Решение по дело №4041/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1046
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Вергиния Мичева
Дело: 20221100504041
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова

Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 ал.1 от ГПК.
Образувано е по жалбата на ТД на НАП София, подадена чрез публичен изпълнител,
срещу разпределение, извършено от ЧСИ И.Д. по Протокол за предявяване от 11.03.2022г.
по изп.дело № 57/2019г.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно е приел и разпределил разноски на
взискателя „БКС – И.И.“ в размер на 3000лв. за адвокатски хонорар. Посочва, че размера
адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и на правната сложност на
делото. Моли съда да отмени разпределението от 18.03.2022г. на сума в размер на
18099,44лв. и да укаже на ЧСИ Д. да извърши ново разпределение на постъпилите суми,
като преизчисли размера на разноските.
Не са постъпили отговори от длъжника, от взискателя или от другия присъединен
взискател по изпълнителното дело.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Д., в които излага съображения за допустимост на
подадената жалба. По същество посочва, че жалбата за неоснователна, тъй като присъденото
адвокатско възнаграждение на взискателя съответства на фактическата и правна сложност
на делото и на множеството извършени по него принудителни изпълнителни действия.
Съдът като прецени доказателствата и доводите, приема за установено следното:
Изпълнителното дело е образовано под № 59/2017г. по описа на ЧСИ И.Д. по молба
на „БКС-И.И.“ ЕООД на 2.05.2017г. срещу длъжника „Б.И.“ ООД въз основа на
изпълнителен лист от 12.04.2017г., издаден от СРС на основание влязло в сила съдебно
решение от 12.04.2017г. по гр.д.№ 47334/2016г. на СРС. С изпълнителния лист длъжникът
„Б.И.“ ООД е осъден да заплати на „БКС-И.И.“ ЕООД сумата 9 249,26лв. дължими суми по
договор за наем ведно с лихва за забава и 1180лв. разноски. В молбата до ЧСИ Д.
взискателят е поискал да бъде принудително събрана сумата по изпълнителния лист, като е
възложил на съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника.
Претендирал е и разноски в размер на 745,80лв. с ДДС за адвокатски хонорар, във връзка с
което е представил и договор за правна защита и съдействие. След като не е установено
наличието на средства по банкови сметки на длъжника, взискателят с молба от 20.06.2017г.
1
е възложил на ЧСИ да наложи запор върху притежавани от длъжника МПС, в случай че
установи наличието на такива. ЧСИ Д. е установила наличието на 6 бр. МПС, на
27.10.2017г. наложила е запор върху същите и на 29.03.2018г. е извършила опис на
запорираните МПС. На описа /в гр.София/ е присъствал представител на взискателя.
Описани са 5 бр. автомобили, които след оценка, на 9.05.2018г. са обявени на публична
продан. Продадени са два автомобила на проданта , като за купувач на единия е обявен
взискателя.
По делото е присъединен взискател „Д.“ ЕООД, както и Държавата чрез НАП. ЧСИ е
извършвал няколко разпределения на получените от продажбата на двата автомобила суми.
Тъй като единият от купувачите не е внесъл цената, възлагането му на последващ купувач е
отложило във времето получаване на продажната цена от втория автомобил. Поради това
ЧСИ е извършил отделно разпределение на цената на всеки от продадените два автомобила.
Междувременно, с молба от 11.10.2018г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши нова
публична продан на непродадените 3 бр. МПС. С молба от същата дата взискателят е
поискал да се присъедини към изпълнението с нов изпълнителен лист, издаден на
18.09.2018г. от СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на БКС-
И.И. ЕООД срещу длъжника „Б.-И.“ ООД за сумата 15960лв. главница, ведно със законната
лихва, и 1195,25лв. разноски. С молбата е претендиран адвокатски хонорар в размер на
846лв. с ДДС.
От получената от продажбата на единия автомобил цена от 27 160лв., ЧСИ е заплатил
ДДС на основание чл.191 от ЗДДС в размер на 4526,67лв., 12396,77лв. е превел на Столична
община за дължим данък върху МПС, 7403,74лв. е превел на НАП за удовлетворяване на
публични вземания, 1830лв. е удържал такси и разноски по ТТРЗЧСИ в това число и
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на претендираното от 745,80лв.
От получената от продажбата на втория автомобил цена от 4772,09лв., ЧСИ е платил
ДДС за продажбата на основание чл.191 от ЗДДС, а остатъка е разпределил какво следва: на
първи ред е разпределил такси и разноски на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД общо в размер
на 1230,92лв., от които 590,12лв. таксите по ТТРЗЧСИ и разноските на взискателя –
авансова такса от 60лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 846лв.
Дължимата на взискателя сума за разноски е намалена със сумата 265,20лв., колкото е
цената на един задатък, тъй като взискателят е участвал в публичната продан. На втори ред е
разпределена сумата 461,10лв. платени по сметката на Столичната община за дължими
данъци на МПС, а на трети ред – сумата 3080,07лв. за удовлетворяване вземането на НАП.
Това разпределение е влязло в сила на 17.12.2018г.
ЧСИ е насрочил нова публична продан на трите непродадени на първата публична
продан автомобили. Поради липсата на подадени наддавателни предложения, същата е
обявена за нестанала.
С молба от 3.12.2019г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху банкови
сметки на длъжника.
С молба от 18.11.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ да опише и продаде
запорираните от нея МПС, собственост на длъжника.
На 7.12.2021г. ЧСИ е извършил нов опис на трите автомобила, обявена е публична
продан, която е проведена и автомобилите са продадени.
След продажбата им, взискателят е представил договор за правна защита и
съдействие за договорен и платен в брой адвокатски хонорар в размер на 3000лв.
На 10.03.2022г. ЧСИ е извършил разпределение на получената от проданта сума
общо в размер на 18 099,40лв. От тази сума ЧСИ е платил дължимото при продажбите на
МПС ДДС, на основание чл. 131 от ЗЗД, а по отношение на останалата сума от 15082,83лв. е
извършила разпределение. Посочила е, че държавата чрез НАП, като присъединен
взискател, има вземане от длъжника в размер на 37 822,80лв. , а Столична община има
взимане от неплатен данък МПС за трите автомобила 3580,85лв. ЧСИ Д. е посочила, че е
начислила такси – 36лв. с ДДС за изготвяне и предявяване на разпределение,
2
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1567,15лв. с ДДС, разноски за вещо
лице в размер на 240лв., а взискателят е направил разноски в размер на 3000лв. за
адвокатско възнаграждение. На първи ред ЧСИ е разпределила сумата 4843,15лв. по чл.136
ал.1 т.1 от ЗЗД – 36лв. обикновени такси, 1567,15лв. пропорционална такса, 240лв. разноски
за вещо лице и 3000лв. разноски на взискателя за адвокатски хонорар. На втори ред е
разпределила сумата 3580,85лв. по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД за дължими данъци за МПС. На
трети ред е разпределила остатъка от сумата по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД в размер на
6 658,83лв. за взимания на държавата.
Протоколът за разпределение на сумата е връчен по електронен път на НАП на
18.03.2022г.
Жалбата срещу разпределението е постъпила чрез ЧСИ на 21.03.2022г., подадена
отново по електронен път.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата срещу разпределението на ЧСИ е подадена в тридневния срок по чл. 462 ал.
2 от ГПК. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение,
като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочитателно удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Съгласно ТР №2/2013г., ОСГТК, ВКС, т.6 в първия ред на специалните привилегии
по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД се включват разноските на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този
ред могат да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
В конкретния случай съдебният изпълнител законосъобразно в първия ред на
превилигированите вземания е разпределил постъпленията за суми представляващи такси по
изпълнението, свързани с продажбата на трите МПС – обикновена такса за разпределение,
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските за вещо лице, като преди това е
приспаднал от сумата за разпределение от общо 18 099,40лв. дължимия за самата публична
продан ДДС, в съответствие с чл.131 ал.1 от ЗДДС /платени са 1329,92лв. дължим ДДС за
товарен автомобил „Волво ФЛ 10“, 142,80лв. дължим ДДС за товарен автомобил „Форд
транзит“ и 1543,85лв. дължим ДДС за товарен автомобил „Ивеко 260 Е 30“/. Неправилно и
незаконосъобразно обаче ЧСИ е признала и присъдила адвокатски хонорар на
първоначалния взискател в размер на 3000лв. Първоначалният взискател прави разноски за
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, както и разноски за възнаграждение за един адвокат.
Ако са извършени няколко изпълнителни способи за изпълнение, в реда по чл.136 ал.1 т.1 от
ЗЗД, във всеки от тях се включват разноските за реализирането им – съответна част от
таксите за образуването и възнаграждението на един адвокат /така в цитираното
ТР№2/2013г. , стр.18/. Т.е. първоначалният взискател няма право в първия ред на
специалните привилегии по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД да получи разноски за адвокат всеки път,
когато се разпределя сума от осъществен изпълнителен способ. По делото са проведени две
публични продани на МПС. На първата публична са обявени за продажба 5 бр. МПС , но са
продадени 2 бр. такива. На получените две цени от продажбата им, ЧСИ е извършил две
разпределения, като и при двете е присъдил на първоначалния взискател по един адвокатски
хонорар в размер, колкото е поискан от взискателя – 745,80лв. с ДДС при образуване на
изпълнителното дело и 846лв. при присъединяване на взискателя с взимането си по втори
изпълнителен лист срещу същия длъжник. След реализирането на втората публична продан
първоначалният взискател е поискал трети адвокатски хонорар, който отново му е присъден
в първия ред на специалните привилегии по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД. Реализиран е един
3
изпълнителен способ – продажба на общо 5 бр. МПС и на първоначалния взискател се
следва един адвокатски хонорар. Неправилно ЧСИ е присъдила на първоначалния взискател
трети адвокатски хонорар. Признатите и изплатени два хонорара напълно съответстват на
фактическата и правна сложност на делото, както и на стойността на материалния интерес,
който подлежи на принудително изпълнение по двата изпълнителни листи. Няма основание
за присъждане на по-висок адвокатски хонорар от вече изплатения на взискателя при двете
приключили разпределения.
С оглед на изложеното и при съобразяване на поредността на вземанията, посочена в
чл. 136 от ЗЗД, сумата 15082,83лв. следва да бъде разпределена както следва:
1. По чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД
На ЧСИ – 36лв. с ДДС обикновени такси и 1567,15лв. пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
На първоначалния взискател – 240лв. разноски за вещо лице.
2. По чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД
На Държавата за вземанията на държавата за данъци за МПС – 3580,85лв.
3. По чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД
На Държавата, за вземанията на държавата , освен тези за глоби – 9658,83лв. Тази
сума се разпределя по съразмерност /колкото е останала след погасяване на задълженията от
първи и втори ред/ . Държавата има вземане от длъжника в размер на 37 822,80лв. Липсват
средства, с които да се удовлетворят изцяло задълженията към държавата. Липсват и
средства, с които да се погасят останалите задължения на длъжника към другите двама
кредитори – първоначален - „БКС-И.И.“ ЕООД, и присъединен - „Д.“ ЕООД.
Обжалваното разпределение на ЧСИ следва да се отмени, като съдът реши въпроса
по същество и извърши ново разпределение, съобразно приетото по-горе.
С оглед на горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение, обективирано в Протокол за предявяване на разпределение
от 11.03.2022г., извършено от ЧСИ И.Д., рег.№ 922 на КЧСИ по изп. дело №
20179220400059 и ВМЕСТО НЕГО постановява:
ИЗВЪРШВА разпределение на сумата 15 082,83лв по изп. дело № 20179220400059
на ЧСИ И.Д., рег.№ 922 на КЧСИ , както следва:
1. По чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД: на ЧСИ Д. – сумата от 36лв. с ДДС, представляваща
обикновени такси и сумата от 1567,15лв., представляваща пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, на първоначалния взискател „БКС-И.И.“ ЕООД – сумата от 240лв.
разноски за вещо лице.
2. По чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД : на Държавата за вземанията за данъци за МПС – сумата от
3580,85лв., от които 1396,64лв. данък МПС за специален автомобил „Ивеко 260 Е 30“,
рег.№ ******* 756,15лв. – данък МПС за товарен автомобил „Форд транзит“, рег.№
*******, и 1 428лв. за специален автомобил „Волво ФЛ 10“, рег.№ ******* ВС.
Сумата следва да се преведе по сметката на Столична община, ОП Красно село.
3. По чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД: на Държавата, за вземанията освен тези за глоби –сумата от
9658,83лв. Сумата следва да се преведе по сметка на НАП.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5