РАЗПОРЕЖДАНЕ
№…………………………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на деветнадесети декември 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 2808/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск
на В.А.Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за
заплащането на законната лихва за забава на обезщетението от 2000лв. за вреди
за период с начална дата м.юни 2012г.
При проверката за редовност и допустимост на исковата молба, съдът констатира, че не съответства на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК вр. чл.9а от ЗОДОВ. Към нея не е приложен документ за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по аргумент от т. 2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 12, ал. 3 от АПК.
Направено е искане за освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса и разноски за водене на делото и за назначаването на правна помощ, като са представени релевантните за основателността на исканията доказателства – два броя декларации.
По направените искания за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ съдът съобрази следното:
В исковата молба ищецът е посочил, че присъденото му с решението по адм.д. 2107/2020г. обезщетение за вреди в размер на 2000лв. му е изплатено от ответника на 25.09.2022г. Предвид обстоятелствата, че се намира в Затвора Варна и не му се налага да заплаща разходите си за живот, както и, че сумата му е изплатена преди около два месеца, се налага извод, че разполага с посочената сума или поне с част от нея. С оглед горното и при съобразяване на Решение на Конституционния съд на Р България №3 от 08.07.2008г. по конституционно дело №3 от 2008г. с докладчик съдия Благовест Пунев[1] във връзка с разпоредбата на чл.83, ал.2, т.7 от ГПК, съдът приема, че в конкретния случай не е налице условието за освобождаване от държавна такса за воденето на съдебния спор. На ищеца следва да бъде дадена възможност по арг. от чл.142б, ал.1 от АПК да изправи нередовността на исковата молба като представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на АдмС Варна в седмодневен срок от съобщаването.
Съдът намира, че не са налице в кумулация предпоставките за предоставяне на правна помощ изискуеми от чл.23, ал.2 ЗПрП. Съгласно цитираната разпоредба правна помощ се предоставя, когато страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В конкретния случай ищецът желае да се ползва от правна помощ, представя декларация за липса на доходи, но интересите на правосъдието не изискват задължителна правна помощ по този вид спорове. Освен това исковата молба съдържа изискуемото съдържание и яснота относно обема на търсената от съда защита. Посочени са и релевантните доказателства относно твърдените от ищеца факти.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на г-н В.А.Х. за освобождаване от заплащане на държавни такси по адм.д. 2808/2022г. по описа на АдмС Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на г-н В.А.Х. за предоставяне на правна помощ по адм.д. 2808/2022г. по описа на АдмС Варна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, като в 7-дневен срок от получаване на съобщението представи в АдмС – Варна документ за плащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС - Варна за държавни такси (БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***);
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовността в посочения срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия:
[1] „Дължимостта на държавна такса от ищците при предявяване на искове се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на гражданите и юридическите лица към добросъвестно упражняване на процесуалните права като завеждат искове, които са потенциално основателни и се предотврати увеличаване на броя на неоснователните съдебни спорове. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право или от начина на неговата защита - чл. 83, ал. 1 ГПК. “