Решение по дело №58/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.196 ГПК(отм).Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.Х., в качеството й на пълномощник на “. т.”О., гр.С.. Атакува се решение на РС-С. постановено по гр.дело №440/2005 г. , с което е уважен предявения от Н. М., Х. Б. и М. Б. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.Сочи се , че към 1984 г. ищците не са били собственици на имота. Имота им е възстановен едва през 2000 г..Пред настоящата инстанция въззивника не е ангажирал нови доказателства.

Ответниците редовно призовани не се явяват пред настоящата инстанция, не дават отговор по въззивната жалба.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, намира следното:Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока от страна, легитимирана да подаде жалба, срещу подлежащ на въззивен контрол допустим съдебен акт.

Първостепенният съд е бил сезиран с иск, който от заявените обстоятелства е квалифициран като такъв по чл. 53, ал.2 ЗКИР. С атакуваното решение е прието , че иска е основателен и съдът го е уважил. Признато е за установено по отношение на “.О., “. Т.О., “БиТ.О. и “.О., че Н. М., Х. Б. и М. Б. са били собственици към момента на заснемане на кадастралната основа с последния влязъл в сила кадастрален план, одобрен със заповед №13 от 12.10.1984 г. на основание наследствено правоприемство на имот от 1,5 дка, находящ се в м. “Цилипут”, землището на гр.С. от 1958 г., целия с площ от 4,340 дка, който имот не е заснет като самостоятелен в кадастралната основа по действащия план и погрешно е записан като собственост на ответниците.

Безспорно е по делото , че през 1955 г. наследодателя на ищците И.П.б.ж. на с.П., поч.11.01.1964 г., е закупил нива в м.”Ц.” с площ от 1,5 дка (НА №104,л.10).Този имот е внесен в ТКЗС. По плана от 1958 г. имота е отразен с пл.№1726, като част от него. За първи път е заснет по кадастралния план одобрен със заповед 3615 от 27.07.1956 г. . През 1969 г. въз основа на Разпореждане на МС е разширен регулационния план на гр.С. с нов кв.123 с парцел отреден за промкомбинат, в чиито граници е включена и част от имота.С плана от 1984 г. имота е включен в строителните граници на гр.С.. По този план имота е включен като част от УПИ І, кв.171а, с площ за целия парцел 8.000 кв.м.( закл.на в.л.). Имота по разписния лис е записан на ОНС-Благоевград.

Наследниците са заявили за реституция процедния имот . С решение №186/06.04.2000 г. постановено по гр.дело№690/99 г. по описа на РС-С. процесния имот - нива от 1.500 дка в м.”Ц.”е възстановен на наследниците.В процедура по допълване на кадастъра с възстановения имот е последвал отказ на административния орган, тъй като има спор за вещно право- и други се лица се легитимират като собственици на процедния имот.

Предявеният установителен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР произтича от правото на собственост и интереса да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план, в случая действащият кадастрален и регулационен план от 1984 г.. Тези непълноти и грешки следва да са допуснати към момента на одобряването му- Заповед №13 от 12.10.1984 г.. Последният е меродавния момент за наличие на посочените предпоставки, за уважаване на иска.

Безспорно установено е , че към 1984 г. ищците въззиваеми не са били собственици, те се легитимират като такива едва с възстановяването на имота през 1999 г.. Така че няма как да бъдат преценявани дали са налице непълното и грешки. Съгласно чл. 127 от ГПК (отм.), всяка от страните по спора носи тежестта да докаже онези обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Върху ищеца обаче изцяло лежи задължението да установи наличието на всички положителни процесуални предпоставки, както и липсата на всички отрицателни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Разглежданият иск може да установява права само в отношенията между собственици на съседни имоти. В случая безспорно е , че към 1984 г. ищците не са собственици на имота, тогава спорът за материално право няма да бъде разрешен между материалнолегитимираните лица по този иск.

По тези съображения, решението на първостепенния съд следва да бъде отменено и искът с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР отхвърлен като неоснователен.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 234 от 23.01.2009 г., постановено по гр. д. № 440 по описа на РС-С. за 2005 г. и вместо него постановява

Отхвърля предявения от Н. М., Х. Б. и М. Б. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР против “.О., “. Т.О., “БиТ.О. и “.О., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на “.О., “. Т.О., “БиТ.О. и “.О., че ищците са били собственици към момента на заснемане на кадастралната основа с последния влязъл в сила кадастрален план, одобрен със заповед №13 от 12.10.1984 г. на основание наследствено правоприемство на имот от 1,5 дка, находящ се в м. “Цилипут”, землището на гр.С. от 1958 г., целия с площ от 4,340 дка, който имот не е заснет като самостоятелен в кадастралната основа по действащия план и погрешно е записан като собственост на ответниците, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: