Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 683/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба
подадена от „ГИД Инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ЕИК *********, чрез адв. А.В. – пълномощник на управителя Д.Й., против „Консулт-Стройинженеринг
777” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д. Б.
Твърди се, че на 25.01.2018 г. между страните е сключен договор, по силата на
който ответникът, като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител, срещу
възнаграждение да извърши строително-монтажни работи (СМР). Дружеството-ищец е
изпълнило своите задължения по договора, но ответното дружество не е заплатило
изцяло извършената работа, поради което се иска от съда да осъди „Консулт-Стройинженеринг
777” ООД да заплати на „ГИД Инженеринг” ООД сумата от 18028,88 лева, представляваща непогасена главница по договора
и сумата от 2378,90 лева, дължима неустойка по силата на чл. 11, ал. 2 от същия
договор, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 08.11.2019 г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Претенцията за главницата е с правно основание чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), във вр. с чл. 258 ЗЗД. Касае се за договор за
изработка – търговска сделка, която не е специално уредена в Търговския закон
(ТЗ), поради което на основание чл. 288 ТЗ намира приложение ЗЗД. Искът за договорна неустойка е по чл. 92 ЗЗД.
На 06.01.2020 г. от
ответната страна е подаден писмен отговор, чрез адв. Д.К. – пълномощник на
управителя. Оспорват се основанието и размера на предявените искове. Посочва се,
че на дружеството – ищец е платено всичко, което е извършило и управителят му
няма право да иска други плащания и да претендира неустойка. Твърди се, че Д. Б.
не е положил подпис под протоколите от 31.01.2018 г. и от 30.04.2018 г., както
и под молбата за потвърждение от 07.02.2019 г., а дори и да се е подписал под
последния документ, то не е имал предвид, че дължи суми на ищеца, а по-скоро
обратното. Оспорени са и повечето от фактическите твърдения изложени в исковата
молба. Пълномощникът на ответното дружество излага, че цялата стълба реално се
оказала 12392 кг. по технически спецификации и чертежи, а не 16194 кг., като
ищецът е извършил монтаж само на 4710 кг. от тях и протоколът от 31.04.2018 г. е подписан 51 дни
след изтичане на срока за изпълнение на договора.
С протоколно определение от 27.01.2021 г. съдът е допуснал изменение в
доклада, приет за окончателен в открито съдебно заседание проведено на
23.07.2020 г., като е приел че преписа от исковата молба и приложенията е
връчен на 05.12.2019 г., съответно едномесечният срок за отговор е изтекъл на
06.01.2020 г. На 24.01.2020 г., извън срока
по чл. 131 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), е подаден допълнителен отговор. С него е направено възражение на съдебна
компенсация. В съдебно заседание на 23.07.2020 г. съдът го е оставил без
разглеждане, по съображения изложени на гърба на л. 85 от делото. Посоченото
определение не подлежи на самостоятелно обжалване. С определение от 28.10.2020
г. съдът е открил производство по оспорване на истинността (автентичността)
на следните три документа : приемо-предавателни протоколи от 31.01.2018 г. - л. 14 от делото и от
30.04.2018 г. – л. 17 делото, както и на молба за потвърждение от 2019 г. – л.
24 от делото. Оспорването е относно подписите на Д. Б. върху трите документа, а
в последния документ се оспорва и, че той е автор на ръкописния текст. Тежестта
за доказване неистинността на документите пада върху страната, която ги оспорва,
а в случая това е ответното дружество.
В открито съдебно
заседание, както и в писмени защити пълномощниците на страните, включително лично
управителят на „ГИД Инженеринг” ООД, подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани
писмени доказателства, изслушани и приети са заключения по изготвени съдебни
експертизи, които съдът възприема като обективни и компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
На 25.01.2018 г. между страните е сключен договор № 119, по силата на който
ответникът, като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител, срещу
възнаграждение да извърши следните СМР на обект на „Консулт-Стройинженеринг
777” ООД : „Монтаж на метална конструкция за аварийна стълба – гр. София, бул.
„Цариградско шосе”. Договорената цена при срочно и качествено изпълнение на
предмета на договора е в размер на 23789 лева без ДДС, съответно 28546,80 лева
с ДДС, като посочената стойност е приблизителна, изчислена на базата на твърди
единични цени и ориентировъчни количества, описани в Приложение № 1. Цената и
начина на плащане са подробно регламентирани в чл. 2 от договора, като с оглед
на изпълнението му страните са подписали два двустранни протокола за
установяване и заплащане на СМР. С тези протоколи, от 31.01.2018 г. и от
30.04.2018 г., са приети договорените и допълнителните видове работа на обща
стойност от 29622,40 лева без ДДС, съответно 35546,88 лева с ДДС. Според цитираните
протоколи извършените дейности са приети от възложителя и подлежат на
заплащане, за което от страна на изпълнителя са издадени четири броя фактури.
