Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 24.02.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесет и втори февруари
две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета
Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 541 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от ЗДОИ.
Адв.М.Т.П. от САК като пълномощник
на В.С.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** обжалва решение №ДОИ-26-(2)/16.11.2020г. на кмета на община
Сандански В ЧАСТИТЕ по т.II и т.III от същото. Релевира
основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния
закон свързва с дължимост на информацията като обществена служебна такава
поради надделяващ обществен интерес по см. на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, право на
жалбоподателката да получи същата, отсъствие на злоупотреба с право и липса на
искане за създаване на нова информация, т.к. исканата справка съществува при
субекта, но е групирана по различен начин, като няма пречка информацията да се
предостави във формата, в която се набира при субекта. Моли за отмяна на
решението в оспорените части и връщане на преписката на кмета на общината за
ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателката поддържа жалбата. Допълнително сочи, че информацията попада в
приложното поле на §1, т.5, б.“е“ от ДР на ЗДОИ, като задължение на органа е да
обори презумцията за надделяващ обществен интерес. Прави възражение за прекомерност
на разноските за ответника.
В писмено становище пълномощникът на
ответния кмет на община Сандански намира жалбата за неоснователна. Сочи
злоупотреба с право на жалбоподателката, липса на доводи за надделяващ
обществен интерес и необходимост от допълнително изготвяне на информацията по
поискана справка, като органът не може да бъде задължаван да систематизира и
обработва допълнително наличната информация за конкретен субект. Претендира
възнаграждение за процесуално представителство и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателката.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Със заявление за предоставяне на
достъп до обществена информация вх.№ДОИ-26/19.10.2020г. до кмета на община
Сандански жалбоподателката е поискала предоставяне на информация, свързана със
сключените договори между общината и средствата за масово осведомяване
/вестници, телевизия, радиа, електронни информационни сайтове/ за периода
01.01.2017г. – 01.10.2020г. и информация за тяхното изпълнение и заплатените от
общината суми по тези договори, като желае предоставяне на следните документи:
1. Всички договори за рекламно и
информационно обслужване за посочения период;
2. Всички протоколи или други
писмени документи, установяващи изпълнението на задълженията от страна на
изпълнителите по сключените договори за
посочения период и
3. Справка за изплатените от бюджета
на общината суми по договорите за посочения период за всяка година поотделно.
Посочената форма за предоставяне на информацията е чрез изпращане на копия на
електронна поща.
С писмо изх.№ДОИ-26/02.11.2020г.
кметът на общината е уведомил заявителката, че на основание чл.31, ал.1 от ЗДОИ
се удължава срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, т.к. поисканата информация се отнася
до трети лица и е необходимо тяхното изрично писмено съгласие.
Общината е изпратила писма до БНР –
Радио Благоевград, „АБС КО“ ООД – вестник „В.“, „Струма“ ЕООД, „Струма Ком“
ООД, „Адвъртайз Консулт 77“ ЕООД и „Адвъртайз Консулт“ ЕООД за искане на
съгласие за предоставяне на описаната в т.1 и т.2 от заявлението информация на
основание чл.31, ал.2 и ал.4 от ЗДОИ. С писма от 04.11.2020г. и 09.11.2020г.
БНР – Радио Благоевград и „АБС КО“ ООД са дали съгласие, а останалите дружества
са отказали с писма от 05.11.2020г. и 10.11.2020г. „Струма“ ООД и „Струма Ком“ ООД са посочили,
че договорите са сключени съгласно ЗЗД и не са обект на публично оповестяване,
освен ако не е налице законова разпоредба за това от компетентен орган. Другите
две дружества с общо писмо са изразили становище за възможност конкурентна
фирма чрез поставено лице да се опитва да притеснява новите им бизнеспартньори.
С оспореното решение №ДОИ-26-(2)/16.11.2020г. кметът на община Сандански на основание чл.28,
ал.1 във вр. с чл.31, ал.1, чл.37, ал.1, т.2 и чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ е решил
следното:
-по т.I е
предоставил достъп до обществена информация по т.1 и т.2 от заявлението за
фирмите „АБС КО“ ООД, издател на вестник „В.“ и БНР – Районна радиостанция –
Благоевград,
-по т.II е отказал
достъп до исканата информация по т.1 и т.2 от заявлението за останалите
дружества, изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й, а именно:
„Струма Ком“ ООД, „Струма“ ЕООД, „Адвъртайз консулт 77“ ЕООД и „Адвъртайз
консулт“ ЕООД и
-по т.III
е отказал достъп до информацията по
т.3 от заявлението.
Мотивите за отказа по т.II
от заявлението органът е свързал с изразеното несъгласие на дружествата по
предоставяне на търсената информация по см. на чл.31, ал.4 от ЗДОИ, като няма
възможност информацията да се предостави в обем и по начин, без да се разкрие
отнасящата се такава до третите лица, които не са задължени субекти по ЗДОИ.
Органът е направил преценка, че липсва надделяващ обществен интерес, т.к. не се
сочат данни за разкриване на корупция или на злоупотреба с власт, нито пък
повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от ЗДОИ. Органът
е приел, че с търсената информация заявителката не осъществява предвидената в
ЗДОИ цел, т.к. няма данни лицето да се занимава с обществена дейност, да
членува в сдружение или обществена организация, от името на която да иска
данните, заявителката не е свързани по никой признак с общината и не се допуска
злоупотреба с право. Мотивите за отказа по т.III
от заявлението органът е свързал с липса на съхраняване на информацията в
исканата справка, поради което се налага създаването й посредством извличане на
данни от съответните програмни продукти по посочените в заявлението критерии,
т.е. предмет на искането не е съществуваща, обективирана върху материален
носител обществена информация във вида, в който е поискана.
Решението е изпратено на
заявителката по електронна поща на 17.11.2020г., а жалбата е подадена по пощата
на 30.11.2020г.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото,
съдът намира жалбата за допустима. Оспорените от жалбоподателката части от
решението са с утежняващ за адресата характер. Отказан е достъп до исканата
информацията за част от договорите и документите, обуславяща тяхното изпълнение
и има пълен отказ за достъп до информацията, свързана с размера на изплатените
от общината суми по договорите в поисканата форма. Жалбата е подадена пред
компетентния съд по чл.40, ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.133, ал.1 от АПК в срока
по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В пределите на съдебната проверка по
чл.168 от АПК, съдът намира решението в оспорените части за незаконосъобразно.
Подаденото заявление от 19.10.2020г.
съдържа искане за предоставяне на информация, чиито характер се включва в
дефиницията за обществена служебна такава по чл.2, ал.1 и чл.11 от ЗДОИ.
Търсената информация касае договорни отношения между общината и трети лица по
отношение рекламното и информационно обслужване на общината. Задължен субект за
предоставяне на информацията е кмета на общината като орган на изпълнителната
власт по чл.38, ал.1 от ЗМСМА, който попада в обхвата на чл.3 от ЗДОИ.
Изложеното води до извод за материална, териториална и персонална компетентност
на издателя на акта.
Решението е издадено в срока по
чл.28, ал.1 от ЗДОИ, продължен по реда на чл.31, ал.2 от ЗДО, при редовно
заявление, поради което няма нарушение на процедурата по неговото издаване.
Спазена е формата на решението по
чл.34, ал.1 от ЗДОИ, като отказът по т.II
съдържа и основанието за отказ по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ.
Решението обаче в оспорените части е
издадено в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
По отношение на т.II от решението:
Основанието за отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ е приложимо при наличие на три елемента.
Първите два включват преценка за засягане интересите на трети лица от искания
достъп до информацията и изричен отказ на лицата за предоставянето й. Третият
елемент препятства действието на първите два, т.к. независимо от тях
информацията е дължима в случаите на надделяващ обществен интерес. Легалната
дефиниция за „надделяващ обществен интерес“ се съдържа в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ.
Такъв интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността са
субектите по чл.3 от ЗДОИ.
Начинът на разкриване на личните данни за третите лица е
уреден в правилата на чл.31 от ЗДОИ, а разкриването на търговска тайна, която
би довела до нелоялна конкуренция между търговци е предмет на правно регулиране
в правилата на чл.17 от ЗДОИ във връзка с дефиницията по §1, т.5 от ДР на ЗДОИ
за това, кои данни не представляват такава тайна.
