№ 141
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502575 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №58188/24.08.2022г. от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ********* представлявано
от изпълнителните директори С Г и Т М, чрез пълномощник юрк. Н П срещу
Решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело №3471/2021 год. по
описа на ВРС, в частта, в която Банката е осъдена да заплати на П. Я. И.
сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения по изп. дело №441/2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД; сумата 1250 лева, като частичен иск за задължение в размер
на 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано
спрямо него принудително изпълнение (без ищецът да посочва по кое
изпълнително дело са преживяванията, а според съда е по изпълнително дело
№441/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№711), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и сумата от 750
лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита решението в тази
част за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост на основание чл.281, т.3 от ГПК. Твърди, че е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и процесуални норми поради неспазено задължение решаващият съд
да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат
на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото. Счита, че съдът
не е изпълнил и задължението си да обсъди всички направени в отговора по
1
чл.131 от ГПК и писмените бележки възражения на ответника. Излага, че в
резултат на допуснатите процесуални нарушения, съдът е постановил
немотивиран акт, изразяващ се в липса на правна обосновка на изводите и
допусната грешка в логическата ориентация, със съществени правни
последици за спора. Твърди, че по делото не е доказано противоправно
деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството,
като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа
по чл. 49 от ЗЗД. Недоказани са и останалите елементи от фактическия
състав на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД - вина и логическа връзка между
твърдените психически травми и иницииране на принудително изпълнение от
банката. Счита, че отхвърлянето на исковата претенция за причинени от
банката имуществени вреди в процеса на събиране на присъдено и ликвидно
вземане срещу длъжника П. И. по реда на глава 37 „Заповедно производство"
от ГПК обуславя и неоснователността на претенцията за причинени
неимуществени вреди, поради тяхната акцесорност. Счита за недопустимо
уважаване на искова претенция, единствено въз основа на показания на
водени от заинтересованата страна свидетели ангажира експертиза на
специалисти - лекари, психолози, психотерапевти, които да удостоверяват
твърдяните психосоматични промени у ищеца. По изложените съображения
моли да бъде отменено Решение №2659/09.08.2022г., постановено по гр. дело
№3471/2021 год. по описа на ВРС, в частта, в която Банката е осъдена да
заплати на П. Я. И. сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения по
изпълнително дело №441/2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата 1250 лева, като
частичен иск за задължение в размер на 5000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и
напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него принудително
изпълнение (без ищецът да посочва по кое изпълнително дело са
преживяванията, а според съда е по изпълнително дело №441/2018г. по описа
на ЧСИ с рег.№711), ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и сумата от 750 лв. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, като в останалата част решението да бъде оставено в сила. Моли
за присъждане на юрисконсултското възнаграждение за представителство
пред въззивна инстанция в размер на 360 лв. на основание чл.25, ал.2 от
Наредба за заплащане на правна помощ във вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Чрез представения писмен отговор, П. Я. И. оспорва въззивната жалба,
като моли да бъде оставена без уважение и му бъдат присъдени разноски.
Твърди, че фактите по делото са били правилно установени, като въз основа
на събраните доказателства съдът е достигнал до законосъобразния извод, че
с неоснователно водените изпълнителни дела, ответникът му е причинил
претендираните имуществени и неимуществени вреди, поради което следва
да понесе своята отговорност. Моли на осн. чл. 266, ал.3 ГПК да бъде
2
допусната съдебно-психиатрична експертиза, която не била допусната от съда
поради процесуално нарушение.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №63621/19.09.2022г. от П. Я. И. с
ЕГН ********** срещу Решение №2659/09.08.2022 г. постановено по гр. д. №
3471/2021 г. на ВРС в частта, в която се отхвърлят исковете му за заплащане
на сумата от 1250 лв. представляваща частична претенция от сумата
претендирана като обезщетение за причинени му имуществени вреди по
изпълнително производство № 20107110402133 за сторен разход за
адвокатска защита в размер на 2500 лв., както и за сумата от 1250 лв.
представляваща частична претенция от сумата претендирана като
обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително
производство № 20187110400441 за сторен разход за адвокатска защита в
размер на 2930 лв., както и за сумата от 72 лв. представляваща сторен разход
от 72 лв. за покриване на такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ по изпълнително
производство № 20107110402133, ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на предявяване на исковата молба. Твърди, че
по делото еднозначно и категорично се установява, че ответникът е бил
наясно с извършеното плащане на дълга към 31.05.2018г. и пълното
погасяване на задълженията по изпълнителния лист, но въпреки това по
изпълнително дело №20107110402133 са предприети действия по
принудително изпълнение. Счита за неправилен извода на съда, че тъй като
са настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнително производство
№ 20107110402133 по право, последващото действие/бездействие на
взискателя е без правно значение за изпълнителното производство, поради
което и реализираните от ищеца/длъжник по изпълнението разноски за
адвокат не са в пряка причинна връзка с поведението на взискателя. Твърди,
че съдът в нарушение на материалния и процесуален закон е приел, че щом
по делото не е представен нарочен договор за правна защита и съдействие, по
който е извършено плащане репариране на такова, под формата на причинени
вреди не се дължи. Излага, че длъжникът не е длъжен да включи и изчерпи
искането си за разноски и да приложи доказателства за разноски с
първоначалните си действия по изпълнителното делото, т. к. част от
разноските могат да бъдат извършени и на по-късни етапи, както се е
случило, още повече че в самото изп. дело ЧСИ не дължи произнасяне по
искане за присъждане на разноски от страна на длъжника, Изпълнително дело
е било прекратено след депозиране на жалба и заплащане на дължими в тази
връзка такси, поради което не е вярно, че адв. Л. П. е упълномощен по
изпълнителното производство едва след неговото прекратяване. По
изложените съображения моли, след като съдът приеме жалбата му за
основателна, да уважи изцяло претенциите му за сумата от 1250 лв.
представляваща частична претенция от сумата претендирана като
обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително
производство №20107110402133 за сторен разход за адвокатска защита в
размер на 2500 лв., за сумата от 1250 лв. представляваща частична претенция
3
от сумата претендирана като обезщетение за причинени му имуществени
вреди по изпълнително производство № 20187110400441 за сторен разход за
адвокатска защита в размер на 2930 лв., както и за сумата от 72 лв.
представляваща сторен разход за покриване на такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ
по изпълнително производство № 20107110402133, ведно със законната лихва
върху главниците считано от датата на предявяване на исковата молба. Моли
за отмяна на първоинстанционното решение в тази част и присъждане на
разноски.
Срещу тази жалба не е депозиран писмен отговор от насрещната
страна.
Искането за назначаване на СПЕ следва да бъде оставено без уважение
като преклудирано. Първоинстнационният съд не е извършил процесуално
нарушение като не е допуснал СПЕ, тъй като искането е било направено едва
във второто по делото съдебно заседание, т.е. след изтичане на преклузивния
срок по чл. 143, ал. 3 ГПК.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№58188/24.08.2022г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК
********* представлявано от изпълнителните директори С Г и Т М, чрез
пълномощника им юрк. Н П срещу Решение №2659/09.08.2022г., постановено
по гр. дело №3471/2021 год. по описа на ВРС, в частта, в която Банката е
осъдена да заплати на П. Я. И. сумата от 60 лева за заличаване на обезпечения
по изп. дело №441/2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата 1250 лева, като
частичен иск за задължение в размер на 5000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и
напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него принудително
изпълнение (без ищецът да посочва по кое изпълнително дело са
преживяванията, а според съда е по изпълнително дело №441/2018г. по описа
на ЧСИ с рег.№711), ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и сумата от 750 лв. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
4
въззивна жалба вх. №63621/19.09.2022г. на П. Я. И., ЕГН ********** срещу
Решение №2659/09.08.2022г. постановено по гр. дело №3471/2021г. на ВРС в
частта, в която се отхвърлят исковете му за заплащане на сумата от 1250 лв.
представляваща частична претенция от сумата претендирана като
обезщетение за причинени му имуществени вреди по изпълнително
производство № 20107110402133 за сторен разход за адвокатска защита в
размер на 2500 лв., както и за сумата от 1250 лв. представляваща частична
претенция от сумата претендирана като обезщетение за причинени му
имуществени вреди по изпълнително производство № 20187110400441 за
сторен разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв., както и за сумата от
72 лв. представляваща сторен разход от 72 лв. за покриване на такси към ЧСИ
по ТТРЗЧСИ по изпълнително производство № 20107110402133, ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
исковата молба.
ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на СПЕ, обективирано
в писмения отговор вх. № 64207/22/20.09.2022г. на П. И..
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 22.02.2023г. от
10.00 часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5