№ 165
гр. Севлиево, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100183 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на А.И.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
*********** срещу С.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ********.
Ищеца твърди, че страните сключили писмен предварителен договор от 02.09.2020
год., с който ответницата продала на ищеца, свой собствен недвижим имот - къща от 60
кв.м. с дворното й място в гр. Севлиево, ул. *******, представляващ по кадастралната карта
на гр. Севлиево поземлен имот с кадастр. идентификатор 65927.503.335 с административен
адрес гр. Севлиево, ул. *******, с площ по кадастр. карта от 133 кв. м., при съседи:
65927.503.303, 65927.503.41, 65927.503.37 и 65927.503.337, за сумата от 13 000,00 лева,
която продавачът получил напълно и в брой от купувача до подписване на договора.
Владението на имота било предадено на купувача още същия ден. Предвид обстоятелството,
че собствеността не била прехвърлена на купувача по нотариален ред, и на осн. чл. 19, ал. 3
ЗЗД ищеца прави искане за постановяване на решение, с което да бъде обявен за
окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко - продажба на
процесния имот, при условията посочени по - горе. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор. Излага, че ищеца претендира обявяване за
окончателен на договор за прехвърляне на поземлен имот, но представя договор с предмет
единствено сграда. Възразява, че представения договор не съдържа съществените условия
на окончателен договор. Ищеца представил документ за собственост на ответницата
единствено за поземлен имот, но не и за жилищна сграда. След подписване на представения
1
договор сградата погинала – била съборена от ищеца. Договорът бил и недействителен като
сключен при принуда и заплаха спрямо ответницата, която не получила и сумата от 13 000
лв.. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите в
исковата молба.
В съдебно заседание ответницата, лично и чрез процесуалните си представители
поддържа отговора си. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на
доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.09.2020 г., че
със същият страните са се договорили, че ответницата продава на ищеца, следния свой
собствен недвижим имот: 1. жилищна сграда /къща/ на един етаж със застроена площ 60 кв.
м., състояща се от две стаи, антре, коридор, баня-тоалетна и таван, находяща се на адрес гр.
Севлиево, ул. *******, при граници: улица, **********, с ползване на прилежащото дворно
място около 350 кв.м., за сумата от 13 000,00 лева, която продавачката е получила от
купувача напълно в брой до подписване на договора. Посочено е в т. 2. от договора, че
владението на имота се предава на купувача още на датата на подписване на договора.
Посочено е в т. 3 от договора, че при узаконяване на имота купувачът ще има право да се
снабди с нотариален акт и за прилежащото дворно място. Посочено е в т. 4. от договора, че
купувачът заявява, че е съгласен и купува имота, описан подробно в договора при условията
и за цената, посочени по - горе.
От нотариален акт № 94, том VIII, peг. № 17 129, дело № 1 032 от 23.11.2020 год.,
констативен за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, на
нотариус № 543 в регистъра на НК, е видно, че е призната ответницата за собственик по
давностно владение на недвижим имот, както следва: поземлен имот с кадастрален
идентификатор 65927.503.335, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, с административен адрес гр. Севлиево, ул. „Устрем" № 18, с площ 133,00 кв.м., с
номер по предходен план: 41, при съседи: имоти, с кадастрални идентификатори
65927.503.303, 65927.503.41, 65927.503.37, 65927.503.337 и 65927.503.40.
Установява се от приложените, към делото скици и писмо от 21.09.2020 г. от Община
Севлиево, че в имот кадастрален идентификатор 65927.503.335, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, към 19.02.2021 г., в имота е обозначено
съществуване на сграда с идентификатор 65927.503.335.3, с площ от 19 кв. м., постройка на
допълващото застрояване, а към 10.09.2020 г., в имота е обозначено съществуване и на
сграда с идентификатор 65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м., жилищна сграда –
2
еднофамилна и на сграда с идентификатор 65927.503.335.2, с площ от 26 кв. м., постройка
на допълващото застрояване. При проверка на място преди 21.09.2020 г. от служители на
Община Севлиево в имот с кадастрален идентификатор 65927.503.335, се е установило, че
сграда с идентификатор 65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м. и сграда с идентификатор
65927.503.335.2, с площ от 26 кв. м., не съществуват, поради което за тях не могат да бъдат
издадени удостоверения за търпимост.
Установява се от приложените, към писмо вх. № 1724/22.06.2021 г. от Община
Севлиево, документи, че е констатирано на 02.02.2021 г. в имот кадастрален идентификатор
65927.503.335, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево,
изграждане на незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда, с размери 9,10 м. на 8,10 м.
и височина 3,30 м., с нови тухлени зидове, като е наредено на ищеца да събори изградената
масивна сграда. Приложен е договор от 02.09.2020 г., между страните по делото, в който е
уточнено, че съобразно предварителен договор от същата дата, с който ответницата продава
на ищеца жилищна сграда /къща/ на един етаж със застроена площ 60 кв. м., състояща от две
стаи, антре, коридор, баня-тоалетна и таван, находяща се на адрес гр. Севлиево, ул. *******,
при граници: улица, **********, с ползване на прилежащото дворно място около 350 кв.м.,
за сумата от 13 000,00 лева, която продавачката е получила от купувача напълно в брой до
подписване на договора, ответницата си запазва правото върху собствената си жилищна
постройка от две стаи, находяща се странично от продадената къща, понеже същите не са
предмет на предварителния договор за продажба от 02.09.2020 г..
От показанията на свидетелката Н.С., племенница на ответницата, преценени по реда
на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, се установяват следните факти: свидетелката познава
ответницата и ищеца, като същите нямат лоши отношения; септември в годината преди
заседанието сключили договор и ответницата продала къщата с част от земята; трябвало,
след като ответницата се сдобие с документите да даде къщата на ищеца, който й преброил
13 000 лева; след като ответницата се сдобила с документите, отказала да прехвърли това
което придобила; имота се намирал на ул. *******, представлявал малка къща; ответника си
получил ключа от къщата още когато се разбрали и започнал ремонт, освежаване, но не
събарял къщата; започнал да прави покрив, само реконструкции; ответницата не била карана
да напуска имота; част от постройката не била разрушена, а само тавана бил повдигнат и
покрива, който бил направен.
От показанията на свидетеля Ерол Гавалджиев, се установяват следните факти:
свидетеля познава ответницата от над 30 години, но не познава ищеца; ответницата живеела
на една улица в кв. Балабанца и нямала други имоти, не споделяла за продажба на имот;
около 2 седмици – месец, преди заседанието споделила на свидетеля, че някакво момче й
гътнало къщата; свидетеля минал юли или август миналата година, видял, че събарят
къщата на ответницата и се учудил; ответницата я нямало там при самото събаряне,
споделила, че са гътнали, вземали са й къщата; казала за сина си, че е продал или че имал да
3
дава някакви пари и за това къщата й хвръкнала; ответницата казала, че поради страх, щели
да я бият и заради това излязла от къщата, заплахите идвали от новите собственици на
къщата; миналата година юли или август, като ходил, свидетеля бил с кола и видял, че
събарят къщата, тавани, тухли, били гътнали тавана, били 5-6 момчета, които свидетеля не
познава; стените били наполовина, събаряли къщата с чукове.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за
обявяване на предварителен договор за окончателен, ищеца следва да докаже: наличието на
сключен действителен и обвързващ страните предварителен договор за покупко - продажба
на процесният имот; че предварителния договор съдържа всички съществени елементи на
окончателния договор; че са налице условия за прехвърляне собствеността върху имота - в
това число, че продавача по предварителния договор е собственик на процесния имот,
предмет на сделката; че е заплатил описаните в исковата молба суми на продавача по
предварителния договор, датата на плащането и основанието за това.
По делото се установи сключване на предварителен договор за покупко - продажба
на недвижим имот на 02.09.2020 г., с който страните са се договорили, че ответницата
продава на ищеца, следния свой собствен недвижим имот: жилищна сграда /къща/ на един
етаж със застроена площ 60 кв. м., състояща от две стаи, антре, коридор, баня-тоалетна и
таван, находяща се на адрес гр. Севлиево, ул. *******, при граници: улица, **********, с
ползване на прилежащото дворно място около 350 кв.м., за сумата от 13 000,00 лева, която
продавачката е получила от купувача напълно в брой до подписване на договора. Установи
се от приложените, към делото скици и писмо от 21.09.2020 г. от Община Севлиево, че в
имот кадастрален идентификатор 65927.503.335, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Севлиево, към 10.09.2020 г., е съществувала сграда с идентификатор
65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м., жилищна сграда – еднофамилна, която с оглед площта
и предназначението следва да се приеме, че е сградата предмет на предварителния договор
за покупко - продажба на недвижим имот от 02.09.2020 г., посочена в т. 1 от същият.
Установи се от посочените по – горе документи, че към 21.09.2020 г., служители на Община
Севлиево са констатирали, че в имот с кадастрален идентификатор 65927.503.335, сграда с
идентификатор 65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м. не съществува. Установи се от
приложените, към писмо вх. № 1724/22.06.2021 г. от Община Севлиево, документи, че е
констатирано на 02.02.2021 г. в имот кадастрален идентификатор 65927.503.335, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, изграждане на незаконен
строеж – едноетажна жилищна сграда, с размери 9,10 м. на 8,10 м. и височина 3,30 м., с нови
тухлени зидове, като е наредено на ищеца да събори изградената масивна сграда. От
приложения към писмо вх. № 1724/22.06.2021 г. от Община Севлиево, договор от 02.09.2020
4
г., е видно, че в датата на сключване на процесния предварителен договор между страните
по делото, същите са уточнили предмета на предварителния договор - жилищна сграда
/къща/ на един етаж със застроена площ 60 кв. м., находяща се на адрес гр. Севлиево, ул.
*******, за продажна цена от 13 000,00 лева, като ответницата изрично си е запазила
правото върху собствената си жилищна постройка от две стаи, находяща се странично от
продадената къща, понеже същите не са предмет на предварителния договор за продажба от
02.09.2020 г..
При преценка на показанията на свидетелката Н.С., племенница на ответницата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетелката и показанията на свидетеля Ерол Гавалджиев,
съвкупно с гореобсъдените писмени доказателства, следва да се приеме, че показанията на
свидетелката Стефанова, в частите в които сочат липса на събаряне на сграда с
идентификатор 65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м., не са достоверни. В тези части
обсъжданите показания са в противоречие не само с подробно обсъдените по – горе писмени
доказателства, но и с показанията на свидетеля Гавалджиев, който присъства на събарянето
на посочената сграда, като установява момента когато стените на същата са съборени до
половината. По изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетелката
Н.С. в обсъжданите части.
При изясняване волята на страните по сделката, обективирана в предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот от 02.09.2020 г., следва да се съобрази
трайната практика на ВКС, споделена напълно от настоящият състав, съгласно която на
тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни, и неточни
уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение, и спор между
страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие, и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва
съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата
воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД, предполага отделните
договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката, и добросъвестността, но без
да се подменя формираната при сключването на договора, и обективирана в съдържанието
му воля на страните. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия
договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията, и поведението на страните при
сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти,
други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие
точната воля.
При съобразяване на горните критерии за тълкуване волята на страните следва да се
приеме, че с предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 02.09.2020
г., страните са искали да сключат такъв договор само относно сграда с идентификатор
65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м., жилищна сграда – еднофамилна, при продажна цена от
5
13 000,00 лева за тази сграда. Този извод следва на първо място от посоченото описание на
сградата предмет на основното задължение на продавача в т. 1 и посочването на цената в
същата точка, като предмет на задължението на купувача. Посочването в отделна точка, че
при узаконяване на имота купувачът ще има право да се снабди с нотариален акт и за
прилежащото дворно място, няма съдържание на задължение по договор за покупко –
продажба, нито от същото става ясно какво се разбира под узаконяване, нито кой би бил
адресат на това задължение, доколкото страните по договора нямат право да издават
нотариални актове, нито могат да се задължат за това, като отделно липсва каквото и да е
посочване на цена на дворното място, поради което в конкретния случай по отношение на
дворното място следва да се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, предвид обсъдените
уговорки, които установяват липса на съществените условия на окончателен договор.
Всичко изложено преценено заедно и с втория договор от 02.09.2020 г., в който е уточнена
волята на страните за продажба на къща, без други постройки в същото дворно място,
налага извод, че предмет на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим
имот от 02.09.2020 г. не е имот с кадастрален идентификатор 65927.503.335. Не следва и
извод от процесния предварителен договор, предмет на същия да е право на ползване на
дворното място, предвид, че съгласно чл. 64 ЗС, собственикът на постройката може да се
ползува от земята доколкото това е необходимо за използуването на постройката според
нейното предназначение, а от предварителния договор не може да се извлече извод, за
недвусмислена воля на страните за ползване надхвърящо посочения обем.
Всичко изложено по – горе налага извод, че по делото се установи, че предмет на
предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот от 02.09.2020 г., е
единствено правото на собственост върху жилищната еднофамилна сграда с идентификатор
65927.503.335.1, с площ от 63 кв. м., но същата е разрушена - погинала след сключването на
договора, поради което предметът на сделката е станал невъзможен след нейното
сключване, в който случай сделката се разваля по право, поради невъзможност за
изпълнение, която погасява задължението - чл. 89 ЗЗД. По делото се установи също така, че
имот с кадастрален идентификатор 65927.503.335 не е предмет на предварителния договор
за покупко - продажба на недвижим имот от 02.09.2020 г..
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е неоснователен и
следва да се отхвърли, като за правилното решаване на делото не се налага обсъждане на
останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а също и на останалите доводи и
възражения на страните, доколкото същите са без значение за крайния изход по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца трябва да заплати
на ответницата направените разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, в размер на 600,00 лева.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
*********** срещу С.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ********, иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от
02.09.2020 г., за покупко - продажба на недвижим имот - къща от 60 кв.м. с дворното й
място, находящо се в гр. Севлиево, ул. *******, представляващо по кадастралната карта на
гр. Севлиево поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.503.335, с площ от 133 кв.
м., при съседи: 65927.503.303, 65927.503.41, 65927.503.37 и 65927.503.337, срещу продажна
цена от 13 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А.И.А.., с ЕГН **********, от
гр.Севлиево, ул.********* да заплати на С.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
********, сумата 600,00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7