В случая по делото, при правилно проведена процедура по
искане на съгласие на третите лица по договорите с общината по реда на чл.31,
ал.2 от ЗДОИ и изразеното несъгласие на процесните дружества обаче органът е
формирал неправилен извод за липса на надделяващ обществен интерес от
разкриване на информацията. Несъгласието е пречка за предоставяне на
информацията, но само ако не е налице надделяващ обществен интерес. Такъв
интерес се презюмира до доказване на противното, като тежестта за това е на
задължения субект. Търсената информация е свързана с дейността на субект по
чл.3 от ЗДОИ. Общината е страна по сключените договори за рекламно и информационно
обслужване и тяхното изпълнение, като заплащането е осъществено със средства от
общинския бюджет, поради което заявителката би могла да си създаде собствено
мнение за дейността на общината, като целта на търсената информация е
повишаване прозрачността в работата на органа. Търсената със заявлението
информация не представлява и търговска тайна по дефиницията на §1, т.5, б.“е“
от ДР на ЗДОИ. Посоченото нормативно правило отрича качеството на търговска
тайна на информация, свързана със страните, предмета, цената, правата и задълженията,
условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна
е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ. Отсъства и забрана за ограничаване на
информацията, т.к. не е налице основанието по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. С оглед на
горното, наличието на надделяващ обществен интерес преодолява изразеното от
дружествата несъгласие за предоставяне на търсената информация. Видът и
съдържанието на информацията изпълнява целта по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, т.к. на
заявителката ще се даде възможност да си състави собствено мнение за дейността
на общината по повод сключените договори за рекламно и информационно
обслужване, тяхното изпълнение и начинът на разходване на бюджетните средства в
процеса на изпълнение на договорите, противно на приетото от органа. ЗДОИ не предвижда
наличие на друг правен интерес или специална цел за достъп до информацията.
Рамката за легитимация на заявителката по чл.2, ал.1 от ЗДОИ не предполага
специално качество, включително няма необходимост лицето да се занимава с
обществена дейност, да членува в сдружение или обществена организация, от името
на която да иска данните, нито пък заявителката и дейността й да са свързани по
какъвто и да било признак с общината. В случая по делото, отсъстват основания
заявлението да се прецени като целящо злоупотреба с права. Трайно установената
практика на ВАС приема, че установяването на злоупотреба с право е извън
предмета на административно правния спор по реда на АПК /вж. решение
№15495/14.11.2019г. на ВАС по адм.д.№3678/2018г., Vо.
и цитираните в него решения на ВАС/.
По отношение на т.III от решението:
Исканата информация във вид на
справка за изплатените от бюджета на общината суми по сключените договори за
рекламно и информационно обслужване се отнася за данни, съхранявани от
задължения субект, т.к. той е задължено лице по заплащане на сумите. Търсената
информация не предполага съставяне на нови документи, а систематизирането на
такива без да е необходимо допълнителна обработка, изменение или допълнение на
същите, противно на твърдението на ответника. Общината не отрича наличието на
информацията, а единствено формата, под която същата се търси. Следователно,
при липса на възможност да се удовлетвори исканата форма за предоставяне на
данните, органът разполага с възможност да предостави информацията във
наличните форми в общината по арг. от чл.27, ал.2 от ЗДОИ. Търсената информация
е служебна обществена такава, съхранявана от органа, достъпът до която е
свободен по арг. от чл.13, ал.1 от ЗДОП без ограниченията по чл.13, ал.2 и ал.4
от ЗДОП. Липсват ограничения за правото на достъп по чл.7 от ЗДОИ –
информацията не е класифицирана или друга защитена тайна, в случаите,
предвидени със закон. Липсва специален ред за търсене и получаване на
информацията по см. на чл.4, ал.1 от ЗДОИ. Публичността на общинския бюджет няма
пряка връзка с размера на разходваните средства по отделните договори и сделки
на общината. Заявлението не цели контрол на разходваните средства, а постигане
на целите по чл.2 от ЗДОИ.
Посочената от ответника съдебна
практика на административни съдилища не е задължителна за съда, а тази на ВАС
не отразява идентичност на фактите с процесните по делото.
На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени решението на органа в оспорените части.
По реда на чл.173, ал.2 от АПК административната преписка ще
се изпрати на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва
се предостави отказаната информация по оспорените части от решението като
дължима такава в поисканата от заявителката форма, а при наличие на основанията
по чл.27, ал.1 от ЗДОИ – в определена от него друга подходяща форма измежду
посочените такива по чл.26, ал.1 от ЗДОИ, която не следва да препятства
възможността на заявителката за достъп до търсения обем информация.
На основание чл.143, ал.1 от АПК
община Сандански дължи заплащане на жалбоподателката на деловодни разноски в
размер на 510лв., включващи 500лв. за
адвокатско възнаграждение и 10лв. за ДТ. Заплатеното адвокатско възнаграждение
е минималното такова по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване
поради прекомерност.
Поради изхода от спора ответникът
няма право на разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №ДОИ-26-(2)/16.11.2020г. на кмета на община Сандански
В ЧАСТИТЕ по т.II и т.III
от същото.
ИЗПРАЩА
административната преписка на кмета на община Сандански за ново произнасяне по
заявление вх.№ДОИ-26/19.10.2020г. на В.С.Б. при изпълнение на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА САНДАНСКИ да заплати на В.С.Б. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 510лв.
/петстотин и десет лева/.
Решението не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: