Решение по дело №1864/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20193420101864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 № 438

гр. С., 14 август 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  двадесет и седми юли 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  1864 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Енерго - Про Продажби” АД твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество по отношение на електрифициран обект, находящ се в гр. С., ул. „О.” № .., за който са разкрити две партиди с аб. № .......... и № ............... Твърди,  че  за периода от 29.01.2018 г. до 28.05.2018 г. за аб. № ........... е консумирана ел. енергия на стойност 371,18 лв., а за периода от 29.03.2019 г. до 27.06.2019 г. за аб. № .......... е консумирана ел. енергия на стойност 212,96 лв., която абонатът не му е заплатил. Моли съда да признае съществуването на тези две вземания, както и на вземането за лихва за просрочие за периода от 02.02.2018 г. до 02.03.2018 г. на сметка по фактура № .......... от 15.01.2018 г. за аб. № .............. в размер на 0,81 лв., както и на лихва за забава върху главниците от изискуемостта на вземането по всяка от фактурите (за първото от 02.04.2018 г.) до 16.08.2019 г. в размер на 53,81 лв. и законната лихва от 12.09.2019 г. до окончателното им плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1319 по описа на СРС за 2019 г. Претендира и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът Г.С.М. чрез назначения си по делото особен представител оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че фактурите са издадени от ищеца документи, съдържащи изгодни за него твърдения, поради което не са годни да установят последните, тъй като не са подписани, съответно признати от абоната. Твърди също така, че представените по делото копия на фактури са издадени в един последващ момент, което допълнително опорочава доказателствената им стойност. Поради наличието на данни за начисляване на такса за възстановяване на електроподаването по двете партиди, счита, че претендираните в настоящия процес задължения са заплатени, тъй като тяхното погасяване било условие за възстановяване на електричеството. Довод в тази насока било прекратяването на договорните отношения между страните поради отчуждаването на електроснабдения имот, което ищецът допускал едва след погасяване на акумулираните до този момент задължения.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 12.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение  СРС е издал такава заповед под    3314 от 08.10.2019 г. по ч.гр.д. № 1319 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на посочените в исковата молба суми, както и 2 такси за възстановяване на преустановено снабдяване с ел. енергия, които не са предмет на настоящото исково производство. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД определя като потребител на ел. енергия за битови нужди физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество. От представен по делото НА № 21, т. 2 по описа на СВ – С. се установява, че ответницата е придобила на основание договор за покупко – продажба жилищна сграда, находяща се в гр. С........., ул. „О.“ № .., а от представено заявление от 06.02.2017 г. е видно, че няколко дни след сделката тя е отправила пред ищцовото дружество искане за продажба  на ел. енергия досежно само един от посочените в исковата молба абонатни номера -  **********. Въз основа на тези данни съдът приема, че между страните са възникнали договорни отношения с предмет продажба на ел. енергия в имота на ответницата, тъй като става ясно, че тя като негов собственик е придобила качеството на потребител на ел. енергия за битови нужди и е направила искане за доставяне на такава в новозакупения електроснабден обект. На основание чл. 98а, ал. 1 ЗЕ възникналото продажбено правоотношение се подчинява на общите условия на дружеството - доставчик чл. 17, т. 2 от които регламентират задължението на абоната да заплати стойността на потребената в обекта ел. енергия.

Ищецът твърди, че по силата на договорните отношения между страните   доставил на своя клиент ел. енергия за периода от 29.01.2018 г. до 28.05.2018 г. на стойност 371,18 лв. за аб. № ............, а за периода от 29.03.2019 г. до 27.06.2019 г. - ел. енергия на стойност 212,96 лв., за аб. № ................. От представена по делото справка, отразяваща данните от електронния карнет досежно показанията на СТИ в имота, е видно, че отчетеното потребление съответства на фактурираните суми  за двата абонатни номера, поради което следва да се приеме, че ответницата дължи същите и искът за установяване на това нейно задължение като основателен следва да се уважи. Задълженията на абоната не се удостоверяват единствено от представените по делото и неподписани от него фактури,   а произтичат от договорната връзка между страните, за чието възникване бяха представени доказателства, и от извършената на това основание доставка на ел. енергия, количествено установена от показанията на СТИ. Ответницата не ангажира доказателства за погасяване на задълженията си чрез изпълнение, поради което възражението на особения ѝ представител, че за такова изпълнение следва да се съди от начисляването на такси за възстановяване на електроподаването в имота, се явява неоснователно, доколкото процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание определи тези такси като такива за прекъсване на електричеството. Прекратяването на договорните отношения между страните поради прехвърлянето на собствеността над имота на трето лице е последица  именно от погасяване на правото на собственост на абоната върху този имот, а загубата на това право не се обуславя  от изпълнението на задълженията му към доставчика на ел. енергия, поради което то не може да служи като индиция, а още по – малко доказателство за такова изпълнение.

Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия период  ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително задължение  за заплащане на законна лихва за периода на просрочие. При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите  размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от от падежа на всяка от издадените  за потребената ел. енергия фактури до 16.08.2019 г.  следва да се фиксира на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане на ищеца в исковата молба. На същото основание следва да се признае и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 12.09.2019 г. до окончателното й плащане. Тъй като ответницата не е представила доказателства за своевременното  изпълнение на задължението си по фактура № ........... от 15.01.2018 г. за аб. № ..............., следва да се признае съществуването и на акцесорното ѝ задължение за заплащане на обезщетение за забава върху сумата по тази фактура за периода от 02.02.2018 г. до 02.03.2018 г. в размер на 0,81 лв.

Поради уважаване на предявените искове  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство съразмерно на частта от претенциите, предявена в исковия процес, в размер на 23,50 лв. за държавна такса и 47 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.М. с ЕГН ********** *** дължи на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. В., В.– Т. – Г, бул. „В. В.” № ......, представлявано от П. С. С., Я. Д. и Г. К.,

-сумата от 371,18 лв. (триста седемдесет и един лв. и 18 ст.), представляваща стойността на ел. енергия, доставена в имот, находящ се в гр. С., ул. „О.” № . по аб. № ............. за периода от 29.01.2018 г. до 28.05.2018 г.;

-сумата от 212,96 лв. (двеста и дванадесет лв. и 96 ст.), представляваща стойността на ел. енергия, доставена в имот, находящ се в гр. С., ул. „О.” № ... по аб. № ................ за периода от 29.03.2019 г. до 27.06.2019 г.;

-лихва за просрочие за периода от 02.02.2018 г. до 02.03.2018 г. на сметка по фактура № ........... от 15.01.2018 г. за аб. № ............. в размер на 0,81 лв. (осемдесет и една ст.);

-лихва за забава върху главниците от изискуемостта на вземането по всяка от фактурите (за първото от 02.04.2018 г.) до 16.08.2019 г. в размер на 53,81 лв. (петдесет и три лв. и 81 ст.);

-и законната лихва върху главниците от 12.09.2019 г. до окончателното им плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1319 по описа на СРС за 2019 г.

ОСЪЖДА Г.С.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ................... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ......., представлявано от П. С. С., Я. Д. и Г. К., направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. (триста лв.) депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 1319 по описа на СРС за 2019 г.) съразмерно на частта от претенциите, предявена в исковия процес, в размер на 23,50 лв. (двадесет и три лв. и 50 ст.) за държавна такса и 47 лв. (четиридесет и седем лв.)  за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/