РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600947 по описа за 2024 година
С обжалваната Присъда № 39 от 21.02.2024 год. по НОХД №
3786/2023год. Пловдивският районен съд, 24-ти н.с. е признал подсъдимите
Х. И. И. и М. М. Т. за НЕВИНОВНИ в извършване, в съучастие като
съизвършители на няколко отделни престъпления по чл.159а, ал.2, т.1 вр.
ал.1, пр.1 и 2 във вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.159а, ал.1, пр.1 и
2 във вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК , а подс. М. Т. и за извършено
самостоятелно престъпление по чл.159а, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.26 от НК, като
на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по повдигнатите им обвинения.
На основание чл.190 от НПК е постановено направените по делото разноски
да останат за сметка на Държавата. С присъдата съдът се е произнесъл и по
отношение на приложените по делото веществени доказателства.
Против присъдата е постъпил протест от РП-Пловдив, в който се
твърди неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Иска се в този смисъл отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
1
нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално
повдигнатите им обвинения и да им се наложи съответно наказание.
В допълнение към протеста, подадено пред въззивната инстанция
се излагат доводи за неправилна преценка на доказателствата, а оттам и за
неправилни изводи за липса на доказателства за извършване от подсъдимите
на вменените им престъпления. Твърди, се че неправилно първостепенният
съд е възприел и коментирал показанията на част от свидетелите, явяващи се
пострадали, дадени в хода на съдебното следствие, както и обясненията на
подсъдимите, предвид наличие на противоречия помежду им, а също и
противоречия с показанията, дадени в хода на досъдебното производство. В
този смисъл, основният довод на държавното обвинение е за неправилен
анализ на доказателствата, като се поддържа искането за отмяна на присъдата
и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни
по първоначално повдигнатите им обвинения и налагане на съответни
наказания. Алтернативно е направено искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради
липса на мотиви.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив поддържа протеста по съображенията изложени в него и в
допълнителния такъв.
Подсъдимите Х. И. И. и М. М. Т. лично и чрез упълномощеният си
защитник –адв.С. Ц., изразяват становище за неоснователност на подадения
протест и допълнението към него, като молят първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. В съдебно заседание
излагат доводи за липсата на доказателства за участие на подсъдимите в
извършването на инкриминираните престъпления, като считат, че събраните
пред първата инстанция доказателства водят до несъмнен извод за липса на
извършено престъпление от двамата подсъдими. Акцентира се върху липсата
на доказателства за наличие на признаци от обективния и субективния състав
на престъпленията, в точност липсата на специалната цел, предвидена в
състава на чл.159а от НК.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за
2
установено следното:
Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелките М.М. и Д.М. и двете от гр. Б., решили всяка една
поотделно да предоставят сексуални услуги срещу заплащане и да
проституират. За тази цел, през лятото на 2018г. свид. М. пристигнала в гр.
П., като след около два- три месеца пристигнала и свид. М., и самостоятелно
всяка една от тях публикувала обяви в различни интернет сайтове на
предлаганите от тях сексуални услуги. И двете свидетелки започнали да
проституират по свое собствено усмотрение и желание, мотивирани от идеята
да спечелят пари. С цел осъществяване на дейността си, свид. М. и свид. М.,
наемали хотелски стаи под наем включително в хотел „***“ гр. П., в които
стаи, клиентите желаещи да получат сексуалните услуги, идвали на място. Не
е имало случай, в който свид. М. и свид. М. да са посещавали посочени от
клиенти адреси, за осъществяване на дейността си по проституция, а същата
са осъществявали единствено от наети от тях самите хотелски стаи.
Свид. Б.В. живеела на семейни начала с подс. Х. И.. През лятото на
2020г. свид. Б.В., свид. М.С. и свид. Л.Г., всяка самостоятелно и доброволно
решила да проституира, като предоставят сексуални услуги срещу заплащане.
Решението да проституират, било взето по тяхно собствено усмотрение и
желание, самостоятелно и без убеждението, склоняването или мотивирането
от когото й да било за извършваната от тях дейност по предоставяне на
сексуални услуги. По време на осъществяване на дейността им по
предоставяне на сексуални услуги не са били охранявани или подпомагани от
трети лица и не са давали част от спечелените от тях на пари на други лица.
Клиентите си осигурявали всяка самостоятелно, поотделно и лично, чрез
публикуване на обяви в различни интернет страници.
За осъществяване на дейността им, на 10.07.2020г. свид. Б.В. наела
квартира, представляваща апартамент находяща се в гр. П., на ул. „***“ №
*** от свид. Н.Д., като сключила договор за наем и заплащала дължимите
наемни вноски и режийни разходи. В наетия от свид. Б.В. апартамент
заживели, както саматя тя, така и свид. М.С. и свид. Л.Г., а също и свид. Д.М.
и свид. М.М.. Последната ходела в апартамента по- рядко. Свидетелките В.,
С., Г., М. и М. осъществявали дейността си по предоставяне на сексуални
услуги като желаещите клиенти да получат сексуалната услуга идвали в
апартамента в гр. П. нает от свид. В. и били посрещани от съответната
свидетелка, която отговаряла на съответното обаждане. Случвало се, макар и
по-рядко, при повикване от клиент да отидат на адрес, посочен от самия
клиент, на който адрес да предоставят сексулната услуга, като предвижването
им до адреса било, както с автомобили на различни таксиметрови компании,
така и понякога пеш.
Подсъдимите Х. И. и М. Т. се познавали и посещавали квартирата в
3
гр. П., наета от свид. Б.В., тъй като подс. И. живеел на семейни начална със
свид. Б.В., а подс. М. Т. се запознал със свид. Д.М., с която поддържал лични
отношения. Посещенията на подсъдимите в квартирата наета в гр. П. било за
това подс. И. да се вижда със свид. Б.В., с подс. Т. да се среща със свид. Д.М..
През времето, през което подсъдимите не били в квартирата, а и през времето,
през което били в гр. П., свид. В., свид. С., свид. Г., свид. М. и свид. М.
продължавали да осъществяват дейността си по предоставяне на сексуални
услуги срещу заплащане. За тази осъществявана от тях дейност по
проституиране, подсъдимите не знаели, тъй като свидетелките, криели този
факт от подсъдимите до известно време. Когато подс. Х. И. разбрал, че свид.
В. предоставя сексуални услуги срещу заплащане й забранил повече да
проституира и не й позволявал това, като дори и казвал „ няма да работиш
тази работа, аз ще изкарвам пари “. Когато подс. Т. разбрал, че свид. М.
предоставя сексуални услуги срещу заплащане също не бил съгласен с това и
това било причина за скандали между тях. Тъй като, подс. М. Т. имал лични
отношения и със свид. М.С., които обаче пазил в тайна от свид. Д.М., след
като разбрал, че и свид. М.С. също предоставя сексуални услуги срещу
заплащане, не бил съгласен с тази упражнявана от нея дейност. В един
момент, и двамата подсъдими разбрали, че всяка една от свидетелките В., С.,
Г., М. и М. предоставяла самостоятелно и по своя инициатива сексуални
услуги.
През времето през което подс. Т. бил в квартирата в гр. П., заедно
със свид. М.С. прехвърлили автомобил марка „Сеат“ модел „Леон“ чрез
бартер със свид. А.Г..
През времето, през което подс. Т. е бил в квартирата в гр. П., свид.
П.С. бил на гости в гр. П., като по време на престоя му в квартирата били и
други лица, за които свид. С. подразбрал и се досетил, че са компаньонки, но
това обстоятелство не било обсъждано с подс. Т. и свид. С. не знаел
подсъдимият да има общо с дейността на момичетата.
Случвало се било в инкриминирания период през 2020г. подс. Х. И.
еднократно да закара с автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, свид. М.С. до
определено посочено от нея място в гр. П., на което място същата е
предоставяла сексуални услуги, за което обстоятелство обаче, подс. Х. И. не
знаел. В инкриминирания период през 2020г. подс. М. Т. също еднократно
превозил с автомобил марка „Ауди“, свид. Б.В. до определено посочено от
нея място в гр. П., на което, същата е предоставяла сексуални услуги, за което
обстоятелство обаче, подс. М. Т. не знаел.
През месец октомври 2020г. свид. А.К. решил и се обадил на обява,
за да използва услугите на проститутка. Разговарал с жена, която му казала да
отиде на адреса на наетата квартира в гр. П., ул. „***“, като при отиване на
адреса свид. К. бил посрещнат от свид. Б.В., която го поканила в апартамента
и му предоставила уговорената сексуална услуга срещу заплащане. По това
време, в квартирата били подсъдимите И. и Т., както и свид. Д.М., свид. М.С.
и свид. Л.Г.. След като свид. В. приключила предоставянето на сексуалната
услуга, възникнал конфликт между свид. К. и част от свидетелките, в който се
4
намесили подсъдимите и имало физически сблъсък между тях и св.К. . След
това последният избягал от апартамента, като си забравил якето, заедно с
мобилния си телефон марка „Моторола“ модел 2020г.
На 27.11.2020г. свид. Г. С. ангажирал стая в хотел „***“ гр. П., като
около 20,30 часа вечерта се обадил на телефон за компаньонки, като се
уговорил с момиче, което казало, че ще дойде на адрес след около 20 минути.
След пристигнато на адреса на свид. М.С., свид. Г. С. забелязал, че същата е
пристигнала с автомобил, но не обърнал внимание кой управлява автомобила.
След като се качили в наетата от него стая, разговаряли без да правят секс,
след което свид. Г. С. изпратил свид. М.С., като й заплатил за услугата.
На 27.11.2020г., когато около 20.25ч. от наетата квартира на адрес в
гр. П., ул."***“№*** излязъл подс. Х. И., придружен от свид. Б.В., като
двамата се отправили в посока района на централна гара с лек автомобил
марка и модел „Сеат Леон“ с ДК№ ***, шофиран от подс. И.. На същата дата-
27.11.2020г. свид. А. Р. се обадил на обява в интернет сайт „Ало бг“, като си
уговорил среща с момиче. Срещата била уговорена на място, посочено от
момичето- гр. П., ул. *** № ***. След като свид. Р. пристигнал на адреса, бил
посрещнат от момиче, което поискало сумата от 80.00 лева за предоставяне
на сексуалната услуга, която той заплатил, след което правили секс около
един час. На излизането си от апартамента свид. Р. бил пресрещнат от
полицейски служители. След това бил сформиран екип с дежурен разследващ
полицай и експерт БНТЛ при Второ РУ на МВР Пловдив, който извършил
претърсване в жилището в гр. П., ул."***“№***, като при извършеното
претърсване били иззети намиращи се там вещи, описани подробно в
съставен и приложен по делото протокол.
На същата дата било извършено претърсване и изземване и в лек
автомобил марка и модел „Сеат Леон“ с ДК№ ***, при което били иззети
множество вещи, приложени като веществени доказателства, описани в
съставен и приложен по делото протокол.
С протокол за доброволно предаване от 28.11.2020г. подс. Т. предал
1 бр. Лична карта № ********* на името на Р.А.К., ЕГН **********.
С протокол за доброволно предаване от 28.11.2020г. М.П. предал 1
бр. банкнота с номинал 100 лева с №***, 1 банкнота с номинал 50 лв. № *** и
1 банкнота с номинал 50 лв. № ***, иззети при извършен личен обиск на обв.
И..
С протокол за доброволно предаване от 28.11.2020г. свид. А. Р.
предал 1 бр. мобилен телефон "Айфон 11", лилав на цвят с ИМЕИ *** и
ИМЕИ***, негова собственост.
С протокол за доброволно предаване от 28.11.2020г. М. Г. предала 1
бр. мобилен телефон "Самсунг А20", с бял гръб и черен напукан дисплей с
ИМЕИ *** и ИМЕИ***, със СИМ карти на Теленор и Виваком, иззети при
извършен личен обиск на свид. М. Ц. С.. Също с протокол за доброволно
предаване били предадени 1 бр. мобилен телефон „My phone“ с ИМЕИ*** и
ИМЕИ*** със СИМ карта на Теленор, 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, 1 бр.
5
банкнота с номинал 10 лева, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева и монети на
обща стойност 7.80 лева, иззети при извършен личен обиск на свид. Б. М. В..
С разписка от 11.01.2021г. на свид. В. била върната лична карта №
*** на името на Б. М. В.. С разписка от 11.01.2021г. на свид. М. Ц. С. била
върната лична карта № *** на името на М. Ц. С..
Също с протокол за доброволно предаване от 28.11.2020г. били
предадени 1 бр. СИМ карта на Виваком № ***, ведно с пластика към СИМ
картата с № ***, 1 бр. банкнота с номинал 100 евро, 1 бр. банкнота с номинал
20 евро, 39 бр. банкноти с номинал 50 лева, 34 бр. банкноти с номинал 20
лева, 4 бр. банкноти с номинал 10 лева, 4 бр. банкноти с номинал 5 лева,
монети на обща стойност 13.80 лева и 1 бр. банкова карта №*** на името на
К. Т., иззети при извършен личен обиск на подс. М. Т..
Междувременно, самостоятелно и отделно свид. Л.К. също
предоставяла сексуални услуги в гр. П.. Същото сторила, защото
отношенията й със съпруга й свид Х. И. били влошени. Същата предоставяла
сексуални услуги самостоятелно и не поддържала контакт с никой от
посочените по-горе лица. Познавала подс. Т., тъй като същият имал общ
бизнес с мъжът й- свид. Х. И. на автомивка. След известно време, свид. Л.К.
подобрила отношенията си със съпруга си, който дошъл в гр. П. и я взел
обратно в гр. С..
Самостоятелно свид. Н. Г. също предоставяла сексуални услуги в гр.
П.. Това решението било взето както от нея, така и от съпруга й свид. Г. Г.. За
дейността си, същата използвала, както хотелски стаи, така и за кратко време
квартира, която сама била наела в гр. П..
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че не са
налице доказателства подсъдимите Х. И. И М. Т. да са осъществили от
обективна и субективна страна състава на отделните престъпления, за които
са обвинени по п чл.159а, ал.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 и 2 във вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и по чл.159а, ал.1, пр.1 и 2 във вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, изразяващи се в това, в инкриминираните периоди от време, в
съучастие, като съизвършители да са набирали и транспортирали отделните
лица, с цел да бъдат използвани за развратни действия.
Обосновано районният съд е отбелязал в мотивите си, че не е безспорно
установено по делото, участието на подсъдимите в подобна деятелност, като
се е позовал основно на гласните доказателствени средства, каквито са
показанията на т.нар. пострадали от тази дейност лица, които доказателства е
съпоставил с обясненията на подсъдимите. Настоящата инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд да кредитира показанията на
свидетелките Б.В., М.С., Л.Г., М.М. и Д.М., дадени в хода на съдебното
следствие, от чиито разпити не се установява твърдяната от обвинението
6
причастност на подсъдимите Т. и И. към дейността, осъществявана от
свидетелките, свързана с предоставяне на платени сексуални услуги.
Мотивирайки присъдата си, ПРС е обсъдил внимателно и обстойно
показанията на посочените свидетелки, както и противоречията им с
показанията, дадени в хода на досъдебното производство. Всяка от
свидетелките, разпитани в хода на съдебното производство, установява
причината да се установи в гр. П., начина на вземане на решение да
проституира и как е била организирана тази им дейност. Така, в показанията
си нито една от свидетелките не твърди да е била подтикната, мотивирана или
по какъвто и да е начин подбудена от някой от подсъдимите за това.
Свидетелките Д. М. и М.М., твърдят, че по-рано са се установили в гр. П.,
като са живели и в хотели, и в квартира на бул. „***“, при това много преди
св. В. да наеме квартира на ул. „***“. Нито една от двете обаче не твърди,
това да е станало под въздействие на някой от подсъдимите. Самата св. М.
заявява, че известно време след като са се преместили в гр.П., Д. се запознава
с М., започват да излизат заедно и тогава тя се мести в друга квартира. Както
свидетелките М. и М., така и останалите свидетелки В., С. и Г. категорично
твърдят, че самостоятелно и въз основа на собственото си решение са
пристигнали в гр. П., за да проституират, а подсъдимите Т. и И. са
посещавали квартирата им в гр. П. по 1-2 пъти седмично , „ за да видят
жените си“. Установено е, че подс. Х. И. е живял със св. Б.В. на семейни
начала, а подс. Т. е имал близки интимни отношения с Д. М.. Установено е от
показанията на разпитаните свидетелки, че инцидентно някой от
подсъдимите е возил с автомобил свидетелките до адреси, но това е по молба
на самите свидетелки и в случаи, когато не са могли да си осигурят такси.
Първоинстанционният съд внимателно е анализирал показанията на
тази група свидетелки, кредитирайки с доверие заявеното от тях в хода на
съдебното следствие, въпреки констатираните противоречия със заявеното от
тях в досъдебното производство, включително и в разпитите им пред съдия,
които са били приобщени, чрез прочитане в хода на съдебното следствие.
Районният съд е изложил достатъчно аргументи защо възприема едните
показания, за сметка на другите и те се споделят изцяло от състава на
въззивния съд. Всъщност, всяка от свидетелките заявява, че депозирането в
досъдебното производство на показания, е станало след задържането им и
след престой в полицията от 24 часа. От друга страна, както е приел и
7
първостепенният съд, проведените разпити пред съдия в досъдебното
производство са протекли без участие на всички страни и осигурена
възможност да участват в разпита, при липса на състезателност, за разлика от
същинското съдебно производство. В този смисъл доводите в протеста, че
съдът необосновано е игнорирал показанията на свидетелките от досъдебното
производство, са неоснователни. В допълнение на това следва да се посочи,
че дори и от разпитите, проведени в досъдебното производство, не се
установява заявената от прокурора ангажираност на подсъдимите с
дейността на свидетелките, предоставящи сексуални услуги. Това е така,
защото и в хода на досъдебното производство, разпитаните свидетелки са
заявили, че подсъдимите не са били постоянно при тях, а са идвали от време
на време в наетата от св. В. квартира/за това обстоятелство има представени
писмени доказателства/, за която без съмнение се установява, че е заплащан
наем и разходи само от свидетелките. В този смисъл е заявеното от св. В., св.
С. и св. М., включително и на св. Н.Д., който заявява, че е получавал наема на
място в апартамента от Б.В.. Нито една от свидетелките, в разпитите от
досъдебното производство, не е твърдяла да е отчитала пари от проституция
на подсъдимите, нито те да са искали пари от тази дейност, след като в едни
момент са разбрали с какво се занимават. В този смисъл са показанията на св.
Б.В., св. М.С., св. Д.М. и св. Л. Г.. Единствено в показанията на свидетелките
С. и М., дадени пред съдия в досъдебното производство, се твърди, че „Х.“ и
„***“, както ги наричат, идвали по 1-2 пъти при тях, да ги водят до клиенти,
нещо като охрана, според показанията на св. С., но дори и в този случай,
видно от тези й показания, тя не им е давала пари, само 20 лева като ги возят
по адреси. А св. М.М. е заявила, че първоначално се е транспортирала с такси
до адреси на клиенти, но после „***“ я карал и му плащала 20 лева, а
впоследствие и Х. също я вози и му дава 20 лева. Всъщност, твърдяната в
допълнителния протест последователност и логичност в показанията на
свидетелките от досъдебното производство, не се установява от техните
разпити в тази фаза на производството и поради това правилно съдът не е дал
кредит на доверие на тези показания, дори и дадени пред съдия, поради
съображенията изложени по-горе в мотивите. Прави впечатление, че св. М. в
съдебно заседание отрича така заявеното в разпита от досъдебното
производство, но и твърди, че полицаите много са настоявали да каже, че
„момчетата се занимават с тази работа“. Освен нея и свидетелката С., никоя
8
друга от разпитаните тогава свидетелки не е заявила каквато и да е намеса на
подсъдимите в тяхната дейност, за която от начало до край са твърдели, че е
доброволна и самостоятелно организирана от самите свидетелки. Дори и св.
Л.Г., чиито разпит е доста объркан и труден, предвид заявеното от нея, че не
може да чете и пише, в приобщените показания от д.п. на л.108-109, т.2 от
д.п. е заявила, че сама идва в гр.П. да проституира, а М. идвал „да си види
***“ и не е искал пари от никой. Предвид изложеното, правилни и
обосновани са изводите на районният съд, с което е дал вяра на показанията
на посочената група свидетелки, депозирани в съдебното производство, по
отношение участието и по точно липсата на такова от страна на подсъдимите
И. и Т. в престъпната деятелност, вменена им от обвинението.
Тезата на обвинението е изградена на неубедителни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, която теза не се подкрепя и от
показанията на другата група свидетели, част, от които са познавали
подсъдимите, а друга част –също са се занимавали с проституция. Това са
показанията на свидетелките Л.К. и Н. Г., които също са се били установили в
гр. П. с цел да проституират. Според показанията и на тези свидетелки тази
дейност са я вършили самостоятелно и отделно, без каквато и да е връзка с
дейността на останалите свидетелки. Св. Кирилова твърди, че познава подс.
М. Т. от квартала, където живее в гр. С., но не и да го е виждала в П., защото
е била само за 3 дни и мъжът й я прибира. Сведения, сочещи на престъпна
деятелност от страна на подсъдимите, не се съдържат и в показанията на св.
Г., която дори и в разпита си пред разследващите в хода на досъдебното
производство е заявила, че М. й е братовчед и знае, че изневерява на жена си,
но не и че се занимава с проститутки. В този смисъл са и показанията на св.
Х. И.. Правилно районният съд го е кредитирал като достоверни, но
безспорно същите нямат пряко отношение към фактите по делото.
Въззивната инстанция не възприема доводите изложени в протеста, че
първостепенният съд не е отделил внимание на доказателствата, подкрепящи
обвинителната теза, като показанията на св. Т., св. К., св. П.С., св. Г. С. и св.
Х. И.. Напротив, показанията на тези свидетели обстойно са били обсъдени в
мотивите на съда, но направените изводи са в насока, че не допринасят за
обосноваване тезата на обвинението. Свидетелите Х. И., П.С. и К. Т.,
свидетелстват за познанство с подс. М. Т. и за наличие на приятелски
отношения със св. П.С., който му е идвал на гости за два дни в гр. П., както и
9
наличие на други отношения, като даване на пари на заем, видно от
показанията на св. Т.. Нито един от тези свидетели не установява да знае за
дейност на подс. Т. свързана със сводничество, освен, че Т. бил много влюбен
в ***, а тя работила като компаньонка, според показанията на св. И.,
приобщени от досъдебното производство. Тези свидетели съобщават
единични факти, станали им известни от познанството им с подс. М. Т., но
техните показания не допринасят за изясняване на сочената от обвинението
деятелност.
По-нататък, съдът е коментирал показанията на свидетелите, които са
ползвали сексуални услуги като свидетелите А. Р., Г. С., А.К., за които
обстоятелства няма спор по делото. Св. Р. е заявил, че от полицаите е разбрал,
че момичето има сутеньор, а св. С., твърди, че при пристигането в хотела,
чаканото от него момиче било откарано с автомобил, управляван от мъж.
Единствено св. К. при посещение на адреса за ползване на сексуални услуги, е
имал сблъсък с подсъдимите, поради станало спречкване и размяна на удари в
апартамента, но и той както св. Р., при разпита в полицията, разбира, че
„двамата са сводници“. Така, показанията на посочените свидетели, не внасят
никаква допълнителна яснота по отношение дейността на подсъдимите, а
единствено за фактите, касаещи използване на предлаганите от свидетелките
сексуални услуги. Интерес представляват и показанията на св. Н.Д., който е
отдал на св. В. под наем апартамента в гр. П., на ул. „Т. ***“. Този свидетел
твърди, че е отдал апартамента с договор на св. Б.В. и от нея е получавал
ежемесечния наем, но в разпита си веднъж заявява, че познава Х., а малко
след това в същия разпит твърди, че всъщност не му знае името, „…той е
обвинен и ме питате дали го познавам“. И този свидетел, както и Р. и К., при
призоваването им за разпит в досъдебното производство, са били
„информирани“ за това, какви са подсъдимите , то самите свидетели нямат
собствени впечатления за дейността на подсъдимите. Напълно правилно и в
съответствие с изнесените факти, съдът е коментирал гласните
доказателствени средства-показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимите като изводи му, че събраните, посредством използване на
специални разузнавателни средства материали, остават изолирани и
неподкрепени от другите доказателства, са правилни и съответващи на
нормата на чл.177, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъдата и обвинението
не могат да се основават само на данни от СРС. Недоказани от събраните
10
доказтелства, както е приел и районният съд, остават посочените факти за
авторство на извършеното, които са от значение за съставомерността на
деянието.
С оглед на горното, правилно и законосъобразно ПРС е признал
подсъдимият Х. И. И. за НЕВИНОВЕН в извършване на отделни
престъпления, както следва:
за това, че:
-На неустановени дати в периода от лятото на 2020г. до м. Октомври
2020г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с М. М. Т., ЕГН ********** като съизвършител, е
набирал и транспортирал лице, ненавършило осемнадесет години - М. Я. М. с
ЕГН ********** от гр. Б., с цел да бъде използвана за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й -
престъпление по чл. 159а, ал. 2 т. 1, вр. с ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. с чл. 26,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от 10.07.2020г. до м. Ноември 2020г. в
гр. П., при условията на продължавано престъпление, като извършител в
съучастие с М. М. Т., ЕГН ********** като съизвършител, е набирал и
транспортирал отделно лице - Б. М. В. с ЕГН ********** от гр. Б., с цел
да бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й - престъпление по чл.
159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от лятото на 2020г. до м. Ноември
2020г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с М. М. Т., ЕГН ********** като съизвършител,
е набирал и транспортирал отделно лице - Л. Р. Г. с ЕГН ********** от
гр. П., с цел да бъде използвана за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й - престъпление по
чл. 159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от 10.07.2020г. до 27.11.2020г.
включително в гр. П., при условията на продължавано престъпление,
като извършител в съучастие с М. М. Т., ЕГН ********** като
съизвършител, е набирал и транспортирал отделно лице - М. Ц. С. с ЕГН
********** от гр. Б., с цел да бъде използвана за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й -
престъпление по чл. 159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2- ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и го е ОПРАВАДАЛ на основание чл.304
от НПК по всяко едно от така вменените му престъпления.
11
Правилно, с оглед на горните съображения съдът е признал и подс. М.
М. Т. за НЕВИНОВЕН в това да е извършил следните престъпления:
На неустановени дати в периода от лятото на 2018г. до м. Октомври
2020г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с Х. И. И. с ЕГН ********** като съизвършител,
е набирал и транспортирал лице, ненавършило осемнадесет години - М.
Я. М. с ЕГН ********** от гр. Б., с цел да бъде използвана за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й - престъпление по чл. 159а, ал. 2 т. 1, вр. с ал. 1, пр. 1-во и
пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от Август 2020г. до м. Ноември 2020г. в
гр. П., при условията на продължавано престъпление е набирал и
транспортирал отделно лице - Д.С. М. с ЕГН ********** от гр. Б., с цел
да бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й - престъпление по чл.
159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от 10.07.2020г. до м. Ноември 2020г. в
гр. П., при условията на продължавано престъпление, като извършител в
съучастие с Х. И. И. с ЕГН ********** като съизвършител, е набирал и
транспортирал отделно лице - Б. М. В. с ЕГН ********** от гр. Б., с цел
да бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й - престъпление по чл.
159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от лятото на 2020г. до м. Ноември
2020г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с Х. И. И. с ЕГН ********** като съизвършител,
е набирал и транспортирал отделно лице - Л. Р. Г. с ЕГН ********** от
гр. П., с цел да бъде използвана за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й - престъпление по
чл. 159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
На неустановени дати в периода от 10.07.2020г. до м. Ноември 2020г. в
гр. П., при условията на продължавано престъпление, като извършител в
съучастие с Х. И. И. с ЕГН ********** като съизвършител, е набирал и
транспортирал отделно лице - М. Ц. С. с ЕГН ********** от гр. Б., с цел
да бъде използвана за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й - престъпление по чл.
159а, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2- ро, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК и го е ОПРАВАДАЛ на основание чл.304 от НПК по всяко
от повдигнатите му обвинения.
Безспорно от обективна страна не е доказано участието на подсъдимите
в извършване формите на изпълнителното деяния по чл.159а, ал.1 от НК-
набиране и транспортиране на всяко от посочените от обвинението лица, с
12
цел използването им за развратни действия-предлагане на платени сексуални
услуги. Изводите на първата инстанция са съответни на задължителната
тълкувателна практика на ВКС в ТР №2 от 2009г. Поначало, набирането на
хора като форма на изпълнителното деяние се осъществява чрез активни
действия на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване
на жертвата или попълване на набор от хора, за привеждането им в
положение създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация, но освен
това е налице и когато активна страна е жертвата на престъплението, а не
деецът. Съобразно възприетата фактическа обстановка, настоящият казус не
попада в нито една от изложените хипотези. От събраните доказателства не се
установява от страна на подсъдимите да са осъществявани активни действия
по набиране на лица, с цел да бъдат използвани за развратни действия. Както
беше отбелязано, всяка едно от свидетелките, предлагали и извършвали
сексуални услуги, е сторила това въз основа на собствено решение да се
установи в гр. П. за това, самостоятелно е организирала настаняването си,
заплащането на наеми и режийни разноски, както и набирането на клиенти
чрез обяви. Установи се, че всяко от свидетелките е публикувала своя обява и
е отговаряла на посочен от нея номер. В тази си дейност не се установи и нито
една от свидетелките не твърди, да е била подпомогната от подсъдимите,
било чрез вербуване, било чрез довеждане до гр. П., било чрез уговаряне или
склоняване да осъществява дейност по предоставяне на платени сексуални
услуги. Нещо повече, част от свидетелките, като св. Д.М. и св. М.М. твърдят,
че идват през 2018г. отделно и самостоятелно, като са ползвали различни
места за настаняване и известно време, след като вече са започнали да
проституират, Д. се запознава с подс. Т.. Така, че не може да се приеме, че
той е участвал в склоняването или уговарянето на тези свидетелки да
проституират. Останалите свидетелки също ясно и без колебания заявяват
причината, поради която са решили и са се установили в гр. П., за взетото от
тях самостоятелно решение без влияние или подтикване от страна на
подсъдимите И. и Т., с които се запознават впоследствие, поради
поддържаните от последните отношения с две от свидетелките. Интересни в
тази връзка са показанията на св. М.С., която заявява, че когато е започнала да
проституира не е познавала никой от подсъдимите, а св. М. твърди, че никой
не я е карал да върши тази дейност, с която, според показанията й и сега се
занимава. Така, обсъдените доказателства не дават основание да се направят
13
изводи за набиране, в каквато и да форма на лицата, извършвали сексуални
услуги, включително и те да са били активната страна. Желанието на лицата в
случая да се препитават от проституция, е реализирано и организирано от тях
самите, без да съдействие от подсъдимите и без да търсят такова. Изводите на
първата инстанция в тази насока са изчерпателни и изключително подробни,
в резултат на внимателен анализ на доказателствените сведения.
Такъв е подхода на съда и по отношение на другата инкриминирана по
отношение на всеки от подсъдимите форма на изпълнителното деяние, а
именно, двамата в съучастие, като съизвършители, да са „транспортирали“
лицата М.М., Б.В., Л.Г. и М.С., а подс. Т. и самостоятелно да е вършил това
по отношение на св.Д.М. и отново с цел да бъдат използвани за развратни
действия-предлагани на платени сексуални услуги. От кредитираните
свидетелски показания, се установи, че свидетелките, в случаите, когато са
приемали заявки от клиенти на адрес, са се придвижвали или пеш или с
такси, което са ангажирали сами. Нито една от свидетелките не установи в
т.нар. превозване да са били организирани подсъдимите. Всяка от
свидетелките, както се твърди, е разполагала с телефон и сама е приемала
заявка, както и е организирала при необходимост посещението си до адреса
на клиента. Всъщност, свидетелките в показанията си говорят, че самите
подсъдими не са били постоянно при тях, а са идвали в гр. П. по 1-2 дни в
седмицата, за да видят „жените си“ , както го наричат. Т.е, след като според
свидетелските сведения, двамата подсъдими не са били през цялото време с
пострадалите лица, то няма как да се приеме, че те са участвали в
организацията по тяхното транспортиране-физическо превозване или пък
създаване на условия необходими за това. По делото няма събрани безспорни
и несъмнени доказателства за подобна деятелност от страна на подсъдимите
И. и Т.. Всъщност, фактологията, съдържаща се в обвинителния акт, е
изключително пестелива по отношение действията на подсъдимите в тази
връзка, като бланкетно е посочено, че в инкриминирания период подсъдимите
Т. и И. „многократно транспортирали пострадалите лица на неустановени
дати до адреси на клиенти“. Събраните обаче в хода на съдебното
производство доказателства, не установяват подобна дейност, а още по-малко,
тя да е извършена със специалната цел. Единствено в показанията на
свидетелките Д.М., Б.В. и М.С., се съобщава за еднократно транспортиране
до адрес от страна на някой от подсъдимите, но свидетелките отричат те да са
14
знаели с каква цел. Св. В. твърди, че веднъж подс. Т. я кара, защото няма
таксита, а св. С. заявява, че сама е помолила подс. И. веднъж, за което му е
заплатила 20 лева. Другата свидетелка М. също заявява, че се е случвало М.
да кара, но той не знаел, че тя е при клиент, а впоследствие като разбира,
твърди, че това е било повод за конфликт между тях. Така, при тези данни,
които говорят за инцидентни действия по превозване на свидетелките на
заявени от тях адреси в гр. П., не може да се приеме исканата от държавното
обвинение системност, повторяемост и продължителност в действията на
подсъдимите, тъй като подобен извод няма категоричната опора в
доказателствата. Дори и да се приеме, че подсъдимите са предполагали с
каква дейност се занимават свидетелките, то в такъв случай и присъдата би
почивала на предположения, което е в разрез с изискванията на чл.303, ал.1 от
НПК.
Правилни са изводите на първата инстанция и за липса на субективна
съставомерност на престъпленията, вменени на подсъдимите.
Престъпленията, така както са повдигнати изискват подсъдимите да са
действали не само при общност на умисъла, но и да са действали със
съзнанието за постигане на специалната престъпна цел-да бъдат използвани
лицата за развратни действия, каквито изводи от доказателствата по делото не
могат да се направят. Никой от свидетелите не установи да е бил мотивиран,
убеждаван, подтикван или склоняван да проституира от подсъдимите.
Напротив, всички свидетелки, разпитани като пострадали от подобна дейност
лица, твърдят, не само, че решението за подобна тяхна деятелност е лично
тяхна, но и че в организирането на самата дейност в гр. П., не е имало участие
на подсъдимите. Всички те са осъществявали тази дейност доброволно и със
съзнанието да реализират за себе си доход. За това и доказателствата за
каквито и да е умишлени, съвместни действия от страна на подсъдимите Т. и
И., за реализиране на престъпленията, със съзнание за постигане на
престъпна цел, не се установяват по делото, а изводите на съда по отношение
отсъствието на субективния елемент на престъплението, е правилен и
обоснован.
Фактическите рамки на обвинението, поставени от прокурора в
обвинителния акт, са изисквали да бъде доказано, че в инкриминираните
периоди, подсъдимите като съучастници, са набирали и транспортирали
отделни лица за развратни действия, но след обстоен анализ на обясненията
15
на подсъдимите, на свидетелските показания, писмените доказателства и
протоколите за ВДС, първоинстанционният съд е приел, а въззивният съд се
солидаризира със становището му, че не са събрани категорични
доказателства за тези обстоятелства. Ето защо прие, че няма основания да се
уважи въззивния протест.
Изпълнявайки задълженията си по чл.314 от НПК , въззивният съд
намира, че не са налице други основания за изменение или отмяна на
атакуваната присъда. Оплакването в протеста, по отношение анализа на
доказателствата, направен от първата инстанция, е неоснователно. В мотивите
на атакувания съдебен акт, районният съд се е спрял на всеки един от
доказателствените материали, обсъдил го е и недвусмислено е направил извод
за доказателствените резултати, които той носи. Не се констатира формален
подход при оценка на доказателствата, като в резултат на това, правилни са и
изводите за това, че не е установено по несъмнен начин, съгласно
изискванията на процесуалния закон, участие на подсъдимите И. и Т. в
извършване на отделните престъпления, за които са предадени на съд.
Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.338 от НПК ,на стоящият
състав намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена,
поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 21.02.2024 год. постановена по
НОХД № 3786/2023год. по описа на Пловдивски районен съд, 26-ти
наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест,
като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17