По протокола от 31.01.2018г. на същата дата е издадена фактура, която е приета
и платена от ответника на 07.02.2018 г. По втория протокол са издадени три
отделни фактури на обща стойност 26022,40 лева без ДДС (31226,88 лева с ДДС),
като „Консулт-Стройинженеринг 777” ООД с три плащания от 26.02.2018г.
/27.08.2018г. /23.11.2018г. е заплатило общо сумата от 13200 лева и е останало
да дължи още 18028,88 лева. Последната сума не е заплатена и до днес, въпреки
че всички извършени СМР са приети от възложителя без възражения и забележки. В
чл. 11, ал. 2 от договора е предвидена неустойка при забава за плащане на
дължими възнаграждения. Тъй като последното направено плащане е от дата
23.11.2018 г., то дължимата неустойка е в размер на 10 % от общата стойност на
договора, т.е. 2378,90 лева. С оглед на така изложеното ответното дружество дължи
на ищеца сумата от 18028,88 лева, представляваща непогасена главница по договор
за извършване на СМР № 119/25.01.2018 г. и сумата от 2378,90 лева, дължима
неустойка по силата на чл. 11, ал. 2 от същия договор.
Тази фактическа обстановка се доказва от
приетите по делото писмени доказателства, като истинността на два от оспорените
документа (протоколите от 31.01.2018 г. и
от 30.04.2018 г.) се потвърждава от графическата експертиза. От съдебно-счетоводната
експертиза се установява размера на претендираните суми. Представените от
ответника документи не са относими към настоящото дело, тъй като те касаят отношения
с трети лица или биха могли да бъдат относими към оставеното без разглеждане
възражение. След като работата е приета без възражения е възникнало и
задължение за нейното заплащане. По тези съображения всякакви възражения
относно вече приетата работа, направени за първи път в настоящото производство,
не могат да служат като основание да не се заплати извършеното, съответно неустойката.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Както е указано в доклада на съда, според правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът трябваше да
докаже по делото наличието на валиден договор за изработка, явяващ се основание
на поетите от страните задължения, изпълнение на договореното от страна на изпълнителя,
както и неговата цена – възнаграждение за извършената работа, и приемането му
от ответника. Според настоящия съдебен състав ищецът доказа наличието на
горепосочените предпоставки и претенцията му следва да се уважи изцяло.
Насрещната страна не успя да докаже никакви
обстоятелства, които да изключват отговорността ѝ за заплащане на дължимото възнаграждение за приетата от нея
работа. По неустойката – страната, която я претендира, доказа неизпълнено
от неизправната страна договорно задължение, предварителната определеност на
размера на обезщетението за предполагаемите вреди, които не е нужно да се
доказват и изискуемостта на вземането.
Оспорването на документите подлежи на
отхвърляне, като недоказано – относно двата протокола. Оригиналът от
потвърждението не може да бъде представен от „ГИД Инженеринг” ООД, поради което
съдът няма как да се произнесе по направеното оспорване и същият на основание чл. 183 ГПК следва да се изключи от доказателствата
по делото.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски –
съгласно с представения списък (по настоящото производство и по обезпечителното).
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда „Консулт-Стройинженеринг
777” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Виктор
Юго” № 8, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. К. Б., да заплати на „ГИД Инженеринг” ООД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Царево село” № 11А, ет. 2, ап.
7, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.И.Й., сумата от 18028,88 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за извършване на СМР №
119/25.01.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Осъжда „Консулт-Стройинженеринг
777” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Виктор
Юго” № 8, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. К.Б., да заплати на „ГИД Инженеринг” ООД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Царево село” № 11А, ет. 2, ап.
7, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.И.Й., сумата от 2378,90 лева, дължима неустойка по силата на чл. 11,
ал. 2 от Договор за извършване на СМР № 119/25.01.2018 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.11.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
Отхвърля направеното от „Консулт-Стройинженеринг 777” ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Своге, ул. „Виктор Юго” № 8, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. К. Б., оспорване на истинността на документите :
приемо-предавателни протоколи от
31.01.2018 г. - л. 14 от делото и от 30.04.2018 г. – л. 17 делото, като
оставя без разглеждане оспорването на документа молба за потвърждение
от 2019 г. – л. 24 от делото и на основание чл. 183 ГПК го изключва от
доказателствата по делото.
Осъжда „Консулт-Стройинженеринг 777” ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. Своге, ул. „Виктор Юго” № 8, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д. К. Б., да заплати на „ГИД
Инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Царево
село” № 11А, ет. 2, ап. 7, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.И.Й., направените разноски по исковото и по
обезпечителното производство в общ размер на 3516,22 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :