка и гледане от дъщеря си Г. З. Г., но
2
била обгрижвана от другата си дъщеря Д. З. Г. и внучката си Р. К. Г.. През
2017г. Р.Х. на 86 години, по собствено желание се преместила в дома на
дъщеря си Д. Г., която продължавала да полага грижи за нея, а задължената за
тези грижи – Г. Г. заключила прехвърления имот и изцяло се дезинтересирала
от майка си. На 01.11.2021г. Д. З. Г. починала и грижите за Р.Х. били поети от
К.Л. Г. – съпруг на Д. Г., в чийто дом останала да живее Р.Х.. На 04.12.2021г.
след покана, ищцата взела майка си. Последващите действия за поставяне на
Р.Х. под запрещение били съмнителни и това прозирало от страниците на гр.
дело ***/2022 г. по описа на ОС-Русе.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за покупко-продажба с ***, том **, рег. № ***, дело №
***/17.12.2018г. на Адриана Филчева, нотариус с рег. № **на НК, с район на
действие РС - Русе, вписан в Служба по вписванията Русе, с вх. №
***/18.12.2018 г., акт. № **, том **, дело № ***, Р.Г.Х., действаща чрез
пълномощника си Д. З. Г. е продала на Д. З. Г. следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, пл. № *** , с площ по документи от
11 553 кв. м., находящ се в местността „***“ на с. ****, Община Русе, Област
Русе, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5 и съседи: ****; ********* и *****;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *******, пл. № ***, с площ по
документи от 12 003 кв. м., находящ се в местността „*******„ на с. ****,
Община Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 и съседи:
****; **** и ****; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, пл. № ****, с
площ по документи от 1685 кв. м., находящ се в местността „***„ на с. ****,
Община Русе, Област Русе, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3 и съседи:
***; ***; ***; *** и ***.
Видно от съдържанието на нотариалния акт, пълномощникът на
прехвърлителя е удостоверил представителната си власт с пълномощно от
10.12.2018г., заверено в Кметство ****.
На 01.11.2021г. е починала Д. З. Г., която е оставила за свои законни
наследници децата си В. К. Г. и Р. К. Г..
С Решение №***/02.06.2022г., постановено по гр.д.№**/2022г. на ОС –
3
Русе, Р.Г.Х. е поставена под пълно запрещение.
На 31.08.2022г., Р.Г.Х. е починала, като е оставила за свои законни
наследници дъщеря си Г. З. Г. (ищцата) и внуците си В. К. Г. и Р. К. Г.
(ответницата).
В. К. Г. е направил отказ от наследството на своята майка Д. З. Г., който
отказ е надлежно вписан под №***/24.07.2023г. в особената книга на РС –
Русе.
Свидетелят В. А. Д. установява, че познава ищцата и сестра й, познавал
и тяхната майка, тъй като с тях били в роднинска връзка а и той имал
наследствен имот в село ****, в който основно живеел през лятото. Заявява, че
„състоянието на Р. през последните 4-5 години преди да почине не беше много
добре, губеше се много често, …губи си мисълта..“.
Свидетелят Г. Х. Г. установява, че е съпруг на ищцата Г. Г.. Майката на
последната отишла да живее при тях в гр. Русе края на месец декември 2021г.
Заявява „обадиха ни се да я вземем, защото няма кой да я гледа, понеже вече
не им трябва, успяха да вземат каквото можаха и вече не им трябваше“.
Състоянието на Р. през последните години не било добре, тя се губела, не
помнела какво прави и къде ходи. Когато я взели при тях била в отчаяно
състояние, нито жива нито умряла, неадекватна. Преди да я вземат тя била
при другата си дъщеря и „там не можеше да се ходи…там не съм ходил…“.
Свидетелката С. Х. Н. установява, че познава ищцата и сестра й,
познавала и тяхната майка. Последната приписала къщата си на Г. и след това,
през 2017г. отишла да живее при Д., която да я гледа. Живяла там до смъртта
на дъщеря си Д. и малко след това – до месец декември 2021г. През този
период Р. била „абсолютно адекватна“, ходела да пазарува, ходела и в
пенсионерския клуб. Свидетелката водела разговори с нея и не била
забелязала да не е добре. През месец август 2021г. им гостували с дъщеря си
Д., смели се, говорели си. През месец октомври 2021г. говорела с Р. по
телефона, когато последната й изказала съболезнования във връзка със
смъртта на свекъра на свидетелката.
Свидетелката М. А. И. установява, че познавала ищцата и нейната
сестра, както и майка им – баба Р.. Последно видяла Р. през 2019г., когато й
гостувала с нейната внучка Р.. Тогава тя нямала никакви проблеми с
комуникацията, разговаряла около два часа с бабата на свидетелката. Р.
единствено имала проблем с краката.
4
Според заключението на вещото лице изготвило съдебно-психиатрична
експертиза по делото, първите писмени медицински данни за наличието на
деменция при Р.Х. се появяват от 08.12.2021г. Тогава диагнозата е поставена от
невролог, въз основа на анамнеза и снемане на данни. Обективни данни
установяващи това заболяване (образно изследване от месец януари) датират
от месец януари 2022г. Според вещото лице, състоянието на Х. е било
проследявано сравнително редовно от личния лекар (амб. Листи от
09.07.2018г., 23.08.2019г., 06.08.2020г.). Липсват обективни данни за
психичното й състояние около датата на процесната сделка – 12.12.2018г.,
което заедно с останалите обсъдени от вещото лице писмени и гласни
доказателства по делото дава основание да се заключи, че съдовата деменция
у Х. към него момент не е била в най-тежката си степен и не би могла да се
отрази на дееспособността й. Най – вероятно е могла да разбира и ръководи
действията си и е можела да изразява воля към датата на сключване на
сделката.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 31 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. Искът за унищожаване на сделки е конститутивен. Тежестта на
доказване на потестативното право на унищожаване пада изцяло върху ищеца.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че конкретна правна сделка
е унищожаема. Когато ищецът основава иска си за унищожаване на договора
на обстоятелството, че при извършване на сделката страната, която е била
дееспособно лице, не е могла да разбира или да ръководи постъпките, той
трябва да докаже това обстоятелство. /В този смисъл решение №451 от
18.06.2009г. на ВКС по гр.д.№564/2008г. на ІІІг.о./ Неспособността на
прехвърлителя да разбира и ръководи действията си към момента на сделката
трябва да е установено по несъмнен начин /Решение №144 от 20.05.2009г. на
ВКС по гр.д.№4497/2007г. на ІVг.о./.
Правно релевантна е неспособността да се разбират или ръководят
действията при извършването на сделката. Ако страната има психична
болест, това не е достатъчно за унищожаване на сделката – трябва по
несъмнен начин да бъде установено състоянието на страната в онзи минал
момент, когато е сключена сделката или когато е дадено пълномощното. Какво
5
е станало със състоянието на страната по-късно, има значение, ако сделката е
потвърдена в този по-късен момент. Способността да се разбират или
ръководят действията има своите степени. Човек може да разбира и да
ръководи действията си, дори съзнанието му да е помрачено от преумора,
пренапрежение, различни емоционални състояния, повлияност от различни
упойващи вещества, невроза, нетежко психично разстройство или дори
известно слабоумие, включително и при наличието на характерни за
напредналата възраст (старост) физиологични и психични изменения. Ако
способността да се разбират или ръководят действията не отсъства, а само е
ограничена, преценява се сложността на договора и неговите правни
последици. Ограничената способност да се разбират или ръководят
действията може да улесни извършването на измама или изпадането в грешка,
но в този случай измамата, съответно грешката ще са основание за
унищожението.
От събраните по делото доказателства би могло да се приеме, че
майката на ищцата Р.Х. в резултат от развитието на съдова деменция е имала
нарушени възприятия, не е била ориентирана за време, място, емоционално
лабилна и пр., но за края на 2021г. и след това до смъртта й. Липсват каквито и
да е доказателства, които да дадат основание такъв извод, още по-малко
категоричен за състоянието й да се направи и за периода на процесната сделка,
както и непосредствено преди нея, или три години по-рано. Първите двама
свидетели (посочени от ищцата) не излагат конкретни факти относно свои
лични впечатления от състоянието на Р.Х. през 2018г. и които факти да могат
да обосноват извод за това, че тогава тя не е можела да разбира или да
ръководи действията си. Свидетелят Г. Г. заявява, че към него период не е
имал наблюдения за състоянието на майката на своята съпруга, а впечатления
за това е придобил в края на 2021г. Дори и да се приеме, че през 2018г. Р.Х. е
имала някакви нарушения на паметта, доколкото за такива сочи свид. Д., то
няма основание да се приеме, че тези нарушения са били толкова тежки, че да
обосноват унищожаването на процесната сделка на предявеното основание,
който извод се потвърждава и от втората група свидетели – посочени от
ответницата. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което съдът
изцяло кредитира като пълно и обективно, дадено след цялостен анализ на
всички доказателства по делото.
Липсата на установено по несъмнен начин състояние на Р.Х. в момента
6
на процесната сделка, че не е могло да разбира или да ръководи действията си
е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан.
При сделки с имоти, включително и при упълномощаване за извършване на
такава сделка, лице натоварено от закона с удостоверителна функция
(нотариус, кмет) удостоверява волеизявленията на явилите се пред него лица и
годността им да правят такива. Поради това недопустимо е без категорични
доказателства за обратното (за липсата на способност на тези лица да
разбират или да ръководят действията си), да бъде оборена тази
удостоверителна функция на съответните длъжностни лица, съответно и
презумпцията за добросъвестността им.
Съобразявайки изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в
тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответницата разноски
по делото в размер на 900лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. З. Г. с ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******** против Р. К. Г. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** иск с
правно основание чл. 31 ЗЗД – за унищожаване на сключения между Р.Г.Х. и
Д. З. Г. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба с ***, том **, рег. № ***, дело № ***/17.12.2018г. на
Адриана Филчева, нотариус с рег. № ***на НК, с район на действие РС - Русе,
вписан в Служба по вписванията Русе, с вх. № ***/18.12.2018 г., акт. № **, том
**, дело № ***, като недоказан.
ОСЪЖДА Г. З. Г. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на Р. К. Г. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** сумата от
900лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7