ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666/гр.
Перник, 05.08.2019 г.
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на пети август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове:
Димитър Ковачев
мл.с.
Кристина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. ч.гр. дело № 489 по описа за
Производството е по реда на чл. 413, ал.
2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, гр. София против разпореждане от 07.06.2019 г. по ч. гр.
д. № 03497/2019год. по описа на Районен съд - Перник, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Т.Н.Л. за сумата от 168 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
поето от длъжника задължение да представи обезпечение на задълженията си по
договора, за сумата от 167.24лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи и за сумата от 195лева, представляваща такса разходи
за извънсъдебно събиране на задължението.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил правомощията си по
преценка редовността на подаденото заявление и че не може да обоснове отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с аргументи относими към
съществуването на вземането, който въпрос подлежи на разглеждане в исковото
производство. Счита, че нищожността на договорните клаузи поради неравноправния
им за потребителя характер е особен вид
недействителност, който не попада в общите хипотези на противоречие със закона
или с добрите нрави. Поддържа, се че в противоречие със закона
съдът е формирал изводите си за нищожност на неустойката за неизпълнение на
договорно задължение поради противоречие с добрите нрави, като са развити
доводи за валидност на клаузата за неустойка. По отношение претендираната такса
за експресно разглеждане на документи и такса разходи за извънсъдебно събиране
на задължението се поддържа, че същите са уговорени в съответствие с
предвиденото в чл.10а, ал.4 и чл.33 от ЗПК. Поддържа се, че сумите за разходи
за извънсъдебно събиране на задължението са суми за допълнителни услуги, а
именно изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и
др., което се дължат поради виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното
задължение да върне получената сума в
уговорения срок и са такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с
цел напомняне за изпълнението на поетото задължение. Поддържа се също така, че
претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране са в съответствие с
чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Посочва се, че таксата за експресно разглеждане на документи е
изначално уговорена в договора, същата е начислена на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК. Същата е начислена на основание чл. 10а, ал.1 от ЗПК, съгласно който
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски. По изложените съображения се иска
отмяна на атакуваната част от разпореждането като се издаде заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК суми.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното :
Пред районния съд е подадено заявление от "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, гр. София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.Н.Л. за сумата от 361.20лв.- главница по
договор за паричен заем № ***, сключен между длъжника и "Вива кредит"
ООД, 56.72 лева - договорна лихва, 167.24лв. такса за експресно разглеждане на
документи, 13.63 лв. законна лихва, 168 лв. неустойка за неизпълнение на поето
от длъжника задължение да представи обезпечение по договора и 195лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
В т. 12 на заявлението е посочено, че съгласно договора заемателят се е
задължил 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство, като
поръчителят отговаря на конкретно посочени изисквания – да е навършил 21г., да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при сегашния си
работодател 6 мес. и минимален размер на осигурителния му доход от 1000 лв., да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, през последните 5г.
да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или ако има кредитната му история да е
със статут не по-лош от 401 "Редовен" или банкова гаранция с
бенефициер заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем в
размер на цялото задължение по договора и за целия му срок. Посочено е, че
заемателят не е дал в срок обезпечение и поради неизпълнение на това задължение
съгласно договора дължи неустойка в размер на 189 лв.
Посочено е също така, че при попълване на документите за отпускане на
кредита длъжникът се е възползвал от допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката за подадените от него документи за отпускане на
кредита, съгласил се е да заплати определена цена за това, поради което дължи
сумата от 167.24левап, представляваща такса
за експресно разглеждане на документите.
Посочено е и че съгласно договореното и предвид настъпилата забава, длъжникът
дължи и начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, които
възлизат на сумата от 195лева.
Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение за
сумата от 168 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение като е приел, че клаузата за неустойка е нищожна.
Отхвърлил е заявлението и за сумата от 167.24 лева- такса за експресно обслужване на
кредита, като е приел, че същата е начислена в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, в който смисъл е
решение № 345/09.01.2019год. по т.дело № 1768/2018год. на ВКС. Отхвърлил е заявлението
и за сумата от 195лева като е приел за недопустимо, под формата на такси, да се
начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което
е в противоречие с разпоредбата на
чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съдът намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Неоснователни са доводите, че при произнасянето си заповедният съд е излязъл
извън правомощията си. Съгласно чл.411, ал.2,
т.2 ГПК заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.414 ГПК
от длъжника да извърши служебно проверка дали предявеното със заявлението
вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави и именно в изпълнение на
това си законово задължение, съдът се е произнесъл относно валидността на
клаузата за неустойка и тези за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. В същия смисъл
е и определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г. на ВКС.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или
банкова гаранция, като е въведен кратък срок за представяне на обезпеченията -
3-дневен от сключване на договора. Това задължение не е уговорено
предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от
предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи
договора. Въведени са редица условия, на които да отговарят поръчителите, в
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като
дори го превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 400 лв., а претендираната неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 168 лв., т. е.
представлява почти 50% от получената главница. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, и затова не може да се
приеме, че размерът й е висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика
неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в
заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди
на кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя
следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение
от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители
не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за заем, като
по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и води
до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл.143, т.5
от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не прави разграничение
относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано висок
размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се посочи по-горе не е
ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а нейният размер е и
драстично завишен– почти 50 % от получената главница, което води до реализиране
на по-висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован и
регламентиран.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и забраната на чл. 143, т. 3
от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест
на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Относно възражението на жалбоподателя, че съдът следва да намали размера на
неустойката ако намери същия за прекомерен, следва да се посочи, че в
заповедното производство няма възможност за приложението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а освен това е невъзможно намаляване на неустойка, която е
нищожна.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146, ал.
1 ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото
претендираната в настоящия случай такса в размер на 167.24лева е свързана с
процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната
дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е
нищожна.
В противоречие на закона- чл.33, ал.1 от ЗПК е и клаузата, която предвижда такси и разходи
за извънсъдебно събиране на вземанията, които съставляват разходи по изплащане
на съобщения, провеждане на телефонни разговори и при дълготрайна
забава-разходи за дейността на служител, който осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. От изложеното в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е видно, че процесните такси и разноски се претендират
поради забава на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата / чл.33, ал.1 от ЗПК/. Предвид на това, валидността на
уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи в размер на 195
лева води до извод за нейната нищожност. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на императивната разпоредба на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Кредиторът
може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит /чл.10а,ал.1 от ЗПС/, като посочване на
вземането като „такси и разноски“ не променя факта, че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя.
По изложените съображения, настоящият състав намира обсъжданите клаузи за
нищожни и достигайки до същия извод, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част. В този смисъл, Пернишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.06.2019 г. по ч. гр. д. № 03497/2019 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.